Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 09.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 07.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 760 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
Ищецът М.И.Д. с ЕГН ********** *** твърди, че
сключил граждански брак с ответницата М.С.Д., ЕГН ********** *** на ****.2017
г. в град К., първи и за двамата, от който имали едно родено дете Й.М. Д.,
родено на *** г.
По време на брака живеели в неговото жилище в
с. З..
Твърди, че преди да се омъжи за него,
ответницата живяла с друг мъж, с когото имали две деца. По-късно разбрал, че тя
не спряла да поддържа връзка с него. Твърди, че тя била с него само от
интерес - да придобие имотите му. В
началото на м. януари 2018 г. окончателно го напуснала и се установила при
бившия си мъж.
Усъмнил се, че е баща на детето Й.М. Д., затова
завел иск за бащинство. Оказало се, че е биологичният баща на детето. Затова
бил готов да поеме отговорността си към него.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответницата; да предостави родителските
права над детето Й. Д. на ответницата, като му определи подходящ режим на лични
контакти с детето; детето да живее при майка си
на нейния адрес в с. З.; да заплаща на ответницата като майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 140,00 лева, считано от 01.03.2019
г.; да постанови след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име –
И.; да постанови семейното жилище да бъде предоставено на него, същото е негова
собственост.
Не претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени преписи от
съдебните книжа.
Заинтересована страна - Д. „С.п.”***, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
В открито съдебно заседание се явява лично ищецът М.И.Д. заедно с процесуалния си представител и поддържа исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2017 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0***/****.2017 г. на Община К./.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0212 от 28.05.2018 г. на Община К., е видно, че от брака си ищецът и ответницата имали родено дете – Й.М. Д., ЕГН **********. По делото е представено заверено копие от съдебно Решение № ***/***.2018 г. по гр.д. **/2018 г. по описа на Окръжен съд – С., от което е видно, че съдът е отхвърлил предявения от М.И.Д. срещу М.С.Д. и Й.М. Д., представляван от своята майка и законен представител М.С.Д. иск по чл. 62, ал. 1 СК за оспорване на произхода на детето Й.М. Д. от бащата Митка И.Д. като неоснователен.
От приложената по делото декларация от ищеца е видно, че същият е получавал за периода от 01.02.2018 г. до 01.02.2019 г. месечни доходи в размер на 300,00 лева.
По делото е представен социален доклад. На база на направеното проучване, социалните работници констатирали, че малолетният Й.М. Д. се отглеждал от майка си в с. З., общ. М. с помощта на баба си по майчина линия. Всички потребности на детето се задоволявали в достатъчна степен в семейството на майката, която притежавала необходимите личностни качества, жилищно-битови условия и финансови средства за полагане на добра грижа за детето, като разчитала и на помощта от страна на майка си и на съжителя си. Бащата на детето не участвал пряко в грижата за него, но желаел да подпомага грижата за сина си като изплаща месечна издръжка за задоволяване на потребностите му.
По делото се събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетелите
– Б. И. Б.и К. М.К., без родство със
страните, се установява, че съпрузите се разделили преди година и половина.
Ответницата М.Д. се върнала при първия си мъж, от когото имала две деца преди
брака си с ищеца. Сочат, че М.И.Д. бил категоричен в желанието си да прекрати
брака си с ответницата.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причина за това е, че ответницата е напуснала дома на съпруга си преди повече от година и половина и заживяла с предишния си мъж, от когото имала две родени деца.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, същите кореспондират напълно с останалите събрани писмени доказателства по делото, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между М.И.Д. и М.С.Д., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът по делото е направил искане в откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето Й., съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между малолетния Й. и ищеца, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в неделя до 18,00 часа в неделя, без преспиване.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето Й. е на единадесет месеца. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. С исковата молба същият е заявил, че е съгласен да заплаща на чрез ответницата като майка и законен представител на детето Й. Д. месечна издръжка в размер на 140,00 лева.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния Й., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 140,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от 01.03.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в с. З., общ. М.. С депозиране на исковата молба ищецът заявява, че същото е негова собственост. Ответницата не взема отношение по този въпрос. Поради това съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпруга - М.И.Д..
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство
ответницата не депозира отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се явява в
открито съдебно заседание и не взема становище по този въпрос. Затова същата
следва да продължи да носи брачната си фамилия – Д..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева както и 201,60 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-К..
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.2017 г. в гр. К. граждански брак между М.И.Д., ЕГН ********** *** и М.С.Д., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето Й.М. Д., ЕГН ********** да живее майката М.С.Д., ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете Й.М. Д., ЕГН ********** на майката М.С.Д., ЕГН **********, като дава възможност на бащата М.И.Д., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в неделя до 18,00 часа в неделя, без преспиване.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетния си син Й.М. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка М.С.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140,00 лева /сто и четиридесет лева и нула стотинки/, считано от 01.03.2019 г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. З., общ. М. на съпруга М.И.Д., ЕГН **********. Същото е
негова собственост.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки), както и 201,60 лева двеста и един лева и шестдесет стотинки) държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00
лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: