Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер |
|
Година |
29.04.2022 г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
29.04. |
Година |
2022 г. |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
Ангел
Момчилов |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
167 |
По
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ДОПК.
Депозирана е жалба от В.Н.А. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез адв. В.М., против Решение с изх. № **********/28.02.2022 г.
на главен инспектор по приходите, с което е постановен отказ за издаване на
удостоверение относно приложимото законодателство.
Сочи, че с Решение, с изх. №
**********/28.02.2022г на главен инспектор по приходите в ТД на НЛП гр.
Кърджали - М. К., на жалбоподателката било отказано
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство - удостоверение А1
относно приложимо законодателство. Постановеният акт бил обжалван по
административен ред, при което бил потвърден с Решение № 127/05.04.2022 г. на директора
на ТД на НАП гр.Пловдив, независимо от факта, че съгласно чл. 94, ал. 2 от ДОПК
в правомощията на по-горестоящия административен
орган било да остави без уважение жалбата.
Оспорва изцяло мотивите на органите по
приходите, с които е постановен за отказ
за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство, респ. счита
същия за неправилен и постановен в противоречие с приложимата нормативна
уредба.
В тази връзка излага съображения, че в
случая са налице основанията за издаване на исканото удостоверение за приложимо
законодателство, като решението за отказ не било съобразено с решение от 25
октомври 2018 г., постановено по дело С-451/17 г. на СЕС.
Посочената юрисдикция била дала
заключение, че член 14, от Регламента за прилагане на Основния регламент трябвало
да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в
друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което непосредствено
преди да започне работа вече се е прилагало законодателството на държавата
членка, в която е установен неговият работодател, по смисъла на чл.14, параграф
1 от Основният регламент. Или от значение за случая, е единствено момента, в които жалбоподателката е пребивавала в нея
/държавата членка, в която е установен работодателя й /"***” ЕООД /. При
това положение били без значение обстоятелствата, кога В.Н.А. е била наета от
работодателя си и впоследствие командирована, стига да е налице посочената от
СЕС предпоставка - пребиваването й в България непосредствено преди да сключи
договор с работодателя, който я е командировал в приемащата държава. Посоченото
обстоятелство не било спорно, респ. не се твърдяло, че тя не е била на територията
на България, непосредствено преди да сключи трудовия си договор.
Цитира т. 38 от решението, съгласно
която разпоредбата на чл.12, параграф 1 от Основният регламент, в частност целяла
свободното предоставяне на услуги да бъде насърчено в полза на предприятията,
които упражняват тази свобода, като изпращат работници в държави членки,
различни от държавата, в която са установени, като цели и преодоляване на
пречките, които биха могли да възпрепятстват свободата на движение на
работниците, и за да се насърчи икономическото взаимно проникване, като се
избегнат административните задължения за работниците и предприятията.
Съответно, според т. 45, второ изречение
от решението, съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква д) от
Основният регламент, всяко друго лице, към което разпоредбите на чл.11,
параграф 3, букви а - г от този Регламент не се прилагат /както и в процесния случай/, е подчинено на законодателството на
държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на
посочения регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на
една или повече други държави членки. Изрично било подчертано, че гражданството
на наетото лице не е сред стълкновителните критерии,
посочени в Регламента, както не са такива критерии нито прекратените
осигурителни права, нито липсата на статут на осигурено лице в държавата
членка, в която работодателя осъществява дейността си.
Въвежда доводи, че по отношение на В. Н.А.
били налице условията за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, а
именно: да осъществява дейност като наето лице в държавата-членка /Република
България/; да осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази
държава-членка/"***" ЕООД е предприятие, което е регистрирано и
обичайно извършва дейността си в Република България/; налице е и пряка връзка
между работодателя и жалбоподателката като работник,
който е нает на работа; налице са и връзки между работодателя и
държавата-членка, в която като работник била установена тя; А. не била изпратена
да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не надвишава 24
месеца. Съгласно чл. 14 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на
член 12, параграф 1 от основния регламент „лице“, което осъществява дейност
като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно
осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в
друга държава-членка включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в
друга държава- членка, при условие че непосредствено преди да започне работа
спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-
членка, в която е установен неговият работодател.
На следващо място счита, че в хода на
проведеното административно производство ся допуснати и съществени процесуални
нарушения.
По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да отмени Решение с изх. № **********/28.02.2022 г.
на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с което е постановен
отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство,
потвърдено с Решение № 127/05.04.2022 г. на директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
Предвид
горното, съдът намира, че на основание чл. 154, ал. 1, във
вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират
страните по делото, а именно: В.Н.А. от ***, с ЕГН **********, в качеството й на жалбоподател и органът постановил отказът – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
офис Кърджали – М. К., в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Водим от горното и на
основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както
следва:
ЖАЛБОДАТЕЛ: В.Н.А. от ***, с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.М.;
ОТВЕТНИК: Главен инспектор по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – М. К., с адрес на призоваване ***.
Заинтересовани страни: НЯМА.
ПРИЕМА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия от следните
документи: *****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, като в 14 – дневен срок от получаване на препис от
настоящето разпореждане следва да посочи всички доказателства, които иска да
бъдат събрани.
ДА СЕ ИЗИСКА ОТ директорът на ТД на НАП
– Пловдив, да представи по делото доказателство за датата на връчване на
Решение № 12/05.04.2022 г., с което е потвърдено Решение за отказ с изх. № **********/28.02.2022
г., за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство №
**********, издадено от М. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив, офис Кърджали, на адресата – В.Н. К., в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за това.
УКАЗВА на ответника - Главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – М. К., че на основание
чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването
на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника по жалбата, че в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и
от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата,
съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените
доказателства, които да приложи към отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.06.2022 год., от 10.20 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Преписи от разпореждането, на основание
чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: