Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260271 25.09.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 1592/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на М.В.М., ЕГН адрес: ***, ж. к. Надежда 2, бл. 252, вх. Г, ет.
6 срещу ГД „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 300 часа извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017
г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът чрез
процесуалните си представители твърди, че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 30 минути преди да встъпи в дежурство, през което
време изпълнявал
служебните си задължения да се
подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в
инструктажа, а след приключване на
дежурството оставал още 45 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на
територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 15 минути не е било вземано предвид от работодателя и
не е формирало трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата
е бил отчитан само половин час от това
допълнително отработено време.
Ответникът чрез процесуален представител
е посочил,
е исковете са неоснователни. Посочено е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е,
ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Изложено е, че посочените са включени в т. нар.
„отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява
работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено
време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в
която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от
наряда. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и заплащане на
извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5,
т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото,
установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните
съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността надзирател
в Затворническо общежитие Строител към Затвора Бургас. Страните не спорят, че
през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Приложени са заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със
заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в
които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време.
В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед
№ 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време
за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в
8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени –
дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени
от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено
началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди
началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е
представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която
е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена
е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е
наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затворническо
общежитие Строител да е в рамките на 15 минути за 24-часови смени и 8-часови
смени.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че
през процесния период за ищеца са отчетени 160 смени, всички 24-часови. Вещото
лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017 г. до 01.07.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за
дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба в начислените и изплатените суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 15 минути,
които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през
годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1384,50 лева за 200 часа положен извънреден труд.
Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице Г. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси.
Събрани по делото са гласни
доказателства. Свидетелят Стефанов е посочил, че работи в Затворническо
общежитие Строител на длъжност командир на отделение и познава ищеца, който бил
надзирател. Ищецът идвал на работа в 7.30 часа, след което 15 минути се
преобличал. След това с постовия от стария наряд преглеждали документацията,
проверявали сметки, проверявала се наличността на затворниците. Това продължавало
около 15 минути. Около 8 часа се събирали всички в дежурната стая, обменяли
информация какво се е случило, правел се инструктаж, който продължавал до към
8.15 часа. След това новият наряд заедно със стария обикаляли общежитието,
оглеждали състоянието на оградите и килиите около 15 минути. От постовите
надзиратели на смяна бил един служител. Нямало оръжейни постове. Старият пишел
доклад и попълвал книгите, а новият сверявал и се разписвал.
Свидетелят Вълков е посочил, че работи
като началник сектор в ЗО Строител. На смяна са един надзирател и един
командир. Той провеждал инструктажа в делничните дни в 7.45 часа. Когато излязла
заповедта от средата на 2019 г., започнали да правят инструктажа в 7.50 часа.
Инструктажът траел не повече от 5 минути – на един служител и един командир на
отделение. Около 5-6 минути траело сдаването на поста. Около 8 - 8.05 часа
постовият си е свършил работата.
При така събраните доказателства съдът
намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са определени със заповеди на министъра
на правосъдието, в които е отбелязано
също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (същото
е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал.
1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 24-часови дежурства по график, както и че регламентираното му
работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на
следващия ден. От събраните гласни доказателства се установява, че дежурният
надзирател в ЗО Строител е длъжен да дойде на работа в 7.45 часа до 01.07.2019
г., а след това в 7.50 часа, когато започва инструктажът. След приключване на
смяната съдът намира, че сдаващият поста надзирател е необходимо да остане още 10
минути, за да сдаде поста. Съдът счита, че това е времето – общо 25 минути до
01.07.2019 г. и 20 минути след 01.07.2019 г., което следва да се признае за
допълнително отработено, тъй като регламентираното работно време при 24-часово
дежурство е от 8 часа до 8 часа на следващия ден. Ето защо, като прецени
гласните доказателства, съдът намери, че се установяват допълнителни 25/20 минути,
които са необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и
които са включени в отработеното време.
Не се спори, установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба на 02.03.2020 г. са заплащани по 15 минути, поради което за този период
претенцията е основателна само за 5 минути на дежурство. За периода 02.03.2017 г. - 30.06.2019 г. следва да
бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд
от 25 минути на 24-часово дежурство.
Като взе предвид заключението на вещото
лице на броя на положените през годините смени, както и размера основното
трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:
За
2017 г. от 02.03.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 22 смени. Средното
почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6,12 лева на час.
Задължението за посочения период за 25 минути допълнително е в размер на общо 56,10
лева за 9 часа и 10 минути извънреден труд.
За
2018 г. ищецът е положил 68 смени. Средното почасово възнаграждение, увеличено
със 150 %, е в размер на 6,80 лева на час. Задължението за посочения период за 25
минути допълнително е в размер на общо 192,67 лева за общо 28 часа и 20 минути извънреден
труд.
За
2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 33
дежурства. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на
7,97 лева на час. Задължението за посочения период за 25 минути допълнително в
размер на общо 109,59 лева за общо 13 часа и 45 минути извънреден труд.
След 01.07.2019 г. са положени 28
смени, като задължението за 5 минути допълнително е в размер на 18,60 лева за 2
часа и 20 минути извънреден труд. За
2020 г. до подаване на исковата молба са положени 9 смени, а средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 8,78 лева на час.
Задължението за посочения период за 5 минути допълнително в размер на общо 6,59
лева за общо 45 минути извънреден труд.
С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от общо 383,55 лева за 54 часа и 20 минути
извънреден труд.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
претенцията в размер на 115,07 лева.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
61,65 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, Булстат *********,
представлявана от И.Й., да заплати на М.В.М., ЕГН **********, адрес:
***, ж. к. Надежда 2, бл. 252, вх. Г, ет. 6 сумата от 383,55 лева (триста осемдесет
и три лева и петдесет и пет стотинки) главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 54 часа и 20 минути извън времето на дежурство за
периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020 г., до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********,
представлявана от И.Й., да заплати на М.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к.
Надежда 2, бл. 252, вх. Г, ет. 6 сумата от 115,07 лева (сто и петнадесет лева и
седем стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, адрес:
***, ж. к. Надежда 2, бл. 252, вх. Г, ет. 6 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й.,
сумата от 61,65 лева (шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна
дирекция
„Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********,
представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата
от 250 лева (двеста и петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо
лице, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева