Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София,
30.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Светослава Матеева и прокурора А.Василева
като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2587/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 19.03.2019г. по Н.О.Х.Д.№12300/2018г., СРС, НО, 100-тен с-в е признал подсъдимия Н.И.Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, на 27.09.2017г. около 19.30 часа в гр.София, по ул.„Самоковско шосе“, с посока на движение от кв.„Панчарево“ към ул.„Околовръстен път“, на прилежаща пешеходна пътека след ул.„Гауди“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с рег.№********, подсъдимият нарушил правилата за движението по пътищата:
- чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре";
- чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата...“, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на
ляво по посоката му на движение пешеходка - А.М.Б. на 7 години и реализирал
пътно-транспортно произшествие с нея, като по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби: 2-ри и 1-ви горни вдясно,
което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето. При условията на чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година с приложение на чл.66, ал.1 от НК за срок
от 3 /три/ години. Кумулативно на подсъдимия е определено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година. На подсъдимия Т. са възложени и сторените по делото разноски.
По делото е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия чрез упълномощения му защитник – адв.Н.Р., който приема
присъдата за незаконосъобразна, необоснована, неправилна, постановена в
нарушение на производствените правила. Поради това се моли за постановяване на
нова оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по изискуемия от
чл.303, ал.2 от НПК начин. Настоява се съдът да не е проявил нужната критичност
към показанията на св.М.Й. – майка на пострадалото дете, при все че по делото е
установено по безспорен начин, че двете са спрели внезапно. Алтернативно се
настоява дори да се приеме, че подсъдимият е осъществил вмененото му деяение,
същото да попада под хипотезата на чл.15 от НК или чл.9, ал.2 от с.к. Като
неправилен се приема извода на първия съд да кредитира авто-техническите
експертизи и да откаже да назначи повторна и/или допълнителна. Оспорва се и
становището по съдебно-медицинската експертиза относно причинената на
пострадалото дете телесна повреда. Моли се в случай, че въззивният съд не
признае подсъдимия за виновен, да измени присъдата като му наложи
административно наказание. В жалбата се настоява за назначаване на
авто-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени и на
предходните такива, но при вариант пострадалата и майка й /св.Й./ да са спрели
внезапно в платното за движение на подсъдимия, а също и дали в тази хипотеза за
Т. е било възможно да предотврати
удара.
В разпоредително заседание от 26.06.2019г.
въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите,
изслушването на вещите лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, защитата в лицето на адв.Р.
поддържа подадената жалба като настоява за оправдаване на подсъдимия. Претендира при неправилно приложение на чл.303, ал.2 от НПК, СРС да е счел, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Алтернативно моли за приложение на чл.9, ал.2,
чл.15 от НК или в случай на осъждане, съобразяване с нормата на чл.55 от НК и определяне на справедливо по размер наказание на Т..
Акцентира се на изложеното от
подсъдимия, че пострадалите
внезапно са изскочили пред автомобила като се дискредитират показанията на св.Й., поради
заинтересованост и поради житейска нелогичност да спре заедно с детето си
внезапно на пешеходната пътека. По-насетне, вниманието на въззивния съд се насочва към многобройните
според защитата смекчаващи вината
обстоятелства, вкл. съпричиняването на ПТП от пострадалите, усложнената пътна
обстановка, доколкото ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при дъжд
и т.н.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Приема, че първостепенният
съд правилно и законосъобразно е анализирал доказателствения материал и е
достигнал до верен извод, че деянието е съставомерно от обективна и субективна
страна. Пледира за потвърждаване на постановения първоинстанционен акт.
Част.
обвинителка М.Й. - редовно призована, не се явява. Поверениците й - адв.Й.Д. и
адв.М.Д. в писмено становище преди въззивното заседание подкрепят първоинстанционния извод за осъждане
на подсъдимия.
Подсъдимото лице, в правото си на лична защита и на
последната си дума изразява съжаление за случилото се, моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното присъда, констатира следното:
Първоинстанционното присъда е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която е изключително детайлно възпроизведена и се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за съществено
ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимят Н.И.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, с адрес по местоживеене:***, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият Т. бил правоспособен водач на МПС въз основа на свидетелство за правоуправление с №*******, валидно до 29.03.2022г. за категории В и С.
На 27.09.2017г. около 19.30 часа подсъдимият Т. управлявал МПС - лек таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „Черато“ с ДК№******** в гр.София, по ул.„Самоковско шосе“, с посока на движение от кв.„Панчерево“ към ул.„Околовръстен път“.
Ул.„Самоковско шосе“ имала две платна за движение - по едно платно за всяка посока, които били с асфалтово покритие. Всяко платно имало по една лента за движение. Движението било интензивно, валяло дъжд, пътят бил мокър. Започнало да се стъмва. Късите светлини на автомобила били светнати.
Подсъдимият се движел със скорост от около 30 км/ч. Зад него се движел л.а. марка „Роувър”, модел „45“ с ДК № ********, управляван от св.А.М.. До нея в превозното средство бил и нейният приятел – св.Н.М.. Двамата коментирали слабата видимост, заради дъжда.
По същото време пострадалата М.Й. и дъщеря й - А.Б. - на седем години, се намирали в района на пешеходната пътека, разположена на ул.„Самоковско шосе“ в близост до кръстовището с ул.„Гауди“. Пешеходната пътека била обозначена с пътен знак Д 17, както и с пътна маркировка М 8.1. Пътното платно било без неравности. В района на пешеходната пътека нямало светеща лампа, макар на самата улица да имало улично осветление.
М.Й. и дъщеря й се намирали от страната на Панчаревското езеро, където били ходили на пазар. Вече се прибирали към местността „Косанин дол“, където живеели. М.Й. решила да пресече заедно е дъщеря си ул.„Самоковско шосе“ на описаната по-горе пешеходна пътека. Преди да започне да пресича, Й. хванала дъщеря си за ръката от дясната си страна като я държала с дясната ръка. Дъщеря й държала в дясната си ръка розов чадър.
Преди да започне да пресича, М.Й. се огледала на двете страни. Не видяла движещи се автомобили от ляво, а от дясната си страна в насрещното платно видяла автобус и кола, която се движела зад него.
Заедно с дъщеря си Й. предприела пресичане с бавен ход на пътното платно, предназначено за движение на ППС в посока от кв.„Панчарево“ към ул.„Околовръстен път“. Докато били все още в това платно за движение, двете спрели върху пешеходната пътека, за да изчакат преминаването на автобуса и автомобила зад него, които се движели в посока от ул.”Околовръстен път“ към кв.„Панчарево“.
В това време, от лявата им страна приближил таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия, при което вместо да спре и да пропусне пешеходките да преминат през пешеходната пътека, подсъдимият продължил да се движи и реализирал ПТП е пресичащите пешеходната пътека от дясно на ляво /спрямо неговата посока на движение/ М.Й. и дъщеря й - А.Б.. В момента на настъпване на удара, чадърчето, носено от А.Б., изхвръкнало, което било забелязано от св.Н.М. и св.А.М..
В резултат на ПТП и двете пострадали били отхвърлени настрани, като А.Б. паднала върху другото платно за движение. Таксиметровият автомобил спрял малко след пешеходната пътека. Встрани спряла автомобила си и св.А.М., като двамата с приятеля й слезли, за да видят какво се случва.
Св.М.Й. видяла, че дъщеря й е паднала на асфалта по корем и плаче. Двамата пътуващи в л.а. „Роувър” очевидци отишли при подсъдимия, който бил излязъл от автомобила си. На св.М. му направило впечатление, че водачът е изпаднал в шок. Чул го да казва: „Виновен съм. Да ме правят каквото искат”, а също така, че от много години е шофьор, но такова нещо не му се е случвало. Т. помолил да повикат линейка. Св.М. позвънила на тел.112 и дала телефона на приятеля си да говори е оператора. Св.М. отишла при пострадалите, дала вода и кърпички на М.Й., която измила устата на дъщеря си и видяла, че от там й тече кръв.
На място
пристигнали
св.М.Ц.и Д.К.-
служители на ОПП-СДВР. Бил
съставен констативен протокол за ПТП от св.Ц.. Подсъдимият Т. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“, което отчело отрицателен резултат. Двете пострадали при ПТП били отведени в УМБАЛСМ „Пирогов”. Бил извършен оглед на местопроизшествието, онагледен в протокол
за оглед, към който били изготвени скица и фотоалбум.
След ПТП дълго
време пострадалата А.Б. не можела да яде твърди храни, хранела се със супи, каши и други
меки храни.
Съгласно заключението на съдебно-медицинските експертизи по писмени данни, в резултат на ПТП на пострадалата М.Й. били причинени: контузия в областта на главата; контузия на гръдния кош и корема; контузия в челно-слепоочната област на главата; сътресение на главния мозък, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а на малолетната А.Б.: счупване на короната на зъб - първи горен вляво с характер на козметичен дефект; избиване на зъби - 2-ри и 1-ви горни вдясно, реализиращи медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното; контузия, закрит като останалите - кръвоизлиз и охузване на горната устна на устата - сагитално; контузия на дясната ръка; охлузване в областта на лявото бедро - странично в съвкупност са причинили болка и страдание на пострадалата; завъртане на зъб /луксация/ на 1-ви горен зъб вляво, при липса на данни за отпадане на този зъб, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените телесните увреждания на пострадалата според експертизата са с характер на травматични и се дължат на удар и/или натиск с или върху твърди тъпи предмети, каквито могат да са и изпъкнали детайли от корпуса на автомобил, както и теренни особености при падане на тялото върху тях. По време съответстват да са получени при възникналото ПТП на инкримирината дата.
Съгласно
заключението на авто-техническата експертиза на в.л.Д., мястото на удара е по дължина на пътното платно - на пешеходната пътека, считано за
посоката на движение на автомобила; по широчина на пътното платно - на около 2м вляво от деясния
край на пътното платно, считано за посоката на движение на автомобила,
скоростта на движение на процесния л.а. в района на произшествието е 30 км/ч, опасната зона за спиране на
автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при тази скорост е около 18м
като при сравняване на осветената зона пред автомобила /при къси светлини/ с
опасната му зона за спиране, при скорости до 60 км/ч, водачът би се движил със
скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветената зона; при изкачване
на пешеходката на пътното платно предната част на процесния автомобил е остояла
на около 50 м от мястото на удара за момента, в който водачът е можел да я
възприеме на светлината на фаровете. Това вещо лице е приело, че от техническа
и професионална гледна точка, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране
при посочените по-горе параметри, поради което и най-вероятно причина за настъпването му са субективни действия на
водача на автомобила, непредприел спиране при наличие на пешеходки на пътното
платно. В допълнение вещото лице
уточнява в с.з., че независимо от това дали пешеходецът се е движил или е спрял на пътното платно, при
установената в случая скорост на движение на л.а, ударът е бил предотвратим.
Според становището, онагледено в допълнителната
тройна авто-техническата
експертиза, мястото на удара се намира по дължина на пътното платно - от 5,3 -
9,3 м след ориентира, на пешеходната пътека, считано в посоката на движение на
автомобила; по широчина на пътното платно - на около 2 м вляво от десния край на пътното платно,
считано в посоката на движение на автомобила; скоростта на движение на л.а. в района на
произшествието и към момента на удара е била от порядъка на 30 км/ч, при която опасната
зона за спиране на автомобила е 18-19 м. И според тримата експерти водачът е
бил в състояние да спре в осветената от късите светлини зона пред автомобила
като е могъл да възприеме пешеходките от момента на навлизането им на платното
за движение, отстоянието, на което се е намирал автомобила от момента на
навлизане на пешеходките на платното за движение, е 24 м, поради което и вероятна причина за настъпването на ПТП са субективни
действия на водача на автомобила. При
различните зададени хипотези /че двете жени са спрели, за да чакат, или са се
движили и са спрели изведнъж/, експертите са категорични, че ударът е бил предотвратим. Потвърждават, че пешеходките са били
видими от момента, в който са са стъпили на пешеходната пътека и в този смисъл
ударът е бил предоставратим от момента на навлизането им на пешеходната пътека.
В заключение, по повод въпроси на
страните, вещите лица са обсъдили и хипотезата, при която пешеходките изчакват по средата на платното върху пешеходната
пътека, и стават видими от момента, в който се осветят от късите фарове на
автомобила, които в лявата страна на автомобила осветяват на разстояние от около 32м,
заради дъжда, което съпоставено с опасната зона на спиране /18-19м/, също прави ударът предотвратим.
Обстоятелствена картина по настъпване на ПТП, съдът прие за установена след собствен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства, и най-вече: показанията на св.М.Й., св.М.Ц., и най-вече свидетелите-очевидци - св.А.М., св.Н.М., вкл. приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 или и т.1 и т.2 от НПК и обясненията на подсъдимия, част от доказателствения материал на осн. чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд
почиват като изводи на правилен и изключително подробен анализ на
доказателствения материал. В мотивите на постановената присъда решаващият съд
по ясен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение.
Обсъдени са противоречията в доказателствените източници и са изложени доводи
относно това кои съдът кредитира напълно и кои – не. Напълно обосновано
СРС е посочил и отделни части, по отношение на които показанията на част от
свидетелите влизат в противоречие едни с други или с правилата на логиката и
обективираното в писмените доказателства, дало
основание за изключване от доказателствената съвкупност. Ето защо настоящият
въззивен състав се солидаризира изцяло с доказателствения анализ на
първата инстанция /р.№372 от 01.10.2012г. по н.д.№1158/2012г., н.к.,
ІІІ н.о. на ВКС/ като в
допълнение идва да посочи и следното:
Правилно в основата на своите констации, районният съд
е поставил показанията на св.М.Й.. Безспорно, основания за
недостоверност в показанията й могат да се изведат от
процесуалната й позиция на страна в процеса – частен обвинител, макар
като законен представител на своята дъщеря, целяща благоприятен изход на
делото спрямо нея. Именно поради това и преценката за годността на нейните показания следва
и е направена от СРС след стриктно съпоставяне с показанията на други лица,
присъствали на ПТП /св.М. и св.М./, приобщените по делото писмени доказателства, двете авто-технически
заключения,
съдебно-медицинската експертиза, и в крайна сметка отчасти и обясненията на
подсъдимия Т..
Районният съдия е дал подробен и логично аргументиран отговор на въпроса
защо не дава вяра на заявеното от Й. в частта, че е спряла с детето си, за
да изчака автобус и лек автомобил зад него по средата на пътното платно. Твърдението на жената по отношение това
обстоятелство в действителност не би могло да бъде подкрепено, тъй като противи
най-вече на авто-техническите експертизи, които от своя страна боравят с точни
физични и математически изчисления, направени на база на огледа на
местопроизшествието и констативния протокол. В последните два съществени за
процеса документи, а и в изготвените скица и снимков материал, изрично е
онагледено местоположението на МПС на Т.,
мястото на удара по ширината и дължината на пътното платно, поради което и едва
в съдебната фаза да бъдат наведени данни таксиметровият
автомобил да е навлизал в насрещното платно, противи на обективната действителност. Нещо повече, правилно първата
инстанция е дала приоритет по отношение това обстоятелство на показанията на св.М. и св.М., базирайки се на
тяхната безпристраност.
И според настоящата инстанция
показанията на посочените двама свидетели са с приоритетно значение за
правилния развой на делото, тъй като се касае за напълно независими лица,
станали очевидци на ПТП. Нещо повече и двамата свидетели са водачи на МПС,
което на свой ред прави преценката за случилото се по-обективна. Според данните
по делото двамата свидетели са възприели случилото се от съвсем близко
разстояние /непосредствено зад л.а. на подсъдимия/, а и отделно от това са
познавали и добре района. Нормално за част от стеклите се събития, свидетелите
да са загубили спомена си, или да навеждат разнопосочни факти, която липса и
противоречия първият съд адекватно е попълнил и отстранил като е приобщил
показанията им от досъдебното производство. Без такова съществено значение за
изхода на делото и правилното му решаване са обстоятелтвата относно това св.Ц. е минал случайно през
местопроизшествието, дали е имало автобус преди МПС на подсъдимия, дали водачът
или св.М. са разговаряли с диспечер от тел.112, тъй като нямат пряко отношение
към обстоятелствата от обхвата по чл.102 от НПК. Въпреки това, за да изготви
прецизен съдебен акт, районният съдия е положил нужните усилия и е отстранил
което и да било противорчие в показанията на двамата свидетели-очевидци.
Досежно основните факти, интересуващи процеса обаче, дисонанс в показанията на
свидетелите липсва – касателно влошените атмосферните
условия към момента на ПТП, относно посоката на движение на съприкосновилите
се лек автомобил и пешеходки, досежно приблизителната скорост на МПС на Т., относно настъпването на ПТП на пешеходна пътека, относно
мястото на изхвърчане на чадъра на пострадалата А.Б.. Освен еднопосочност между показанията на двамата
свидетели в тези части, синхрон е налице и с протокола за оглед, скицата,
констативния протокол, двете автотехнически и медицински експертизи, поради
което и съдът правилно ги е поставил в основата на доказателствените си изводи.
Правилни са и вижданията на
първата инстанция да се довери на показанията на св.Ц., и то тези от
досъдебното производство, като по-близкостоящи до случило се, когато
вероятността от примесване с други факти, предвид характера на работа на
полицая, е обективно възможно. Съдът е отчел и еднопосочността между заявеното
от този свидетел и останалите, вкл. пострадалата Й. и най-вече св.М. и св.М.,
експертизите и изготвените други ползващи процеса документи във връзка с ПТП.
Въззивните
съдии също дават само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на
подсъдимия, но ги приемат в останалата им част за защитна версия, която се
опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В тези обяснения
прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство,
но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си
на защита. В тази насока на мисли, достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Подобно на
районния съдия и въззивният съд не ги приема за достоверни в частта им, в която
Т. твърди, че въпреки че е погледнал
към пешеходната пътека на разстояние от около 5-6м преди нея, не е видял пресичащи. Това обаче, както правилно е посочил и СРС, не изключва обективната връзка на
подсъдимия със съставомерния резултат. Това е така не само, защото противи на
показанията на св.Й., св.М.,
св.М., които по изложените по-горе
съображения бяха приети за достоверни, но и защото не намира подкрепа в съдебно-медицинските експертизи,
авто-техническите експертизи, протокола за оглед със скица, констативния протокол и т.н. Акцент, разбира се следва да бъде поставен на авто-техническите
експертизи, вещите лица по които са единодушни, че от стъпването си на пътното платно, пешеходките са били
видими за Т. най-малко в рамките на осветеността на
фаровете на късите светлини на л.а. /на разстояние от около 32м/, и то независимо от това къде върху платното на движение на
автомобила са се намирали пострадалите и независимо от конкретното им поведение, вкл. внезапно тръгване, спиране и т.н.
Правилно
първостепенният съд е приел, че от медицинските експертизи се установява видът и
механизма на
причинените съставомерни травматични увреждания на пострадалата
Б., които
са следствие от удара с управлявания от Т. л.а., които категорично реализират медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“. Ведно с горепосочените
увреждания, субсумиращи се под състава на средна телесна повреда, от значение
като отегчаващо вината обстоятелство са констатираните други наранявания както
на малолетната, така и на нейната майка. Пресъздадения механизм на ПТП, онагледен в причинените на пострадалата наранявания добре корелира както с
показанията й, а така също и с тези на св.М. и св.М..
Съдът в
настоящия му състав, подобно и на долната инстанция, се довери изцяло на двете
експертни заключения, като изготвени със специални знания и онагледяващи
причинените на двете жени телесни повреди, съставомерни на Б. и причините за
ПТП.
С оглед изясняване механизма на ПТП, съдът, подобно на контролирания изцяло се довери на експертите, изготвили двете авто-техническите експертизи, обективирали механизма на настъпване на ПТП, стоящ в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, скоростта на движение на л.а., тъй като са компетентно изготвени от лица с необходимите знания и опит и не дава съмнения за неправилност. От съществено значение, отчетено от СРС е обстоятелството в експертизите, че Т. е притежавал обективната възможност да види пешеходките, пресичащи пътното платно в посока от кв.„Панчарево“ към ул.„Околовръстен път“ от разстояние 24м, по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила /18-19 м/ и ПТП-то да бъде избегнато. Това намира добра подкрепа в констатациите на полицейския служител, дошли непосредствено след ПТП, констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествие. Съотносими с показанията на свидетелите-очевидеци М. и М., част. обвинителка Й., а и подсъдимия са данните, отразени и от всички вещи лица, че скоростта на движение на автомобила преди удара е около 30км/ч. Както беше посочено и по-горе, изводите на експертите на база на зададените от страните и главно от защитата въпроси са останали непроменени относно обективната възможност водачът Т. да спре и с това си действие да предотврати настъпилия удар с пешеходките, независимо от поведението на същите на пешеходната пътека. Районният съдия не е имал основание да се дистанцира от виждането на вещите лица, че пешеходките са били видими от момента, в който са стъпили на пешеходната пътека, вкл. и при вариант, макар и непокрепен с доказателства, при който двете са изчаквали по средата на платното върху пешеходната пътека, като са станали видими едва в момента, в който са били осветени от късите фарове на автомобила.
Правилно районният съд е кредитирал и констативния протокол, протокола за оглед на
местопроизшествие със скица и фотоалбум, медицинските документи относно причинените на Й. и дъщеря й телесни увреждания, удостоверение за раждане на А.Б., характеристика на подсъдимия, които са от значение за изясняване на определени
детайли от делото, вкл. относно личността на подсъдимия.
Констатация за необремененото съдебно
минало на обвиняемия Т. към датата на
деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по
делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.50 от досъдебното
производство) и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
В заключение може да се обобщи, че първата инстанция е извършила самостоятелен, внимателен и
прецизен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирала го е според
действителното му съдържание, обсъдила е обстойно въпроса за авторството на
деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма пропуски.
Настоящата въззивна инстанция намира, че
първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ,
досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е признал за виновен в осъществяването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Както е известно в теорията и съдебната практика,
нормата на чл.343 от НК е бланкетна и съдържанието ѝ се допълва от
конкретно нормативно установени правила за движение по пътищата, които се
съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за приложението му. Според обвинението,
което е повдигнато, тези правила са именно чл.119, ал.1 и
чл.116 от ЗДвП.
Подсъдимият Т. е годен субект
на престъплението, тъй като е привел в действие механизмите и уредите на
моторното превозно средство – лек автомобил по смисъла на § 6, т.11 и т.12,
б.“а“ от ДР на ЗДвП. В качеството си на водач на ППС и участник в движението
със своите действия и бездействието си да предотврати настъпилото ПТП, което е
бил длъжен да стори, е оказал влияние на движението по пътя като е причинил средна
телесна повреда на пострадалата А.Б..
Безспорно
е установено, че основна причина за настъпване на ПТП-то са действията на
подсъдимия Т., както е приел и първия съд, който е следвало да съобрази
приближаването си към пешеходна пътека, да намали или да спре. В този смисъл
причина за станалата катастрофа са субективните действия от страна на
подсъдимия, в каквато насока говорят, както стана ясно и по-горе показанията на
свидетелите и заключенията на авто-техническите експертизи
по делото. Горното
няма как да бъде обективно променено от влошените метрологични условия, за
които коментират в показанията си св.М. и св.М., взети предвид и от вещите лица
по тройната авто-техническа експертиза, макар че същите би следвало да бъдат
обективирани при определянето на справедливи по размер наказания на подсъдимия.
Нещо повече, липсват данни за неосветеност на участъка, което на още едно
основание да изключи възможността на Т. да възприеме пешеходките.
Подсъдимият Т. е нарушил
правилата за движение именно на
горецитираната разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като при
приближаване на пешеходната пътека е следвало да намали скоростта, да спре
автомобила и да пропусне намиращите се вече върху пътеката пешеходци – пострадала Б. и
нейната майка – св.Й.. Несъобразяването с цитираната разпоредба е довело до
сблъсъка на МПС и пешеходките, вследствие на което на малолетната Б. са
причинени увреждания – избиване на
зъби: 2-ри и 1-ви горни вдясно, което е реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Съдът,
като отчита заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, намира, че от обективна страна е налице и съставомерен резултат,
изразяващ се в причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК на пострадалата А.Б.. Правилно
първата инстанция е отхвърлила възражението на защитата за това, че не е било
ясно кои избити зъби на пострадалата са били млечни или не на, като стриктно се
е съобразила със задължителната тълкувателна практика /ППлВС №3 от 1979г./
Съдът, в този му възвизен състав не споделя тезата на защитата, според която причина за настъпване на ПТП-то е противоправно поведение на двете пешеходки, в частност внезапното им излизане на пътното платно или внезапно спиране. Изводимо от коментираните по-горе експертизи, водачът Т. е имал възможност да спре и предотврати произшествието, тъй като опасната зона за спиране при избраната от него скорост е надвишавала отстоянието, на което е бил от мястото на удара. Горното е непроменимо като извод, незасимо от влошените метеорологични условия, слабата осветеност и т.н. Дори да приемем наличие на неправомерно поведение от страна на пострадалите, каквито данни по делото липсват, това не би могло да доведе до несъставомерност на деянието на подсъдимия, тъй като първопричина за ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил. Още повече, че се касае за пешеходна пътека, където пешеходецът е защитен от закона. Приносът на друг участник в движението, в частност на пешеходец би могъл да се отрази при определянето правилен размер на наказанието като смекчаващо вината обстоятелство, но не изключва причинно-следствената връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и настъпилите обществено опасни последици. Не може още веднъж да не се оподчертае, че пешеходната пътека е била сигнализирана с пътен знак Д17 и с пътна маркировка М 8.1, които видно от обясненията му същият е възприел. В заключение, касае се и за таксиметров водач, който по презумция превозна пътници, което налага повишена отговорност както към тях, така и цялостно съобразяване с пътната обстановка.
Поради това въззивният съд се солидаризира и с крайните
изводите на първата инстанция, че в конкретния случай не се касае за
"случайно деяние" по смисъла на чл.15 от НК, при което подсъдимият не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици при конкретната пътна ситуация. Съгласно константната практика на ВКС, за да е налице
"случайно деяние" е необходимо невъзможността на дееца да избегне
произшествието вследствие виновното поведение на друг участник в движението,
появил се внезапно в опасната зона, да е предхождана от правомерното поведение
на водача на МПС преди това, пред каквато ситуация не сме изправени в
конкретния случай. При неспазване на задължението, предписано
от чл.119, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара с пострадалите. Естествената
последица на допускането на процесното нарушение е настъпилото ПТП. След като Т. сам се е поставил в състояние на управление на МПС в
нарушение на това основно спрямо правата на пешеходеца правило за движение, не
би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Още повече, при развитите
съображения от вещите лица и по двете авто-технически експертизи, че
пешеходките са били видими още от стъпването си на пътното платно и при ниска
видимост, при тежки метеорологични условия и т.н. Обстоятелството, че първият съд не е допуснал извършването на допълнителна
/повторна/ експертиза, при пълна липса на такава нужда, не злепоставя изводите
на СРС, тъй като като резултат са правилни.
Тук е мястото да
се посочи, че съдът не възприе част от правната квалификация, отразена в
обвинителния акт на СРП /чл.116 от ЗДвП/, по
която Т. е и осъден да е нарушил от СРС. Тази норма е
обща и въвежда общовалидно задължение спрямо управляващите ППС да съобразяват
своето поведение на пътя с пешеходците, независимо от това дали последните се
намират на тротоара, върху пътното платно или на пешеходна пътека. Доколкото
обаче в случая ПТП е реализирано на надлежно обозначена пътека за преминаване
на пешеходци, то конкретното правилото, с което подсъдимият Т. е следвало да се съобрази, се съдържа именно в чл.119, ал.1 от ЗДвП,
касаещ частен случай на пътната обстановка. Недопустимостта на едновременното
приложение на обща и на специална спрямо нея норма мотивира настоящият съдебен
състав да постанови оправдателен диспозитив по отношение повдигнатото обвинение
в частта, касаеща допуснато от подсъдимия Т. нарушение на
чл.116 от ЗДвП. По силата на общото правило „Lex spetiali derogat legi
generali” квалификацията на дадено нарушение съобразно общото предписание е
допустима, възможна и правно оправдана единствено и само в случаите, когато
извършеното не се субсумира под специален състав, какъвто е наличен в случая.
Обстоятелството, че пострадалата е дете /А.Б./ не променя този извод, тъй като
задължението на водача на пешеходна пътека е с еднаква тежест спрямо всички пешеходци.
От субективна страна подсъдимият Т. не е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и неговите
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана
непредпазливост”, небрежност (negligentia)/. СГС, като отчита заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, намира, че от обективна страна е налице и съставомерен резултат,
изразяващ се в причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК св.Б.. И според този съд, за Т. е било психически възможно
да предвиди неблагоприятените последици от своето поведение. Възможността да
предвиди последиците, съдът открива и в обстоятелството, че Т. е с дългогодишен шофьорски опит, който би следвало да е изградил
определени навици у същия с оглед не само спазване правилата, установени в
ЗДвП, но и с оглед възможността му да прецени и реагира при възникнала опасност
на пътя, каквото безспорно представлява преминаването на лица по надлежно
обозначени за това пешеходни пътеки. Още повече, че същият е и
таксиметров шофьор, и най-вече предвид неблагоприятните атмосферни условия на
датата на настъпване на ПТП.
Несъобразяването с правилото, указано в нормата на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, при възможност своевременно да възприеме намиращия се на
пешеходна пътека пешеходец, както и при липсата на данни по делото за наличието
на такова психическо състояние у дееца, което да го е лишило от възможността за
изведе в съзнанието си представи за общественоопасните последици от деянието,
мотивира и градският съд да приеме, че с поведението си подсъдимият Т. е причинил средна телесна
повреда на пострадалия К.Г..
Доколкото по делото не се установява друга причина за
настъпване на съставомерния резултат – нанесеното телесно увреждане на пострадалия,
следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата,
довели до настъпване на ПТП (р.№176 от 11.05.1987г., III н. о. на ВС).
Първоинстанционният съдия е дал подробен и обоснован отговор и на въпроса
защо в случая не е приложим чл.9, ал.2 от НК, поставен от защитата. Доколкото
същата теза се развива и пред настоящата инстанция, следва да се посочи:
Съобразно задължителните за съда
указания, дадени в ТР№113 от 16.12.1982г. по н.д.№97/82 г., ОСНК разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК се прилага за всички престъпления по НК. Единственото
условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични,
че приемането на едно деяние за малозначително /непрестъпно/ може да се базира
или на липса на обществена опасност поради малозначителност на същото или на
установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на явна нейна незначителност.
За приложението на чл.9, ал.2 от НК е необходимо да се направи анализ и на
всички елементи от състава на престъплението - време, място и начин на
извършване деянието, какви са вредните последици от деянието и т.н. За да бъде
обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление е необходимо
същото да е с по-висока степен на обществена опасност. Обстоятелствата, през
призмата на които се преценява степента на обществената опасност на дадено
деяние са обекта, който засяга /защитените обществени отношения/, характера и
степента на засягане, качествата на субекта и дори някои негови характерни
субективни особености и субективни елементи на деянието извън вината. Степенуването
на обществената опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите
последици в наказателноправен план и с оглед определяне на конкертните
параметри на наказанието, но и на обратната плоскост – дали тази степен на
засягане на защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или
напротив и обществено оправдано ли налагането на углавно наказание в такива
случаи.
Деянието на подсъдимия Т. засяга важни обществени отношения,
на защитата на които законодателят е отделил цялата гл.XI от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления“, раздел
втори „Престъпления по транспорта и съобщенията“. Деянието е реализирано на
пъшеходна пътека, настъпили са увреждания на две лица, макар и несъставомерни
спрямо св.Й., подсъдимият е таксиметров водач, а същият не е съобразил
основополагащи правила за движение по пътищата, още повече при влошените
атмосферни условия. Поради това и СГС не приема да са налице основания за
малозначителност на извършеното от подсъдимия, и в поради това възможност за
приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Въпреки това настоящата
инстанция счита, че първоинстанционния съд неправилно е определил наказанието на подсъдимия Т. при условията на чл.54 от НК. Безспорно
отегчаващо вината обстоятелство са причинените наранявания, макар и
несъставомерни на св.Й.. На тях обаче се противопоставят множество смекчаващи
ваната обстоятелтва. СГС намери, че в конкретния случай е налице една от
алтернативните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, а
именно наличие на „многобройни смекчаващи вината обстоятелства“. Като такива
следва да бъдат отчетени не само взетите предвид от СРС чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и изразено
искрено съжаление
за случилото се, но и изтеклия период
от време от случилото се и напредналата възраст на подсъдимия,
който понастоящем е на 67г., обстоятелството, че е пенсионер,
изключително влошените метерологични условия, трудната видимост /вж.
показанията на св.М. и св.М./. Макар и нито едно от изброените обстоятелства да не
се отличава със своята изключителност, този съд намира, че в своята съвкупност
безспорно се покрива втория алтернативен критерий, сочен в новелата на чл.55,
ал.1 от НК и същата следва да бъде приложена, като съдът на осн. т.1 следва да
определи размера на наказанието под най-ниския предвиден в санкционната част на
разпоредбата на чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, а именно под
една година „Лишаване от свобода“. В този смисъл настоящата инстанция е на
становище, че размерът на определеното наказание от първоинстанционния съд
„Лишаване от свобода“ от 1 /една/ година, следва да бъде намален до 6 /шест/
месеца.
Въззивният съд намира, че с така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за 6 /шест/ месеца ще бъде възможно
постигането, както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Резонно, липсват основания за ефективно изтърпяване на
определеното наказание на подсъдимия, предвид чистото му съдебно
минало, характера на телесните увреждания, изтеклия период от време и най-вече постигане целите на
индивидуалната превенция спрямо него. Поради това и настоящият съд споделя
виждането, че определеното наказание правилно е било отложено с изпитателен
срок на осн. чл.66, ал.1 от НК от 3 /три/ години.
Така изброените обстоятелства на свой ред налагат
корекция според настоящия състав и на срока на кумулативно
наложеното от първоинстанционния съд на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на Т. като съответно от 1 /една/ година
бъде намален на 9 /девет/ месеца. Този
срок според СГС се явява не само разумен, но и съобразен с ниската обществена
опасност на водача, обстоятелството, че е пенсионер и необходимостта на полага
труд в случая като таксиметров водач.
Като резултат от осъждането, правилно на подсъдимия Т. са възложени и сторените в рамките на досъдебното и съдебно
производство разноски.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че присъдата следва да бъде изменена относно осъждането на подсъдимия Т. по обвинението за извършено нарушение на правилата за движение по чл.116 от ЗДвП, а също и в наказателно-осъдителната ѝ част като бъде намален размера на определеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ и срока на другото законово предвидено в случая – „Лишаване от право да управлява МПС“.
С оглед
горното и на осн. чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 19.03.2019г. по Н.О.Х.Д.№12300/2018г., СРС, НО, 100-тен с-в като на осн. чл.304 от НПК признава подсъдимия Н.И.Т. /със
снета самоличност/ за НЕВИНОВЕН в
това да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП като го ОПРАВДАВА по това обвинение.
ИЗМЕНЯ присъдата в наказателно-осъдителната й част като на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Н.И.Т. /със снета самоличност/ наказание „Лишаване от
свобода“ от 1 /една/ година на 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА и НАМАЛЯВА срока на наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС“ от 1
/една/ година на 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................