РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5740/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 01.11.2017 г. по ч.гр.д. № 71466/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав срещу длъжника Г.Д.Т., за сумите както следва: 127 202,80 евро - представляваща главница по договор за кредит от 10.03.2010 г., ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 28797,79 евро - договорна лихва за редовен кредит за периода 10.11.2014 г. - 31.07.2017 г., сумата от 6489,18 евро – договорна лихва върху просрочен кредит в размер на 6489,18 евро за периода 10.11.2014 г. – 31.07.2017 г., такса в размер на 1748,45 евро за периода 10.11.2014 г. – 04.10.2017 г., застраховка в размер на 563,33 евро за периода 17.04.2015 г. – 04.10.2017 г., нотариални разноски в размер на 186,00 лева за периода 14.06.2017 г. – 04.10.2017 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот от 10.03.2010 г. е предоставил на ответника сумата в размер на 124 880,00 евро, от които 80 000 евро за доплащане по договор за покупка на имота и 44 880,00 евро – за извършване на строеж и/или за довършване на доплащанията. Сочи, че с допълнителни споразумения от 31.10.2011г., от 31.10.2013 г. и от 30.09.2014 г. кредитополучателят е дал своето съгласие просрочените договорни лихви да бъдат натрупани към редовната главница по кредита, в резултат на което общият размер на кредита се е увеличил на 144 009,84 евро. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с възнаградителна лихва. Твърди, че издължаването на кредита е уговорено да става на равни месечните погасителни вноски включват главница и възнаградителна лихва. Ищецът сочи, че с не издължаване на вноската за м. ноември 2014 г. на основание чл. 18, ал.1 от Договора за кредит, на 13.06.2017 г. е изпратена покана за обявяване предсрочната изискуемост на кредита до адрес на длъжника. Твърди, че съгласно чл. 3, ал.4 от договора за кредит при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер на сбора на редовната лихва плюс 10 пункта. Сочи, че за според чл. 4 от договора кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление на кредита в размер на 0,04% месечно, както и месечна такса за администриране при забава на плащането на месечните вноски и при предсрочна изискуемост, като претендира такива в общ размер на 1748,45 евро. Сочи, че според чл. 10, т. 2 – да заплаща разходите свързани с реализация на обезпечението, а според чл. 14 от договора и заплатените от банката премии за застраховка на обезпечението. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Г.Д.Т. оспорва исковете. Оспорва да е получил сумата по кредита, както и настъпването на предсрочна му изискуемост. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се,
че между „Ю.Б.“ ЕАД, в качеството й на кредитор и Г.Д.Т., в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот на 10.03.2010 г., като в чл. 1 от договора е предвидено, че
банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 124 880 евро, от
които 80 000,00 евро за покупка на посочен недвижим имот и 44 880 евро за
строеж/довършване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва през първите две години в размер на 8,2 %, а за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателя
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора
БЛП на банката за жилищни кредити в eвро е 8,2 %. Според чл. 8, ал. 4 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница за съответния период плюс наказателна надбавка от
10 пункта. Според чл. 4, т. 1от договора кредитополучателят заплаща на банката
комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0,04 % върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата. Според чл. 4, т. 4
кредитополучателят дължи месечна такса за администриране на просрочен кредит
при забава на плащането на една или повече месечни вноски, съгласно действащата
към момента на забавата Тарифа на банката. Посочено е, че таксата служи за
покриване на административни разходи свързани с последователните действия по
събиране на просрочените суми, в това число, но не само – телефонни обаждания, напомнителни писма.
В чл. 18 и чл. 19 е уредена предсрочната изискуемост на договора.
На 31.10.2011 г. е сключено допълнително споразумение между страните по договора, в което страните са се съгласили натрупаните до този момент лихви и непогасени такси да се преоформят от банката чрез натрупването им като редовно усвоена и непогасена главница. Посочено, че се уговаря 6-месечен период на облекчено погасяване по погасителен план, през който върху дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва от 6,24 %, като през този период месечните погасителни вноски ще са 634,17 евро. Според чл. 5 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва, а след натрупването й, след изтичане на този период, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката по жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка от 1,25 пункта, като погасяването на кредита става на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от споразумението. Предвидено е и заплащане на такса реконструиране в размер на 30,00 лева.
На 31.10.2013 г. по договора е подписано друго допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 6-месечен период на облекчено погасяване, лихва в размер на действащия референтен лихвен процент на банката ПРАЙМ за съответната валута, плюс надбавка от 1,65 пункта и месечна погасителна вноска от 700 евро. Предвидено е и заплащане на такса реконструиране в размер на 50,00 лева. Приложена е и методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
На 30.09.2014 г. е сключено трето допълнително споразумение между страните за т.н. „преоформяне“, начислена е такса от 50 лева за предоговаряне, като и е уговорена отново лихвата за облекчения период от 6 месеца и след това.
Ищецът е връчил на ответника, на неговия постоянен и настоящ адрес нотариална покана, връчена редовна по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на 31.07.2017 г., на която дата е изтекъл срокът по чл. 47, ал.5 ГПК.
По действителността на допълнителните споразумения към договора за банков кредит.
В сключените допълнителни споразумения към договора за банков кредит е предвидено непогасената възнаградителна лихва и такси да се „преоформят“ като дължима главница по договора, като в същото време се договаря по-ниска възнаградителна лихва и по-малък размер на месечните погасителни вноски, като това предоговаряне в повечето случаи е станало срещу такса.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на първите две допълнителни споразумения е действаща Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника, чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразуменията то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Също така е прието, че доколкото таксите не представляват изтекли лихви, няма пречка за тяхното олихвяване.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите в процесните допълнителни споразумения за „преоформяне“ на изтекли лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Според заключението на приетата първоначална счетоводна експертиза сумата по кредита е усвоена във връзка с искания на ответника от 17.03.2010 г. за превод на сумата от 106 928 евро и на 29.04.2010 г. за превод на сумата от 17 952 евро. Според заключението на повторната експертиза последното плащане по договора за кредит е на 16.01.2015 г., първото изпадане в забава – на 23.04.2010 г., а трайното натрупване на просрочие започва на 23.02.2011 г. Предвид заключението на приетите експертизи съдът намира, че към момента на отправяне на уведомленията за предсрочна изискуемост са били налице обективните предпоставки за това.
Предвид правните изводи на съда относно нищожността на подписаните между страните споразумения в частта относно капитализирането на изтекли лихви съдът намира, че в частта относно дължимите суми по договора за кредит следва да обсъди единствено допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което е дало отговор на въпроса относно дължимите суми по договора за кредит, без да бъде взета предвид извършената капитализация на възнаградителна лихва.
Според допълнителното заключение на счетоводната експертиза при отчитане на направените вноски, отнесени за плащане на главница в размер на 10 756,72 евро непогасената главница възлиза в размер на общо 114 123,28 евро. Според това заключение общият размер на дължимата главница за периода 23.03.2010 г. – 04.10.2017 г. е в размер на 69 987,75 евро, а на платената – в размер на 35 892,80 евро, съответно дължимата, непогасена възнаградителна лихва възлиза в размер на 35 892,80 евро. Според вещото лице дължимата лихва върху просрочени вноски за периода 23.04.2010 г. – 04.10.2017 г., при отчитане извършеното плащане, възлиза в размер на 9 758,73 евро. Според заключението непогасената част от дължимите такси за управление и просрочен кредит възлиза на сумата от 1812,70 евро, а за застрахователни премии в размер на 563,33 евро.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница по процесния договор за кредит следва да бъде уважен за сумата от общо 114123,28 евро и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Съдът достигна до правен извод за съществуване в полза на ищеца на вземане за възнаградителна лихва и неустойка за забава в размери по-големи от претендираните за процесния период, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Следва да бъдат уважени изцяло исковете за дължими такси и имуществена застраховка по договора.
Предвид установяване факта на договорно неизпълнение и извършването от страна на банката за разходи за отправяне на нотариална покана, следва да бъде уважен и искът по чл. 82 ЗЗД за сумата от 186,00 лева.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплатят на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 5832,46 лева и в исковото производство в размер на 8053,61 лева. Възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото, както за исковото, така и за заповедното производство е в размер по-нисък от минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.-А.Ч.Н.на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата в размер на 775,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че Г.Д.Т., ЕГН: ********** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 114 123,28 евро – незаплатена падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за кредит № HL 46624/ 10.03.2010 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. до плащането, сумата от 28797,79 евро - договорна лихва за редовен кредит за периода 10.11.2014 г. - 31.07.2017 г., сумата от 6489,18 евро – договорна лихва върху просрочен кредит за периода 10.11.2014 г. – 31.07.2017 г., такси за управление и администриране на предсрочно изискуем кредит в размер на 1748,45 евро за периода 10.11.2014 г. – 04.10.2017 г., застрахователни преми в размер на 563,33 евро за периода 17.04.2015 г. – 04.10.2017 г., нотариални разноски в размер на 186,00 лева за периода 14.06.2017 г. – 04.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.11.2017 г. по ч.гр.д. № 71466/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 127 202 евро.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН: ********** да заплати „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 5832,46 лева - разноски в заповедното производство и сумата в размер на 8053,61 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.” АД, ЕИК: *******да заплати на адв.
И.-А.Ч.Н.на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата в
размер на 775,50 лева..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: