№ 369
гр. Благоевград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря М. Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. КР. Б., ЕГН **********, с адрес ===
против Наказателно постановление № 21-1116-001394 от 21.03.2022 г. на
Началник група - ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на
основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се развиват съображения, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че процесното
административно нарушение не е извършено от жалбоподателя, тъй като
същият разполага с карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена
от Община Благоевград. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от
адвокат Г., която подържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
тезата си и взема становище по същество, като моли НП да се отмени като
незаконосъобразно. Претендира заплащане на сторените по делото разноски,
по нарочен списък.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажират представители по делото, като с писмено становище
по жалбата, намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Прави възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че претенцията бъде
уважена.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представители по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 05.11.2021 г. свидетелят П. ИВ. К. на длъжност „Младши
автоконтрольор“ при ОДМВР – Благоевград съставил Фиш № 926290 от
05.11.2021 г. (лист 4 от делото), с който за неправилно паркиране на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, на
бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № в Благоевград, на 05.11.2021г. в 23.14 часа
е паркиран лек автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., собственост на П.К.в, като на
последния е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева. Срещу така съставения
Фиш № 926290 от 05.11.2021 г., постъпило писмено Възражение рег. № УРИ
111600-24260 от 16.12.2021г. от собственика на автомобила П.К.в, в което
същият посочвал, че за периода м.ноември 2021г. въпросният автомобил е
бил предоставил за ползване и същият е управляван от лицето В. КР. Б., който
разполага с Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, като за
удостоверяване на това обстоятелство представил и Декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.185 ал.5 от
ЗДвП от 20.12.2021г. (лист 18 от делото), в която посочи, че МПС му е
върнато в 15.00 часа на 06.11.2021г. По случая била извършена проверка, като
видно от Докладна записка рег. № 1116р-1803 от 15.03.2022г. (лист 13 от
делото) от А.А. – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, по случая с лицата П.К.в и В. КР. Б. била извършена беседа и
същите попълнили Декларации за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 11.03.2022г. (лист 14 от делото), в които
посочили и декларирали, че на 05.11.2021г. около 23.14 часа, МПС с рег. № ...
е управлявано от В. КР. Б., с ЕГН **********. Във връзка с горното и по
време на същата проверка, актосъставителя П. ИВ. К. в присъствието на
свидетеля П. ЛЮБ. П., съставил на В. КР. Б., Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 454561 от 11.03.2022 г. (лист 15 от
делото) за това, че на 05.11.2021г. в 23.14 часа в Благоевград, на бул.“Св. Св.
Кирил и Методий“, пред казино ЕФБЕТ, паркира повереният му лек
автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., собственост на П.К.в от гр.Благоевград на
място, предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни
увреждания, без да има това право, като квалифицирал нарушението по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДвП. Акта се връчил с разписка на жалбоподателя Б., който го
подписал и отразил единствено, че има възражения. Въз основа на така
съставения акта за установяване на административно нарушение, на
21.03.2022 година, Началник група ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващия орган, упълномощен със Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021 г., издал атакуваното Наказателно постановление № 21-1116-
2
001394 от 21.03.2022г. (лист 8 от делото), с което за административно
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева. НП е връчено лично с разписка на В.Б. на 11.04.2022 година,
като в законоустановеният срок, на 21.04.2022 г. постъпила разглежданата в
настоящото производство жалба (лист 2 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели
актосъставителя П.К. и свидетеля по акта П.П., които поддържат констатации
отразени в акта. Свидетелят К. сочи, че предявения му фиш за налагане на
глоба е съставен от него, но на лицето П.К.. Двамата свидетели сочат, че са
били извикани в Сектор „Пътна полиция“ и там на място са съставили акт за
установяване на административно нарушение на лицето В.Б., след като е била
налице подписана декларация от лицето П.К. по чл.188 от ЗДвП, че към
момента на осъществяване на нарушението лекият автомобил е бил
управляван от жалбоподателя.
По делото е разпитан свидетеля П.К.в, който с показанията си
установява, че е собственик на автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., който
автомобил предоставил на жалбоподателят Б. за ползване през м. ноември
2021г. сочи, че жалбоподателя Б. живее в ...“, а родителите му живеят в
близост до хотел .... През м.ноември 2021г. получил фиш за неправилно
паркиране на автомобила, но през това време, през което бил паркиран
автомобила, същият се ползвал от Б. и вероятно той го е оставил в близост до
хотела.
По делото са приложени Заявление за издаване на карта за безплатно
паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания до Община
Благоевград с рег. № СОР-0605-260 от 09.04.2021г. от В. КР. Б., Експертно
решение № 41 от 08.01.2020г. на МБАЛ – Благоевград за установена от ТЕЛК
50% трайно намалена работоспособност и издадената въз основа на същите
документи Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, Модел на
Европейските общности сериен № 5243/21г., валидна до 01.01.2023г.,
издадена на В.Б. (лист 32, 33 и 7 от делото).
Приложена е и Справка за нарушител/водач на името на В. КР. Б., от
която е видно, че същият е правоспособен водач с придобити категории А, М,
В, С, АМ, ТКТ, както и че е санкциониран за нарушения по ЗДвП за последен
път през 2018г с фиш (лист 19-20 от делото).
Приложена по делото е Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,
удостоверяваща материалната компетентност на издателите на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
3
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното НП незаконосъобразно е санкционирана жалбоподателя В. КР.
Б. за извършеното от него административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДвП, което не се установи да е осъществено, както от обективна, така и от
субективна страна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено при спазване на
установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган,
видно то представената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказанаст на нарушението са
неоснователни. Видно от акта за установяване на административно
нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е
извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така
и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че
се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано
и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
4
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт.
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят Б. от обективна страна
формално е осъществила изпълнителното деяние на вмененото му
административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Самият жалбоподател
също не оспорва обстоятелството, че е установил управляваният от него
автомобил, собственост на негов приятел за престой върху място
предназначено за паркиране на МПС на хора с трайни увреждания по време и
местонахождение, подробно посочени в АУАН и НП, като по този начин е
осъществил паркиране върху такова място за паркиране. Предвид обаче
обстоятелството, жалбоподателят В. КР. Б. притежава надлежно издадена му
от Община Благоевград, Карта за паркиране на хора с трайни увреждания,
Модел на Европейските общности сериен № 5243/21г., валидна до
01.01.2023г., то самият той представлява именно лице с трайни увреждания и
паркирането на такова място за паркиране не представлява нарушение на
изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 т.4 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни
увреждания. Именно поради това, че самият жалбоподател безусловно попада
в категорията на лицата с трайни увреждания, което обстоятелство се
установи по безспорен и категоричен начин и предвид притежаваната от него
Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, Модел на Европейските
общности, то той попада именно в законоустановените изключения на тази
забрана и същата за него не се отнася. Изложеното мотивира съда да приеме,
че в казуса не се установи по безспорен и категоричен начин, че се касае за
неправомерно паркиран автомобил, на място определено за хора с
увреждания, от лице нямащо увреждане и нямащо право да паркира на такова
място, което от своя страна обуславя извод за недоказаност на
административното нарушение от обективна страна.
Административното нарушение е несъставомерно и от субективна
страна, доколкото жалбоподателя В. КР. Б., именно като правоспособен водач
е бил наясно с правилата за паркиране на автомобили, включително и върху
места, определени за хора с увреждания и предвид това, че самият той попада
в тази категория хора е съзнавал, че паркира именно на такова място, предвид
предоставеното му разрешение за това с издадената му Карта за паркиране на
хора с трайни увреждания, Модел на Европейските общности.
Горните изводи на съда обуславят липсата на осъществено
административно нарушение от обективна и субективна страна, по смисъла
на чл.6 и чл.7 от ЗАНН, което като прана последица обуславя и отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) след, като установи
5
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя В. КР. Б.,
ЕГН **********, с адрес ===, в качеството му на жалбоподател в размер на
50 (петдесет) лева, съгласно приложен списък са реализирани от същия, като
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022 г.
са заплатени в брой на адвокат М. Г., което е удостоверено със самия договор
сер. АВ № **********. Същите са в размера съответен по чл.18 ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата и са заявени и се претендират от
защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна до размера на посочената сума. В случая възражението на
административно-наказващият орган – ОДМВР – Благоевград за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед претендираният
от защитата размер се явява неоснователно, поради което и съдът го
отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-001394 от 21.03.2022 г. на Началник група -
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. КР. Б., ЕГН
**********, с адрес ===, за административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на В. КР. Б., ЕГН **********, с адрес === сумата 50 (петдесет)
лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното
производството за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6