Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 02.08.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                          7-ми  състав

На пети юни                                                                                          година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                    

                                    СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева   

 

Секретар: Поля Г.

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10495   по описа за 2016 год.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./.     

            По изложените в искова молба обстоятелства З.С.К., ЕГН - **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.Вл.М.,  е предявил против Г.Ф., ***,  обективно кумулативно искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм/.  и чл. 86, aл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.08.2015 год. от неустановено МПС и водач напуснал произшествието,   както и иск за сумата 46,40 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – заплатени болнични разходи, ведно със законната лихва върху сумата от 30 046,40 лева, считано от 29.06.2016 год.- датата на отказа на  ответния ГФ да изплати обезщетение, до окончателното изплащане.

           Претендира присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

            В молбата се твърди, че ищеца е пострадал при ПТП като пешеходец на 30.08.2015г.   в с. Куртово Конаре, като бил блъснат от неустановено МПС, чийто водач напуснал местопроизшествието.  На ищеца били причинени множество телесни увреждания след удар от неустановен лек автомобил, представляващи средна телесна повреда - счупване на голям и малък пищял. След катастрофата бил настанен в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив със силни болки и рана в лява подбедрица. Наложила се оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, тибия и фибула. Изписан бил на 07.09.2015 с препоръка да носи гипса 2 месеца. Счупването на подбедрицата причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник и разстройство на здравето, неопасно за живота. Поддържа се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на З.С.К. били нанесени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от възникване на същото. Сочи се, че неимуществените вреди се изразяват в претъпените болки, неудобства, страх и страдания.

         Сочи се, от ищеца били направени  разходи за лечение в размер на 46.40 лв. за внесена потребителска такса в полза на болницата, в която е лекуван ищеца.

        

         Твърди се, че  по случая било образувано дознание № 271/2015г. по описа на РУ Полиция гр. Стамболийски,  срещу неизвестен извършител.  В последствие с постановление от 25.05.2016г. на Районна прокуратура гр. Пловдив наказателното производство е спряно до издирването на виновния водач. При така установената фактическа обстановка вина за настъпилото ПТП, в пряка причинна връзка има водача на МПС-то, управлявано от неизвестно лице.   Твърди се, че  установените и описани травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

         Твърди се, че  ищецът  отправил претенция до ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, за което бе регистрирана щета №210117 от 11.04.2016г.  На 29.06.2016г. с писмо изх. № 24-01-223 Гаранционния фонд отказа изплащане обезщетение на молителя за неимуществени и имуществени вреди.

 

                  Ответникът Г.Ф., в законовия срок, депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че по делото не са представени доказателства, които да установяват наличието на предпоставката „неидентифицирано моторно превозно средство”, даваща на ищеца право да претендира обезщетение от Г.Ф.. Поддържа, че не е доказано посредством Констативния протокол да е настъпвало ПТП изобщо и дали за него вина има неидентифицирано МПС. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като пешеходец се е движел в тьмната част на денонощието с гръб към превозните средства по посока на движението им, съставляващо нарушение на чл. 108 ЗДвП. Сочи, в тази връзка, че в представената по делото Епикриза, пишело „днес след падане е със силни болки и рана в лявата подбедрица”, предвид на което оспорва и механизма на настъпване на ПТП, както и причинната връзка с получените увреждания. Твърди, че сочените от ищеца травматични увреждания са получени при залитане и падане на пътното платно и удар в движещо се в същата посока МПС. Оспорва иска по размер, като сочи, че същия е завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД , съдебната практика и социално - икономическите условия на живот в страната. Оспорва и претенцията за лихва от 26.09.2016 год. - датата на постановения отказ от Г.Ф., тъй като ищецът не бил оказал на ответника необходимото съдействие за приключване на извънсъдебната административна процедура, предвид на което Г.Ф. не следвало да изпада в забава преди датата на исковата молба.

В открито заседание ищцата чрез адв.М. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.

        В открито заседание ответникът Г.Ф. чрез пълномощника си юрк.Попова  оспорва исковете. Представя списък на разноски.

        Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

 

          От приетия неоспорен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №-34 /30.08.2015г. на МВР – Стамболийски, и материалите по приложеното  досъдебно производство  ДП № 271/2015 год. по описа на РУП – Стамболийски /в т.ч. протокол за оглед на ПТП от 30.08.2015г., схема на ПТП, СМЕ/, се установява , че на  30.08.2015 год., около 21,10 ч. в  с. Куртово Конаре на ул. „Първа“ срещу №8,  при управление на неустановен лек автомобил, водачът на автомобила реализира ПТП  с движещия се по  пътното платно пешеходец З.С.К., като му нанася средна телесна повреда – фрактура на леви голям и малък пищял, като  дееца е избягал от  местопроизшествието. При огледа на местопроизшествието са установени отломки от преден десен фар с марка „БМВ”. /л.9 от  делото и приложеното ДП № 271/2015 год./  В хода на разследването е назначена и изготвена трасологическа експертиза, която е установила, че намереното на мястото на процесното ПТП огледало за обратно виждане  е дясно и се монтира на леки автомобили марка „БМВ”,  модел „Е 46 М3”. /л.30-л.32 от приложеното ДП № 271/2015 год./

 В разследването било установено, наличието на данни, че водача на неустановения лек автомобил по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.С.К. – множествени счупвания на подберицата, със затруднение на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2  НК вр. чл.343, ал.1, пр.3 от НК. Установено било, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на неустановения  автомобил.

 Поради това, че в хода на разследването оперативно издирвателните  мероприятия не довели до разкрИ.е на извършителя с влязло в сила Постановление от 21.01.2016 год., РП Пловдив  е  спряла  досъдебно производство № 271/2015 год. по описа на РУП – Стамболийски водено срещу “неизвестен извършител” за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2  НК вр. чл.343, ал.1, пр.3 от НК, като е разпоредила на конкретни оперативно –издирвателни действия по продължаване издирването на извършителя./л.6 от делото/

          В заключението на САТЕ  изготвена от в.л. инж.доц. А.П.     А. се  сочи, следния най –вероятен  механизъм на ПТП, а именно:

          На 30.08.2015г. вечерта в тъмните часове на денонощието малко преди 21,⁰⁰ часа в с. Куртово Конаре на ул. „Първа“ в посока от север на юг т.е. в посока към Кричим в началото на с. Куртово Конаре се е движил неизвестен л.а. БМВ в дясната си пътна лента. Когато автомобилът се е приближавал към кръстовището с улица „16“.  Сочи се, че пострадалият пешеходец, ищецът З.К. се е оказал върху пътното платно на 11 - 15 метра преди кръстовището и на около 1,3 м. вляво от десния затревен тротоар. Водачът на автомобила е реагирал на опасността и автомобилът е ударил с десния край на предната си броня, в областта на десния мигач, левия крак на пешеходеца. Вещото лице обосновава извод, че поради закъснялата реакция на водача за спиране, неизвестния лек автомобил  БМВ е ударил пешеходеца  с десния край на предната си броня в левия крак в момента , в който тялото на пешеходеца е преминало пред десния мигач . От удара в левия крак тялото на пешеходеца е добило двойна ротация, от която краката се вдигат, а главата му пада на долу и вероятно е ударено от дясното огледало. От удара тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и надясно към десния край на платното за движение. Водачът  на неизвестния л.а. БМВ е напуснал местопроизшествието. От неоспореното заключение на АТЕ се установява, че причината за настъпване на удара е закъснялата реакция на водача на автомобила да спре. Вещото лице пояснява, че  средната разделително линия в района на ПТП е била износена, тротоарите са затревени, ПТП е настъпило в условията на тъмнина, на фарове, които осигуряват видимост не по – малка от 40 метра.     

         Приетото, неоспорено   заключение на  САТЕ  изготвена от в.л. доц. А.П.  А.   съдът възприема, като обективно, подробно и компетентно дадено.  

           Видно от приетата Епикриза по ИЗ №50171/2015 г. на  УМБАЛ „Свети Георги” гр. Пловдив, се установява, че З.С.К. на 63г. е постъпил 30.08.15г., изписан на 07.09.15г. с окончателна диагноза: Множествени счупвания на подбедрицата, открито. Фрактура крурис синистра пунктиформис. Постъпил в отделението адекватен, контактен. Афебрилен. Консултиран е с интернист, анестезиолог, ортопед - травматолог, НХ. Не са отбелязани настъпили усложнения по време на стационарното лечение. На 31.08.15 е направена операция, операт.протокол №2366 с интервенция - открито наместване на фрактура без външна фиксация, тибия и фибула. В „Изход от заболяването“ е отбелязано: с подобрение, задоволително общо състояние, афебрилен, рана спокойна./л.12 от  делото/

Представена е фактура №12000364436/ 07.09.15г.  за заплатена  на УМБАЛ „Свети Георги” гр. Пловдив, от З.С.К. потребителска такса от 46,40лв. /л.10 от  делото/

 

От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещото лице д-р В.Т. се установява, че вследствие на настъпилото на 30.08.2015г. ПТП ищецът З.С.К., е получил следните травматични увреждания: Счупване на костите на лявата подбедрица-голя и малък пищял/тибия и фибула/,което е наложило оперативно лечение.По своя медикобиологичен характер увреждането представлява ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок по-голям от 30/тридесет/дни. Описаните увреждания са затруднили движенията на ления горен крайник за период от 3-4 месеца. 

      По отношение на ищеца е приложено болнично лечение, както и медикаментозно такова.Лицето е полежало в болницата 8 дни и е изписан за долекуване в домашни условия. Установява се, че ищецът З.С.К. е претъпял и операция, при която е извършено открито наместване на фрактурите, наложена е имобилизация на крайника,като осъществяването на операцията е задължително.

        Вещото лице д-р Т. обосновава извод, че в резултат на травмата и последвалата оперативна интервенция пострадалият е изпитвал силни болки и страдания за продължителен период от време обхващащ приключването на възстановителния процес.Първоначално болезнеността е била спонтанна,при допир и опит за движение,като в последствие е намаляла последователно. За в бъдеще ще се наблюдават болки при натоварване на крайника и промяна на времето. Вещото лице пояснява, че при ищеца е налице тежко счупване на костите на лявата подбедрица, което е наложило оперативно лечение, като подобно счупване не може да се получи при падане от собствен ръст и контакт с терена. 

          Заключението на СМЕ, съдът възприема, като обективни и компетентно дадено.  

 

     От приетото заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Е.Ц.М. - специалист по психиатрия и В. М.Г. - доктор по психология, се установява, че при ищеца З.С.К. персистират последици в психологичен план на фона на продължаващ телесен дискомфорт/ болкови оплаквания в засегнатия крайник, затруднено придвижване, повишена уморяемост, снижена работоспособност, водещи до значителна промяна в ежедневието му/. Психологичните последици включват ситуативно засилваща се тревожност, променливо настроение с повишена раздразнителност и гневливост, чувство на непълноценност, снижени интереси. Оплакванията от отслабване на паметта се верифицират при психологичното изследване като остават в рамките на леко когнитивно нарушение. Психологичните последици в случая са свързани и с възрастта на ищеца при инцидента и вероятни органично-мозъчни промени, които повишават уязвимостта към стрес и снижават индивидуалните възможности за справяне. Вещите лица сочат, че получените травматични наранявания на долния крайник са довели до временна невъзможност за самостоятелно придвижване и самообгрижване, налагащи чужда помощ. Освидетелствания  К. се е чувствал уязвим, зависим, физически безпомощен. Това, заедно с неочакваността на събитието, болките, страхът от трайна инвалидизация и излизането от обичайния ритъм на живот са имали ключова роля са възникване на емоционалните и вегетативни оплаквания на ищеца в месеците след инцидента.

       В показанията си свидетеля И.Н. П. /39г., без родство/, сочи, че към лятото на 2015 г. служил, като младши автоконтрольор в РУ – гр. Стамболийски.. Дежурния на районното му се обадил по телефона, като га извика на работа за това, че е станало ПТП в Куртово Конаре с пострадало лице. Събрали  група и отишли на място. Имаше екип на място и било запазено местопроизшествието. Когато свидетелят  пристигнал на мястото, имаше струпани хора, но не заварил пострадалото лице, което беше откарано с линейка. На място беше му била посочена локва кръв, която се намираше на пътното платно и отломки от лек автомобил от БМВ, но самия автомобил не беше на мястото.

По делото е  разпитан като свидетел С.П. (45г., син на ищеца) , който установява, че възстановителния процес при баща му протекъл болезнено. Свидетелят сочи, че баща му, след удара от автомобил бил с ожулена главата,  наранена рамо и кракът му  бил счупен в долната част. Свидетелят сочи, че е бил придружител на баща си в болницата. Баща му се чувствал  зле, изпитваше силни болки около 2-3 месеца. Свидетелят сочи, че  като  изписали баща му от болницата,  не можел да се движи. С.П.сочи, че осем месеца се грижил за баща си и го обслужвал на памперси. Пояснява, че  сега баща му ходи с бастун и като се движи малко отмалява.

Показанията на свидетеля С.П., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй като кореспондират с неоспореното заключение на СМЕ.

         По делото е безспорно, че по повод  претъпяното ПТП и последвалите вреди ищецът З.К. е сезирал отвения  Г.Ф. с молба –претенция  от 29.06.2016г. на основание чл.519, т.1 от КЗ, за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени  вреди, по която е образувана щета №210117 от 11.04.2016г.  На 29.06.2016г. с писмо изх. № 24-01-223/ 29.06.2016г.   Гаранционния фонд отказа изплащане обезщетение на молителя за неимуществени и имуществени вреди. /л.11 от делото/

      Не се спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано обезщетение на ищеца.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

          Предявените  искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ/отм./.     

      Осъдителния иск е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

 

По същество: С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са доказани елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм/, а именно: наличие на увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.

      Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника. Вещото лице сочи, че причина за произшествието са субективните действия на водача на неустановения автомобил и закъснялата реакция на водача на автомобила да спре.

 

         Настъпването на пътнотранспортното произшествие  съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, и материалите по приложеното  досъдебно производство №271/ 2015г.  по описа на РУП Стамболийски.   Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника. Вещото лице сочи, че причина за произшествието са субективните действия на водача на неустановения автомобил  и закъснялата реакция да спре.

       Събраните доказателства и заключението на АТЕ в съвкупност сочат на извода, че травмите получени от ищеца  са  настъпили именно в резултат на удар от МПС, при който тялото е отхвърлено напред и надясно.

          Поведението на водача на  неустановеното МПС е противоправно, тъй като разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. второ  от ЗДвП го задължава да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движение.

         След като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на неустановеното МПС ищецът е получила травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното исковете са доказани по основание.

       По делото се установи,  че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

         С оглед изложеното осъдителния иск е доказан по основание.

         

        По размера:    Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В случая следва да се вземе предвид, че е причинена средна телесна повреда – множествено счупване на подбедрицата, т.е.  и че същото е  довело до трайно затрудняване на движението на пострадалия , като същия е търпяла болки и страдания.

 

При определянето му настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Т., заключението на  комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и показанията на свидетеля П..

Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането - 63г., продължителният лечебен и възстановителен период -около 4-6 месеца, интензитета на болките, открито наместване на счупените кости на подбедрицата с поставяне на метална остеосинтеза с вътрешна фиксация, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и факта, че и към момента ищцата се предвижва с патерица съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП.

 

       По имуществените вреди:

Искът за имуществени вреди е доказан по основание и размер. По делото са представени доказателства за извършени разходи, свързани  с плащане на болничния престой и лечението на ищцата. По изложените съображения на ищеца следва да се присъди и сумата от 46,40 лева, обезщетение за имуществени вреди. 

По възражението за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД.

  Ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД. Така наведеното възражение не бе доказано от ответника в хода на процеса. В случая не бе доказана връзка между действията на ищеца и настъпилите вреди.

 

Относно искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

 Съгласно чл.288 ал.7 от КЗ/отм./ ответникът дължи претендираните лихви считано от датата на изтичане на срока за произнасяне на претенцията - 09.09.15 г.,  доколкото не се спори, че щета №210117 от 11.04.2016г за неимуществени вреди на неимуществени щети на З.К. е образувана на 11.04.2016г. при ответния Г.Ф.. Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.07.2016г. и именно от тога се дължи обезщетение за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди. Следователно исковата претенция за периода от 29.06.2016 г. до 10.07.2016 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а претендираната лихва следва да бъде присъдена, считано от 11.07.2016г. до окончателното изплащане на главницата.

 

Доколкото липсват данни за сезиране на ГФ за обезщета на имуществени вреди, върху обезщетението за  имуществени вреди, следва да се присъди лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2016г.

 

По разноските:

          При този изход на процесса  разноски се следват на ищеца.

          Ищецът е направил разноски в размер на 870 лв. за възнаграждение на вещи лица.

        От тази сума и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 870 лв.

         Видно от договор за правна защита и съдействие от  31.08.2015г. адвокат М. осъществява безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.М. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска.

         При материален интерес от  30 000 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1716 лв. с ДДС.

        От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата от 1716лв., която е съответна на уважената част от иска .

 

  На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът Г.Ф., следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса  по делото в размер на 1200 лв., пропорционално на уважената част от иска.

 

  По изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати З.С.К., ЕГН - **********, с адрес ***,  на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, сумата от 30 000лв.  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица  на ПТП, настъпило на 30.08.2015 г. причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 11.07.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за иска за лихва за периода от 29.06.2016 г. до 10.07.2016 г.

ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.С.К., ЕГН - **********, с адрес ***,  на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 46,40 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за болнично лечение на травматични увреждания, последица  на ПТП, настъпило на 30.08.2015 г. причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 25.08.2016 г.  до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.С.К., ЕГН - **********, с адрес ***, разноски пред СГС размер на 870 лв., основание чл. 78, ал.1 от ГПК

ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв.В.М. -СтАК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1716 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

    ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 1200 лв., представляваща държавна такса.

           

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

  

 

                                                        СЪДИЯ: