Р Е Ш Е Н И Е
№
260928
23.07.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 20.05.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 866 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на А.М.Ю., ЕГН **********,подадена чрез
процесуалния представител адв.М.П., против решение №261663 на Пловдивския
районен съд, постановено на 14.12.2020г. по гр.д. № 5009/ 2016г., с частта, в
която е осъден да заплати на К.К.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 9 289.50 лв., представляваща дела от увеличената
стойност на имота – жилищна сграда с идентификатор 56784.521.825.1 и сумата от
2 824 лв. , представляваща дела от увеличената стойност на имота - 235/272
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.521.825, вследствие на направените
в периода 2008-2013г. подобрения.
Във
въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и отхвърляне на претенциите по сметки евентуално, претенцията по сметки
досежно жилищната сграда бъде отхвърлена
за разликата над 4644,75 лв. до
присъдените 9289.50 лв.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
К.К.Д., ЕГН **********, в който
се взема становище за нейната неоснователност и
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира
следното:
Страните са законните наследници на наследодателя Е.А.
Д., с ЕГН **********, починала на 06.12.2013г., като ищецът А.М.Ю., е неин
баща, а ответникът К.К.Д., е неин преживял съпруг.
Приживе Е. А. Д. е станала собственик на 235/ 272 ид.
части от поземления имот – ПИ с идентификатор 56784.521.825, и на намиращата се
в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. по нот.
акт, а по скица – от 73 кв.м., брой етажи – 1, еднофамилна, с праводател
нейната майка Г. И. Ю., чрез две сделки, съответно на 16.06.2006г. по дарение –
с нотариален акт № 63, том 3, рег. № 4892, дело № 424/2006г., както и на същата
дата 16.06.2006г. по покупко-продажба – с нотариален акт № 64,том 3, рег. №
4893, дело № 425 от 2006г., и двата – на нотариус Т. К., с рег. № * по РНК, с
район на д-е РС Пловдив.
Е. А. Д. и К.К.Д. са сключили граждански брак на
23.03.2007г.
Производството по настоящето дело е по съдебна делба
във фаза по извършването й, след като с влязло в сила решение е допуснато да се извърши
делба на съсобствения на страните недвижим имот: 235/272 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.825, находящ се в гр.Пловдив, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Пловдив, ул. „*** *, с площ от 272
кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 902, кв.26 по
плана на кв. „****”, парцел Х-902, при съседи: 56784.521.1613, 56784.521.822,
56784.521.1428, 56784.521.827, 56784.521.828,
56784.521.1421, ведно с построената в имота сграда 56784.521.825.1, със
застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота, при квоти:
½ ид.ч. за А.М.Ю., ЕГН **********, и ½ ид.ч. за К.К.Д., ЕГН **********, и на построената в имота сграда
56784.521.825.1, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, при квоти от правото на
собственост: 1/ 4 ид. ч. за А.М.Ю., ЕГН **********, и 3/ 4 ид. ч. за К.К.Д..
ЕГН **********
С
постановеното във втората фаза решение № 261663/14.12.2020г. , първоинстанционният съд
е извършил делбата по реда на чл.354 ГПК, като е изнесъл имота на публична
продан като неподеляем.В тези част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Предмет
на въззивното производство е само произнасянето на съда по заявената
по реда на чл.346 ГПК от съделителителя К.Д. претенция по сметки, за заплащане от А. М. на извършените от него
приживе на наследодателя, през периода 2008г.-2013г., подобрения в
жилищната сграда, възлизащи в общ размер на сумата от 37158 лева. и на
подобренията в дворното място възлизащи в общ размер на сумата от 5648 лева
С оглед твърденията на страната относно момента на
извършване на посочените подобрения се налага извод, че претенцията намира
правното си основание в чл.12, ал.2 ЗН, тъй като се касае за извършени
подобрения, които са във връзка с делбената общност, преди откриване на
наследството оставено от
наследодателката на страните Е. А. Д..
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН, всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да
се увеличи наследството, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска
при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Следователно, за да
е основателен иск по чл. 12, ал.2 от ЗН,
наследникът следва да докаже, че приживе на наследодателя е извършил подобрения
в делбения имот за своя сметка и със собствени средства, с които стойността на
наследството се е увеличила и той не е бил възнаграден по друг начин. Тази
претенция е особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване.
Прието е в
мотивите на решението на ПОС по
в.гр.д.№507/2018г., влязло в законна сила на 19.04.2019г., недопуснато до касационно
обжалване с определение
№191/17.04.2019г. по гр.д.№3367/2018г. на ВКС, първо гр. отд., че всички СМР в
имота , лична собственост на съпругата Е.
Д., са били извършвани по време на брака
й с К.Д., с общи средства на двамата съпрузи. От правна страна
е прието, че сградата, построена по време на брака върху имот лична собственост
на единия съпруг, се придобива от двамата съпрузи в режим на съпружеска
имуществена общност. Прието е за недоказано възражението за пълна трансформация
на лични средства на Е. Ю. , дарени й от
нейния баща, в процесната жилищна сграда, че съпрузите са имали семеен бизнес,
от който получавали доходи, че ответникът е плащал на майсторите и работниците
за извършените строителни дейности и е закупувал материали. Въз основа на
изложеното е прието, че след смъртта на Е. Д. , К.Д. е придобил на основание
прекратена СИО собствеността върху 1/2 ид.ч. от обекта и 1/4 по наследство от
съпругата си, а А.Ю. е придобил по наследство 1/4 ид.ч. от собствеността по
наследство от дъщеря си, при които квоти от правото на собственост е допуснато
да се извърши съдебната делба на построената в дворното място жилищна сграда.
При тези данни
по делото настоящата инстанция намира предявените претенции по сметки от
преживелия съпруг К.Д. досежно сградата в имота за неоснователни, тъй като по
делото не е установено да е извършил лично със свои средства претендираните от
него подобрения, както и че в резултат на извършването им се е увеличила
стойността на делбения имот. Преживял съпруг, който твърди, че е
вложил лични средства при придобиването на имота, както е в процесния случай, може
да претендира за частична трансформация в първата фаза на делбата, но не и за
увеличение на наследството във втората фаза /поради силата на пресъдено нещо на
решението по допускане на делбата, с което е прието, че имотът е изцяло
съпружеска имуществена общност, т.е. е придобит с общи средства/, в който
смисъл са Решение № 954 от 14.01.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1847/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 710 от 1.12.2003 г. на ВКС по д. № 289/2003 г., I гр. о.
Неоснователни са
и претенциите по сметки досежно дворното място, за което с влязлото в сила
съдебно решение е признато правото на
собственост на съделителите при равни права. Макар да се установява извършване на
част от описаните СМР в дворното място, както и че вследствие на това е
увеличена стойността на имота, от нито едно от ангажираните доказателства не се
установява последните да са извършени с лични средства на преживелия съпруг К.Д..
Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели на страните, се
установява, че описаните СМР в дворното място са извършвани по време на брака
на съпрузите Д., че средствата за ремонтите са подсигурени от доходите и на
двамата съпрузи, че са имали семеен бизнес, от който получавали доходи. Предвид
липсата на доказателства за вложени лични средства и труд в твърдените строително-монтажни
работи, исковете за заплащане на принос за увеличение на наследството в тази им част също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователи.
Доколкото
посочените по-горе факти не се доказват, съдът намира че не е необходимо да
излага мотиви по останалите предпоставки, включени във фактическия състав на
вземането по чл. 12, ал. 2 ЗН.
С оглед на
изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
отменено и постановено друго от въззивния съд, с което претенциите по сметки до
уважените размери размер от 9289.50
лв. по отношение на жилищна сграда с идентификатор 56784.521.825.1
и от 2 824 лв., по отношение
на поземления имот с идентификатор
56784.521.825, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От жалбоподателя
А.Ю. е подадена в срок и частна жалба
против първоинстанционното решение, имащо характер на определение, в частта, с
която е определен началният момент на
дължимото му от К.Д. на основание чл.344, ал.2, предложение второ ГПК обезщетение за ползване на делбения имот, считано от
влизане в сила на определението до окончателно извършване на делбата.
От насрещната
страна К. Д. не е подаден отговор на частната жалба.
По реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът
може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува
до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат
заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да
бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само
по време на висящността на делбеното производство и имат характер на
привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда
на чл. 344, ал. 2,
има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване
на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща
по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота следователно
винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК акт
в сила, в какъвто смисъл е и съдебната практика- Определение № 475 от
17.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2258/2013 г., IV г. о., ГК ; Определение №
308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК
По тези
съображения въззивния съд приема, че правилно, съответно на наличната
законодателна база и практика, първата съдебна инстанция е определила началният
момент за изплащане на обезщетението – считано от влизане в сила на
определението постановен по реда на чл. 344, ал. 2
до окончателно извършване на делбата, а частната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение.
От жалбоподателя
А.Ю. е подадена в срок и частна жалба
против постановеното от първоинстанционния съд определение № 260929/04.02.2021
г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решение №261663 /14.12.2020
г. по делото в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 2972,30 лева , от която от 1872,30 лева - във връзка
с уважените му претенции по сметки, в размер от 800 лева - във връзка с
отхвърлената възлагателна претенция на
ответника и в размер от 300 лева –разноски по чл.7,ал.9 от НМРАВ.
От насрещната
страна К. Д. не е подаден отговор на частната жалба.
За да откаже
присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение първоинстанционният
съд е приел, че съобразно предмета на делото (делба във фазата по извършването)
разноски се присъждат по правилата на чл.355 ГПК. Съделителят А.Ю. е доказал
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във втора фаза на
делбата в размер от 3530 лева, но в представения списък по чл.80 от ГПК и в
договорите за правна защита адвокатското възнаграждение е общо определено и не е посочен отделен размер по предявените претенции по сметки по
чл.30,ал.3 от ЗС,чл.31,ал.2 от ЗС и чл.344,ал.2 от ГПК.
Настоящата
инстанция приема обжалваното определение за неправилно, като е постановено в противоречие с установената практика на
Върховния касационен съд, че когато съдът намери искането на ответника за
присъждане на разноски за част от разглежданото производство за основателно, но
в представените списък и доказателства за разноски те са определени общо, съдът
на основание чл.78,ал.1 или ал.3 ГПК следва да разграничи каква част от тези
разноски се отнасят до основателното искане и да ги присъди. В този смисъл са
определение № 505 от 18.10.2016 г. по ч.т.д. № 1799 /2016 г. на ВКС, II т.о.,
определение № 276 от 02.07.2019 г. по гр.д. № 1598 /2018 г. на ВКС, определение
№ 352 от 24.10.2014 г. по ч. гр.д. № 4193 /2014 г. на ВКС, I г.о., определение
№ 14 от 28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4132 /2020 г. на ВКС, I г.о.
Според посочената практика на ВКС, доколкото не може
да се разграничи каква част от разноските (адвокатско възнаграждение и разходи
за експертизите) се отнасят за всеки от исковете, то разпределението им следва
да се извърши поравно за всеки иск.
При извод, че
съгласно чл.78 от ГПК А.Ю. има право на разноски, съответни на уважените от
него претенции по сметки,както и че от представените по делото договори за процесуално
представителство се установява, че е заплатил общо 3530 лева за процесуално
представителство по делото за втора фаза по извършване на делбата, следва да се
приеме, че това възнаграждения се отнася до цялата втора фаза на делбеното
производство с всички негови последващи усложнения, включително предявените
претенции по сметки.
Доколкото не
може да се разграничи каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за
всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки
иск.
Под искове
цитираната норма на чл.355 от ГПК има предвид именно предявени искове, по които
съдът се произнася с нарочен дизпозитив – такива са исковете по чл. 42 ЗН;
по чл. 30 ЗН;
по чл. 23, ал. 1
и 2 СК;
по чл. 12, ал. 1 ЗН,
декларативни претенции по чл. 26 ЗЗД
за нищожност на сделки. Заявените в първата фаза под процесуалната форма на
преюдициални спрямо иска за делба възражения оспорвания и претенции, не
съставляват присъединени искове в делбеното производство по смисъла на чл. 355 ГПК.
Изключение прави само претенцията по чл. 30 ЗН
за възстановяване на накърнена с безвъзмезден акт запазена част, по която
претенция макар и да е заявена под формата на преюдициално спрямо иска за делба
възражение, съдът дължи произнасяне с нарочен дизпозитив, каквато хипотеза в
случая не е налице.
От А.Ю. са
предявени претенции по сметки по
чл.30,ал.3 от ЗС,чл.31,ал.2 от ЗС и чл.344,ал.2 от ГПК, и тъй като не може да
се разграничи каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за всеки от
исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки иск- или по
1176,66 лева.Претенциите по чл.30,ал.3
от ЗС и чл.344,ал.2 ГПК са уважени от първоинстанцииния съд в пълните заявени
размери, поради което на Ю. се дължат разноски
в размер от 1176,66 лева по всяка от тях.Претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС
е уважена частично и съразмерно уважената част на А.Ю. се дължи адвокатско възнаграждение в размер от 877,95
лева. Следователно дължимите на страната разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение възлизат в общ размер на сумата от 3231,27 лева, но с оглед
диспозитивното начало ще се присъдят разноски
в претендирания от страната размер от 2972,30 лева, след отмяна като
неправилно на обжалваното определение.
При този изход
на правния спор в полза на жалбоподателя ще се присъдят направените във въззивната инстанция разноски
в размер от 1259,67 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №261663 на Пловдивския
районен съд, постановено на 14.12.2020г. по гр.д. № 5009/ 2016г., в частта, с
която А.М.Ю., ЕГН **********, е осъден да
заплати на К.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 9 289.50 лв.,
представляваща дела от увеличената стойност на имота – жилищна сграда с
идентификатор 56784.521.825.1 и сумата от 2 824 лв. , представляваща дела
от увеличената стойност на имота - 235/272 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.825, вследствие на направените в периода 2008-2013г.
подобрения, както и в частта , с която е осъден да заплати сумата от 371.58 лв.
държавна такса върху уважения размер на претенцията по чл.12 ЗН за жилищната
сграда и 112.96 лв. държавна такса върху уважения размер на претенцията по
чл.12 ЗН за дворното място, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
претенциите по чл.346 ГПК, във вр. с чл.12,ал.2 от ГПК предявени от К.К.Д.,
ЕГН ********** против А.М.Ю., ЕГН **********, за осъждането му да заплати
сумата от 9 289.50 лв., представляваща дела от увеличената стойност на имот –
жилищна сграда с идентификатор 56784.521.825.1 , вследствие на направени от К.К.Д.,
ЕГН ********** през периода 2008-2013г.
подобрения и сумата от 2 824 лв. , представляваща дела от увеличената
стойност на имот - 235/272 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.521.825, вследствие на направени от К.К.Д., ЕГН **********, през периода 2008-2013г. подобрения.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261663
на Пловдивския районен съд, постановено на 14.12.2020г. по гр.д. № 5009/
2016г., в частта, с която К.К.Д., ЕГН **********,
на основание чл.344, ал.2, предложение
второ ГПК, е осъден да заплаща на А.М.Ю., считано от влизане в сила на определението до окончателно извършване
на делбата, сумата 189 лева на месец,
срещу ползването на съсобствения недвижим имот - 235/272 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.521.825, ведно с построената в имота сграда
56784.521.825.1, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
ОТМЕНЯ определение № 260929 от
04.02.2021г. , постановено по гр.д.№ 5009/ 2016г. по описа на Пловдивски
районен съд, в частта, с която е
оставена без уважение молба с
вх.№263406/22.01.2021г., подадена от адв.М.П., в качеството й на пълномощник на
А.Ю., за изменение на постановеното
решение №261663 от 14.12.2020г. в частта му относно разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №261663 от 14.12.2020г. по гр.д. №
5009/ 2016г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********, да
заплати на А.М.Ю., ЕГН **********, сумата от 2972,30 лева- разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********, да
заплати на А.М.Ю., ЕГН **********, сумата от 1259,67 лева – разноски направени
пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.