Мотиви към присъда по НОХД № 694/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийска градска
прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ 2173/2014 г. по описа на 05 РУ - СДВР,
пр. пр. № 17426/2014 г. по описа на СГП
срещу Я.С.П. за това, че на 25.08.2014 г., около 21.50 ч., в гр.
С., на ул. „****“, в кв. „****“, след спирката на рейс № 85, в съучастие като съизвършител
с М.Г.С., е отнел чужди движими вещи – златен синджир – 20 грама, 14 карата, на
стойност 1 000 (хиляда) лева, златен медальон „*****“, 14 карата, на
стойност 50 (петдесет) лева, златен пръстен от руско злато с розов камък, 5 - 6
грама, на стойност 250 (двеста и петдесет) лева, златна халка, 3 - 4 грама, 18
карата, на стойност 192 (сто деветдесет и два) лева, масивен златен пръстен с
буква „М“, 10 грама, 14 карата, на стойност 500 (петстотин) лева, златна обица,
3 грама, на стойност 150 (сто и петдесет) лева, или всичко на обща стойност от
2 142 (две хиляди сто четиридесет и два) лева, от владението на М.К.П. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила – издърпал от дясната ръка на М.К.П. златния масивен пръстен с буква
„М“, повалил я на земята и ѝ нанесъл удари с крак в областта на гърба и
хълбоците, като деянието било извършено в условията на опасен рецидив, а именно
: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК, както следва :
С присъда
от 06.06.2008 г. по НОХД № 2000/2008 г. на СРС - НО, 98 с-в, влязла
сила на 14.01.2009 г., за извършено на 17.05.2007 г. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, му е
било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок с единадесет месеца ;
С
определение от 22.07.2009 г. по НОХД №
9463/2008 г. на СРС - НО, 14 с-в, влязло в сила на 22.07.2009 г., за извършено
на 07.05.2008 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца ;
С
определение от 18.02.2010 г. по НОХД №
И-678/2010 г. на СРС - НО, З с-в, влязло в сила на 18.02.2010 г., за извършено
на 14.02.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца ;
С присъда от 21.04.2010 г. по
НОХД № 812/2009 г. на СРС - НО, 110 с
-в, влязла в сила на 23.12.2010 г., за извършено на 19/20.03.2007 г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от две години ;
С присъда от
08.02.2011 г. по НОХД № 5277/2010 г. на
СГС - НО, 6 с-в, влязла в сила на 05.03.2012 г., за извършено на 10.09.2010 г.
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК му е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири години - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а" и б. „б", вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същият
обвинителен акт СГП е повдигнала обвинение и срещу М.Г.С., за това, че на 25.08.2014 г., около 21.50 ч., в гр. С., на ул. „****“, в
кв. „****“, след спирката на рейс № 85,
в съучастие като съизвършител с Я.С.П., е отнел чужди
движими вещи – златен синджир – 20 грама, 14 карата, на стойност 1 000 (хиляда)
лева, златен медальон „*****“, 14 карата, на стойност 50 (петдесет) лева,
златен пръстен от руско злато с розов камък, 5 - 6 грама, на стойност 250
(двеста и петдесет) лева, златна халка, 3 - 4 грама, 18 карата, на стойност 192
(сто деветдесет и два) лева, масивен златен пръстен с буква „М“, 10 грама, 14
карата, на стойност 500 (петстотин) лева, златна обица, 3 грама, на стойност
150 (сто и петдесет) лева, или всичко на обща стойност от 2 142 (две хиляди сто
четиридесет и два) лева, от владението на М.К.П. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал златния
синджир с медальона „*****“ от врата на М.К.П., а от ръката и издърпал златен
пръстен с розов камък и златна халка, като ѝ нанесъл побой и я душил за
врата, като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив, а именно
: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК, както следва :
С
определение от 04.06.2009 г. по НОХД №
10620/2009 г. на СРС - НО, 98 с-в, влязло в сила на 04.06.2009 г., за извършено
на 22.09.2008 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл.
66 ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години ;
С определение от
23.07.2012 г. по НОХД № 10723/2012 г. на
СРС - НО, 106 с-в, влязло в сила на 23.07.2012 г., за извършено на 23.11.2011
г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година - престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
С
разпореждането на съдията – докладчик от 22.02.2016 г. делото е насрочено за
разглеждане по общия ред на глава двадесета от НПК и е протекло по реда на тази
глава.
В
хода на съдебното производство, пострадалото лице – М.К.П., на основание чл.
271, ал. 6, вр. чл. 76 и чл. 84 от НПК е
конституирана като частен обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ). Приет е за
съвместно разглеждане и предявения от нея граждански иск солидарно срещу
подсъдимите Я.П. и М.С., за причинени имуществени вреди в размер на 2 142 лева,
както и за причинени неимуществени вреди, в размер на 3 000 лева, заедно със
законната лихва, считано от деня на извършване на деянието, до окончателното
изплащане. Частният обвинител и гражданският ищец се представлява от
упълномощения ѝ повереник – адв.
Р. Р. - С., САК.
Подс. Я.П. се защитава от служебно назначения защитник – адв. И.А., САК, а подс. М.С. се
защитава от упълномощения му защитник - адв. Г.Б.,
САК. Последният е сменен по желание на подсъдимото лице със служебно назначен
защитник – адв. И.В., САК.
В
хода на съдебното следствие, подсъдимите дадоха пред съда обяснения, в които не
изразиха становище по фактическата обстановка, но признаха вината си и изразиха
съжаление за стореното.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е
формулирано с обвинителния акт. Счита, че
авторството, мястото, начина на извършване на престъпното деяние се доказват по
безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство
доказателства. В тази връзка прави кратък анализ на показанията на св. М.М., на ЧО и ГИ М.П. и на обясненията от досъдебната фаза на
подс. М.С.. Акцентира върху проведеното разпознаване.
Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и
да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“, в размер на седем години,
за всеки от тях.
Повереникът на ЧО и ГИ се присъединява към изнесеното в
пледоарията на прокурора. Споделя като обосновано становището му за налагане на
наказание „лишаване от свобода” на всеки от подсъдимите лица, както и досежно размера му от седем години, при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, поради високата степен на обществена
опасност на извършителите, които са осъждани многократно. Набляга на изживените
от доверителя ѝ стрес, болки, страдание, силна уплаха, емоционална
травма. Желае уважаване на предявения граждански иск, претендира законна лихва
и разноски за адвокатско възнаграждение.
ЧО
и ГИ се придържа към казаното от повереника ѝ.
Защитникът
на подс. Я.П. – адв. А.,
счита обвинението за доказано, както от събраните по делото доказателства, така
и от самопризнанията на подзащитния му. Навежда, че
повдигнатото обвинение е неправилно, тъй като действителната стойност на
отнетите вещи е по-малка от посочената в обвинителния акт. При определяне на
наказанието моли да се вземе предвид желанието на подс.
П. да възстанови отнетата сума, както и липсата на намерения от негова страна
да избегне наказателна отговорност за стореното. Относно предявения граждански
иск желае справедливото му преценяване от съда, в съответствие с физическите
увреждания на ЧО и ГИ.
Защитникът
на подс. М.С. - адв. В., се
присъединява изцяло към казаното от защитника на подс.
П.. Посочва, че фактическата обстановка по делото е прецизно установена и
подкрепена от самопризнанието на подзащитния му.
Апелира за снизхождение при определяне на наказанието на подс.
С., с оглед младата му възраст и желанието му да сключи споразумение,
възпрепятствано само от липсата на финансова възможност. По отношение на
гражданския иск застъпва становището, че същият следва да бъде уважен по
справедливост, която преценка предоставя на съда.
В
правото си на лична защита, подс. П. заявява, че още
в началото на делото е искал да сключи споразумение, но поради недоразумения,
свързани с предприетата от адвоката на другия подсъдим линия на защита, не е
успял. Изразява съжаление за стореното и моли за наказание под минималния,
предвиден в закона, размер.
В
правото си на лична защита, подс. С. също заявява, че
е искал производството да приключи със споразумение, но поради причина,
създадена от неговия адвокат, до такова не се е стигнало. Признава вината си и
моли за наказание под минимума, като поддържа и казаното от защитника му.
В
правото си на последна дума, подс. П. заявява, че
желае наказание под минимума.
В
правото си на последна дума, подс. С. също заявява,
че желае наказание под минималния, предвиден в закона, размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14,
чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :
От фактическа страна : На 25.08.2014 г., св. М.П. се връщала от вилата
си с влак, който пристигнал около 20.00 часа на Централна гара – гр. С.. На
спирката на бул. „Христо Ботев“, свидетелката се качила в автобус, движещ се по
линия на масовия градски транспорт (МГТ)
№ 85, за да се придвижи до дома си, който се намирал в ж. к. „****“.
Когато автобусът спрял на спирка до „Сточна гара“, в него се качили подсъдимите
С. и П.. Двамата направили силно впечатление на св. П., тъй като държанието им
било предизвикателно – подс. С. сменял няколко пъти
мястото си в автобуса, често се обръщал към нея и я наблюдавал. Това тяхно
поведение обаче не смутило пострадалата, тъй като тя си помислила, че същите се
возят без билет и се притесняват от евентуална проверка.
След
като автобусът пристигнал на спирка „****“, св. П. слязла и се запътила към
дома си. Било вечерта – около 21.50 ч. Уличното осветление работело, имало
добра видимост. Свидетелката се придвижвала пеш по пътека, която минавала
покрай гаражи, зад които имало излаз на ул. „****“. Точно в този момент, пред
нея се появили двамата подсъдими. С цел да отнемат носените от св. П. златни
накити, подс. С. хванал за врата свидетелката и
започнал да я души, а подс. П. ѝ нанесъл удари
с ръце в главата и тялото, като по този начин я повалил на земята. Докато
стискал за врата св. П., подс. С. ѝ издърпал
стоящия там златен
синджир, с тегло 20 грама, 14 карата, на стойност 1 000 (хиляда) лева, с
висящ на него златен медальон „*****", 14 карата, на стойност 50
(петдесет) лева, нанасяйки ѝ същевременно побой, удряйки я в главата. Успял да вземе от ръката ѝ и златен пръстен от
руско злато с розов камък, с тегло 5 грама, на стойност 250 (двеста и петдесет)
лева. От ухото на свидетелката някой от подсъдимите отнел и златна обица,
тежаща З грама, на стойност 150 лв. (сто и петдесет лева). Междувременно, подс. П. нанасял
удари с крак в областта на гърба и хълбоците на падналата св. П., опитвайки се
и да ѝ отнеме, дърпайки от дясната ѝ ръка, златен масивен пръстен,
с буква „М“ на него, тежащ 10 грама, 14 карата, на стойност 500 (петстотин)
лева. Въпреки усилията си, подс. П. не успял да
извади пръстена от ръката на свидетелката, но следствие дърпането, св. П.
успяла да се изправи и да се развика за помощ. Подсъдимите В резултат на упражненото върху нея физическо
насилие от страна на подсъдимите лица за противозаконното отнемане на златните
ѝ накити, свидетелката получила уринарна и фекална инконтиненция (неволно,
неконтролирано уриниране и дефекация). Поради
виковете ѝ, подсъдимите избягали заедно с гореописаните златни накити, а
именно златния синджир, с тегло 20 грама, 14 карата, на стойност 1 000 (хиляда)
лева, на който имало златен медальон „*****", също 14 карата, на стойност
50 (петдесет), златния пръстен от руско злато с розов камък, с тегло от 5
грама, на стойност 250 (двеста и петдесет) лева и златна обеца, с тегло 3
грама, на стойност 150 (сто и петдесет) лева. Св. П. била в шок, плачела.
Тогава до нея дошъл св. М.М., който станал очевидец
на извършеното спрямо свидетелката от подсъдимите и възприел действията им.
Същият познавал подсъдимите и споделил пред пострадалата, че ще помогне за
залавянето им. Същевременно подсъдимите лица били подгонени от около 40
годишен, леко закръглен мъж, който се появил откъм блоковете в ж. к. „****“ и
впоследствие не се върнал. За извършеното престъпление било сигнализирано на
телефона за спешни повиквания „112“, като на място пристигнал екип на
полицията.
С
гореописаните си действия подсъдимите лица съвместно причинили на св. П. болка
и страдание, вследствие нанесените ѝ физически увреди, изразяващи се в
охлузвания на шията, дясната ръка и десния крак. Непосредствено след случилото
ѝ се, свидетелката много често бълнувала, викала за помощ насън, имала
спорадична проява на тикове на крака или ръката. С течение на времето, тези
тикове, както и бълнуването, се проявявали все по-рядко. В дългосрочен план, свидетелката
имала проблем със слуха, продължаващи и към датата на съдебното заседание. В
резултат на инкриминираното деяние, св. П. станала напрегната, проявявала
повишена нервност, обективирала страх при излизанията
си извън дома, особено вечерно време, като това ѝ състояние отшумява във
времето.
Подс. Я.С.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, живее във фактическо съжителство, с начално образование,
трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.
Същият
е осъждан многократно, като сред влезлите в сила актове, с които е осъждан са и
:
-
определение на СРС – НО, 14-ти с-в, постановено по НЧД № 10762/2009 г., влязло в сила на 18.11.2009
г. с-в, с което са групирани наказанията по НОХД 9463/2008 г. на СРС – НО,
14-ти с-в и НОХД 2000/2008 г. на СРС – НО, 98-ми с-в, като му е наложено едно
общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на 11 (единадесет)
месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим ;
-
определение
на СГС – НО, 6-ти с-в, постановено по НЧД
№ 1245/2012 г., влязло в сила на 23.04.2012 г., с което са групирани
наказанията по НОХД № 812/2009 г. на СРС
– НО, 110-ти с-в и НОХД № 5277/2010 г.
на СГС – НО, 6-ти с-в, като му е наложено едно общо, най-тежко наказание
„лишаване от свобода“, в размер на 4 (четири) години, което следва да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и
- определение на СРС - НО, З-ти с-в,
от 18.02.2010 г., по НОХД № И - 678/2010 г., влязло в сила на 18.02.2010 г., за
извършено на 14.02.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за
срок от шест месеца.
Подс. М.Г.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, безработен, без образование, неграмотен, трудово ангажиран,
живущ ***, ЕГН **********.
Същият
е осъждан, като сред влезлите в сила актове, с които е осъждан към
инкриминираната дата – 25.08.2014 г., са :
-
определение на СРС - НО, 98-ми с-в, от 04.06.2009 г., по НОХД № 10620/2009 г. влязло в сила на 04.06.2009
г., за извършено на 22.09.2008 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок
от 3 години и
-
с определение на СРС - НО, 106-ти с-в, от 23.07.2012 г., по НОХД № 10723/2012 г., влязло в сила на 23.07.2012
г., за извършено на 23.11.2011 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година.
В
последствие, с определение на СРС – НО, 106-ти с-в, постановено по НЧД № 5999/2013 г., влязло в сила на 20.05.2015 г.,
са групирани наказанията по НОХД №
10620/2009 г. на СРС – НО, 98-ми с-в, по НОХД
№ 4723/2008 г. на СРС – НО, 94-ти с-в и по НОХД № 6240/2009 г. на СРС – НО, 12-ти с-в,
като му е наложено едно общо, най-тежко наказание „лишаване
от свобода“, в размер на една година, което, на основание чл. 68, ал. 1 от НК,
е приведено в изпълнение и за първоначалното му изтърпяване е определен
първоначален „строг“ режим в затвор, на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС (в редакция му от ДВ, бр. 15/15.02.2013 г.). Наказанието по НОХД № 10723/2012 г. на СРС – НО, 106-ти с-в, а
именно „лишаване от свобода“, в размер на една година, е постановено да бъде
отделно изтърпяно, при първоначален „строг“ режим, в затвор, на основание чл.
60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС (в редакция му
от ДВ, бр. 15/15.02.2013 г.).
По доказателствата
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства,
гласните, писмени и веществени доказателствени
средства, способа на доказване - експертиза, както и вещественото
доказателство, а именно : показанията
на свидетелите М.П. (л. 91– л. 93 от съдебното производство), М.М. (л. 94 – л. 96 от съдебното производство), А.О. (л. 111
– л. 112 от съдебното производство), Д.Б. (л. 113 – л. 114 от съдебно
производство), П.С.В.(л. 116 – л. 118 от съдебното производство) и Й.А.И. (л.
232 – л. 233 от съдебното производство), обясненията на подсъдимите П. и С. (л.
283/гръб от съдебното производство) ; писмени
доказателствени средства и писмени доказателства
- протокол за доброволно предаване (л. 13 от досъдебното производство),
протоколи за разпознаване на лица от 03.09.2014 и от 25.02.2015 г. (л. 24 – л.
25 и л. 101 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на снимка на обици и гривна (л.
14 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на съдебно - медицинско
удостоверение № 274.08/2014 г. (л. 15 от
досъдебното производство), справки за съдимост на подсъдимите лица, заедно с
бюлетини към тях (л. 133 – л. 230 от съдебното производство) ; веществени доказателствени
средства – снимки (фотоалбуми) от проведените разпознавания (л. 26 – л. 27
и л. 102 от досъдебното производство) ; способи
за доказване – експертно заключение на оценителна експертиза (л. 57 от
досъдебното производство) ; веществено
доказателство - пет халкички от 14 каратово злато, с дължина четири сантиметра и половина.
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи за доказване, които да
не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Съдът не се ползва при изграждането
на фактическите си изводи от писменото доказателство – справка с данни на кореспондиращи
номера от мрежата на „М.“ ЕАД за мобилен номер на Й.Й.(л.
62 – л. 68 от досъдебното производство), тъй като същата е неинформативна
относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение,
поради което е и неотносима към предмета на доказване
по настоящото наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на
чл. 102 от НПК.
Съдът, също така, не взе предвид и
справки от АИС „БДС", от МП – ГД „ИН”, за криминалистични
регистрации, от НСлС, докладни записки, писма, постановления на разследващия
орган, протоколи за личен обиск, декларации, призовки, защото същите касаят
хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от
него.
Изложената
по-горе, приета за установена фактическа обстановка, макар и по – подробна и
прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея,
най-вече досежно инкриминираните с обвинителния акт
факти. Не са възведени нови съставомерни такива,
които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда
допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните
за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на
прокуратурата, разбира се с изключение на тези, които не са приети от съда за
такива и за които е постановена оправдателна присъда. По-подробното описание на
хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и
прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на тези
факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от тях
са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на
разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в
обвинителния акт.
Събраните
и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от
посочените по-горе гласни, писмени и веществени доказателствени
средства и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за
това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способ на
доказване - експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
Съдът
намира, че всички гласни, писмени и веществени доказателствени
средства (фотоалбуми), писмени доказателства и способ на доказване (съдебно -
оценителна експертиза) по делото са еднопосочни и в пълнота изясняват
фактическата обстановка по делото. Същите са взаимоподкрепящи
се и безпротиворечиви в пресъздаването на
обстоятелствата от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно
производство. Не са налице основания за игнорирането им, тъй като те
кореспондират както едно с друго, така и всяко едно, отнесено към останалите
събрани по делото доказателствени източници. Въз
основа на тях се установяват с категоричност фактите свързани с времето,
мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. Не се
установиха съществени противоречия в тази насока, както и такива, които не биха
могли да се обяснят с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и
възпроизвеждане на всеки един от свидетелите, специално за гласните доказателствени средства.
В
основата на фактическите си изводи съдът положи, като главен доказателствен източник в това производство, показанията на
пострадалото от престъплението лице, а именно св. М.П.. Независимо от процесуалното ѝ качество първоначално като пострадал, а
в съдебната фаза като ЧО и ГИ, което изначално предполага заинтересованост от
изхода на делото, свидетелката депозира последователни, логични, с ненарушена
смислова конструкция, вътрешно непротиворечиви и неизменни във времето
обстоятелства, поради което съдът кредитира същите напълно, като обективни и
достоверни. Като основание за това послужи и пълната им доказателствена
подкрепа от показанията на св. М., за който не се установиха каквито и да е
данни да е заинтересован по някакъв начин от изхода на процеса. Съдът им даде
вяра също така, тъй като те са категорични за важните обстоятелства по делото.
Св. П.
изключително детайлно описва поведението на двамата подсъдими, които
първоначално забелязала в автобуса, с който пътувала към дома си. В тази връзка
самостоятелно от показанията на пострадалата се изясни, че същите ѝ
направили силно впечатление още там - единият от тях – подс.
С., често сменял мястото си, наблюдавал я, държал се предизвикателно, с оглед
на което свидетелката го запомнила много добре и не се затруднила да го
разпознае малко по-късно същата вечер, когато я нападнал, още повече, че същият
бил пред очите и, когато я хванал за врата и започнал да я души, а впоследствие
и удря. По идентичен начин свидетелката запомнила и подс.
П., който в старанието си да издърпа от ръката си златния ѝ пръстен с
монограм „М“ на него, всъщност и помогнал да се изправи и да го възприеме
напълно. От значение за извода на съда за безспорната възможност на св. Панова
за възприемане на нападателите и въпреки вечерния час е и обстоятелството, че
на мястото на престъплението е имало улично осветление.
Въз
основа на разказа на ЧО и ГИ безусловно се доказва осъществяването на едното от
съставните грабежа деянията, а именно фактът на употребената принуда.
Свидетелката дава изключително подробно описание на действията на лицата от
автобуса - подсъдимите, които малко след като слязла на спирката я пресрещнали
и нападнали. В съдебно заседание убедително изнася как единият от тях – подс. С., я хванал за врата и започнал да я души, я
впоследствие я удрял и по главата, докато другият – подс.
П., ѝ нанасял удари по тялото и главата, следствие което тя била повалена
на земята, където подс. П. продължил да и нанася
удари с крак в областта на гърба и хълбоците. Показанията ѝ доставят
доказателства в тази насока по неоспорим от никой друг доказателствен
източник начин.
ЧО и
ГИ свидетелства еднопосочно и последователно и за извършване и на второто,
включено в сложната инкриминираност на престъплението
грабеж, съставно деяние – противозаконното отнемане на инкриминираните вещи.
Св. П. подробно и в детайли описва пред съда с какви действия подсъдимите са
ѝ отнели златните накити. Ясно, конкретно и без колебание посочва
например как подс. С., държейки я за врата, взел от
там намиращия се златен синджир с медальон с „*****". Съда даде вяра на
заявеното от свидетелката, че по време на престъплението са ѝ отнети още
златен пръстен от руско злато с розов камък, както и една златна обица. Напълно
кредитира и изнесените от нея обстоятелства за неуспешен опит на подс. П. за отнемането и на златния пръстен, с монограм -
буква „М", вследствие който обаче успяла да се изправи и да застане лице в
лице с подсъдимия, при което ясно го възприела.
За
съда отговорът на един от основните за наказателния процес въпроси, а именно
този за авторството на инкриминираното деяние, е даден по несъмнен и
категоричен начин. В тази връзка са налице редица доказателства, като сред тях
следва да се поставят и обясненията на подсъдимите лица, в които те признават
вината си и изразяват съжаление за стореното. В случая, тези обяснения са в
пълна кореспонденция и синхрон и с останалите събрани по делото доказателствени средства, в частност гласните такива –
показанията най-вече на свидетелите П. и М., писмените – протоколите от
проведените разпознавания, веществените – фотоалбумите от проведените
разпознавания, поради което се явяват достоверни и като такива се кредитират
изцяло от съда. На плоскостта на гореизложеното, съдът не кредитира
обясненията на подс. С., дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената маса
по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, че
извършител на грабежа е единствено подс. П.. Съдът
прецени тези обяснения като дадена на досъдебната фаза на процеса защитна
версия, която се опровергава напълно от останалите събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, включително и от наново дадените пред съда обяснения
на подс. С., в които той признава изцяло вината си.
И в
съдебно заседание, св. П. категорично потвърждава идентификацията на
подсъдимите като извършители на процесния инцидент. В
детайли възпроизвежда конкретните действия на всеки един от тях насочени към
отнемане на личното ѝ имуществото. Неколкократно
посочва подс. С. като този, който я е хванал за врата
и отнел намиращото се на него колие, а подс. П. като
лицето, нанесло ѝ удари в гърба и което се опитало да отнеме пръстена с
монограм „М“ от ръката ѝ. За преценката на истинността и обективността на
показанията на свидетелката в тази им част е от значение, че тя е имала
възможност да наблюдава и двамата си нападатели. За подс.
С. излага, че още в автобуса същият ѝ направил силно впечатление, като
посочва конкретни негови белези, които е запомнила. По отношение на подс. П., при разпита си в хода на съдебното следствие ЧО и
ГИ заявява, че в момента, когато се е изправила от земята е имала възможност да
го разгледа много добре, тъй като била лице в лице с него. С оглед на всичко
изложено, показанията ѝ потвърждават без всякакво съмнение стабилността
на убеждението й, че е видяла и разпознала подсъдимите лица.
Информация
относно авторството на извършеното се съдържа и в показанията на св. М.М.. Същият е очевидец на престъплението и не оставя никакво
съмнение, че именно подсъдимите са извършителите на инкриминираното деяние.
Показанията му се кредитират с доверие от съда, тъй като са безпротиворечиви,
както вътрешно, така и с показанията на св. П., правдоподобни и логични, а
самият свидетел, както бе отбелязано и по-горе, няма никакви обективни данни да
е заинтересован по какъвто и да е начин от изхода на делото. В хода на разпита
си пред съда, свидетелят в пълен унисон със заявеното от ЧО и ГИ описва
обстоятелствата по делото, на които е станал пряк очевидец. Не се констатира
каквото и да било противоречие в заявеното от него относно установените и с
показанията на св. П. главни факти, подлежащи на доказване по делото, а именно
времето, мястото на извършване на противоправното
деяние, действията на подсъдимите лица. Макар св. М. да не е присъствал от
самото начало на извършеното престъпление, той е имал възможност непосредствено
да възприеме упражненото физическо насилие спрямо пострадалата, последващите нейни викове за помощ и бягството на двамата
подсъдими от мястото. Свидетелят в подробности описва силния шок, в който е
заварил св. П.. Не на последно място, св. М. е категоричен относно
самоличността на извършителите и по-конкретно, че това са точно подсъдимите С.
и П., които разпознава без съмнение, тъй като ги познавал от преди
инкриминираното деяние.
В
подкрепа на горепосочените гласни доказателствени
средства се явяват и писмените такива - протоколите от извършените в хода на
делото разпознавания на лице, в които пострадалата и свид.
М. категорично идентифицират подсъдимите като осъществилите грабежа. Съдът
кредитира напълно протоколите за извършените процесуално – следствени действия
– разпознавания на лица. Тези писмени доказателствени
средства отговарят на всички изисквания на процесуалния закон, визирани в
разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 НПК. В конкретния случай, непосредствено
преди да се извърши разпознаването, разпознаващите лица са разпитани дали
познават лицето, което е предстояло да бъде разпознато, особеностите, по които
е можело да бъде разпознато, както и за обстоятелствата, при които са
наблюдавали извършителя на инкриминираното деяние. Подсъдимите са
идентифицирани като извършителите на престъплението, а в протокола за
съответното разпознаване е посочено по кои конкретни белези това е сторено.
Преди разпознаването не са давани навеждащи сведения, не са били показвани
снимки на подсъдимите, а самото разпознаване е протекло при стриктно спазване
на изискванията на закона - при осигурена на разпознаващите възможност да
разгледат и възприемат външния вид на разпознаваните субекти. На следващо
място, всички извършени разпознавания са протекли с участието на две поемни лица, които са присъствали от началото до края.
Същите са подписали протокола без каквито и да е възражения, а в съдебно
заседание потвърждават идентичността на подписа, положен от тях. Протоколите за
извършените разпознавания съдържат всички необходими реквизити от външна
страна, пълно и ясно описват следственото действие и тяхното съдържание напълно
се потвърждава от гласните доказателствени средства
на разпитаните свидетели по делото.
За
законосъобразността на проведените разпознавания, освен формалната изрядност на протоколите, съдът почерпи доводи и от
показанията на разпитаните в пода на съдебното следствие поемни
лица – свидетелите О., Б. и И.. Същите безспорно установяват гореустановеното от съда спазване на изискванията на НПК за
провеждане на това процесуално - следствено действие, както и липсата на
каквото и да е давление върху разпознаващите, от категорията на насочващите към
определено лице от представените за разпознаване. Показанията на
тримата свидетели са източник на косвена доказателствена
информация за процесното престъпно събитие и авторите
му, както и на пряка такава за фактически проведените процесуално - следствени
действия.
Формалната перфектност
на проведените разпознавания се доказва и от наличните по делото, изготвени
веществени доказателствени средства – фотоалбуми.
Видно и от тях, процесуалното изискване лицата за разпознаване да бъдат
представени заедно със съпоставими по външен вид на тях (със сходна външност),
е спазено напълно. В пълна кореспонденция с тези веществени доказателствени
средства са и показанията на св. Б., която заявява, че лицата, които са
показани за разпознаване, не са били идентични само по ръст, т. е., че не са
били на еднаква височина, каквото изискване в НПК и не съществува.
Отнетото
имущество се индивидуализира в пълна степен посредством показанията на ЧО и ГИ.
Въз основа изнесеното от нея е безкоментарно, че по
време на престъплението са ѝ били отнети златен синджир, заедно с
медальона на него с образа на „*****“, златен пръстен от руско злато с розов
камък и златна обеца. Както вече бе посочено по-горе, свидетелката е
категорична, че макар и да са се опитали, подсъдимите не успели да отнемат
намиращите се на ръката ѝ златен пръстен с монограм „М“ и златна халка.
От разпита ѝ, преценен в съвкупност с приобщеното по делото веществено
доказателство, а именно пет
халкички от 14 каратово
злато, с дължина четири сантиметра и половина, се доказва,
че едната ѝ обица е останала в нея, докато другата ѝ е била
противозаконно отнета, чрез употребената сила от подсъдимите. В тази връзка,
съдът кредитира изцяло и протокола за доброволно предаване, с който визираното
веществено доказателствено средство законосъобразно е
приобщено към материалите по делото.
От
показанията на св. Вътев, съдът почерпи доказателства, касаещи косвено освен
инкриминираното по делото деяние, а и пряко основателността на предявения иск
за неимуществени вреди. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, като
последователни, логични и кореспондиращи си с тези на останалите свидетели,
разпитани по делото, в частност на свидетелите П. и М.. От това гласно доказателствено средство еднозначно се установява
състоянието на пострадалата след инцидента – когато св. Вътев я срещнал
вечерта, тя била „изпепелена, дрипава,
ожулена по краката и ръцете и напикана“ (л. 116/гръб от съдебното
производство), намирала се в изключително силен шок. В хода на съдебното следствие
свидетелят описва психическите и физически последици за нея от случилото се – тя често бълнувала и викала за помощ
насън, появили ѝ се тикове, изпитвала силен страх да излиза сама, особено
вечерно време, била напрегната и изнервена, слухът ѝ се влошил.
Доставящо
доказателства за претърпените от св. П. телесни увреди и претърпени от нея
болка и страдание е и писменото доказателствено
средство – съдебно - медицинско удостоверение
№ 274.8/2014 г. Действително, в наказателния процес документите, дори
официалните, не притежават присъща им в гражданско – правен аспект формална доказателствена сила, но в случая изнесеното в съдебно -
медицинското удостоверение не бе оборено от нито едно от наличните по делото доказателствени източници, напротив – в пълна
кореспонденция с тях е. Поради тази причина съдът му се довери напълно за
отразеното в него и го използва за изграждане на фактическите си изводи.
По
същия начин, а именно изцяло, съдебния състав, съобразявайки и направената
защита в съдебно заседание от вещото лице, се довери изцяло на заключението на
съдебно - оценителната експертиза, като намери същата за извършена от
компетентно в тази област на науката лице, а даденото заключение - за обективно
и отговарящо в пълнота на всички поставени му въпроси, включително и от
страните в съдебното заседание. При защитата на експертизата в съдебното
заседание, за съда не възникнаха основания за съмнения в правилността и
обективността на даденото професионално експертно мнение. Въз основа на него се
установи стойността на отделните вещи, предмет на престъпното деяние.
Съдът
формира фактическите си изводи за съдебното минало на подсъдимите лица въз
основа на приобщените по делото справки за съдимост за тях, ведно с бюлетините
за съдимост, копия от влезлите в сила присъди и протоколни определения за
одобряване на споразумения, както и тези, постановени на основание чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК.
С
оглед дотук изложеното, съдът намира, че установената от него фактическа
обстановка се доказва безпрекословно от направения анализ на гласните,
писмените и веществени доказателствени средства,
писмените доказателства и веществено такова и способа за доказване – съдебно -
оценителна експертиза. Така изложената по-горе фактическа обстановка се
различава от твърдяната в обвинителния акт единствено досежно
една част от претендираните за отнети чрез грабежа
златни вещи от св. П., респективно за съответстващата им част от общата
инкриминирана сума. Съдебният състав намери, че не се доказа, още по-малко по
изискуемия се от стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК безспорен и категоричен
начин, отнемането от подсъдимите, чрез използване на сила спрямо св. П., на
златна халка от 3 грама, 18 карата, на стойност 192.00 (сто деветдесет и два)
лева и на масивен златен пръстен с буква „М", с тегло от 10 грама, 14
карата, на стойност 500 (петстотин) лева. Не се доказа и разликата от 5 до 6
грама в теглото на златния пръстен от руско злато, с розов камък. В
съответствие с това, недоказана се явява и сумата по обвинението, съответстваща,
съобразно и заключението на съдебно - оценителната експертиза, на стойността на
посочените златни накити, а именно 692 лева. От показанията на св. П., които се
явяват единствения доказателствен източник за вида и
броя на противозаконно отнетите ѝ, посредством грабежа, златни накити, са
налични доказателства единствено за приетите в установената от съда фактическа
обстановка предмети. Конкретно, това са златния синджир със златен медальон „*****"
на него, златния пръстен с розов камък, от руско злато и едната златна обеца.
Нито от свидетелката, която е и ЧО и ГИ, нито от друг от свидетелите, нито по
различен доказателствен път, се установи
противозаконно отнемане на златната халка и на масивния пръстен с монограм „М“
на него, от подсъдимите. Напротив, св. П. дори достави доказателство тъкмо в
обратната на обвинението, в тази му част, насока, като изрично изтъкна, че
поради трудното вадене на златния пръстен с монограма от пръста ѝ, той е
останал на мястото си, въпреки опита на подс. П. да
го извади от там. Относно златната халка, ЧО и ГИ изрично посочва, че е била и
с нея („Имах два пръстена и една халка“
– л. 92 от съдебното производство), но впоследствие не я споменава при
описването на отнетите и след употребата на сила спрямо нея от подсъдимите лица
златни вещи. Изчерпателно изброява отнетите накити, но не посочва сред тях
халката. Също така, поради колебанието и досежно
теглото на златния пръстен от руско злато („беше
около 5-6 грама“ – л. 92 от съдебното производство), съдът намери и това
обстоятелство за недоказано, досежно разликата от пет
до шест грама, а именно за един грам злато. Същевременно, независимо от
недоказаността за този един грам, не се наложи корекция в стойността на този
златен предмет, тъй като, видно от приетата съдебно - оценителна експертиза,
същата го е оценила на 250 лева, при приета стойност от 50 лева за един грам
злато, 14 карата, т. е. самата експертиза е работила с по-ниската теглова стойност на визираната от свидетелката тежест на
златното изделие, а именно 5 грама. По този начин съдът намери за недоказан
паричния еквивалент само за неприетите за противозаконно отнетите чрез
инкриминираното деяние златни накити, а именно за златния пръстен с монограм
„М“ и за златната халка, общо за двете в размер на 692 лева.
В
обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен
анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по делото доказателства,
изчерпателно посочени и задълбочено обсъдени, описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, с изключение на изрично посочената ѝ част, е
изцяло доказана.
По
изложените аргументи и съображения, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, установена и изложена от него по-горе,
която напълно съответства на описаната в обвинителния акт, с посоченото
изключение, и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни
изводи.
От
правна страна
При
така установената фактическа обстановка, съдът установи, че с действията си
подсъдимите Я.С.П. и М.Г.С., всеки един от тях, виновно са осъществили състава
на престъплението „грабеж“ по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
От
обективна страна, всеки един от двамата подсъдими, действайки в съучастие, като
съизвършител, с другия, в условията на опасен рецидив
и в двете му хипотези за всеки от подсъдимите, на инкриминираните време и
място, използвайки сила спрямо св. П. и възползвайки се и от упражнената и от
другия подсъдим такава, е отнел чужди, а именно нейни, движими вещи – златен
синджир с медальон, златна обица и златен пръстен от руско злато с розов камък,
от владението ѝ, желаейки да ги присвои противозаконно, т. е. без
легитимно правно основание. Общата стойност на престъпно отнетите от
свидетелката вещи е 1 450 лева.
Изпълнителното
деяние на грабежа го характеризира като типично усложнено съставно
престъпление. То включва в себе си два разнородни, функционално свързани акта,
които поотделно също са престъпни. Единият от тях е принудата, а другият –
кражбата. Първият има функцията да улесни извършването на втория. Тъй като са
взаимосвързани, осъществяват се въз основа на едно решение и са насочени към
една и съща цел, представляват единна, съставна, усложнена в изпълнително
отношение престъпна деятелност, обособена като едно престъпление.
В
конкретния случай, всеки един от подсъдимите лица е осъществил изпълнителното
деяние на това престъпление, като е участвал заедно с другия във всеки един от
актовете на това сложно присвоително престъпление. И подс. С., и подс. П. са упражнили
принудата върху св. П., с цел да ѝ отнемат нейни вещи – носените златни
бижута. Принудата се е изразила в използване на физическо насилие спрямо
свидетелката. Подс. П. я повалил на земята, чрез
нанасяне на удари с ръце в главата и тялото, а в последствие ѝ нанесъл и
удари с крак в областта на гърба и хъ,лбоците ѝ, докато същевременно подс.
С. я хванал за врата и я душил, нанасяйки ѝ и удари в главата, с цел
преодоляване на нейната съпротива, за да постигнат общата си цел. Подс. С. отнел намиращият се на врата ѝ златен
синджир с медальон, а от ръката ѝ – златен пръстен от руско злато, с
розов камък. Подс. П. направил опит да отнеме и
намиращия се на дясната ѝ ръка златен пръстен с монограм „М“, но не
успял. По време на престъплението от свидетелката била отнета и златна обеца.
Едновременно упражняваната и от двамата подсъдими принуда имала съставомерната цел да сломи възможната съпротивата на св. П.,
като по този начин се осигури постигането на целта им за отнемане на нейното
имущество.
Подсъдимите,
извършвайки престъплението, на практика едновременно осъществявали принудата с
действията по намиране и отнемане на чуждите движими вещи на пострадалото лице.
Поради това, обоснован се явява изводът, че всеки от подсъдимите участвал в
дейност, представляваща изпълнение на престъплението, а в субективно отношение
обединяващият момент на съизвършителството бил
конкретния им общ умисъл - всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в
упражняването на принудата и отнемането на вещи от пострадалата, заедно с
другия подсъдим и искали от тази им обща дейност да настъпят именно тези
последици. Действията им били съчетани, в преследване на една и съща цел,
поради което веднага били преустановени, след като отнели част от вещите
ѝ в момента, в който пострадалата започнала да призовава за помощ. С
общите си действия, по този начин, те прекъснали нейното владение върху
златните накити и установили свое, осъществявайки фактическа власт върху
същите.
От
субективна страна, всеки един от подсъдимите е извършил престъплението при пряк
умисъл. И подс. П., и подс.
С. са съзнавали противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици. Всеки един от тях е целел
настъпването именно на това, което е било обективирано
в поведението им - отнемане на движими вещи от пострадалото лице, посредством
прилагане на принуда спрямо него. По този начин са реализирали намерението си
за противозаконно присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент е включвал
определени представи относно особеностите, както на физическото въздействието
върху пострадалата, така и на вредоносния резултат. Налице е била и изискуемата
се от възприетата и от съда правна квалификация общност на умисъла между
двамата подсъдими. Всеки един от тях е съзнавал както своето участие в
задружната престъпна дейност, така и участието на другия, а също и насочеността
на действията и на двамата именно към постигане на тази обща, съставомерна тяхна цел.
Съдът
оправда подсъдимите за част от инкриминираното в обвинителния акт имущество,
защото безусловно се доказа, че златният пръстен с монограм „М“ и златната
халка не са били сред отнетите от подсъдимите вещи на ЧО и ГИ. Неуспелият опит
за отнемането на златния пръстен с монограм, наред с успешното отнемане на
другите накити, е част от изпълнителното деяние на грабежа и не следва да се
третира като отделно деяние, за което да се носи самостоятелна наказателна
отговорност. За наличието на едно единствено деяние се съди от факта, че
извършеното от подсъдимите е било в резултат на едно единно решение, в
изключително кратък период от време, при неизменност на условията и формата на
вина. Обединяващото звено между отделните въздействия върху правно защитеното
благо е и запазването на субектите, времето, мястото, начина и средствата на
въздействие, какъвто именно е настоящия случай. При това положение, подсъдимите
следва да бъдат оправдани за неуспешния опит да отнемат част от инкриминираното
имущество, тъй като довършеното престъпление винаги поглъща опита и деецът
следва да отговаря само за довършеното такова. На плоскостта на изложеното,
съдът намери за необходимо да оправдае подс. П. за
осъществената сила при неуспешния опит, изразяваща се в издърпване от дясната
ръка на пострадалата на пръстена с монограм „М“, доколкото по делото
категорично се доказа, че макар и употребена, принудата не е довела до
визирания в обвинителния акт резултат.
С
оглед разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, изрично указваща, че присъдата не
може да почива на предположения, настоящият съдебен състав, на основание чл.
304 от НПК, оправда подсъдимите за разликата в теглото на златния пръстен от
руско злато с розов камък от 5 до 6 грама, а именно за 1 грам. В конкретния
случай, както бе обосновано и в доказателствения
анализ, не са събраха доказателства, притежаващи категоричност в необходимата
за осъдителна присъда степен, съобразно горепосоченото изискване на чл. 303,
ал. 1 от НПК, които да обосноват извод за по-тежкото с един грам тегло на
отнетия златен пръстен. Св. П., като единствен доказателствен
източник за това обстоятелство, не депозира пред съда убедителни доказателства
в тази насока. Следва да се отбележи, че независимо от оправдаването на
подсъдимите лица за разликата от 5 до 6 грама, съдът възприема изцяло
стойността на златния пръстен, определена в заключението на съдебно
-оценителната експертиза. Видно от същото, тази конкретна вещ е оценена на 250
лева. За да достигне до това заключение, вещото лице е приело средна цена на
грам 14 каратово, обработено злато, от 50 лева. С
други думи, стойността на пръстена, определен посредством експертното
заключение, отговаря на такъв с тегло именно от 5 грама.
Извършеният от подс. П. грабеж представлява
опасен рецидив, което го квалифицира по т. 4 на ал. 1 на чл. 199 от НК.
Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, а именно на четири години „лишаване от свобода“, изпълнението на което
не е отложено по реда на чл. 66 от НК, конкретно с влязло в сила определение на
СГС – НО, 6-ти с-в, постановено по НЧД №
1245/2012 г., влязло в сила на 23.04.2012 г., с което са групирани наказанията
по НОХД № 812/2009 г. на СРС – НО, 110-ти с-в и по НОХД № 5277/2010 г. на СГС – НО, 6-ти с-в, с което
му е наложено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на
4 (четири) години, което следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Същевременно,
подс. П. е извършил престъплението и след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като за поне едно от тях изпълнението не е отложено по реда на
чл. 66 от НК, а именно :
- с
определение на СРС – НО, 14-ти с-в, влязло в сила на 18.11.2009 г. с-в, са
групирани наказанията по присъди НОХД 9463/2008 г. на СРС – НО, 14-ти с-в и
НОХД 2000/2008 г. на СРС – НО, 98-ми с-в, като му е наложено едно общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 (единадесет) месеца,
което следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим ;
- с определение
на СРС - НО, З-ти с-в, от 18.02.2010 г., по НОХД № И - 678/2010 г., влязло в
сила на 18.02.2010 г., за извършено на 14.02.2010 г. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, с което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца, както и с
горепосоченото определение на СГС – НО, 6-ти с-в, по НЧД № 1245/2012 г., влязло в сила на 23.04.2012
г.
Поради
така установеното и съобразявайки, че по нито едно от така наложените наказания
не са изтекли повече от пет години от изтърпяването им, съдът призна подс. Я.П. за виновен в извършването на престъплението при
наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив“, и в двете му
разновидности, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
По
аналогичен начин и подс. С. е извършил грабежа при
този квалифициращ елемент. Неговото деяние също представлява „опасен рецидив“
по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което го квалифицира по т. 4
на ал. 1 на чл. 199 от НК. Подсъдимият е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, а именно на една година „лишаване от свобода“, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, конкретно с определение на СРС - НО,
106-ти с-в, от 23.07.2012 г., по НОХД №
10723/2012 г., влязло в сила на 23.07.2012 г., за извършено на 23.11.2011 г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година.
Също
така, този подсъдим е извършил престъплението и след като е бил осъждан два пъти
на наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер,
като за едното от тях изпълнението не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК, а именно с визираното определение на СРС – НО, 106-ти с-в, по НОХД № 1073/2012 г., а за другото наложеното
наказание отново е било „лишаване от свобода“, което обаче е отложено по реда
на чл. 66 от НК за срок от три години – с определение на СРС - НО, 98 с-в, от
04.06.2009 г., по НОХД № 10620/2009 г.
влязло в сила на 04.06.2009 г., за извършено на 22.09.2008 г. престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Именно и поради обстоятелството, че опасният
рецидив, в проявлението му по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК е обусловен при подс. С. само от две, но не и повече, осъждания на
наказание „лишаване от свобода“, съдът го оправда, досежно
квалифициращото в повдигнатото
му обвинение съставомерно обстоятелство, че е бил
осъждан повече от два пъти.
По наказанието
За
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, като
съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При
определяне вида и размера на наказателната отговорност на подс.
Я.П., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни
самопризнания в хода на съдебното следствие, изразеното искрено съжаление за
стореното и критичното отношение към извършеното деяние, младата му възраст,
фактът, че е трудово ангажиран.
Индивидуализирайки
конкретното наказание, съдът прецени, че е налице отегчаващо отговорността на подс. П. обстоятелство, каквото е броя на осъжданията му
извън тези, обуславящи извършеното в условията на „опасен рецидив“. То сочи на
една завишена степен на обществена опасност на подсъдимото лице, който трайно
извършва престъпления против собствеността и въпреки многократно налаганите му
наказания, нито се е поправил, нито превъзпитал. Видно е, че дотук налаганите му
наказания не са изиграли желания от законодателя поправителен и възпиращ от
бъдеща инкриминирана дейност ефект. Като отегчаващо вината обстоятелство следва
да бъде преценено и начина на извършване на деянието – по отношение на
възрастна жена, в тъмната част на денонощието, с физическа принуда, в съучастие
с друго лице. Стойността на предмета на престъплението не е особено висок,
поради което съдът намери, че не следва да го отчита като отегчаващо
обстоятелство.
Поради
така установеното, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода"
следва да се отмери в близък към минималния предвиден в санкционната част на
конкретната материално – правна наказателна норма размер, въпреки състоянието
на сравнителен баланс между отегчаващото и смекчаващи обстоятелства, с оглед
изначално високия минимален законов праг на наказанието, съотнесен
към конкретиката на настоящия случай. Подходящ и
справедлив размер на наказанието, според настоящия съд, се явяват шест години
„лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, в затвор,
на основание чл. 60, ал.1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Таков размер се явява адекватен на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца. По този начин подс. П. ще бъде
изолиран за сравнително продължителен период от обществото и ще бъде лишен от
възможността да извършва престъпления. Поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, според този съд, са действително трудно постижими цели, но все пак
в този период компетентните държавни органи ще имат възможност да му
въздействат, вероятно по-интензивно от предни негови престои в пенитенциарните заведения, за да се постигне и тази най-важна,
измежду визираните в чл. 36 от НК, цел.
На основание чл.
59, ал. 1 и и ал. 2 от НК, съдът приспадна от времето за изтърпяване на
наказанието времето, през което подс. П. е бил
фактически задържан, както по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, така и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а също и времето, през което е търпял
мярка „домашен арест“.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подс.
М.С., съдът съобрази наличието и при него на горепосочените за подс. П. смекчаващи вината обстоятелства, а именно
направените пълни самопризнания в съдебно заседание, изразеното искрено съжаление
за стореното, критичното отношение към извършеното,
трудовата му ангажираност, като към тях добави и константното поддържаното
желание да възстанови вредите от извършеното от него, което обаче не бе
сторено, както поради липсата на достатъчно финансови средства, така и поради
желанието на ЧО и ГИ да му се заплатят и неимуществените вреди.
Определяйки
конкретното наказание, съдът прецени, че и при подс. С.,
както при подс. П., е налице същото отегчаващо
отговорността му обстоятелство – подсъдимият е осъждан и извън обуславящите
квалифициращото обстоятелство съдебни актове. Това сочи на една завишена степен
на обществена опасност и на подс. С., който също е
формирал трайно изградени навици за престъпно обогатяване, чрез престъпления
против собствеността. И при него, както и при другия подсъдим, налаганите
наказания не са го поправили и/или превъзпитали. Като отегчаващо обстоятелство
следва да се приеме и начина на извършване на деянието – по отношение на
възрастна жена, в тъмната част на денонощието, с физическо насилие, в съучастие
с друго лице. Стойността на предмета на престъплението не е особено висок,
поради което съдът намери, че не следва да го отчита като отегчаващо
обстоятелство.
От
така констатираното, съдът изгради становище, че наказанието на подс. С. следва да бъде идентично с това на подс. П., поради относимостта на
всички изложени за последния съображения, относими
към формирането на наказанието му, както и поради идентичността на смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства. В този смисъл, за подс. С.
също се явява справедлив размер на наказанието „лишаване от свобода" от
шест години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, в затвор, на
основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Наказание в такъв размер отговаря адекватно на степента на обществена
опасност на деянието и на степента на лична обществена опасност на дееца. С
изтърпяването на наказание именно в такъв размер, подсъдимият ще има възможност
да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият има
възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който
ще бъде изолиран от неблагоприятната среда, в която се е формирал като личност,
да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот.
Отделно,
така отмереното наказание, както и наказанието на подс.
П., което е в същия размер, биха послужили за коректив на евентуални нагласи за
престъпно поведение и в останалите членове на обществото.
На основание чл.
59, ал. 1 и и ал. 2 от НК, съдът приспадна от времето за изтърпяване на
наказанието времето, през което подс. С. е бил
фактически задържан, както по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, така и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а също и времето, през което е търпял
мярка „домашен арест“.
По гражданския иск
Безспорно
по делото се установи, че в резултат на извършеното престъпление ГО М.П. е
претърпяла имуществени вреди, които, съгласно правилото на чл. 45 от ЗЗД и
справедливостта, подсъдимите следва да репарират. Законното основание на претендираното от гражданския ищец обезщетение е именно чл. 45 от ЗЗД - непозволено
увреждане. Между обвинението, за което подсъдимите са осъдени и гражданския иск
съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския
иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието.
Относно последното, съдът изложи съображенията си по-горе. Безспорно е, че е
налице имуществената загуба за гражданския ищец в размер от 1 450 (хиляда
четиристотин и петдесет) лева. Този размер е доказан с обсъденото по-горе
заключение на вещото лице и по него гражданският иск се явява основателен. Претендираната до размера от 2 142 лева разлика не
представлява равностойността на преки и непосредствени вреди от престъплението,
поради което същата се явява неоснователна, като недоказана. Видно от
доказателствата по делото, две от вещите, включени в предмета на престъпното
деяние не са били отнети, като по отношение на тях е постановена оправдателна
присъда. Равностойността на тези вещи е 692 (шестстотин деветдесет и два) лева,
което е и разликата между пълния предявен от ГИ размер на иска за имуществени
вреди и уважения от съда.
Причинените
на ГИ вреди по същество са парично задължение, което виновните причинители -
двамата подсъдими, дължат. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като задължението е от непозволено
увреждане, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, длъжника, в
случая подсъдимите, се смята в забава и без покана. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от
деня на причиняване на непозволеното увреждане. Този ден за гражданския ищец е
датата на инкриминираното деяние - 25.08.2014г г., когато настъпва непозволеното увреждане, така както е претендирано. Върху уважения размер на гражданския иск
следва да се присъди законната лихва, считано от тази дата до окончателното
ѝ изплащане, в какъвто смисъл е и изрично предявения за това граждански
иск.
По
делото се установи по безспорен начин, че в резултат на престъплението св. П. е
претърпяла и неимуществени вреди. Тези вреди също, съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД и
справедливостта, следва да бъдат репарирани от подсъдимите. Законното основание
на претендираното от пострадалата обезщетение е чл. 45 от ЗЗД - непозволено
увреждане, като между обвинението по което подсъдимите са предадени на съд и
гражданския иск съществува тясна и непосредствена връзка. Както и за
имуществените вреди, така и за неимуществените, отговорът на въпроса за основателността
на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на
деянието. Вече бе отбелязано по-горе, че съображенията по този въпрос бяха
подробно изложени от съда в съответната част на настоящите мотиви. Досежно обосноваността на гражданския иск в тази му част,
съдът почерпи доводи най-вече, но не единствено, от показанията на св. Вътев,
като бяха съобразени и показанията на самия ГИ в тази насока. От показанията на
тези двама свидетели се установява състоянието на пострадалата непосредствено
след извършване на престъплението. Преживеният стрес от случилото се е отразил
изключително негативно върху начина на живот на пострадала, която към момента
на деянието е била на 73 годишна възраст. Същата е била принудена да изтърпи унизителното
за нея положение, в което е била поставена от двамата подсъдими, които са я
повалили на земята, следствие което, освен физическите увреди, ГИ е получила уринарна и фекална инконтиненция (неволно, неконтролирано уриниране и дефекация), станали достояние и на трети лица (св. М. и
полицейските служители, дошли на място). Тези обстоятелства безспорно водят до
извода за неблагоприятните последици и изживявания на пострадалата – унижение, страх,
който изпитва и до днес, неспокойствие от това да излиза сама, особено вечер, в
краткосрочен план след деянието на подсъдимите нарушения на съня с бълнуване.
Размера на тези вреди от неимуществен характер съдът определя, съгласно чл. 52 от ЗЗД, на 3 000
(три хиляди) лева, колкото е и претендирания от с. П.
такъв. Причинените на гражданския ищец вреди, независимо че са с неимуществен
произход, но са оценени с паричен еквивалент, по същество са парично
задължение, което виновните причинители - двамата подсъдими, дължат. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер на
законната лихва, от деня на забавата. Тъй като задължението е от непозволено
увреждане, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, длъжника, в случая подсъдимите, се
смята в забава и без покана. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи
от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Този ден за гражданския ищец
е датата на инкриминираното деяние - 25.08.2014г г., когато настъпва
непозволеното увреждане, така както е претендирано.
Върху уважения размер на гражданския иск следва да се присъди законната лихва,
считано от тази дата до окончателното ѝ изплащане, в какъвто смисъл е и
изрично предявения за това граждански иск.
По веществените доказателства
Съдът
присъди вещественото доказателство по делото – пет халкички
от 14 каратово злато, с дължина четири сантиметра и
половина, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, да се върнат на правоимащото лице, а именно собственика им – пострадалата М.К.П.,
след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.
По разноските
С
оглед уважаването на гражданския иск, съдът осъди подсъдимите да заплатят
солидарно в полза на държавата по 178 (сто седемдесет и осем) лева,
представляващи 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С
оглед признаването на подс. Я.П. за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, съдът го
осъди да заплати направените по делото разноски, а именно 730 (седемстотин и
тридесет) лева, от които 30 (тридесет) лева, представляващи половината от
направените в съдебното производство разноски, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд, 250 (двеста и петдесет) лева,
представляващи половината от направените от частния обвинител и граждански ищец
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения му повереник,
в полза на М.К.П., 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи изплатено
възнаграждение на служебния защитник – адв. И.А.,
САК, за предоставена правна помощ по досъдебното производство, по сметка на
НБПП, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна
такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.
Предвид
изхода на делото, съдът осъди и подс. М.Г.С., на
основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото
разноски, а именно 280 (двеста и осемдесет) лева, от които 30 (тридесет) лева,
представляващи половината от направените в съдебното производство разноски, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, 250
(двеста и петдесет) лева, представляващи половината от направените от частния
обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение на
упълномощения му повереник, в полза на М.К.П., както
и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за
издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по НОХД № 694/2016 г. по
описа на СГС - НО, 20-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................