№ 535
гр. Пловдив, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500706 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Агенция по заетостта,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №3, чрез пълномощника й по делото юрк. И.Д., против
Решение №8 от 16.01.2023г., постановено по гр.д. №529/2022г. по описа на
Районен съд- Асеновград, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против Й. И. Я., ЕГН **********, иск за признаване за
установено, че дължи сумата от 1890 лв.- неустойка по договор за
професионално обучение на безработно лице от 09.12.2019г., дължима
поради неизпълнение на задълженията за редовно посещаване на курса за
обучение и за полагане на изпит при приключването му, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 07.01.2022г. до окончателното й
заплащане, за която сума по ч.гр.д.№19/2022г. по описа на Районен съд-
Асеновград е била издадена Заповед №42 от 17.01.2022г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен.
1
Ответната страна по жалбата- Й. И. Я., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. М. И., в подаден писмен отговор на
жалбата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно
задължителните указания, дадени в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният
съд следва да приложи императивни материалноправни норми и без да има
изрично направено оплакване в тази насока.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД. От фактическа страна по делото няма спор между
страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че
на 09.12.2019г. между Агенцията по заетостта, като възложител, и
ответника Й. И. Я., като обучаем, е бил сключен договор за
професионално обучение на безработно лице, по силата на който
възложителят се е задължил да организира професионалното обучение на
ответника по специалност „Компютърна графика“ в Държавно
предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“-
клон Пазарджик с продължителност 960 учебни часа на стойност 1800 лв.,
за периода от 12.12.2019г. до 01.07.2020г., а обучаемият- да посещава
редовно курса на обучение /да има минимум 80 на сто присъствие на
учебни занятия/ и да положи изпит /теория и практика/ при приключване на
обучението. Съгласно клаузата на чл.3.1 от договора при неизпълнение на
задълженията за редовно посещаване на курса на обучение и за полагане
2
на изпит обучаемият дължи неустойка в размер на направените разходи,
ведно с 5% върху тази сума. Ищцовата страна твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си за редовно посещаване на учебните занятия,
като това твърдение се установява по делото. От представените по делото
месечни присъствени форми на обучаващата институция за месеците
декември 2019г., януари и февруари 2020г. е видно, че ответникът е
посетил учебните занятия само на 13,16 и 17.12.2019г.- общо 24 учебни
часа за три дни, като не са посетени учебните занятия за общо 4 дни
през м. декември 2019г,. за 18 дни през м. януари 2020г. и за 20 дни
през м. февруари 2020г. С писмо от 05.02.2020г. директорът на Държавно
предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“-
клон Пазарджик /л.11/ е уведомил Дирекция „Бюро по труда“- гр.
Асеновград, че към 05.02.2020г. Й. И. Я. е направил повече от 20%
отсъствия от учебни занятия, поради което и отпаднал от обучение. От
страна на ответника не са изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства за обратното. При това положение следва да се приеме, че
ответникът е допуснал неизпълнение на задължението си по договора да
посети поне 80% от учебните занятия, поради което и за него е
възникнало задължението да заплати предвидената в чл.3.1 от договора
неустойка, която е в размер на направените разходи за обучението плюс
5% върху сумата. В чл.1.1 от договора е посочено, че стойността на
обучението е в размер на 1800 лв. Доколкото обаче клаузата на чл.3.1
от договора предвижда дължимост на неустойка в размер на направените
разходи за обучението, то за да е основателна претенцията ищцовата
страна следва да установи действителното заплащане на сумата. По
делото са представени две фактури, издадени от Държавно предприятие
„Българо- германски център за професионално обучение“- клон Пазарджик,
с получател Дирекция „Бюро по труда“- Асеновград, от 12.12.2019г.- за
авансово плащане в размер на 900 лв. за обучение на 1 безработно лице
по специалност „Компютърна графика“ за периода 12.12.2019г.-
01.07.2020г. и от 17.09.2020г.- за окончателно плащане в размер на 897
лв. Във фактурите е посочено, че плащането на сумите е по сметка, но
платежни документи или други доказателства, че същите са били
заплатени, по делото не са представени. От съдържанието на фактурите
не може да се направи извод и че доставките по тях се отнасят именно
3
за сключения между Агенцията по заетостта и ответника Й. И. Я.
договор за професионално обучение от 09.12.2019г. При това положение
не може да се приеме, че ищцовата страна е направила разходи за
обучение на ответника на стойност 1800 лв., поради което претенцията и
за неустойка по чл.3.1 от договора в размер на същите плюс 5% е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Отделно от това основателно
се явява и възражението на ответника, че доколкото считано от
05.02.2020г. същият е отпаднал от обучението, то Агенцията по заетостта
не е имала основание да заплаща на обучаващата институция пълната
стойност на обучението му. Видно от представения по делото договор,
сключен между Агенцията по заетостта и Държавно предприятие
„Българо- германски център за професионално обучение“, в чл.3.5 е
предвидено, че в случаите, когато има отпаднали курсисти, възложителят
следва да заплати на изпълнителя всички действително направени разходи
за обучението до датата на отпадане на курсистите.
Предвид горното въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8 от 16.01.2023г., постановено по гр.д.
№529/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №3, да заплати
на Й. И. Я., ЕГН **********, сумата от 300 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5