М О Т И В И
от 19.06.2019 г. към
Присъда № 168/18.08.2019 г.
по НОХД № 3403/2019 г. ПРС,
ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимия Й.И.Б. за това, че на 04.03.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – един
брой златен синджир с тегло 23,84 гр., на стойност 1549.60 лева и един брой
златна гривна с тегло 9,55 гр. на стойност 620.75 лева, всичко на обща стойност
2170.35 лева, от владението на Заложна къща „Щедрите-Хасково“ ЕООД гр.
Бургас, без съгласието на ръководството,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
По делото не участва
частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага същия да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият, Й.И.Б., се признава за виновен, както и фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК.
От своя страна защитницикът, адв. Р.С., с оглед заявеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
желанието му производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито
доказаността на обвинението,
като единствено излага съображения за налагане на по-ниско наказание, като предлага налагането
на наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а НК да
бъде намалено с 1/3.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.И.Б. е роден на *** ***, б., български
гражданин, разведен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
На 04.03.2019г. подс. Й.И.Б. и М.Р.А.с прякор „М.“ употребили алкохол.
Около 12.45 часа на същата дата двамата посетили Заложна къща „Щедрите“,
находяща се на адрес гр.Пловдив, ул.“Константин Иречек“ №15. Заложната къща била собственост на „Щедрите-Хасково“
ЕООД гр. Бургас с управител Д.Д.К.. Като ***в
заложната къща работела свид. М.И.И. и на
04.03.2019 г. същата била на работа за времето от 10.00 часа до 19.00 часа. В
заложната къща се намирали множество заложени вещи и такива за продан от
различен тип, в това число и златни накити. В стъклена витрина до входната
врата на помещението били изложени златни накити, сред които златен синджир 14 карата с тегло 23.84 гр. и
златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр. Синджирът представлявал мъжки ланец
със широки плоски кухи звена, елипсовидни като форма от жълто злато, а на
звената имало изображения на глави „Версаче“ от бяло
злато. Гривната била твърда със закопчалка от бяло и жълто злато, без камъни по
нея. Витрината била затворена със стъклени вратички, на които имало заключващ
механизъм. Ключът бил поставен в заключващия механизъм.
След като подс. Б. и М.А.влезли в заложната къща, същите застанали
пред висок рафт с разположен на него телевизор. А.се обърнал към свид. И. и пожелал да изпробват телевизора дали работи.
Свидетелката отвърнала, че тя не може да
го свали от рафта. Тогава подс. Б. и А.свалили
телевизора и го поставили на работен плот, намиращ се срещу гореописаната
витрина. Свид. И. отишла зад плота и започнала да
свързва кабелите към телевизора, за да го пусне. Поради големите му размери,
докато свидетелката поставяла кабелите, тя нямала видимост към витрината. През
това време А.стоял пред работния плот, а подс. Б.
отишъл до витрината и започнал да разглежда стоките изложени в нея. Подсъдимият
забелязал, че ключът за стъклените врати на витрината се намира поставен в
заключващия механизъм. Спонтанно подс. Б. решил да се
възползва от това и да отнеме златни накити от изложените на витрината. В
изпълнение на решението си подс. Б. завъртял ключа и
отворил двете вратички. От горния рафт на витрината обвиняемият взел
гореописания златен синджир 14 карата с тегло 23.84 гр. и го поставил в джоба
на панталона си. Подс. Б. се приближил до работния
плот и след като се уверил, че свид. И. не забелязва
действията му, тъй като все още свързва телевизора, отново се върнал до витрината. От долен рафт
подсъдимият взел гореописаната златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр.,
затворил вратичките на витрината и излязъл от заложната къща. През това време свид. И. успяла да пусне телевизора. А.го погледнал, казал,
че отива да смени пари, тъй като разполагал само с турски лири и също напуснал
заложната къща.
Подс. Б. и А.тръгнали в
посока към бул. „Руски“. Докато вървели обвиняемият споделил на А., че е отнел
от заложната къща златен синджир и златна гривна и му ги показал. Двамата решили,
че ще продадат вещите и ще си разделят парите. За тази цел те посетили заложна
къща „Нит Гардън“, находяща се на адрес гр. Пловдив
бул.“Руски“ № 41. В тази заложна къща на работа бил свид.
Е.Ц.Е.. Подс. Б. предложил на свид.
Е. да закупи златният синджир и му го показал. Свидетелят проверил дали
действително е златен, като установил, че при пробата реагирал на 14 карата. Подсъдимият
поискал 1000 лева за вещта, но свид. Е. предложил да
му даде между 700 и 800 лева. Подс.Б. не се съгласил
и двамата с А.напуснали заложната къща.
Между 13.00 часа и
14.00 часа подс.
Б. и А.посетили заложна къща „Пловдив Комерс Груп“ ООД, находяща се на адрес
гр. Пловдив бул. “Руски“ № 59. В тази заложна къща на работа бил свид. Ц.И.К.. А.представил
обвиняемия за свой зет и обяснил, че е женен за дъщеря му. Подс.
Б. показал на свид. К. отнетия златен синджир, за
който А.заявил, че е на дъщеря му. След като огледал накита, претеглил го и се уверил, че е златен, свид.
К. предложил да го закупи при цена от 40 лева за един грам. Подс.
Б. и А.се съгласили да го продадат и свидетелят им заплатил сумата от 952 лева,
при установено от него тегло на синджира около 23,80 грама. След като взели
парите двамата посетили казино „Риц“ гр. Пловдив и
похарчили цялата сума за алкохол и залагания.
По-късно на същата дата подс. Б. и А.се върнали в заложна къща „Нит Гардън“ и предложили на свид. Е.
да закупи отнетата златна гривна. След като свидетелят им отказал, те посетили
отново заложна къща „Пловдив Комерс Груп“ ООД. Свид. К.
закупил гривната за сумата от 380 лева, които подс. Б.
и А.също похарчили.
На 05.03.2019г. свид. И. била на работа заедно със свид.
Д.Н.Н., който
работел като ***в заложната къща. Около 10.00 часа свид.
Н.загледал витрината с бижута и забелязал, че златният синджир липсва. Попитал свид. И. дали не е продаден. Тя проверила в компютъра и
установила, че не е регистрирана продажба. Свид. И.
проверила и в сейфа на заложната къща и установила, че синджирът не е и там.
Тогава свид. И. и свид. Н.прегледали
записите от камерите за видеонаблюдение и наблюдавали как подс.
Б. отнема синджира по гореописания начин. Свид. И.
направила ревизия и установила и липсата на златната гривна. Поради това свид. И. подала сигнал за случая в 04 РУ при ОД на МВР Пловдив. На
място пристигнали полицейски служители, в това число и свид.
А.П.Д.. Свидетелят прегледал видеозаписа и разпознал Подс.
Й.И.Б. с прякор „П.“ и М.Р.А.с прякор „М.“. Двамата били криминално проявени и
част от криминалния контингент на ОД на МВР Пловдив. След проведени ОИМ местонахождението
на подс. Б. било установено и същият бил задържан.
Местонахождението на М.Р.А.не било установено. По отношение на деятелността на А.са
отделени материали в друго досъдебно производство.
С протокол за доброволно
предаване от 05.03.2019 г. свид. И. предала за
нуждите на досъдебното производство един брой СD –R диск с видеозапис от
Заложна къща „Щедрите“ гр.Пловдив, ул.“Константин Иречек“ №15 с надпис
„Щедрите“ 04.03.2019г.
В хода на образуваното
досъдебно производство бил извършен
оглед на веществено доказателство /Протокол от 07.03.2019 г. / - един брой оптичен диск,
приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от 05.03.2019 г.
Били извършени
разпознавания на лица, като видно от протокол за разпознаване на лица и
предмети от 06.03.2019 г. /л.41-43/ свид. И.
разпознала подс. Б., като лицето посетило заложната
къща на 04.03.2019г. и което е заснето на
видеозаписа да отнема инкриминираните вещи. Видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от
06.03.2019г. /л.45-47/ свид. Н.разпознал Подс.Б., като лицето, което е заснето на видеозаписа да отнема инкриминираните вещи. Видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от
07.03.2019 г. /л. 61/ свид. Е. разпознал подс. Б., като лицето, което на 04.03.2019 г. се е опитало
да му продаде златен синджир и златна гривна. Видно
от протокол за разпознаване на лица и предмети /л.72/ свид.
И. разпознала М. РА.А., като лицето посетило заложната къща на 04.03.2019 г. и
което е поискало да пробва телевизора. Видно от протокол за разпознаване на лица и
предмети /л. 74/ свид. Н.разпознал М.РА.А., като
лицето, което е заснето на видеозаписа
да пробва телевизора. Видно от протокол за разпознаване на лица и предмети
/л.76-79/ свид. Е. разпознал М.РА.А., като лицето,
което на 04.03.2019 г. е посетило заложната му къща заедно с Подс.Б.. Видно от протокол за
разпознаване на лица и предмети от 03.04.2019г. /л. 86-88/ свид.
К. разпознал подс. Б., като лицето, което на
04.03.2019 г. му е продало златен синджир и златна гривна.
Била изготвена и
стоково-оценъчна експертиза, от чието заключение се установява, че към
инкриминираната дата 04.03.2019 г. при цена на обработено злато за 1 грам от 65
лева стойността на отнетите вещи възлиза на както следва: златен синджир – 14
карата – 23.84 гр. на стойност 1549.60 лева; златна гривна – 14 карата – 9.55
гр. на стойност 620.75 лева, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на
2 170.35 лева.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Б., дадени в хода на досъдебното производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, а и доколкото подсъдимият изцяло признава
фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло
по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като
компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Й.И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, а именно:
на 04.03.2019 г. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е
извършил престъплението след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи – един
брой златен синджир с тегло 23,84 гр., на стойност 1549.60 лева и един брой
златна гривна с тегло 9,55 гр. на стойност 620.75 лева, всичко на обща стойност
2170.35 лева, от владението на Заложна къща „Щедрите-Хасково“ ЕООД гр. Бургас,
без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна:
Безспорно е установено от материалите по делото,
чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подс. Б. ***, в заложна къща,
стопанисвана от „Щедрите-Хасково“ ЕООД, където по това време там работела свид. М.И.И.. От показанията на същата, а и от приобщения по делото
компакт диск, съдържащ видеозапис от охранителна камера в заложната къща, се установява че при посещение на подсъдимия в
заложната къща, същият се е възползвал от невниманието на свид.
И. и е отнел два броя златни накити, висящи на една от витрините, а именно –
златен синджир и златна гривна. Последното обстоятелство не е оспорено от
страна на подсъдимия, напротив – същият е направил пълни самопризнания, което обосновава
и категоричния извод за установеност и на авторството
на инкриминираната престъпна дейност в лицето на подс.
Б..
Безспорно установен е и видът и стойността на процесните вещи – един
брой златен синджир с тегло 23,84 гр., на стойност 1549.60 лева и един брой
златна гривна с тегло 9,55 гр. на стойност 620.75 лева, всички на обща стойност
2170.35 лева.
Установена е и липсата на право същите да бъдат своени от подсъдимия Б., тъй като от страна на собственика
на процесните вещи – „Щедрите-Хасково“ ЕООД, не е било
налице съгласие за това.
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процените вещи – чрез използване от страна на подсъдимия на
моментното невнимание на свид. И. (основание, за
което е създал именно подсъдимият и придружаващия го А.), отключване и отваряне
на една от намиращите се в процесната заложна къща
витрини и последователно отнемане на двата броя златни накити.
По
отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за
безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на подсъдимия,
който е извършвал активни действия, с които се стремял да достигне до процесните
вещи (отключвайки витрината, използвайки невниманието на свид.
И. ), както и обстоятелството, че веднага след отнемането на процесните вещи си
е тръгнал, а в последствие се е разпоредил с тях като със свои, с което по един
недвусмислен начин е изразил присвоителното си
намерение.
Подсъдимият Б. е
извършил престъплението при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл. 66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК. Този извод се обосновава от следните
осъждания:
С определение №
988/17.12.2012 г. по НОХД №7617/2012 г. по описа на ПРС XXVI н.с. било одобрено
споразумение, с което подс. Й.И.Б. бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и му било наложено наказание една година и два месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не било отложено по реда на чл. 66 НК. Така наложеното
наказание било изтърпяно на 14.03.2014 г.
С определение №
906/23.11.2016 г. по НОХД №7272/2016 г. по описа на ПРС XVI н.с. било одобрено
споразумение, с което подс. Й.И.Б. бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му
било наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не било отложено по реда на чл. 66 НК. Така наложеното
наказание било изтърпяно на 10.07.2017 г.
Тези осъждания
обосновават включването на квалифициращ признак „опасен рецидив“ към
квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство, като
изпълват признаците на б.“А“ и на б.“Б“ на чл.29 ал.1 от НК. От изтърпяване на
наказанията по посочените осъждания към датата на инкриминираното деяние –
04.03.2019 г. не са изминали пет години.
Предвид всичко
гореизложено съдът прие, че в случая се установяват всички елементи от
обективната страна на престъпния състав, вменен във вина на подс.
Й.И.Б., визирани в текста на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният
умисъл е формиран в съзнанието на подсъдимия, който, осъзнавайки обстоятелството,
че вниманието на комисионера в заложната къща е било отклонено, се е възползвал
от последното и е отнел процесните два златни накита. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата
противоправност, запретеност и наказуемост –
показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия, видно от която
същият е осъждан неколкократно, и то все за
престъпления против собствеността, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши
се преследва и наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал
осъществяването на противоправно отнемане на чужди движимости.
Съзнавал е и общественоопасните последици, които
деянието му причинява в обективната действителност. Независимо от това е направил
всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки
всичките си усилия за неговото настъпване.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че подс. Й.И.Б. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, поради което го призна
за виновен в извършването на така
повдигнатото му обвинение.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а,
ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК,
намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1, т. 1 НК предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия Б.
престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така
определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с една
година или да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът определи наказание,
ориентирано към законоустановения минимум, като отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство изначалното признание на вината, с което подсъдимият
е способствал за бързото разкриване на обективната истина и срочното
приключване на разследването. От друга страна, съдът отчете и наличието на
отегчаващи вината обстоятелства и това са предишните осъждания извън тези,
обосноваващи квалификацията опасен рецидив. Отчитайки гореизложените
обстоятелства, в това число и обстоятелството, че инкриминираните вещи не са на
значителна стойност, съдът счете, че съответно на извършеното се явява именно
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което е ориентирано към
минимума, но е малко над него, с което е отчетен и фактът на наличните
осъждания, извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив. На основание
чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното
наказание съдът намали с една трета, а именно с една година, като наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал.
1, т. 1 НК съдът приспадна от така определеното и наложено на подсъдимия
наказание две години лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 05.03.2019 г. до влизане на присъдата
в сила, като един ден задържане да се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.‘‘б‘‘ЗИНЗС съдът
определи наложеното наказание на подс. Б., да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
По въпроса за веществените
доказателства:
По делото като веществени доказателства са били приобщени 2 бр. компактдиска, приложени по делото /л. 50 и л. 108 от
ДП/, по
отношение на които съдът постанови да останат по делото, тъй като не подлежат на връщане или унищожаване.
По въпроса за
разноските:
В хода на досъдебното производство
за
изготвяне на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза са били направени разноски в размер
на 67.20 лева, които на основание чл. 189, ал.
3 НПК съдът
постави в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ