Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12587 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът С.Н.Т.
твърди, че работил в ответното дружество като специалист интегрирана система за
управление в отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“.
Посочва, че със Заповед № 32/21.06.2019 г. бил уволнен поради съкращаване на
щата. Излага съображения за незаконосъобразност на така извършеното уволнение.
Поддържа, че съкращаването на щата е извършено еднолично от изпълнителния
директор, без той да има подобни правомощия. Заявява, че съветът на директорите
не е взел решение за съкращаване на щата, в какъвто смисъл е уставът на
дружеството. Посочва, че не е извършван подбор по чл. 329 КТ, а предизвестието
и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са подписани от лице
без представителна власт. Излага, че работи в ответното предприятие от
23.02.2015 г., има завършено висше образование и не са му налагани
дисциплинарни наказания. Заявява, че не са му били предоставени копия от
протокола от 10.06.2019 г., към който препраща уволнителната заповед, а
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и процесната заповед
са му връчени в един ден.
Отправя
искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ 32/21.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „П.-В.“ ЕАД, и отмяна
на същото; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност; за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 7738.80 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението – за периода от 21.06.2019 г. до 21.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „П.-В.“
ЕАД, който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.
Поддържа, че „П.В.“ ЕАД се управлява от Съвет на директорите, който съгласно
устава на дружеството е компетентен да приема решения относно
организационно-управленската му структура. Счита, че в процесния случай не е
налице промяна в организацията или управлението на предприятието, поради което
не е необходимо решение на съвета на директорите за извършването на промяна в
щатното разписание. Позовава се на чл. 9, т. „а“ от правилата за работа на
съвета на директорите на „П.В.“ ЕАД, съгласно който изпълнителният директор
упражнява правата на работодател по отношение на работниците и служителите в
дружеството и утвърждава разписание на длъжностите. Посочва, че промяната в
щата на отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“ е
извършена след докладна записка на ръководителя на отдела, с която същият
изразява становище, че обемът на работа може да се извършва от един специалист
ИСУ.
Оспорва
възраженията на ищеца, че уволнителната заповед е подписана от лице без
представителна власт. Посочва, че с пълномощно рег. № 2050/07.06.2019 г. И.Я. –
експлоатационен директор на „П.В.“ ЕАД е оправомощен
да изпълнява функциите на изпълнителен директор на „П.В.“ ЕАД.
Излага
подробни доводи за спазване на процедурата по подбор. Посочва, че със Заповед №
208 от 07.06.2019 г. изпълнителният директор е назначил комисия, която да
извърши подбор на кадрите, подлежащи на съкращение в отдел „АС и ИСУ“ на
длъжност „специалист ИСУ“ или сходни на нея длъжности, като е одобрил и
методология за оценка. Излага, че комисията е извършила преглед на щатното
разписание и преценка на квалификацията, начина на изпълнение на поставените
задачи и спазването на трудовата дисциплина на служителите, заемащи длъжността
„специалист ИСУ“ в отдел „АС и ИСУ“ и сходните на нея длъжност „старши
специалист ИСУ и „специалист-разчети, анализ и ИСУ“, „специалист - разчети и
анализ“, „старши специалист РА, ПЕП, специалист – ПТЕП“. Заявява, че в подбора
са включени девет лица, като при извършеното класиране съобразно утвърдената
методология ищецът е поставен на последно място с най-малко точки, поради което
и комисията е предложила да бъде прекратен трудовият му договор.
Ответникът
посочва, че след получаване на резултатите от работата на комисията
изпълнителният директор запознал с тях синдикалната организация СПР КНСБ Варна
изток и СПР КНСБ Варна запад и поискал писмено разрешение за прекратяване на
трудовият договор на С.Н.Т. поради съкращение на щата с оглед обстоятелството,
че същият е синдикален член на КНСБ. Заявява, че синдикалните организации дали
съгласие както за съкращаването на щата, така и за прекратяване на трудовия
договор с ищеца. Посочва, че на последния е предоставена възможност да попълни
декларация, че не страда от болестите, при които е налице предварителна закрила
съгласно чл. ЗЗЗ, ал. 1 КТ, както и да представи писмено уведомление или
документ за наличие на някое от другите основания за закрила съгласно чл. ЗЗЗ КТ, но такива данни не са представени на работодателя.
Ответникът
навежда твърдения, че на служителя са връчени предизвестие и заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, като е изплатено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ поради неспазване на предизвестието.
Счита
предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ за недоказан по основание. Оспорва същия и
по размер, като посочва, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
май е 1129.80 лв., а не както е посочено в исковата молба – 1289.80 лв.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по
валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал
длъжността „специалист интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи,
стратегии и интегрирана система за управление“*** ЕАД, като същото е прекратено
със Заповед № 32/21.06.2019 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед /л. 51/, същата е подписана
за работодател от И.Я.с пълномощно № 2050/07.06.2019 г. В заповедта е отразено,
че трудовото правоотношение със С.Н.Т. се прекратява, считано от 21.06.2019 г.
поради съкращаване на щата. Разпоредено е на ищеца да бъдат изплатени
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал.
1 КТ – за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. Заповедта е връчена на
служителя на 21.06.2019 г., което обстоятелство той е удостоверил с полагане на
подписа си.
Към писмените доказателства по делото е приобщено и предизвестие от
същата дата /л. 142/, с което И.Я., като пълномощник на изпълнителния директор
на „П.В.“ ЕАД, уведомява ищеца, че трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено поради съкращаване на щата. В него е отразено, че е връчено на С.Т.
на 21.06.2019 г.
Със Заповед
№ 44/30.01.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е утвърдено
щатно разписание, в сила от 01.01.2019 г. /л.
104-106/. Видно от неговото съдържание, в Отдел „Анализи, стратегии и
интегрирана система за управление“ има общо 11 щатни бройки, от които 2 са за
длъжността „специалист интегрирана система за управление“.
Ответникът е представил докладна
записка от 31.05.2019 г., съставена от ръководителя на Отдел „Анализи,
стратегии и интегрирана система за управление“ /л. 39/, с която е предложено да
се намали броят на служителите на звено „Интегрирана система за управление“.
Въз основа на същата със Заповед № 208/07.06.2019 г. изпълнителният директор на
„П.В.“ ЕАД /л. 91/ е назначена комисия, която да
извърши подбор на кадрите на длъжност „специалист ИСУ“ или сходни на нея в
отдел „АС и ИСУ“. Със същата са определени показателите, въз основа на които да
бъде извършен подборът, както и тяхната относителна тежест. Представен е
протокол от 10.06.2019 г. от работата на така назначената комисия, с който е
извършена оценка на служителите, заемащи длъжността „специалист ИСУ“ и сходните
на нея – „старши специалист ИСУ“, „специалист – разчети, анализ и ИСУ“,
„специалист – разчети и анализ“, „старши специалист РА, ПЕП, специалист - ПТЕП“
/л. 93-94/. От него става ясно, че при подбора са използвани критериите за
оценка, определени със Заповед № 208/07.06.2019 г., а именно – образование,
допълнителна квалификация, професионален опит, качество и начин на изпълнение
на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина. При прилагане на тези
критерии на ищеца е поставена оценка 7.8 т., най-ниската измежду всички
служители, участващи в подбора. На другия служител, заемащ същата длъжност – Л.С.С.е поставена оценка 8.1 т. Към протокола са приложени
оценъчни листи /л. 95-103/, в които подробно са обосновани поставените оценки.
От ответника са представени писмени
доказателства за притежаваните от участниците в подбора образование и
професионален опит /л. 374-437/.
По силата на Заповед №
229/21.06.2019 г. /л. 107/ е наредено да се коригира разписанието на
длъжностите и основните заплати в „П.В.“ ЕАД, считано от датата на заповедта, като
бъде закрита една щатна бройка за длъжността „специалист интегрирана система за
управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система
за управление“. Заповедта е подписана от И.Я., в качеството му на пълномощник
на изпълнителния директор на дружеството.
По делото е приложено новото щатно
разписание, в сила от 21.06.2019 г. /л. 358-372/, от съдържанието на което се
установява, че в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система
за управление“ вече са налице 10 щатни бройки, като от тях само една е за
длъжността „специалист интегрирана система за управление“.
С отговора на исковата молба е
представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на изпълнителния директор
на „П.В.“ ЕАД, П.И.С., от 07.06.2019 г. /л. 108/. С него последният е
упълномощил И.Г.Я.„с правата да
представлява „П.В.“ ЕАД с правомощията на изпълнителен директор“, в т. ч. да
подписва трудови договори, споразумения за изменение и прекратяването им,
заповеди за отпуски и наказания и т. н. за периода от 17.06.2019 г. до
27.06.2019 г. Изрично в пълномощното е вписано, че следва да се тълкува в полза
на упълномощения.
Към доказателствата по делото е
приобщен уставът на ответното дружество /л. 109-118/, с който са разграничени
компетентността на неговите органи. Съгласно чл. 16, ал. 1 дружеството се
управлява и представлява от съвет на директорите, като в ал. 5 е предвидено, че
той възлага с договор за управление на един от своите членове /изпълнителен
директор/ да организира и ръководи оперативната дейност на дружеството. С чл.
19, ал. 1, т. 6 от устава на съвета на директорите е възложено да разработва и
приема организационната и управленска структура на дружеството. Разпределението
на компетентности между съвета на директорите и изпълнителния директор е
конкретизирано в Правилата за работа на Съвета на директорите /л. 119-124/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от същите изпълнителният директор представлява пред трети
лица дружеството и организира непосредствено неговото управление, а съгласно
чл. 9, ал. 1, б. „в“ той упражнява правата на работодател с работещите по трудово
правоотношение с дружеството и утвърждава разписание на длъжностите.
Ответникът е представил Договор №
ВД-12/03.02.2015 г. /л. 150-151/, с който е възложено управлението на „П.В.“
ЕАД на изпълнителния директор П.И.С. за срок от 3 години, действието на който е
продължено с 3 години, считано от 03.02.2018 г. по силата на Допълнително
споразумение от 16.01.2018 г. /л. 149/
На л. 74-90 от делото е приложен колективният
трудов договор, действащ за процесния период в „П.В.“
ЕАД. В чл. 22-24 от същия е уговорено задължение на работодателя за извършване
на съгласувателни процедури със синдикалните
организации в случаите на съкращаване на щата. В процесния случай е поискано
съгласието на синдикалните организации както за извършване съкращаването на
щата, така и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, за което
свидетелстват писмените доказателства, находящи се на л. 145-147 от делото.
С исковата молба е представена карта за регистрация на С.Т. в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“-Варна от 26.06.2019 г. /л. 140/. Видно от извършена справка в
информационните масиви на НАП /л. 156-157/, липсват данни за сключен нов трудов
договор от страна на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение.
По делото са ангажирани специални знания чрез назначената
съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено, подробно и обосновано. От него се изясняват следните
обстоятелства:
Разписанието на длъжностите и основните заплати на работниците и
служителите в „П.В.“ ЕАД, в сила от 01.01.2019 г. до
издаване на процесната заповед включва в отдел „Анализи, стратегии и ИСУ“
персонал от 11 души общо, в т. ч. 1 ръководител на отдела, 6 старши специалисти
и специалисти, 1 старши специалист „ИСУ“ и 2 специалисти „ИСУ“ в звено „Интегрирана
система за управление“ и 1 инженер еколог в звено „Екология“. Щатното
разписания, в сила от 21.06.2019 г. /датата, на която е издадена уволнителната
заповед/ включва в отдел „Анализи, стратегии и ИСУ“ персонал от 10 души, както
следва: 1 ръководител на отдела, 6 старши специалисти и специалисти, 1 старши
специалист „ИСУ“ и 1 специалист „ИСУ“ в звено „Интегрирана система за
управление“, както и 1 инженер еколог в звено „Екология“. При съпоставяне на
двете щатни разписания вещото лице констатира, че не е налице промяна в
структурата, няма сливане на отдели или сектори или прехвърляне на численост от
един в друг отдел или сектор. Отбелязано е, че преди издаването на Заповед № 32/21.06.2019
г. двете щатни бройки за длъжността „специалист интегрирана система за
управление“ са заети от Л.С.С.и С.Н.Т., като след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца единствената щатна бройка за
тази длъжност е заета от Л.С.С..
След извършване на съпоставка между длъжностните характеристики на
лицата от отдел „Анализи, стратегии и ИСУ“ вещото лице достига до извод, че са
налице сходства между длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, и другите
длъжности в отдела по отношение изискванията за заемане на длъжностите,
техните
задължения, познания и организационни връзки и взаимоотношения. Същевременно са
констатирани различия, касаещи обема на осъществяван контрол, прякото
подчинение, професионалната квалификация, трудовия стаж и професионален опит. На
тази база вещото лице е заключило, че не са налице други длъжности, изцяло
сходни с длъжността „специалист интегрирана система за управление“. Отразено е,
че всички длъжности в отдела са заети, като са изброени поименно служителите,
които ги заемат.
Вещото лице е изчислило, че размерът на брутното трудово възнаграждение
на ищеца за месец май 2019 г. е 1 129.80 лева, а дължимото обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 21.06.2019 г. до 21.12.2019 г. възлиза на 6778.80
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:
По
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението. За да се
приеме, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от последния
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ,
следва да се установи наличието на следните юридически факти: 1) да е извършено
реално съкращаване на щата, т. е. съответната трудова функция действително да е
премахната; 2) то да е било налице към момента на уволнението; 3) решението за
съкращаване на щата да е взето по надлежния ред и от органа, който има право да
извършва такива промени; 4) в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност – да проведен
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, въз основа на който да са определени
служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Съкращаването
на щата съставлява премахване на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на осъществяваните
от тях трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на
трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
От
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото
лице по категоричен начин се установява, че към датата на издаване на
процесната заповед за уволнение е извършено реално съкращаване на щата. С
коментираната по-горе Заповед № 229/21.06.2019 г. е премахната една от
съществувалите до този момент две щатни бройки за длъжността „специалист
интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана
система за управление“*** ЕАД. Следва да се отбележи, че съкращаването на щата
не е необходимо да е съчетано с премахване на съответната длъжност. Допустимо е
да се запази длъжността, като се намали броят на служителите, които я
изпълняват, както в процесния случай.
Спорен
по делото е въпросът дали горната промяна в щатното разписание е извършена
законосъобразност и в частност – от компетентен орган. Съгласно цитираните
разпоредби от устава на „П.В.“ ЕАД и правилата за работа на съвета на
директорите непосредственото управление на дружеството е възложено на
изпълнителния директор. Изрично е предвидено, че именно той упражнява правата
на работодател, в т. ч. и като утвърждава разписанието на длъжностите в
предприятието. От друга страна, на колективния управителен орган на дружеството
– съвета на директорите, е възложено извършването на структурни промени.
Последните са свързани с откриване и закриване на клонове, сливане, разделяне и
разкриване на нови отдели или др. звена на дружеството. В някои случаи
структурните промени биха могли да бъдат последвани и от промени в щатното
разписание, но това не е безусловно необходимо. Възможно е извършването на
промени в разписанието на длъжностите, без да се променя структурата на
предприятието, каквато е разглежданата хипотеза. В тази връзка, не могат да
бъдат споделени доводите на ищеца, че не е налице реално съкращаване на щата,
тъй като не е извършено преструктуриране на отдели и сектори от предприятието.
Доколкото
изпълнителният директор разполага с компетентността да взема решения по всички
въпроси, свързани с непосредственото управление на дружеството, които не са
изрично изключени от закона или устава, следва да се приеме, че промените в
щатното разписание попадат в кръга на неговите правомощия. В подкрепа на
изложеното са мотивите на цитираното от процесуалния представител на ответника
Решение № 413/30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013 г. на ВКС, IV Г. О., както
и Решение № 343/28.12.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ВКС, IV Г. О.,
Решение № 265/28.09.2012 г. по гр. д. № 1456/2011 г. на ВКС, III Г. О.
Наред
с изложеното ответникът е ангажирал доказателства за спазване на процедурата по
чл. 22-24 от Колективния трудов договор, поради което възраженията на ищеца в
тази връзка също се явяват неоснователни.
Заповед
№ 229/21.06.2019 г., с която е утвърдена промяната в щатното разписание, както
и Заповед № 32/21.06.2019 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца, са издадени от представител на изпълнителния директор, надлежно
упълномощен от последния да изпълнява неговите функции в процесния период.
Представеното по делото пълномощно е общо и дава широки права на упълномощеното
лице, в т. ч. и във връзка с упражняване на работодателска власт. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 6/11.01.2013 г. по т.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК, е допустимо делегиране на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение.
Липсва законово изискване това упълномощаване да е изрично, в каквато насока са
част от възраженията на ищеца. Поради изложеното не може да се приеме, че е
налице твърдяното формално основание за отмяна на уволнителната заповед.
Не
рефлектира върху законността на уволнението и обстоятелството, че
предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са
връчени на служителя е един и същи ден. Последното единствено съставлява
основание за заплащане на обезщетение от страна на работодателя поради
неспазване срока на дължимото предизвестие.
Другата
група възражения на ищеца са свързани със законността на извършената процедура
по подбор. Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.
на ВКС, ОСГК преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците
и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при
упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.
По
делото са представени доказателства за проведена процедура по реда на чл. 329,
ал. 1 КТ – протокол от работата на назначената от работодателя комисия, извършила
оценка на служителите, заемащи длъжността
„специалист ИСУ“ и част от другите длъжности в отдел „Анализи, стратегии и
интегрирана система за управление“. От заключението на вещото лице, на база
анализ на приложените по делото длъжностни характеристики на служителите в
отдела, се установява, че по същество не са налице длъжности, сходни на
заеманата от ищеца. В този смисъл не е било необходимо в подбора да участват и
лицата, заемащи други длъжности в отдела, а той е следвало да бъде извършен
единствено между заемащите двете щатни бройки за длъжността „специалист ИСУ“ – С.Н.Т.
и Л.С.С.. Само по себе си участието и на други лица в
подбора не го опорочава, но проверката за законосъобразността му следва да бъде
съсредоточена единствено върху оценката на двете лица, заемащи посочената
длъжност.
Видно
от съдържанието на коментирания протокол, за оценка на служителите са възприети
критерии, съобразени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ – притежавано
образование, образователно-квалификационна степен, наличието на допълнителна
квалификация, професионален опит, качество и начин на изпълнение на възложените
задачи и спазване на трудовата дисциплина. Съобразно тези критерии ищецът е
получил 5 т. за притежаваното висше магистърско образование, както и 0.8 т. за
натрупания 4-годишен професионален опит. По последния критерий /качество и
начин на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина/ С.Т.
е оценен с 2 т. Л.С.С.,
от друга страна, е получила по-ниски оценки по показателите за образование /4.5
т./ и професионален опит /0.6 т./, като крайният ѝ резултат е по-висок от
този на ищеца единствено заради поставената ѝ с 1 т. по-висока оценка за
качество на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата
дисциплина. По отношение на този критерий в оценъчните листи на двамата
служители е отбелязано следното: за С.Т. - „Има четиригодишен стаж и винаги е
показвал добро отношение към работния процес, притежава личностни и професионални
качества, но не винаги се справя с поставените задачи, като понякога се налага
допълнителното им възлагане. Не си уплътнява работното време. Установява се, че
системно не спазва регламентираното време за почивка, което е нарушение на
трудовата дисциплина. Няма дисциплинарни наказания“; за Л.С. - „Има тригодишен
стаж на заеманата длъжност и винаги е показвала добро отношение към работния
процес. За този период от време показа професионални и личностни качества,
които ѝ позволиха бързо да навлезе в същността на длъжността, която
заема. Проявява устойчиво желание за развитие. Не се налага допълнително да
ѝ се възлагат вече възложени задачи. Уплътнява работния си ден. Няма
нарушение на трудовата дисциплина.“
Така
съставеният протокол от 10.06.2019 г. и оценъчните листи към него представляват
частни документи и съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК се ползват единствено с
формална доказателствена сила – съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Те не
притежават материална доказателствена сила. Поради изложеното и предвид
извършеното от ищеца оспорване законосъобразността на подбора в тежест на
работодателя е да докаже, че поставените от комисията оценки съответстват на действителните
качества на участниците в него. В този смисъл – Решение № 199/19.08.2013 г. по
гр. д. № 1044/2012 г. на ВКС, IV Г.О. С
доклада по делото е разпределена доказателствена тежест на ответника за тези
обстоятелства, като са му дадени и указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. В
изпълнение на тези указания са представени единствено документи, удостоверяващи
образованието и професионалния опит на служителите, от които се потвърждават
извършените от комисията констатации по първите четири показателя /виж л. 335,
339 и л. 388-395/. Не са ангажирани обаче каквито и да било доказателства, че
другите участници в подбора са работили по-добре от ищеца. По делото са налице
данни за инициирано от страна на работодателя дисциплинарно производство по
отношение на ищеца поради неспазване на определеното работно време /л. 40-47/,
но от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин действително
ищецът да е извършил дисциплинарно нарушение, респ. да му е наложено някакво
дисциплинарно наказание. Същевременно, липсват доказателства за дисциплинарното
минало на служителя Л.С.. При това, както по-горе бе отбелязано, съобразно
критериите за образование и професионален опит, оценката на ищеца надвишава
тази на другия служител на длъжността „специалист ИСУ“, като разликата от 0.3
т. се дължи именно на поставената 1 т. в повече на Л.С. по показателя за
качествено изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина.
Предвид
така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процедурата по
подбор не е законосъобразно проведена, което опорочава извършеното уволнение.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск
основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на предишната му
работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ
при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За да бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване на установи
оставането си без работа.
От представените по делото
писмени доказателства, в т. ч. и служебно извършената справка за регистрирани
действащи трудови договори и данни за осигуряване на ищеца, по безспорен начин
се установява, че същият не е работил при друг работодател след уволнението.
В случая, при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за периода от 21.06.2019 г. до датата на
приключване на съдебното дирене – 08.11.2019 г.
За база за определяне дължимото обезщетение,
съгласно чл. 228, ал. 1 КТ служи полученото от работника брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза същото се равнява на 1129.80 лева. За
месеците от юли до октомври, включително, на ищеца се дължи обезщетение в
пълния размер на брутното му трудово възнаграждение или общо 4519.20 лева. За
месеците юни и ноември дължимият размер на обезщетението следва да бъде
определен съобразно броя на работните дни в месеца. Съгласно експертното заключение
за м. юни същото възлиза на 338.94. За 6 работни дни от ноември същото е в
размер на 322.80 лева /6 дни х 53.80 лева – БТВ за един работен ден през този
месец/. Следователно общият дължим размер на обезщетението е 5180.94 лева.
Поради горното искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен
до сумата от 5180.94 лева, дължима за периода от 21.06.2019
г. до 08.11.2019 г., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 7738.80 лева, както и за периода от 09.11.2019 г. до 21.12.2019 г. същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, следва да се допусне
предварително изпълнение.
По разноските:
Ищецът
претендира извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В
случая страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. При
липса на изрично посочване в договора за правна защита и съдействие относно
размера на хонорара по всеки отделен предявен иск, съдът намира, че същият е
уговорен поравно, т.е. в размер от по 100 лева за всеки един иск. При
съобразяване на горното съдът ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски съразмерно уважената част от исковете в размер
на 266.95 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид
направеното от ответника искане за присъждане на разноски за производството и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск. По делото са
представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на така заплатеното адвокатско възнаграждение. При съобразяване на
обстоятелството, че предмет по делото са три обективно съединени иска, единният
от които оценяем, настоящият съдебен състав изчисли,
че размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение дори е под
минималния такъв, определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. И
в представения от ответника договор не е конкретизиран размерът на дължимия
хонорар по всеки отделен иск, поради което следва да се приеме, че същият е
уговорен поравно - по 266.67 лева. Следователно на ответника се дължи
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал.
1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 88.14 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд – Варна дължимата по исковете държавна такса в общ размер 367.24 лева /по 80 лева по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 207.24 лева – съразмерно на уважената
част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ /, както и 133.90 лева – възнаграждение за вещото лице, съразмерно на
уважената част от осъдителния иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на С.Н.Т., ЕГН **********,***, извършено със Заповед
№ 32/21.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „П.-В.“ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Н.Т.,
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист
интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана
система за управление“*** ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „П.-В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Т., ЕГН **********,***,
СУМАТА
ОТ 5180.94 лева /пет хиляди сто и осемдесет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – за периода от 21.06.2019 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.08.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7738.80 лева /седем хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, както и за периода от
09.11.2019 г. до 21.12.2019 г.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението за присъдено обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 242, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.-В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 266.95 лева /двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.Т.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.-В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „С.“ № 1, СУМАТА ОТ 88.14 лева /осемдесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща извършени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.-В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт,
по сметка на Районен съд – Варна, СУМАТА ОТ 501.14
лева /петстотин и един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса за производството и възнаграждение за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА
на ответника „П.-В.“ ЕАД, ЕИК *********, че може да преведе сумите, присъдени в полза на
ищеца С.Н.Т., ЕГН **********, по
банкова сметка *** ***, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр С.Н.Т..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 22.11.2019 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: