Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1956 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищецът
К.Г.Г. твърди в исковата си молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество
„Ч.Д.“ ООД. Участвал чрез пълномощник в Общо събрание (ОС), проведено на
24.09.2018 г., на което по т.6 от дневния ред бил приет нов дружествен договор.
По тази точка от дневния ред пълномощникът на ищеца гласувал против. Ищецът
намира, че решението за приемане на нов дружествен договор е незаконосъобразно,
тъй като не е взето с изискуемото се от закона мнозинство, което според него е
единодушие (наречено в исковата молба абсолютно мнозинство). Приемането на нов дружествен
договор било равносилно на учредяване на дружеството, където всички учредители
трябвало да са съгласни и ако липсвало такова съгласие, то липсвала и воля за
приемането на многостранния договор, какъвто е дружественият договор.
Освен
това ищецът намира за незаконосъобразна клаузата на чл. 33 от новия дружествен
договор, която предвижда минимален срок на предизвестието за напускане от
съдружник 2 години. Намира, че тази клауза нарушава правото на свободно
сдружаване. Иска съдът да отмени като незаконосъобразно решението на ОС от
24.09.2018 г. по т. 6 от дневния ред - за приемане на нов дружествен договор.
Ответникът „Ч.Д.“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете.
Поддържа, че приемането на нов дружествен договор се подчинява само на нормата
на чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ, имплементиран в чл. 24, ал. 1, т. 1 от дружествения
договор на „Ч.Д.“ ООД, приет на 08.05.2008 г., а именно чрез решение на
съдружниците взето с мнозинство от ¾ от капитала на дружеството. Нямало
задължение по закон или съобразно дружествения договор всички съдружници да
бъдат съгласни, както е в случай на учредяване на ново дружество. Прилагали се
изискванията за изменение и допълнение на дружествения договор. Сочи, че атакуваното
от К.Г. решение е прието с мнозинство от 95.6% от гласовете на съдружниците,
присъстващи на събранието, което било повече от ¾ от гласовете на
присъстващите, поради което предявеният иск бил неоснователен.
По
отношение твърдението на ищеца за незаконосъобразност на чл. 33 от новия
дружествен договор, който предвижда минимален срок от две години за
предизвестие за напускане от съдружник, ответникът поддържа, че законът поставя
само изискване за минимален срок от три месеца, но не и ограничение за
максималния срок на предизвестието, поради което е в компетентността на ОС да
реши какъв ще бъде този срок, щом е съобразен изискуемия се минимум. Предвид
това, неоснователен бил искът и на това основание.
Ответникът
е депозирал и допълнителен отговор на исковата молба, в който изразява
становище за липса на правен интерес у ищеца от предявените искове, както и
поддържа изразеното вече становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е дружествен договор на „Ч.Д.“ ООД (приет на 08.2008 г., изменен на 15.12.2008
г., 23.11.2009 г. и на 29.08.2014 г.), като
видно от чл. 13, ал. 2 на който съдружник може да прекрати участието си в дружеството
с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на
прекратяването. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 Общото събрание изменя и допълва
дружествения договор, като съгласно алинея 3 от цитираната разпоредба решенията
по т. 1 се вземат с мнозинство ¾ от капитала.
Представен
е протокол от Общото събрание на съдружниците (ОСС) на „Ч.Д.“ ООД от 24.09.2018
г., проведено в гр. София, пл. „********, като в него е посочено, че присъстват
всички съдружници, притежаващи 100 % от капитала. Отбелязано е, че съдружникът К.Г.
се представлява от пълномощника си адв. Лъчезар К., а всички останали
съдружници от пълномощника си адв. С.У..
Събранието
е протекло при дневен ред, приет от съдружниците с единодушие, като в т. 6 от
същия е включено: Предложение за приемане на нов Дружествен договор на „Ч.Д.“
ООД; проект за решение – ОСС приема нов Дружествен договор на „Ч.Д.“ ООД. По т.
6 от дневния „за“ решението са гласували съдружници, притежаващи 95,6% от
гласовете в ОСС, а „против“ решението е гласувал съдружник, притежаващ 4,4% от
гласовете в ОСС.
Представен
е Дружествения договор, приет на ОСС от 24.09.2018 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
същия съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено
предизвестие, направено най-малко 2 години преди датата на прекратяването.
Представена
е нотариална покана чрез нотариус М.М., рег. № 571 на НК депозирана от П.Р.М.,
в качеството му на управител на „Ч.Д.“ ООД, до К.Г.Г., с която последният е поканен
да присъства на ОС на 24.09.2018 г., което ще се проведе в 12 ч., в гр. София, пл. ********при
дневен ред, включващ в т. 6 Предложение за приемане на нов Дружествен договор
на „Ч.Д.“ ООД; проект за решение – ОСС приема нов Дружествен договор на „Ч.Д.“
ООД. Към нотариалната покана е приложено удостоверяване от помощник-нотариус
Цветанка Костадинова за връчването на нотариалната покана на адреса на 05.09.2018
г. срещу разписка № 16, както и самата разписка.
Ответникът
в представил с отговора на исковата молба идентични покани за свикване на Общото
събрание от 24.09.2018 г., адресирани и получени от останалите съдружници на „Ч.Д.“
ООД. Представил е още Предизвестие за напускане от К.Г., отправено до „Ч.Д.“
ООД на електронния адрес на дружеството от 24.09.2018 г.
Представено
е пълномощно в полза на адв. Лъчезар К. за представителство на съдружника К.Г.
в процесното ОСС. Представени са пълномощни и в полза на адв. С.У. за
представителство на останалите съдружници в същото ОСС.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По допустимостта.
Съгласно
чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява
срещу дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е
присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в
14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото
събрание.
В
трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение № 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по
т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г. на ВКС, І ТО, по т. д. №
269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т.
о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка,
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи
не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените
конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща
се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито
решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва
да е налице към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание,
взело оспорваните решения. Последващото отпадане на това негово качество е
ирелевантно. Преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде
извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер
към момента на провеждане на Общото събрание и съответно с оглед спазването на
предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок.
Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени от К.Г.Г. срещу решение по т. 6
от дневния ред на общото събрание на „Ч.Д.“ ООД, проведено на 24.09.2018 г. за
приемане на нов дружествен договор. Страните не спорят, че ищецът е бил
съдружник в ответното дружество към 24.09.2018 г., а и това се установява при
справка в търговския регистър по партидата на „Ч.Д.“ ООД.
Доколкото
исковете са предявени на 27.09.2018 г. (3 дни след датата на вземане на
оспореното решение), то законоустановеният преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ
е спазен и исковете са процесуално допустими.
По основателността:
Ищецът
е въвел в предмета на делото като основания за незаконосъобразност на решението
на ОС по т. 6 от дневния ред, отразено в протокол от 24.09.2018 г., неспазване
на изискуемото мнозинство за приемане на нов дружествен договор, като според
ищеца в тази хипотеза предвиденото в чл. 137, ал. 3 ТЗ мнозинство от ¾
от капитала за взимане на решения, касаещи допълнение и изменение на вече
съществуващ дружествен договор, не е приложимо, а подобно решение следва да се
вземе с единодушие. На следващо място, като основание за незаконосъобразност на
част от решението на ОС по т. 6 от дневния ред, отразено в протокол от
24.09.2018 г., се сочи противоречие на чл. 33 от предложения нов дружествен договор,
който предвижда срока за предизвестие за напускане на съдружник да бъде
най-малко две години, с принципа на свобода на сдружаването. Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК,
недопустимо е да бъдат разглеждани основания за незаконосъобразност на
решенията на ОС, които не са въведени от ищеца и то в преклузивния 14-дневен
срок за завеждане на иска, поради което други основания, освен наведените от
ищеца, не следва да бъдат разглеждани.
По
твърденията за наличие на процесуална незаконосъобразност на оспореното решение
( оспорваното решение не е взето с необходимото мнозинство).
Съгласно
чл. 137, ал. 1 ТЗ в компетентността на Общото събрание на съдружниците в ООД е
да изменя и допълва дружествения договор. Алинея 3 на същия член посочва, че
тези решения се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала. Видно
от чл. 24, ал. 1, т. 1 от дружествения договор на „Ч.Д.“ ООД, действащ в
процесния период, съдружниците са възприели законовата уредба относно необходимото
мнозинство при взимане на решение за промяна в дружествения договор.
Настоящият
състав не споделя доводите на ищеца, че приемането на нов дружествен договор е
равнозначно на учредяването на дружеството, при което е необходимо съгласието
на всички съдружници. Първоначалният дружествен договор се приема с решение на
учредителите, като това решение има характер на многостранна сделка, при която
волеизявленията на отделните учредители са насочени успоредно в една посока -
към учредяването на дружество. Ето защо логично е необходимо единодушно
съгласие за приемане на дружествения договор и за учредяване на дружеството.
След
учредяване на дружеството решението за изменение на дружествения договор се
взема не от учредителите, а от орган на дружеството, какъвто е Общото събрание
на съдружниците. Характерът на това решение е на сделка-решение, при която, за да настъпят
последиците, е достатъчно решението да е взето с определено мнозинство от гласовете. Законът рядко
изисква единодушие. Взетите с мнозинство решения обвързват и останалите
съдружници, които са гласували против решението. Тук не се прилага и правилото
на чл. 20а ЗЗД (за изменение на договора по взаимно съгласие - виж Решение № 7
от 24.03.2018 г. по т.д. № 926/2017 г.) на ВКС, I TO), тъй като решенията на ОС
нямат характера на сделките по гражданското право. Законът допуска първоначално
приетият от учредителите дружествен договор да бъде изменян от Общото събрание
на съдружниците, като за това е достатъчно мнозинство от ¾ от гласовете
– чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ. Законът не поставя ограничение в обема на
предприетото изменение, което означава, че може да бъдат изменени и всички клаузи на
дружествения договор, каквото изменение всъщност представлява приемането на нов
дружествен договор.
В
случая се установява от Протокола от проведеното на 24.09.2018 г. Общо събрание на „Ч.Д.“ ООД, че
решението за приемане на дружествен договор е взето с над 95% от гласовете,
което е повече от ¾ от гласовете. Следователно, неоснователен е искът за
отмяна на посоченото решение на основание липса на изискуемото се от закона
мнозинство за приемането му.
По
твърдението за материална незаконосъобразност на оспореното решение (противоречие на чл. 33 от новия дружествен
договор с принципа за свобода на сдружаването).
Ищецът
е въвел като основание за незаконосъобразност на решението за приемане на нов
дружествен договор материалната незаконосъобразност на клаузата на чл. 33 от
него, която предвижда минимален срок на предизвестието за напускане от
съдружник 2 години, като противоречаща на правото на свободно сдружаване.
Потестативното
право на напускане на съдружник като способ за прекратяване на членственото му
правоотношение в ООД е уредено в чл. 125 ал. 2 ТЗ, като е последица единствено
от свободно формирана и външно изразена воля на напускащия. Съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика (например Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС
по т.д. № 500/2009 г., II TO) фактическият състав на това прекратяване включва единствено
волеизявление за напускане, отправено в писмена форма и в рамките на определен
срок – тримесечен съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ или
по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Несъмнено правилото за
продължителността на срока е
диспозитивно и съдружниците могат да одобрят друг, по-дълъг срок.
Напускането
на съдружник обаче поражда редица проблеми за дружеството - необходимост от
уреждане на имуществените отношения с него – изплащане на дела му, необходимост
от уреждане на въпроса относно освободените дялове и необходимост от изменение
на дружествения договор. Възможна е хипотеза, в която никой от
съдружниците да не желае да поеме
освободените дялове, а изплащането на дела на напусналия съдружник да води до
намаляване на имущество на дружеството под регистрирания капитал. Това от своя
страна ще изисква предприемане на действия по намаляване на капитала, в който
случай може да се окаже, че кредиторите на дружеството ще изразят несъгласие,
предвид защитната норма на чл. 150 ТЗ. Тогава съдружниците ще трябва да
потърсят трето лице, което да придобие дяловете, за да не се налага намаляване
на капитала, а намирането на подходящ нов съдружник може да се окаже нелека
задача. Изложените усложнения, свързани с изявлението на съдружник за напускане
на дружеството, обосновават установения от закона минимален срок от три месеца
за предизвестие от напускащия съдружник, който срок е в интерес на дружеството
и цели предимно защита на неговия капитал. Тези проблеми обосноват понякога и
необходимост от един по-дълъг срок, в който съдружниците да успеят да уредят
последиците от напускането на съдружник. Ето защо и законът не е поставил горна
граница относно неговата продължителност, а преценката за това е оставена на
съдружниците.
Според
настоящия състав обаче горна граница на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ следва да има
и тя следва да се определя от възможността съдружникът безпрепятствено да
упражни правото си на напускане на дружеството, което е признато от ТЗ и което
е неразривен елемент на конституционно уреденото право на свободно сдружаване –
чл. 44, ал. 1 от Конституцията. Правото на едно лице свободно да избере и да
участва в сдружение или дружество е корелативно свързано с правото свободно да
го напусне. Правото на напускане е уредено като балансиращо право на въведеното
със закона ограничение във възможността съдружникът свободно да прехвърля
дяловете си – според чл. 129 ТЗ дяловете могат да се прехвърлят на трети лица
само със съгласие на съдружниците. Принципът на автономията на волята, който
лежи в основата на дружественото право, е основание на законодателната уредба
на правото на всеки съдружник да прекрати членственото си правоотношение с
едностранно изявление, адресирано до дружеството. Упражняването на това право е
ограничено само с изискване за определен срок на предизвестие, който да защити
интересите на дружеството, като срокът следва да бъде достатъчен, но в същото време да е разумен и
да не води до неоправдано ограничаване правото на съдружника на напускане като
елемент на правото на свободно сдружаване. Няма точен времеви критерий, установен
от закона, но такъв критерий е добросъвестността, а несъмнено срок на
предизвестие за напускане, който надхвърля една година, противоречи на
изискването за добросъвестност и неоправдано засяга правото на съдружника на
напускане, съответно нарушава чл. 44, ал. 1 от Конституцията, който урежда
правото на свободно сдружаване, неразривно свързана с което е и възможността
съдружникът свободно да напусне сдружението или дружеството, в което участва.
Посоченото
налага извод, че решението на ОС от 24.09.2018 г. за приемане на нов дружествен
договор е незаконосъобразно в частта си, в която е приет чл. 33 от дружествения
договор, установяващ минимален срок на предизвестието при напускане на
съдружник от две години. Решението на ОС за приемане на нов дружествен договор
е съвкупност от решения за изменение и/или допълнение на всяка една клауза от
предишния дружествен договор. В частта по чл. 33 от дружествения договор и на
посоченото основание решението на ОС следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а в останалата част искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските.
При този изход от
спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са
претендирани, като са доказани в размер на 1 160 лева, от които 1 000
лв. за адвокатско възнаграждение и 160 лв. за държавна такса. От тях обаче ищецът
може да търси 1080 лева, тъй като 80 лева са платени по иск, по който
производството е прекратено с влязло в сила определение от 18.01.2019 г.,
поради което присъждането им на ищеца не се дължи. Доколкото искът е частично
уважен, на ищеца следва да бъдат присъдени само половината от направените разноски
или 540 лева.
Ответникът също има
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е доказал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, от които следва да му бъдат присъдени 750 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението,
прието по т. 6 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Ч.Д.“ ООД,
проведено на 24.09.2018 г. - за приемане на нов дружествен договор, в частта му, с която е приет чл. 33, предвиждащ
минимален срок на предизвестието за напускане на съдружник 2 години, като незаконосъобразно,
по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен
от К.Г.Г., с ЕГН **********,*** против „Ч.Д.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „******, като ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на посоченото решение в останалата му
част, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ч.Д.“ ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********да заплати на К.Г.Г., с ЕГН **********,***, сумата 540 (петстотин
и четиридесет) лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на Ч.Д.“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********, сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: