Р Е Ш Е
Н И Е
№………./18.10.2017 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 248 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от „БАНКА ДСК“ ЕАД
срещу С.Й.Ц. искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз
основа на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 31.07.2009 год., следните
суми: главница в размер на 43298 евро; редовна лихва в размер на 3983,44 евро,
начислена за периода от 28.12.2013 год. до 14.01.2015 год. включително;
наказателна лихва в размер на 335,72 евро, начислена за периода от 18.12.2014
год. до 14.01.2015 год. включително; заемни такси в размер на 496,80 евро,
както и законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2015 год. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 367/2015 год. по описа на ВРС, 8-ми състав.
Твърди се, че на 31.07.2009 год. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.Й.Ц. е сключен
Договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателя кредит за срок от 360 месеца в размер на 45 000 евро по
разплащателната му сметка. Съгласно чл. 7.1 от договора за ползвания кредит
кредитополучателя заплаща на банката лихва формирана от базов лихвен процент,
който към момента на сключване на кредита е бил 4.69 %, плюс надбавка в размер
на 4.10 пункта, като първоначалния лихвен процент по кредита е общо 8.79 %.
Излага, че дължимата лихва се начислява ежемесечно и следва да се плаща на
29-то число всеки месец. Сочи, че при изпълнението на условията на програма
„ДСК Уют“ кредитополучателят има право на преференциална лихвена надбавка.
Твърди, че поради забава на плащанията на дължимите вноски банката е изпратила
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, което е получено от
съпругата на длъжника на 17.12.2014 год. Излага, че длъжникът не е погасил
доброволно задълженията си, поради което кредиторът е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за дължимите вземания в размер на
43 298 евро главница, 3 983.44 евро договорна лихва, 335.72 евро санкционираща
лихва и 496.80 евро заемни такси. Сочи, че срещу заповедта по ч.гр.д.№ 367/2015
год. на ВРС е подадено възражение, поради което е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията. Моли за уважаване
на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът С.Й.Ц. депозира писмен отговор, с който
релевира възражение за изтекла петгодишна давност за част от претенциите. Твърди,
че през първите пет години, от 2009 год. до 2015 год. редовно си е плащал
вноските по кредита.
Пред заповедния съд е подадено възражение по чл. 414 ГПК, в което се твърди
неравноправност на клаузи в Общите условия на банката.
В о.с.з., ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з., ответникът,
чрез пълномощника си, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1801/12.06.2017 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото, с характера на договор за жилищен
и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа
на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и
размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят „БАНКА
ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 ГПК с вх.№ 951/15.01.2015 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№
367/2015 год. по описа на ВРС. С разпореждане № 2059/16.01.2015 год. заповедният
съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение №
144/16.01.2015 год., с която е осъдил длъжника С.Й.Ц. да заплати на кредитора главница
в размер на 43113,96 евро; редовна лихва в размер на 3983,44 евро, начислена за
периода от 28.12.2013 год. до 14.01.2015 год. включително; наказателна лихва в
размер на 335,72 евро, начислена за периода от 18.12.2014 год. до 14.01.2015
год. включително; заемни такси в размер на 496,80 евро, както и законната лихва
върху главницата, считано от 15.01.2015 год. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й
изплащане, дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от 31.07.2009 год.,
ведно с разноските в заповедното производство. Постановено е незабавно
изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с което се е позовал и на
неравноправност на клаузите в договора за кредит. Заповедният съд е приел, че възражението
е подадено в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал на кредитора да
предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд едномесечен срок
заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по който е образувано
гр.д. № 9077/2015 год. на СГС. Поради релевирано с отговора на исковата молба
възражение за местна подсъдност на спора, производството пред СГС е прекратено
и делото е изпратено на ВОС и е образувано настоящото т.д.№ 248/2017 год.
Производството в частта, с която се претендира
установяване дължимостта на главницата по договора за кредит за разликата над
присъденото в заповедта за изпълнение (43113,96 евро) и претендираното с
исковата молба (43298 евро), следва да
се прекрати като недопустимо, доколкото претенцията пред исковия съд следва
да е идентична на заявената в заповедното производство. Имайки предвид, че
предметът на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от
кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото
производство /Решение № 106 от 20.06.2017 год. по т.д.№ 60152/2016 год., IV
г.о. на ВКС/. Съдът следи служебно за допустимостта на производството във всяко
положение на делото.
По същество не се
спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.Й.Ц. е сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит на
31.07.2009 год., обезпечен с ипотека на апартамент, находящ се в гр. Варна. С
процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 45 000
евро за срок от 360 месеца с падеж 29-то число на месеца. В чл. 7.1. от
Договора е уговорена възнаградителна лихва по кредита в размер на сбора на БЛП за
този вид кредит, определян периодично от кредитора, и стандартна надбавка, като
към момента на сключване на договора БЛП е бил в размер на 4.69 % и надбавката
4.10% или лихвеният процент по кредита е бил общо 8.79 %. При изпълнението на допълнително разписаните от кредитополучателя условията
на програма „ДСК Уют“ той е имал право на преференциална лихвена надбавка. В
чл. 13 от Договора е уговорено заплащането на такси, съгласно Тарифа на
банката. В чл. 20.1 от Общите условия е уговорено, че при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора,
частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 %. В чл. 20.2 от ОУ е уговорена
възможността за предсрочна изискуемост на кредита при забава над 90 дни, при
което кредитът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 %.
Ищецът обосновава претенцията си за
дължимост на сумите /главница и лихви, такси/ на настъпила, на основание раздел
VII от Договора и чл. 20.2 от Общите условия, предсрочна изискуемост. Съдът
приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните
по делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на
задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между
страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и от
назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на
предвидения в чл. 20.2 от ОУ правопораждащ факт, проявлението на който дава
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В чл. 20.2 от Общите условия е уговорена автоматична
предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължение по договора, без да е
необходимо да бъде уведомен длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика
(Напр. Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о.,
Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение
№ 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което
обобщени в ТР № 4/2013 год./, правомощието на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с
факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се
възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено
волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при
предявен осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден
в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила
на кредитополучателя уведомление рег. № 01-20-07697/11.12.2014 год., с което
обявява предсрочната изискуемост на кредита, поради забава в плащанията. Видно
от представената по делото обратна разписка, уведомлението е получено на
17.12.2014 год. лично от Ивелина Георгиева Цонева – съпруга на длъжника
(справка НБД в делото на СГС) на постоянния му адрес. Съдът приема връчването на уведомлението за
редовно, доколкото отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК
и не е оспорено от ответника.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Последното
извършено частично плащане по кредита е от 20.12.2013 год., поради което съдът
приема, че към 11.12.2014 год., когато
кредитът е бил прехвърлен като предсрочно изискуем, ответникът вече е
бил в просрочие. Банката кредитор е обективирала
изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитополучателя в уведомление
рег. № 01-20-07697/11.12.2014 год., връчено на 17.12.2014 год. чрез куриер.
Ответникът е възразил за неравноправност
на клаузите в сключения договор за кредит и съдът с доклада е обявил на
страните, че следи служебно за неравноправни клаузи, като е указал на ищеца да
представи доказателства за индивидуално договаряне, като по този начин е
предоставил възможност на страните, при условията на състезателност, да вземат
становище по уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор за
жилищен ипотечен кредит (31.07.2009 год.) е действал Закона за потребителския
кредит /отм./, който е неприложим (чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1) при този
тип кредити (със значителен размер и обезпечени с ипотека). Приложим е обаче
Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 год. в редакцията му от
бр. 102 от 28.11.2008 год.), по който длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при
сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно
Решение № 23 от 07.07.2016 год.
по т.д.№ 3686/2014 год., I т.о. на ВКС, първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката
или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора. В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се
считат за неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото
при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други
разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и
12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В
конкретния случай, видно от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 7.1.
и чл. 15 от Договора и чл. 9.1 и чл. 24.3. от Общите условия се установява, че
размерът на дължимата от кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна)
лихва е първоначално фиксирана, но може
да бъде променяна едностранно от банката при изменението на редица фактори.
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е допустима
уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Дали това е така или не обаче е ирелевантно в настоящия случай, тъй като макар
и уговорени евентуално във вреда на потребителя, клаузите не са допринесли за настъпването на значително неравновесие в договора
за кредит и кредиторът не се е възползвал от тях. Видно от експертизата на
вещото лице, лихвеният процент е запазил първоначалния си фиксиран размер от 8.79
% годишно за целия период на договора. Банката не е упражнила правото си да
изменя едностранно лихвения процент, следователно претенцията и́ за
възнаградителна лихва се основава на фиксирания размер в чл. 7.1. от Договора.
Потребителската закрила се дължи на потребителя само тогава когато той има
нужда от нея и клаузата в договора води до значително нарушаване на
равновесието между страните. В конкретния случай, неравновесие не е налице и
размерът на дължимата възнаградителната лихва е правилно определен в
експертизата на вещото лице, съгласно фиксирания и́ размер по чл. 7.1. от
Договора. Обявяването на клаузите за нищожни преюдициално в мотивите на
решението в конкретния случай се явява безпредметно, доколкото няма да
допринесе до намаляване на дължимия размер на уговорената възнаградителна
лихва. Предвид този извод на съда, не се налага изследване на предпоставките за
неравноправността на клаузите.
От експертизата се установява, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (15.01.2015 год.) задълженията на длъжника към банката са били в
размер на: 43298 евро главница; 3983,44 евро възнаградителна лихва; 335,72 евро
наказателна лихва; заемни такси 496,80
евро. Видно от удостоверението от ЧСИ Илиана Станчева, към 24.07.2017 г.
дължимите от длъжника суми са 581,10 лева неолихвяема сума, 2264,29 лева
олихвяема сума и 287,62 лева лихва. Съгласно т. 9 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, не се взема предвид
при установяване на дължимостта на вземанията към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. Исковете
следва да се уважат изцяло в претендираните от ищеца размери, освен в частта за
главницата над 43113,96 евро, в която производството е недопустимо.
Ответникът е релевирал възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност за част от вземанията, което
настоящият състав на ВОС преценява за неоснователно.
Съгласно задължителната съдебна практика, при уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси. /Така Решение № 99 от 1.02.2013 год. на ВКС по т.д. № 610/2011 год., I
т. о., ТК и Решение № 106 от 20.06.2017 год. по т.д.№ 60152/2016 год., IV г.о.
на ВКС/. По въпросът как следва да се
определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение
(възнаградителни лихви)? е образувано тълкувателно дело № 3/2017 год.,
ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено решение. Към настоящия момент
съдът споделя практиката, изразена в горецитираните две решения. Настъпването
на условията за предсрочна изискуемост има значение за определянето на момента,
от който цялото вземане е станало изискуемо, и оттам - началната дата на
наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр. /Определение
№ 331 от 28.11.2008 год. на ВКС по ч.т.д. № 306/2008 год., I т. о., ТК/. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. При
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита всички вземания се погасяват с
изтичане на петгодишна давност от датата на настъпването и́, за която в
конкретния случай следва да се приема момента на получаване на уведомлението за
обявяването й на длъжника на 17.12.2014 год., защото на тази дата е завършен
фактическия състав за пораждане правото на банката да се позове на нея. Това е
така, защото първоначалното вземане, което е било разделено на главница, лихви,
такси и др., се трансформира в единно непериодично вземане, което се погасява с
общата давност. От тази дата вземането е изцяло
предсрочно изискуемо и от този момент следва да се брои срока, в който
кредиторът следва да потърси изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е подадено на 15.01.2015 год., поради което вземанията не са
погасени по давност. Дори да се приеме, че изискуемостта на вземанията не
настъпва от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуемост, то в
този случай тя настъпва за всяко вземане поотделно в зависимост от датата на
падежа и давността се брои от следващия ден. При тази хипотеза вземанията
отново не са погасени по давност, защото длъжникът е спрял плащанията след
20.12.2013 год., с което е погасил вноски за главница и лихва най-рано от
29.06.2013 год., от който момент е налице неизпълнение и започва да тече
давността за всяка следваща анюитетна вноска и другите дължими вземания
(наказателни лихви и такси), а тя не е изтекла до предприемането на
принудително изпълнение от кредитора чрез подаване на заявлението на 15.01.2015
год.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски. Съобразно
даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Ищецът е представил
доказателства /платежни нареждания и списъци с разноски/ и е направил искане за
присъждане на сторените разноски в заповедното производство в размер на 1882,05
лева държавна такса и 2329,85 лева юрисконсултско възнаграждение и в исковото
производство в размер на 1882,06 лева държавна такса, 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, 300 лева възнаграждение за особен представител и 400 лева -
депозит за ССЕ. Ответникът не е претендирал разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 год./, в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно съдебната
практика преди изменението на ГПК, съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като определения от страната размер не се взема
предвид, отчита се единствено направеното искане за присъждане на разноски и
съдът изчислява размера по минимума. Относно
разноските в заповедното производство следва да се приложат действащите към
момента на издаване на заповедта за изпълнение законови разпоредби и
изчислителна методика, а относно разноските в исковото производство ще се
приложат разпоредбите от ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ,
действащи към момента на постановяване на решението. Този извод се налага,
предвид принципа на равнопоставеност на заявителите, срещу които не е подадено
възражение по чл. 414 ГПК и заповедта им се е стабилизирала относно
претендираните разноски по старата уредба и заявителите, при които
установителния иск е уважен, доколкото вземанията по заповедта се установяват
към минал момент. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията и́ от ДВ, бр. 28 от 28.03.2014
год., действащата към датата на издаване на заповедта за изпълнение/, размерът
на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство, съобразно
материалния интерес по делото, се равнява на 1936,14 лева. Заявителят е
претендирал 2329,85 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, поради което претенцията му следва да бъде редуцирана до
минималния размер. Съгласно чл. 25 от Наредба
за заплащането на правната помощ /издадена във връзка с чл. 37 от ЗПП/, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. За защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1. Съдът приема, че претендираното от страната
възнаграждение в размер на 300 лв., е адекватно спрямо повдигнатия правен спор.
По отношение на държавната такса, съдът приема, че в заповедното производство е
следвало да се дължи такса в размер на 2% от общия размер на заявеното вземане
(47929,92 евро /93742,78 лева/, а не 48113,96 евро /94102,73 лева/), която се
равнява на 1874,86 лева, а заявителят е надвнесъл до сумата от 1882,05 лева. В
исковото производство дължимата държавна такса също е 2%, но доколкото са
предявени четири обективно съединени иска, по два от които се дължи отделна
такса в минимален размер от 50 лева, същата е следвало да бъде 1942,29 лева, а ищецът
е заплатил 1882,06 лева. Общият размер на авансово заплатената от ищеца
държавна такса е 3764,11 лева, а дължимата към съда такса е 3817,15 лева. Съдът
приема като основателна претенцията за разноски на ищеца в размер на 1874,86
лева държавна такса, 1936,14 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 1882,06 лева държавна такса, 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, 400 лева депозит за вещо лице, 300 лв. възнаграждение за особен
представител. Тези суми следва да се преизчислят съобразно уважената част от
исковете (като се вземе предвид частичното прекратяване на производството),
поради което окончателния размер на дължимите от ответника разноски в полза на
ищеца е както следва: 3796,42 лева за заповедното и 2871,04 лева за исковото
производства. Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на съда остатъка от
дължимата невнесена авансово държавна такса пред исковия съд в размер на 60,23
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №
248/2017 год. по описа на ВОС, в частта,
с която е предявен иск за признаване на установено между страните, че
ответникът С.Й.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на ищеца „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, въз основа на Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 31.07.2009 год., главница в размер на 184,04 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2015 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 367/2015 год. по описа на
ВРС, 8-ми състав.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът С.Й.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, въз основа на Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 31.07.2009 год., следните суми: главница в размер на 43113,96 евро; редовна лихва в размер
на 3983,44 евро, начислена за
периода от 28.12.2013 год. до 14.01.2015 год. включително; наказателна лихва в
размер на 335,72 евро, начислена за
периода от 18.12.2014 год. до 14.01.2015 год. включително; заемни такси в
размер на 496,80 евро, както и
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2015 год. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№367/2015 год. по описа на ВРС, 8-ми състав.
ОСЪЖДА
С.Й.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, сумата от 2871,04 лева, представляваща разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.Й.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, сумата от 3796,42 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№367/2015 год.
на ВРС.
ОСЪЖДА
С.Й.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 60,23
лева, представляваща дължима невнесена авансово държавна такса за
разглеждане на делото пред първа инстанция, на основание чл. 77, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: