РЕШЕНИЕ
№ 707
Гр. Пловдив,
08.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и с участието на прокурор Мария Т., като разгледа докладваното
от съдия Вълчев административно дело №1806
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на И.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез
процесуален представител адв. Н. П. против Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) гр.София за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 27 200 лева, представляващи възнаграждение
за работни заплати за времето, за което ищецът не е бил допуснат до работното
си място на база месечното му възнаграждение в размер на 1 600лв. и за присъждане
на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., изразяващи
се в претърпени страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат от действията
на служители на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от деня предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Сочи се, че
предявените искове са доказани по своето основание и размер и моли да бъдат
изцяло уважени. Ангажира писмени доказателства. Претендира и направените по
настоящото производство разноски. Редовно призован, се явява лично и с адв.П., като поддържа предявените искове. По същество моли
същите като доказани по основание и размер да бъда уважени.
Ответникът
по иска – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез упълномощените си
процесуални представители юрк. Л. и юрк. Т. оспорва исковата претенция като неоснователна, като
счита предявените искове за обезщетение за необосновани и недоказани и ангажира
доказателства по отношение на това
оспорване. По същество на спора в писмена защита навежда допълнителни доводи за
липса на основание и предпоставки за предявените искове, както и за тяхната
недоказаност. Моли да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност и недоказаност на иска. Затова предлага да
бъде изцяло отхвърлен.
Съдът като
изслуша становищата на страните, на база приобщените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед №13 от 16.12.2014г. на управителя
на НЗОК И.С.Д. е назначен за държавен
служител в НЗОК, с място на работа РЗОК- Пловдив, на длъжността Директор на
дирекция „Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, дентална помощ и аптеки“ /съкр.“ДКИМДПА“/,
с ранг III-ти младши, считано от 22.12.2014г.. Със Заповед №РД-09-166 от
17.05.2018г. на управителя на НЗОК, подписана от подуправител на НЗОК, съгласно
чл.18, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна
каса (съкр. ПУДНЗОК), на основание чл.100, ал.1, т.1
от ЗДСл ищецът е бил временно отстранен от така заеманата длъжност, считано от
09.05.2018г.. В заповедта са изложени
мотиви, които са били свързани със задържането на И.Д. с МНО „Задържане под
стража“ на 09.05.2018г., първоначално от органите на МВР и прокуратура, а в
последствие и с Определение на Окръжен съд-Пловдив, което е станало във връзка
с провеждано спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.212
ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, което е касаело и неговите служебни задължения. Заповедта е връчена
на ищеца на 18.05.2018г. лично, за което същият е положил саморъчен подпис. На
14.01.2019г. е постъпило уведомително писмо с вх.№35-16-65 по опис на
РЗОК-Пловдив, с което Д. е уведомил Директор РЗОК-Пловдив, че според него
основанията на издаване на Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г. за временното му
отстраняване от длъжност са отпаднали към дата 10.01.2019г.. Затова той е
направил предложение посочената Заповед да бъде отменена. В тази връзка той
изложил и други обстоятелства, свързани с доброволното му явяване на работното
място на дата 11.01.2019г. в сградата на РЗОК- Пловдив, като посочил, че тогава
е бил възпрепятстван да изпълни служебните си задължения поради факта, че не е
допуснат от охраната. Посочил, че устно му е обяснено, че има издадена заповед
не бъде допускан в сградата на РЗОК- Пловдив, за която заповед той не е
уведомен. Към исковата молба е приложено и заверено копие на заявление до
управителя на НЗОК /без дата/, с негово искане да му бъде изплатено обезщетение
за времето, за което не е допускан до работното си място, както и да бъдат
внесени дължимите осигурителни вноски за периода. Приложено е и заверено копие
на известие за доставяне на 27.02.2020г. в НЗОК на пощенска пратка, която
съдържа посоченото заявление на ищеца. Във връзка с направеното от ищеца искане,
с писмо на РЗОК е изискана информация от Окръжен Следствен отдел при Окръжна
прокуратура-Пловдив на какъв етап е разследването по провежданото наказателно
производство по СД № 149/2018г.. С писмен отговор вх.№11-00-40/14.01.2019г. по
опис на РЗОК Директора е уведомен, че същото продължава да е образувано и да се
провежда спрямо ищеца И.Д., който е привлечен към наказателна отговорност за
престъпления от общ характер- за престъпление по чл.212, ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20,
ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 от НК, за извършено
престъпление по чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК и за
извършено престъпление по чл.302, т.4, б.„б“, вр. с
чл.301, ал.3, вр. ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като взетата МНО
„Задържане под стража“ е изменена към 10.01.2019г. в по- лека мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 20000 лева“. С писмо изх.№ 20-16-275/12.03.2020г. на НЗОК от
Окръжна прокуратура-Пловдив отново е изискана информация относно етапа на
разследване по следствено дело № 149/2018г. по опис на ОСО при ОП-Пловдив, като
е поискано да се проведе и процедура по реда на чл.69, ал.2 от НПК, свързана с
отстраняване на обвиняемия Д. от длъжност до приключване на наказателното производство.
С отговор вх.№20-16-275/02.04.2020г. по опис на НЗОК, Управителят е уведомен,
че към наказателното производство продължава, по него е привлечен като
обвиняемо лице И.Д. за търсена от него наказателна отговорност за посочените
престъпления и не са налице предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство спрямо никое от обвиняемите лица. По отношение на направеното
искане от органите на НЗОК за временно отстраняване от длъжност на ищеца по
реда на чл.69, ал.2 от НПК, наблюдаващият прокурор изложил съображения, че
липсват обективни предпоставки за това. В тази връзка не била отменена и
процесната Заповед РД-09-166 от 17.05.2018г. на управителя на НЗОК за временно
отстраняване от длъжност на ищеца. След проведено заседание на 03.06.2020г.
между Директора на РЗОК-Пловдив и Председателите на синдикалните организации в
РЗОК-Пловдив е закрита Дирекция “ДКИМДПА“ към РЗОК. В тази връзка със Заповед
№2 от 01.07.2020г. на управителя на НЗОК, на основание чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И.Д. с НЗОК за длъжността директор
на Дирекция “ДКИМДПА“ в НЗОК, с месторабота РЗОК-Пловдив, считано от
01.07.2020г., като е посочено и основанието „съкращаване на длъжността“.
Изготвено е писмо изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор на РЗОК, с което да
бъде уведомен ищеца за издадената Заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.07.2020г.. В него
е посочено, че същият следва да предостави удостоверение за актуална банкова
сметка, ***ЗОК-Пловдив обезщетения, както и да се яви за получаване на служебна
книжка. По делото са ангажирани доказателства за многократните неуспешни опити на
РЗОК-Пловдив да връчи чрез ЧСИ посочената Заповед №2/01.07.2020г. на управителя
на НЗОК за прекратено служебното му правоотношение и писмо изх.№35-16-980/01.07.2020г.
на Директор РЗОК.
В хода на
съдебното производство е по делото е приложено писмо от Специализирана
прокуратура за това, че прокурорска преписка № 1432/2018 по описа на Специализираната
прокуратура е образувана въз основа на изпратени с постановление на прокурор от
Окръжна прокуратура-Пловдив материали по ДП № 149/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Пловдив по компетентност. Към
наказателна отговорност, в процесуалното качество на обвиняем е привлечен И.С.Д..
За
обосноваване на иска си, в хода на съдебното производство ищеца ангажира и
гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Й.И.Д., негова съпруга и
на свидетелят Н.В.С.. Свидетелят Д. излага
факти за случилото се непосредствено след прекратяване на МНО „Задържане под
стража“ спрямо ищеца, като сочи, че същият е предприел веднага след освобождаването
му, на 11.01.2019г. действия да се яви на местоработата си, но не бил допуснат
в сградата на РЗОК- Пловдив, както и по подаване на писмено възражение в тази
връзка, на което не бил даден отговор. Излага личните си впечатления по
психичното, емоционално, икономическо и трудовоправно
състояние на ищеца. Свидетелят Н.С. излага като очевидец непосредствено
възприетите от него факти относно недопускането на ищеца до работното му място
при явяването му в сградата на РЗОК-Пловдив непосредствено след прекратяване на
мяркото за неотклонение „задържане под стража“, което
е станало по устно нареждане на Директор РЗОК поради временното му отстраняване
от работа с издадена заповед.
В хода на
съдебното производство по искане на ответника по делото са изготвени основно и
допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, приети
неоспорени от страните, които съдът намира, за изчерпателно
и компетентно изготвени. По поставените задачи, вещото лице е установила, че размерът
на евентуално дължимото обезщетение за периода от 10.01.2019г. до 30.06.2020г. е
в размер на 27 131,59 лв. Изчисленията са направени въз основа на постоянните
елементи от получаваното възнаграждение, последно получени от ищеца като
държавен служител за пълен отработен месец, преди отстраняването му от работа.
За периода от 30.01.2019г. /датата на която е трябвало да има произнасяне по
заявлението на Д. за възстановяване на работа/ до 30.06.2020г. ищецът би
получил възнаграждение в размер на 26 157,64 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът установи по безспорен и несъмнен начин от
приобщените в хода на съдебното производство гласни доказателства- показания на
свидетелите Й.И.Д. и Н.В.С., които кредитира изцяло като обективни, логични, взаимнодопълващи се, подкрепени и от приобщените писмени
доказателства- заключение на проведената ССчЕ и
допълнителна ССчЕ с вещо лице Д., което съдът също
изцяло кредитира като методологически правилно,
научно обосновано и без възникнали съмнения, неоспорени от страните, както и от
служебно досие на ищеца, получено с писмо вх.№13716/04.09.2020г., материали по
наказателно производство по сл. дело №149/2018г по опис на ОСО при ОП-Пловдив,
касаещи Постановление от 11.112019г на Окръжна прокуратура-Пловдив по сл. дело
№149/2018г., Постановление за налагане забрана за напускане пределите на Р
България от 10.01.2019г, материали за
семейното положение на ищеца, касаещи приобщените в с.з. от 21.10.2020г.
Удостоверения и извлечения, Справка от Специализирана прокуратура- София в едно
с материали от досъдебно производство, приета в с.з. от 10.02.21г..
При така
изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно
условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то
следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е
отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Искът е предявен
от дееспособен правен субект против юридическо лице, с което ищецът свързва
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. В настоящия случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1
от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията и произхода ѝ, което
обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на
изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен за
нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид
и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт.
Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за
отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който
смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г.
на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК.
По отношение
на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи от неизплатени работни заплати за периода от 10.01.2019 г. до
20.06.2020 г. Тези имуществени вреди са настъпили в резултат от временното му
отстраняване от длъжност, което е станало със заповед № РД-09-166/17.05.2018 г.
на управителя на НЗОК, в която като мотив за издаването ѝ е посочено задържането
на Д. под стража от органите на МВР на 09.05.2018г. и взетата спрямо него, с
Определение на Окръжен съд-Пловдив, постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража“, а самата заповед е издадена с правно основание чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДСл. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДСл предвижда, че държавният
служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването
по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Посочената
разпоредба не задължава органа по назначаването при всеки случай на образувано
против държавен служител наказателно производство да го отстрани от работа, а
му дава право на преценка дали е налице основание за приложение на разпоредбата
за всеки конкретен случай. Правната теория и съдебната практика на Върховния
административен съд и останалите административни съдилища в страната приемат,
че със заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДСл се налага принудителна
административна мярка, целяща да предотврати и преустанови административните
нарушения и вредните последици от тях, а от друга страна да предотврати
възможността държавният служител да попречи за реализиране на наказателната му
отговорност. Ето защо ответникът не може да носи отговорност за причинените на
ищеца имуществени вреди вследствие на отстраняването му от работа, а предявения
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение, е неоснователен.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество. Пр илипсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящият
случай липсва първата предпоставка, а именно наличието на незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред.
На съда е
служебно известно, че И.Д. е обжалвал мълчалив отказ на управителя на НЗОК за
издаване на заповед, с която да бъде възстановен на длъжността директор на
Дирекция “ДКИМДПА“ в НЗОК. С решение № 2142 от 25.11.2020г. по адм. дело №2053/2020г. по описа на Административен
съд-Пловдив жалбата е отхвърлена. По делото е постъпила касационна жалба и към
настоящият момент спорът е висящ пред Върховен административен съд-София. На
следващо място, заповедта за отстраняване от работа на ищеца е в пряка връзка с
образуваното и водено срещу него наказателно производство. От събраните по
делото писмени доказателства и в частност от полученото писмо от Специализирана
прокуратура, безспорно се установява, че и към настоящият момент по прокурорска
преписка № 1432/2018 по описа на Специализираната прокуратура, образувана въз
основа на изпратени с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив
материали по ДП № 149/2018г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура-Пловдив по компетентност, към наказателна отговорност в
процесуалното качество на обвиняем е привлечен И.С.Д.. Следователно към настоящият момент не са отпаднали
основанията за отмяна на заповедта за временно отстраняване от работа на Д..
Неоснователен
е и иска за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, чувство на
унижение и безпокойство в резултат от действията на служители на НЗОК. Това е
така, защото отстраняването му от работа и последващото
му недопускане до служебното място са пряка последица от задържането на му под
стража от органите на МВР на 09.05.2018г. и взетата спрямо него постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Ето защо липсва причинна връзка между,
действията или бездействията на служители на НЗОК и настъпилия вредоносен
резултат. По отношение на претендираните лихви, доколкото вземането за лихви е акцесорно и предвид горепосочените съображения за недължимост на главното задължение, съдът намира и че
претенцията за лихви е неоснователна.
По отношение
възраженията на ищеца, че НЗОК в качеството му на орган по назначаването не е
предприел действия да го приемат на работа или да го освободят, съдът намира
същите за неоснователни. По делото са приети доказателства за проведено
заседание на 03.06.2020г. между Директора на РЗОК-Пловдив и Председателите на
синдикалните организации в РЗОК-Пловдив на което е взето решение за закриване
на дирекция “ДКИМДПА“, във връзка с което служебното правоотношение на Д. е прекратено.
По делото са ангажирани и доказателства за многократните опити на РЗОК-Пловдив,
чрез ЧСИ Драгомира Митрова, да връчи на И.Д. Заповед №2 от 01.07.2020г. на
управителя на НЗОК за прекратено служебното му правоотношение и писмо
изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор РЗОК за предоставяне на удостоверение
за актуална банкова сметка, ***ЗОК-Пловдив обезщетения и за получаване на
служебната му книжка.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход
на спора и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ще следва ищеца да заплати разноските
по делото представляващи 300 лева възнаграждение за вещо лице по приетите ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, за каквото искане е на правено своевременно. Съдът намира, че в
случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лв., тъй като делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност.
По
изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.С.Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Пловдив, против
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 27 200 лева, представляващи
възнаграждение за работни заплати за времето, за което ищецът не е бил допуснат
до работното си място на база месечното му възнаграждение в размер на 1 600лв.
и за присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3
000 лв., изразяващи се в претърпени страдания, чувство на унижение и
безпокойство в резултат от действията на служители на НЗОК, ведно със законната
лихва, считано от деня предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********, с адрес в
гр.Пловдив да заплати на Националната здравноосигурителна каса, гр. София,
1407, ул. “Кричим” №1, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, съставляваща
разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: