Решение по дело №292/2012 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42                      09.05.2013г.                гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд,  първи състав

На девети април през  две хиляди и тринадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар:  Б.П.

Като разгледа докладваното от Председателя

АНД № 292 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 С Наказателно постановление № 428 от 07.06.2012г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр. Велики Преслав на Ж.Й.Й. с ЕГН **********:

*.  За нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДП;

 2. За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП;

 3. За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства довели до извършване на цитираното нарушение, като необосновано и неправилно е определил наказание „глоба“.  Иска от съда да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано за всички нарушения.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо  изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

          От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 10.05.2012 г., преди обяд в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, по улица „Александър Стамболийски”  жалбоподателят управлявал л. а. "***", с рег № ***. Същият бил спрян от служителите на РУ ”Полиция” – ***. и ***., които изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението на същата улица. Поводът бил, че водачът на автомобила не спрял на пътен знак „Б-2”, който бил поставен в края на еднопосочна улица, преди включването й в ул.”Ал.Стамболийски”, до бирария „Пазара”. При проверката, било установено, че Й. не носил в себе си: свидетелство за управление на МПС и контролен талон. За констатираните нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Жалпоподателят отказал да подпише АУАН и представил писмени възражения, като в същите твърдял, че не е извършвал посоченото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП. На основание съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят – ***. и свидетелите вписани в АУАН ***.. Същите разказват за констатираните нарушения и за съставянето на АУАН. От страна на жалбоподателя са разпитани свидетелите *** и ***. Същите разказват, къде е била спряла колата на жалбоподателя и къде е била извършена проверката.

Предвид посоченото, се налагат следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП, съдът не намира  нарушения, които да са от категорията на съществените, както и такива, които да водят до опорочаването им. В този смисъл съдът приема на основание чл.189, ал.2 от ЗДП, че по никакъв начин не се опровергава отразеното в АУАН. Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните такива. По делото е приложена скица на тази част от гр.Велики Преслав, от която е видно, че разстоянието от дом №57 на ул.“Ал.Стамболийски“ до края на еднопосочна улица, до бирария „Пазара” е в рамките на около 65 метра. В този смисъл следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че полицейските служители са се намирали на повече от 100 метра от мястото нарушението. По делото, по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля ***, който живее в къщата на ул.“Александър Стамболийски“ №57. Същият в показанията си като свидетел сочи, че „ …Полицаите спряха срещу моята къща на ул.“Александър Стамболийски“ №57…“. Съдът не кредитира показанията на свидетелите *** и ***, че разстоянието е над 100 метра, което се опровергава от приложената по делото скица от тази част на града. Житейски оправдано е, зрителното определяне на разстоянията да е погрешно. Съдът не кредитира становището на тези свидетели, че проверяващите са нямали видимост към пътен знак „Б-2”, което е станало повод да спрян за проверка водача на автомобила. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите Н. и Г., които са последователни и не противоречат на другите събрани доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св.***, които са непоследователни и вътрешно противоречиви.

   Безспорно е установено, че жалбоподателят не е носил по време на управлението на МПС - свидетелството за управление на моторно превозно средство от съответната категория, което притежавал и контролния талон към него. Това на практика не се оспорва от жалбоподателя, който посочва, че ги е представил след проверката.

Ето защо наказващият орган правилно е издал НП, тъй като безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.  

Съдът в настоящия състав намира, че при така установената фактическа обстановка наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, както по същество, така и по отношение на наложените наказания. При  индивидуализацията на административното наказание, наказващият орган е  наложил наказание в размера определен от закона, който е безалтернативен. Вярно е, че по преписката, не са налице доказателства за имотното състояние на нарушителя, но по същество съдът намира, че наказанието е адекватно на нарушението.  

Водим от горното  и  на  основание  чл.63,  ал.1,  предл. 1-ро от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 428 от 07.06.2012г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр. Велики Преслав на Ж.Й.Й. с ЕГН **********:

*.  За нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДП;

 2. За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП;

 3. За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е  изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: