Разпореждане по дело №364/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск по чл.74 от ЗЗД и иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата А. К. Г. твърди, че на 02.08.2004 г. в Г. между „Б.” , филиал К., от една страна, и от друга Д. С., в качеството му на кредитополучател, и В. С. – солидарен длъжник, се сключил договор за банков кредит № 46/Ип, по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 44 000 лева, предназначен за ремонт и реконструкция на недвижим имот (жилище). Впоследствие било вписано преобразуването на банка „Х.” и „Е. В. Б. Б. Б.” чрез вливането им в „Б.” и прекратяването на първите две без ликвидация, поради преминаване на цялото имущество върху „Б.” , както и промяна на наименованието на последната на „У.К. Б.” . За да одобри и отпусне кредита на ответника, кредиторът „У.К. Б.” („Б.” ) поставил условие за учредяване в негова полза на ипотека върху недвижим имот, с оглед обезпечаване на всички вземания по договора за кредит. По молба на кредитополучателя – първия ответник Д. С., ищцата дала съгласието си ипотеката да бъде учредена върху недвижим имот нейна собственост, поради което последната също подписала договора за банков кредит № 46/Ип на 02.08.2004 г., в качеството й на трето задължено лице, доколкото обезпечила чуждо задължение. Съгласно чл.5 от договора, кредитополучателят, солидарният длъжник и ищцата, в качеството й на трето задължено лице, дали своето неотменяемо писмено съгласие да учредят в полза на кредитора – „У.К. Б.” („Б.” ), първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: офис за нотариални, правни и счетоводни услуги със застроена площ от 83.91 кв.м., находящ се в Г., У.А. К.” бл.*, В. .*, състоящ се от три стаи, баня, тоалетна и коридор, ведно с 11.101% ид.ч. от общите части на сградата в размер на 7.99 кв.м., както и отстъпеното право на строеж върху терена, П. посочени граници. В изпълнение на поетото от нея задължения на 02.08.2004 г. ищцата учредила в полза на „У.К. Б.” („Б.” ) договорна ипотека върху собствения й недвижим имот, посочен по – горе и подробно описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 198, том І, дело № 187/2004 г. на нотариус Д. Г. с рег.№ 251. Страните по договорната ипотека – „У.К. Б.” („Б.” ), в качеството на заемодател – кредитор, първият ответник Д. С. – кредитополучател, вторият ответник В. С. – солидарен длъжник и ищцата, в качеството й на трето задължено лице, заявили, че са съгласни с условията на договора, като П. неплащане на която и да е вноска от дължимите суми по кредита – главница, лихви и разноски, заемодателят има право да събере своето вземане от ипотекирания имот. Първият ответник, в качеството му на кредитополучател, се задължил да погаси кредита най – късно до 20.07.2008 г., чрез месечни вноски, дължими до 20-то число на всеки месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като в противен случай, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от договора, кредитът ставал по преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем. Твърди се в исковата молба, че в периода на погасяване на получения кредит ответниците, в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник, още през месец май 2006 г. изпаднали в забава, а по – късно и в просрочие повече от 90 дни, относно дължимите месечни вноски и кредитът бил квалифициран от кредитора в 4-та група – „необслужван”, съгласно Наредба № 9 на БНБ. Ищцата твърди, че била информирана от страна на служители на „У.К. Б.” („Б.” ), филиал К., за просрочието на месечните вноски от страна на ответниците, както и за намерението на банката да пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на публична продан на собствения й недвижим имот. В апартамента, върху който ищцата била учредила договорната ипотека в полза на „Б.” София се помещавала нотариалната кантора на нотариус К. Д., като П. създалата се ситуация съществувала реална опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за ищцата, изразяващи се в публична продан на собствения й имот. Ищцата се свързала незабавно с първия ответник и го уведомила за посочения разговор, като последният заявил, че поради финансови затруднения той и съпругата му – вторият ответник, нямали възможност да заплащат месечните вноски, поради което преустановяват плащанията по кредита. Поради отказа на ответниците да обслужват кредита си, както и за да предотврати настъпването на неблагоприятните имуществени последици за нея пи семейството й, ищцата била принудена да започне погасяването на кредита. Независимо от това, кредиторът „У.К. Б.” („Б.” ) Г.С. предприел принудителни действия спрямо ответниците, в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник, и се снабдил с изпълнителен лист от 26.10.2006 г. срещу тях за сумата от 30 314.87 лева, които към 12.09.2006 г. са били дължими за погасяване на: 27 961.96 лева – главница, 1 949.40 лева – лихви и сумата от 403.51 лева дължима такса за просрочие, ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 606.30 лева, представляваща разноски по делото. Впоследствие, по молба на кредитора е било образувано срещу ответниците изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. РС – К.. В качеството й на трето задължено лице ищцата била информирана от държавния съдебен изпълнител, че взискателят по изпълнително дело № 1/2007 г. „У.К. Б.” („Б.” ) София посочил в молбата си като изпълнителен способ за събиране на вземането му – извършване на публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот, собственост на ищцата. Твърди, че за да предотврати публичната продан на имота си, ищцата била принудена да постигне споразумение с „У.К. Б.” („Б.” ) Г.С., с което се задължила разсрочено да погаси кредитното задължение на ответниците, което към 22.02.2007 г. възлизало в общ размер на 20 693.76 лева, включващо главница, лихви, такси и разноски по необслужвания от ответниците кредит, за което подписали споразумителен протокол от 22.02.2007 г. Ищцата твърди, че с нейни парични средства е изплатила цялото задължение по кредита на ответниците, включително такси и разноски по изпълнително дело № 1/2007 г., като към 29.05.2007 г. е заплатила на „У.К. Б.” общо сумата от 36 294.08 лева, представляваща чуждо задължение – погасяване на отпуснатия кредит на кредитополучателя Д. С. и солидарния длъжник В. С. по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г. Ищцата имала правен интерес да извърши това плащане, тъй като в противен случай съществувала реална опасност от настъпване на неблагоприятни за нея имуществени последици, изразяващи се в изнасяне на публична продан на собствения й недвижим имот за удовлетворяване на вземането на банката – кредитор. Съгласно споразумителния протокол от 22.02.2007 г. ищцата била задължена да заплати освен дължимата сума по изпълнителния лист, така и сумата от 2 235.48 лева, от която 2 180.48 лева – пропорционална такса по т.51 „д” от Тарифа за таксите и разноските и 55 лева – държавни такси. След като била предупредена с писмо от държавния съдебен изпълнител П. КРС от 28.01.2008 г., че следва да внесе по сметка на същия сумата от 2 367.09 лева, като в противен случай ще се премине към принудително изпълнение по отношение на възбранения й недвижим имот, на 04.02.2008 г. ищцата превела горепосочената сума, представляваща такса по т.51 „д” от Тарифа за таксите и разноските, както и държавна такса по изпълнително дело № 1/2007 г. С протокол от 22.02.2008 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело, като ответниците били надлежно информирани от негова страна за погасяване на тяхното задължение от страна на ищцата, както и за прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя, поради извършеното от ищцата плащане. Няколкократно канила ответниците да й възстановят сумата от 36 294.08 лева, която сума заплатила вместо тях за погасяване на отпуснатия им кредит, но същите не го сторили, като първия ответник отказал да й заплати и сумата от 2 367.09 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело. Ето защо моли съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 32 897.28 лева (след допуснато в съдебно заседание увеличение на иска), която е заплатила на „У.К. Б.” София за погасяване на получен кредит от ответниците по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и да й заплатят сумата от 2 367.09 лева, представляваща такса по т.51 „д” от Тарифа за таксите и разноските, както и държавна такса по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. РС – К.. Претендира разноски. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения.

Ответниците Д. Т. С. и В. В. С., в представен по делото отговор изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради това, че процесните суми, макар и изтеглени от банков кредит на името на първия ответник, са постъпили в касата на ищцата в качеството й на едноличен търговец с фирма „Т. – А. Г.”, както и поради това, че ищцата погасявала дължими суми към кредитора от нейно име преди да са били предприети каквито и да са действия за изискуемост на отпуснатия кредит. Твърдят, че ищцата встъпила като трето задължено лице в договора за кредит и обезпечила същия, тъй като фактически процесния кредит бил изтеглен в нейна полза, а първия ответник бил само формалния кредитополучател. Ищцата била действителния потребител на кредита и погасявала същия преди изискуемостта му, като погасяванията били извършени от банковата сметка на едноличната й фирма. След прекратяване на участието на първия ответник С. в производството на тютюн чрез „Т. – А. Г.” ищцата продължила да погасява кредита и не информирала последния за обаждания към нея от „Б.” във връзка с това. В отговора се поддържа, че на 25.02.2002 г. ищцата заедно с баща си К. Д. предложили на първия ответник да се занимават с отглеждането на тютюн, като се договорили това да стане чрез нейната фирма и ответникът С. да управлява фирмата и да организира производството. В уговорките било включено задължението всеки участник да подсигури по Ѕ част от необходимия финансов ресурс, като основното финансиране на производството бÞло договорено да се осъществява чрез банкови кредити на „Т. – А. Г.” чрез банки, които имали поет ангажимент към фонд „Т.” за отпускане на тютюнопроизводители П. утвърдени им квоти от държавата за производство на тютюн. Тези квоти било договорено да се осигуряват от „Т. – А. Г.” чрез бащата на ищцата К. Д., който бил фактическа страна по договора им от 25.02.2002 г. Ищцата в качеството й на едноличен търговец чрез баща й не успяла да осигури своевременни квоти за производство на тютюн и отпускане на кредити, поради което трябвало да се търсят други по-трудни и рискови възможности за финансиране. Възможностите за финансиране били чрез лични вноски от първия ответник и „Т. – А. Г.” чрез К. Д., банкови и други безлихвени заеми от трети лица. По този начин били изтеглени редица кредити от страните по договора за производство на тютюн, като същите винаги се използвали и погасявали със средства на „Т. – А. Г.” - касово или с преводи. Като цяло обезпечаването на тези кредити се осъществявало с имущество на страните по договора. Поради невъзможността ищцата да осигури собствено финансиране, тя решила да изтегли кредит от банка, но не отговаряла на изискванията за отпускането му, поради наличие на изтеглени вече кредити. Твърди се в отговора, че ищцата предложила кредита в нейна полза да бъде изтеглен от името на първия ответник, а тя да обезпечи същия. По искане на банката такъв кредит можел да бъде само целеви, като най – изгоден, и за целта първият ответник посочил собственото си жилище. Твърди се, че де факто банката знаела, че кредита нямало да бъде целеви, а ще се използва за производствени цели, но оформила договор за целеви кредит. Фактически не бил извършен ремонт на жилището на ответника С., нито били представени оправдателни документи за това, но в действителност банката отпуснала исканите парични средства. За обезпечение на кредита ищцата ипотекирала собствения си недвижим имот, представляващ офис за нотариални, правни и счетоводни услуги. За осъществяване на дейността била разкрита и специална сметка на „Т. – А. Г.”, като съгласно договора и пълномощно с рег.№ 365/04.03.2012 г., ответникът Д. С. бил упълномощен да оперира с нея и да ръководи дейността на фирмата. Отпуснатите средства по кредита в размер на 44 000 лева били внесени същия ден в касата на „Тони – А. Г.”, а впоследствие даденото на първия ответник пълномощно било оттеглено с аргумента, че ищцата ще продължи да се занимава еднолично с дейността. С приемо – предавателни протоколи от 23.01.2006 г. и 28.01.2006 г. била предадена цялата документация на ищцата на упълномощения й представител – баща й нотариус К. Д., като документацията била създадена в процеса на работа от първия ответник и негови служители в собствената му фирма „Т. М” Е. Г.М., в това число- от М. С. по граждански договор. С оттеглянето на пълномощното ищцата заявила на първия ответник, че тя ще погасява кредита, защото си бил нейно задължение, поради усвояването му от нея. Всяко плащане по кредита било извършено от първия ответник като титуляр, но средствата били теглени от касата на „Т. – А. Г.” с отбелязване в касовата книга и другите документи на „Т. – А. Г.”, че се разходват за плащане в „Б.” .

След срока за отговор, ответниците Д. С. и В. С., чрез представителя си по пълномощие, правят възражение за нищожност на договора за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно от ЗЗД, като привиден договор, прикриващ договор за банков кредит между кредитор – банката и кредитополучател – ищцата. Излагат съображения, че не са страна по прикритата сделка, като формата на привидност по отношение на тях е на подставено лице. В представена по делото писмена защита излагат подробни съображения. Претендират направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото като доказателство договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., на посочената дата между „Б.” филиал К., в качеството на кредитор, ответникът Д. Т. С., в качеството на кредитополучател, ответницата В. В. С., в качеството на солидарен длъжник и ищцата А. К. Г., в качеството на трето задължено лице, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката – кредитор предоставя на кредитополучателя Д. С. кредит в размер на 44 000 лева, предназначен за ремонт и реконструкция на недвижим имот. В договора за банков кредит са уговорени условията и сроковете за ползване на кредита, дължимите лихви и комисионни, начинът на издължаване на кредита, крайният срок за погасяването му – 20.07.2008 г., обезпечението на договора и друг права и задължения по него. Видно от чл.4, ал.1 и 2 на договора, първият ответник, в качеството му на кредитополучател, се е задължил да погаси кредита най – късно до 20.07.2008 г. чрез месечни вноски, дължими до 20-то число на всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като П. допуснато просрочие на вноска по кредита и/или лихвите за всеки един от договорените падежи по преценка на кредитора кредита става предсрочно изцяло или частично изискуем (чл.8, ал.1, т.1). Съгласно договора (чл.6, ал.1) втората ответница В. С., в качеството й на солидарен длъжник, се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя – ответникът С., за изпълняване на задълженията на последния за погасяването на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорните условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по този договор. С договора за банков кредит е договорено, за обезпечаване на всички вземания на кредитора по договора, да се учреди в полза на банката-кредитор първа по ред договорна ипотека върху подробно индивидуализиран недвижим имот, собственост на третото задължено лице – ищцата А. Г., представляващ „офис за нотариални, правни и счетоводни услуги” в Г..

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 198, том І, дело № 187/2004 г. на нотариус с рег.№ 251, на 02.08.2004 г., за отпуснатия от „Б.” София на Д. Т. С. кредит за реконструкция и ремонт на жилище в размер на 44 000 лева със заплащане на посочена лихва, съгласно договора за кредит № 46, ищцата А. К. Г. е учредила в полза на „Б.” София договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 2 със застроена площ 83.91 кв.м., находящ се в Г., У.А. К.” жил. блок № *, В. .*.

От приложеното като доказателство изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд – К. се установява, че същото е образувано на 08.01.2007 г. по молба на „Б.” Г.С. (взискател) и приложен изпълнителен лист от 26.10.2006 г. на Районен съд – Стара Загора, съгласно който ответниците по настоящото дело Д. Т. С. – кредитополучател, и В. В. С. – солидарен длъжник, са осъдени солидарно да заплатят на „Б.” Г.С. сумата от 30 314.87 лева, представляваща неизпълнено задължение съгласно извлечение от сметка № * към 12.09.2006 г., съгласно договор за кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., от които сумата 27 961.96 лева – главница, сумата 1 949.40 лева – дължима лихва за просрочие за периода от 20.04.2006 г. до 12.09.2006 г., включително и сумата 403.51 лева – дължима такса за просрочие, ведно със законната лихва върху главницата от 27 961.96 лева, считано от 12.09.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 606.30 лева, представляваща разноски по делото.

От изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд – К. се установява също така, че на 16.01.2007 г. е била вписана възбрана на собствения на ищцата по настоящото дело недвижим имот, върху който е била учредена договорна ипотека в полза на „Б.” София за отпуснатия на Д. Т. С. кредит за реконструкция и ремонт на жилище в размер на 44 000 лева, съгласно договор за кредит № 46. Установява се, че по цитираното изпълнително дело ипотекарният длъжник А. Г. (ищца по настоящото дело) е декларирала готовност да погаси просрочените плащания по главница и лихви на длъжника Д. С. (първи ответник) по договора за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., като е бил съставен споразумителен протокол от 22.02.2007 г., с който А. Г. се е задължила да заплати дължимата към този момент сума по изпълнителното дело в уговорени срокове, както и да заплати сумата от 2 235.48 лева, от която 2 180.48 лева – пропорционална такса по т.51 „д” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (действаща към онзи момент) и 55 лева – държавна такса, която сума да бъде преведа по сметка на Съдебно – изпълнителна служба П. Районен съд – К..

С писмо изх.№ 97/01.08.2007 г. „У.К. Б.” Г.С. уведомява държавния съдебен изпълнител П. Районен съд – К., че на 29.05.2007 г. е изплатено изцяло задължението към „У.К. Б.” , включително такси, разноски, лихви и главница, по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., образувано срещу длъжника Д. Т. С., като погасяването на дълга е извършено от третото задължено по кредита на Д. С. лице – А. К. Г. (ипотекарен длъжник). В тази връзка, по делото са приети като доказателства два броя удостоверения – изх.№ 416/ 05.06.2007 г. и изх.№ 86/08.05.2012 г., издадени от „У.К. Б.” филиал К., с които се удостоверява, че А. К. Г. в качеството си на трето задължено лице (ипотекарен длъжник) по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г. е изплатила задължение на длъжника Д. Т. С. в размер на 36 294.08 лева. С цитираните удостоверения се удостоверява също така, че Д. Т. С. като кредитополучател и В. В. С. като солидарен длъжник по цитирания договор за банков кредит са изпаднали в просрочие повече от 90 дни и кредитът е бил класифициран в 4 група „необслужван”, съгласно Наредба № 9 на БНБ.

От приложеното по изпълнителното дело удостоверение от 27.04.2007 г. по фирмено дело № 2010/1990 г. на Софийски градски съд се установява, че с решение от 27.04.2007 г. е вписана промяна на наименованието от „Булбанк” на „УниКредит Булбанк” . От изпълнително дело № 1/2007 г. се установява също така, че с вносна бележка от 04.02.2008 г. А. Г. е внесла по сметка на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд – К. сумата 2 367.09 лева, представляваща такса по т.51 „д” от действащата към онзи момент Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и държавна такса по изпълнението. С протокол от 22.02.2008 г. на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд-К. е прекратено изпълнително дело № 1/2007 г., на основание чл.330, б.а” от ГПК (отм.).

Във връзка с гореизложеното и предвид релевираните в исковата молба твърдения на ищцата, от назначената от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищцата А. Г. е започнала погасяване на процесния кредит на 26.05.2006 г., като на 29.05.2007 г. кредита е напълно издължен от нея, като сумата внесена от нея за погасяване на задълженията по кредита в периода от 26.05.2006 г. до 29.05.2007 г. е в размер на 36 294.08 лева, от която 32 897.28 лева са погасени след образуване на изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., а именно: на 07.02.2007 г. – 11 850 лева, на 28.02.2007 г. – 6 000 лева, на 13.04.2007 г. – 12 000 лева и на 29.05.2007 г. – 3 047.28 лева.

Експертизата установява също така, че кредита в размер на 44 000 лева, съгласно подписания договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., е отпуснат на база искане за кредит от Д. С. Т. от 15.07.2004 г. На 02.08.2004 г. от Д. С. е подадено искане № 1 вх.№ 871 за ползване на средствата от кредита, като била посочена дата за усвояване на кредита – 03.08.2004 г. Съгласно заключението на същата съдебно – счетоводна експертиза, сумата в размер на 44 000 лева е преведена по сметка на Д. С. в „Б.” № * (която сметка е посочена в договора за банков кредит) на 03.08.2004 г. Установява също, че от сума в размер на 44 000 лева са платени: такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 55 лева и такса управление на кредита в размер на 880 лева, като от сметката обслужваща кредита е изтеглена сума в размер на 42 950 лева в брой от Д. С. Т.. Вещото лице установява също, че погасяването на кредита започва от 20.08.2004 г., като по сметката, обслужваща кредита, е внесена сума в размер на 1 155 лева с вносител Д. С., както и че до м.11.2004 г. по кредита не е допускана забава.

Във връзка с твърденията на ответниците, релевирани в отговора на исковата молба, по делото е представен и приет като доказателство договор от 25.02.2002 г., сключен между ищцата по настоящото дело, в качеството й на едноличен търговец с фирма „Т. – А. Д.”, и Д. Т. С., за учредяване на дружество за съвместна дейност. Съгласно договора, съдружниците са се договорили за следното: да обединят своите ресурси, възможности и усилия за съвместно производство и реализация на селскостопанската продукция – отглеждане на тютюн от едролистни сортове, чрез арендуване на земя в подходящи за целта селскостопански райони (чл.1 от договора), всеки съдружник участва във финансирането на съвместната дейност с една втора от необходимите средства (чл.2), печалбите и загубите се разпределят между съдружниците по равна (чл.6), дружеството извършва своята дейност под фирмата на „Т. – А. Д.” Г. (чл.7), дружеството се представлява от съдружника Д. Т. С., който се упълномощава за целта от собственика на „Тони” (чл.8) и представляващия дружеството може да преупълномощава трети лица за изпълнение на определени функции, дейности и конкретни задачи (чл.11).

Прието е като доказателство нотариално заверено пълномощно с рег.№ 365/04.03.2002 г. на нотариус с рег.№ 261, видно от което А. К. Д., в качеството й на собственик и управител на „Т.- А. Д.” Г., упълномощава Д. Т. С. да представлява фирмата пред всички органи и институции – държавни и частни, и други трети лица в страната и извън страната във връзка с осъществяване предмета на дейност на фирмата, да представлява фирмата пред НОИ, данъчни служби, ХЕИ и др., да се разпорежда с открити сметки, разкрива и закрива сметки на името на фирмата в банки и пред институции по негова преценка в това число „О.” , „Б.” и др., да тегли от сметките, да прави преводи, да изисква извлечения от тях, да подписва всякакъв вид договори във връзка с търговската дейност на фирмата и др.

По делото е приет като доказателство граждански договор от 27.01.2003 г., сключен между „Т. М” ООД Г.М., в качеството му на възложител, представляван от управителя на дружеството Д. Т. С., от една страна, и изпълнителя М. П. С., от друга, в качеството й на ръководител направление „Финанси и икономика”, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява функциите на счетоводител на „Т.” – А. Г. Г. К. в дейността му по производство на тютюн. В договора е посочено, че функциите ще се изпълняват от изпълнителя под ръководството на Д. С., упълномощен представител на „Т.” с пълномощно, нотариално заверено и регистрирано под № 365/04.03.2002 г. от нотариус с рег.№ 261. Посочено е също, че П. изпълнение на задълженията си по този договор изпълнителят има право да възлага задачи на подчинените си в „Т. М” ООД Момчилград, както и че поетите с този договор задължения се изпълняват в рамките на договореното с трудов договор заплащане в „Т. М” ООД.

По отношение на този договор, по искане на ищцата е открито, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, производство по оспорване истинността му относно положения от М. П. С. подпис и относно датата. В тази връзка, от назначената по делото съдебна експертиза – Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 172/03.10.2013 г., се установява, че подписа срещу „Изпълнител” в граждански договор от 27.01.2003 г. е положен от лицето М. П. С.. С оглед заключението на експертизата и предвид липсата на доказателства, установяващи, че датата на договора е различна от посочената в него, респективно – че същата е преправена, съдът приема, че оспорването на договора е недоказано.

Видно от нотариално съобщение с рег.№ 9331/27.12.2005 г. на нотариус № 251, А. К. Г. уведомява Д. Т. С., че оттегля дадените му от нея пълномощно с рег.№ 365/04.03.2001 г., на нотариус Анета Томова, представляващо общо търговско пълномощно, за разпореждане с банкови сметки, недвижими имоти и други права, както и всички други дадени му от нея пълномощни, в периода 04.03.2001 г. – 27.12.2005 г., лично и в качеството й на „Т. – А. Д.” Г. К.. Видно от извършеното нотариално удостоверяване на гърба на съобщението, същото е връчено на Д. Т. С. на 12.01.2006 г.

По делото са приети като доказателство 3 броя протоколи от 23.01.2006 г., удостоверяващи, че въз основа на устно искане от „Т. – А. Д.” К., отправено от К. Н. Д., се извършило предаване – приемане на делова документация (трудови договори и свързани с тях документи, документация от общ характер) на „Т. – А. Д.” К., от С. Ч. и Д. С., в качеството на предаващи, на К. Н. Д., в качеството на приемащ. Приети са също като доказателство заверено копие от протокол с посочена дата – 23.01.2006 г. и оригинал на същия протокол без дата, удостоверяващи, че въз основа на устно искане от „Т. – А. Д.” К., отправено от К. Ни. Д., се извършило предаване – приемане на счетоводната документация на „Т. – А. Д.” К., от М. П. С. и Д. Т. С., в качеството на предаващи, на К. Н. Д., в качеството на приемащ. В тази връзка, предвид липсата на посочена дата в оригиналния протокол, съдът приема, че представеното по делото заверено копие на този протокол не удостоверява по безспорен начин датата на предаване и приемане на посочената в същия счетоводна документация.

По делото са приети като доказателства и следните документи, по отношение на които, по искане на ищцата, на основание чл.193, ал.1 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността им в съответни части, а именно: ПКО № 49 от 03.08.2004 г. – относно датата, РКО № 117/ 30.08.2004 г. – относно датата, вносна бележка от 20.08.2004 г. – относно съдържанието, лист от касова книга с дата 30.09.2004 г. – относно датата и годината, лист от касова книга с дата 30.10.2004 г. – относно датата, каса от 30.11.2004 г. – в частта относно годината, РКО № 147/30.11.2004 г. – относно годината, вносна бележка от 25.11.2004 г. – относно съдържанието, лист от касова книга с дата 28.12.2004 г. – относно годината, лист от касова книга с дата 28.02.2005 г. – относно датата и годината, РКО № 17/ 30.03.2005 г. – относно датата, лист от касова книга с дата 30.04.2005 г. – относно датата и годината, РКО № 45/30.04.2005 г. – относно датата и годината, лист от касова книга с дата 30.08.2005 г. – относно датата и годината. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността им, по делото не се събраха доказателства установяващи, че отразените дати и година в съответните документи са различни от посочените в тях такива, респективно-доказателства, сочещи, че съответните дати и година са преправени или поправени или такива, установяващи, че съдържанието на оспорените документите е преправено или поправено. Напротив, по делото е разпитана като свидетел М. П. С., която сочи в своите показания, че е водила счетоводството на „Т. – А. Д.” във връзка с дейността на фирмата относно производство на тютюн. Свидетелката установява, че тя лично е съставила и подписала, като по този начин установява истинността на следните оспорени документи: ПКО № 49 от 03.08.2004 г., РКО № 117/ 30.08.2004 г., лист от касова книга с дата 30.09.2004 г., лист от касова книга с дата 30.10.2004 г., лист от касова книга с дата 30.11.2004 г., РКО № 147/30.11.2004 г., лист от касова книга с дата 28.12.2004 г., лист от касова книга с дата 28.02.2005 г., РКО № 17/30.03.2005 г., лист от касова книга с дата 30.04.2005 г., РКО № 45/30.04.2005 г., лист от касова книга с дата 30.08.2005 г.

Всъщност оспорването на истинността на горепосочените документи в съответните части – относно тяхната дата и година, както и съдържание, е във връзка с предприетото оспорване от ищцата на истинността на приетото по делото като доказателство заверено копие от лист от касова книга за месец август 2004 г. относно годината и дописания в долната част на документа текст: „до 30.08.2004 г.”. Видно от представеното заверено копие от лист от касова книга с дата 30.08., в същото годината е преправена на 2004 г., а в долната част на документа е изписан текста: „до 30.08.2004 г.”. В тази връзка по делото е представен оригиналът на листа от касова книга с дата 30.08., в който е записана 2005 г., а в долната му част липсва оспорения текст: „до 30.08.2004 г.”. По отношение на констатираното различие, разпитаната по делото свидетелка М. С. сочи, че тя е съставила този документ и подписът за „Изготвил” е неин. Заявява, че в случая се касае за техническа грешка и годината е 2004, което може да се проследи от касовите книги. В тази връзка, видно както от представеното по делото заверено копие от лист от касова книга с дата 30.09.2004 г., така и от приетата по делото като доказателство касова книга на „Тони”, завършена на 31.12.2004 г., посоченото, в оспорения лист от касова книга за месец август, в началото на месеца салдо отговаря на съответното салдо в края на предходния месец, посочено в листа от касова книга от 30.07.2004 г., а в листа от касовата книга с дата 30.09.2004 г. в началото е посочено салдо, което отговаря именно на отразеното в края на оспорения лист от касовата книга салдо за месец август. Или, съдът намира, че се установява по един несъмнен начин, че в случая се касае до техническа грешка в годината на листа от касовата книга с дата 30.08., като годината е именно 2004 г., а не отразената в оригинала – 2005 г. Впрочем, това обстоятелство се установява също така и от касовата книга на едноличния търговец, завършена 31.12.2005 г., видно от която в същата се съдържа лист от касовата книга с дата 30.08.2005 г., който е различен от оспорения.

Що се касае до съдържащия се в долната част на оспореното заверено копие от лист от касова книга с дата 30.08.2004 г. текст: „до 30.08.2004 г.”, то предвид обстоятелството, че в оригинала на същия липсва този текст, съдът приема, че се касае до текст, който е дописан впоследствие, което обаче не води до неистинност на документа.

С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че оспорването на истинността на посочените документи е недоказано.

П. така събранÞте по делото доказателства, съдът намира предявения иск, с правно основание чл.74 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 32 897.28 лева (след допуснато в съдебно заседание увеличение на иска), представляваща заплатена от ищцата на „У.К. Б.” София сума за погасяване на получен от ответника Д. С. кредит по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г, за основателен. Съгласно чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че въз основа на сключен договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., „Б.” (понастоящем „УниКредит Булбанк” ), чрез филиала в Г. К., е предоставила на ответника Д. Т. С., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 44 000 лева, като договора е сключен и с ответницата В. В. С., в качеството й на солидарен длъжник. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, ответницата В. С., в качеството й на солидарен длъжник, се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя – ответникът С., за изпълняване на задълженията на последния за погасяването на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорните условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по този договор. Установено е също, че за обезпечаване на отпуснатия на ответника С. кредит, ищцата А. Г. е учредила с нотариален акт № 198/2004 г. в полза на „Б.” София договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 2 със застроена площ 83.91 кв.м., находящ се в Г., У.А. К.” жил. блок № *, В. .*.

Установява се от събраните по делото доказателства, че по молба на „Б.” Г.С. (взискател) и приложен изпълнителен лист от 26.10.2006 г. на Районен съд – Стара Загора, съгласно който ответниците по настоящото дело Д. Т. С. – кредитополучател, и В. В. С. – солидарен длъжник, са осъдени солидарно да заплатят на „Б.” Г. С. сумата от 30 314.87 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., е било образувано изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд – К., с длъжници- ответниците Д. Т. С. и В. В. С., като на 16.01.2007 г. е била вписана възбрана на собствения на ищцата недвижим имот, върху който е била учредена договорна ипотека в полза на „Б.” София за отпуснатия на Д. Т. С. кредит за реконструкция и ремонт на жилище в размер на 44 000 лева, съгласно договор за кредит № 46.

От писмо изх.№ 97/01.08.2007 г., както и от удостоверения с изходящи номера 416/05.06.2007 г. и 86/08.05.2012 г., всички на „У.К. Б.” , се установява, че на 29.05.2007 г. е изплатено изцяло задължението към „У.К. Б.” в размер на 36 294.08 лева, включително такси, разноски, лихви и главница, по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., образувано срещу длъжниците Д. Т. С. и В. В. С., като погасяването на дълга е извършено от третото задължено по кредита на Д. С. лице – А. К. Г. (ипотекарен длъжник и ищец по настоящото дело). В тази връзка, от заключението на назначената от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че след образуване на изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К. ищцата А. Г. е погасила задължение на длъжниците по изпълнителното дело и ответници по настоящото дело в размер на 32 897.28 лева.

Съгласно чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В настоящия случай, предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.74 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците, а именно – задължение на ответниците Д. С. и В. С. (първия в качеството на кредитополучател, а втората – като солидарен длъжник) към „У.К. Б.” по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г. и заплащане от ищцата на задължението на ответниците в размер на 32 897.28 лева. Налице е и правен интерес за ищцата за плащане дълга на ответниците, предвид реалната опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за нея, изразяващи се в публична продан на собствения й недвижим имот по образуваното срещу длъжниците Д. С. и В. С. изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К.. С плащането на сумата от 32 897.28 лева ищцата се суброгира в правата на кредитора, поради което и искът за тази сума, предявен на това основание срещу ответниците, е основателен.

По отношение на така предявения иск, след срока за отговор Ýа исковата молба, ответниците Д. и В. С. правят възражение за нищожност на договора за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно от ЗЗД, като привиден договор, прикриващ договор за банков кредит между кредитор – банката и кредитополучател – ищцата и излагат съображения, че не са страна по прикритата сделка, като формата на привидност по отношение на тях е на подставено лице.

Във връзка с възражението за нищожност, съдът съобрази следното:

С Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. В тази връзка, доколкото възражението на ответниците за нищожност на договора за кредит е направено след изтичане на срока за отговор и доколкото същото не е основано на нововъзникнали или станали известни на ответниците впоследствие факти, съдът намира същото за преклудирано.

От друга страна, независимо от изложеното, по делото не се установява нищожност на договора за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., на поддържаното от ответниците основание – чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно от ЗЗД, а именно – като привиден договор, прикриващ договор за банков кредит между кредитор – банката и кредитополучател – ищцата. За да е налице привидност на договора е необходимо да се установи уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключване на съглашение за пред трети лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно проявените (както се поддържа в случая) – относителна симулация. Събраните по делото доказателства обуславят извода, че действителната воля на страните е отпускането, предоставянето на кредит в размер на 44 000 лева именно на първия ответник Д. С.. В тази насока са самия договор за банков кредит, в който изрично е посочен кредитополучателят, нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който именно ответникът С. е посочен като кредитополучател, а ищцата – като трето задължено лице, както и от установените от експертизата обстоятелства, а именно: 1.) че кредита в размер на 44 000 лева е отпуснат на база искане за кредит от Д. С. Т. от 15.07.2004 г., който на 02.08.2004 г. е подал искане № 1 вх.№ 871 за ползване на средствата от кредита, 2.) че сумата в размер на 44 000 лева е преведена именно по сметка на Д. С. в „Б.” № * (която сметка е посочена в договора за банков кредит), 3.) че от сметката обслужваща кредита е изтеглена сума в размер на 42 950 лева в брой от Д. С. Т., както и 4.) че погасяването на кредита започва от 20.08.2004 г., като по сметката, обслужваща кредита, е внесена сума в размер на 1 155 лева с вносител Д. С.. В тази насока е и изпълнителния лист от 26.10.2006 г., издаден в полза на банката – кредитор, с който са осъдени именно Д. С. като кредитополучател и В. С. като солидарен длъжник, както и образуваното въз основа на него изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., с длъжници – ответниците по настоящото дело.

Впрочем, за да се разкрие твърдяната от ответниците относителна симулация, а именно, че в случая договора за кредит между банката и кредитополучателя С. е привиден, прикриващ договор за банков кредит между банката и ищцата като кредитополучател, е необходимо да се установи уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключване на съглашение за пред трети лица. За доказването на симулацията е необходимо да има удостоверителен документ, писмен документ или така нареченото обратно писмо от страна на страните по договора, разкриващ действителната им воля, респективно – сочещи, че се касае до привиден договор за кредит с ответника С., прикриващ договор за кредит с ищцата. Тук следва да се посочи, че по делото липсва какъвто и да е документ, изходящ не само от ищцата, но и от банката, в качеството й на страна по договора, отпускаща кредита, в който да е материализирана воля кредита да се предостави на ищцата. Напротив – всички посочени и обсъдени по – горе доказателства установяват противното.

Във връзка с изложеното, не представляват представените от ответниците писмени доказателства – договор за гражданско дружество от 25.02.2002 г., приходен касов ордер № 49/03.08.2004 г. и лист от касовата книга от м.08.2004 г., начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, предпоставящо допускането на свидетелски показания за разкриване на симулацията. Съгласно цитирания текст, свидетелски показания се допускат когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В тази връзка, банката – кредитор по процесния кредит, не е страна по договора за гражданско дружество от 25.02.2002 г., нито пък приходния касов ордер № 49/03.08.2004 г. и лист от касовата книга от м.08.2004 г. са съставени от нея. Поради изложеното, съдът намира за недопустими показанията на свидетелката М. С. в тази им част.

Впрочем, в своите показания свидетелката сочи, че кредита е бил необходим за финансиране на реализираната съвместно от първия ответник Д. С. и ищцата А. Димитрова дейност по производство на тютюн, както и че поради това, че ищцата не отговаряла на условията на банката за отпускане на кредит, бащата на ищцата – Калин Димитров, първият ответник Д. С. и ищцата се споразумели и предложили на Д. С. да изтегли кредит, а ищцата да ипотекира нотариалната кантора, която била нейна собственост. Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че тези показания на свидетелката не установяват воля, съгласие на банката, да отпусне процесния кредит на ищцата, а по – скоро свидетелстват за отношенията между ищцата и първия ответник във връзка с дейността им по производство на тютюн. Така, твърдяната от свидетелката договорка между бащата на ищцата, ищцата и първия ответник, би могла да разкрие действителните отношения между ищцата и първия ответник във връзка с реализираната от тях съвместна дейност, но същата не установява по никакъв начин привидност на сключения договор за банков кредит.

От друга страна, показанията на свидетелката относно невъзможността на ищцата да изтегли кредит от процесната банка към онзи момент се опровергават от заключението на назначената от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че към датата на отпускане на процесния кредит от „У.К. Б.” дохода на ищцата е от дейността й като едноличен търговец с фирма „Т. – А. Д.” и че реализираните печалби през 2002 г. и 2003 г. биха били достатъчни за одобрение на ипотечен кредит на физическото лице А. Г. в размер на 44 000 лева от „Бу.” . В подкрепа на констатацията си, вещото лице сочи в своето заключение, че на 05.08.2004 г. или 3 дни след сключване на процесния договор за банков кредит, „Т. – А. Д.” подписва договор за кредит в размер на 51 000 евро.

Що се касае до показанията на свидетелката С. в частта им, с която сочи, че независимо, че кредита бил отпуснат като целеви по предназначение, неговата цел била именно финансиране на дейността по производство на тютюн, то това обстоятелство не обуславя твърдяната от ответниците привидност на договора, прикриващ договор за кредит с ищцата. Още повече, че самите ответници не оспорват обстоятелството, че към онзи момент дейността по производство на тютюн е реализирана съвместно с първия ответник, като в уговорките между ищцата и последния било включено задължение всеки участник да подсигури по Ѕ част от необходимия финансов ресурс.

С други думи, липсва основание да се приеме по делото, че договорът за банков кредит сключен с ответниците е нищожен, като привиден, прикриващ договор за банков кредит между банката и ищцата като кредитополучател. Що се отнася до релевираните с отговора на исковата молба твърдения на ответниците – че процесните суми, макар и изтеглени от банков кредит на името на първия ответник, са постъпили в касата на ищцата в качеството й на едноличен търговец с фирма „Т. – А. Г.”, че ищцата била действителния потребител на кредита, както и твърдения за осъществявана съвместна дейност по отглеждане на тютюн, то същите са ирелевантни в настоящия случай. Това е така, тъй като обстоятелстÔото дали сумата от 44 000 лева по процесния кредит, отпусната на ответника С., или част от нея, е била предадена впоследствие от ответника С. на ищцата в качеството й на едноличен търговец и ако е била предадена – на какво основание – в изпълнение на постигнатата между тях договореност за съвместна дейност по отглеждане на тютюн или на друго основание, са все обстоятелства, касаещи действителните отношения между ищцата и първия ответник, но същите са без правно значение за предявения иск по чл.74 от ЗЗД, съгласно който изпълнилия едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. С други думи, твърдяното от ответниците предаване на ищцата на сумата от 44 000 лева, след изтеглянето на кредита от ответника С., касае отношения между ищцата и ответника С., които обаче не са предмет на настоящото дело, доколкото по делото не е заявена надлежно претенция в тази насока. Поради това и съдът не следва да обсъжда множеството събрани в тази насока доказателства, установяващи действителните отношения между ответника Д. С. и ищцата А. Г. във връзка със съвместната дейност по производство на тютюн – договор за гражданско дружество от 25.02.2002 г., пълномощно за упълномощаване на Д. С., нотариално съобщение за оттегляне на пълномощното, протоколи за предаване на счетоводна и друга документация, извлечения от касовата книга на „Т.-А. Д.”, ПКО № 49 от 03.08.2004 г., разходни касови ордери, вносни бележки, справки, както и заключението на назначената от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза относно следните обстоятелствата: предоставен ли е процесния кредит от Д. С. в касата на „Т. – А. Д.” и погасяван ли е същия с финансов ресурс на тази фирма, използвани ли са в дейността по производство на тютюн от „Т. – А. Д.” други кредити и заеми, както и преведената по сметката на „Т. – А. Д.” сума от 102 508 лева, изтеглена на 22.03.2005 г. от ТБ „Х.” център П., от кого е изтеглена от сметката на „Т. – А. Д.”.

Поради изложеното, следва да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата в размер на 32 897.28 лева, представляваща заплатено от ищцата на „У.К. Б.” чуждо задължение – задължение на кредитополучателя Д. Т. С. и солидарния длъжник В. С. по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 28.05.2012 г., до окончателното й изплащане.

Що се касае до предявения иск за заплащане от ответниците на сумата от 2 367.09 лева, претендирана като заплатена от ищцата и представляваща такса по т.51 „д” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и държавна такса по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител П. РС – К., то от обсъденото по – горе изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К. се установи, че с вносна бележка от 04.02.2008 г. А. Г. е внесла по сметка на държавен съдебен изпълнител П. Районен съд – К. сумата 2 367.09 лева, представляваща такса по т.51 „д” от действащата към онзи момент Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и държавна такса по изпълнението. Това обстоятелство се установява и от назначената от окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза.

Касае се за заплатени от ищцата такси по изпълнителното дело, които по общото правило на действащия към онзи момент чл.69 от ГПК (отм.) са за сметка на длъжника, в случая – за сметка на длъжниците по изпълнителното дело Д. и В. С.. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тази връзка, съдът намира, че със заплащането на дължимите по изпълнителното дело такси от ищцата ответниците са се обогатили с процесната сума, като са си спестили средства в посочения размер, а ищцата се е обеднила със заплатената сума от 2 367.09 лева. Ето защо, следва ответниците да се осъдят да заплатят на ищцата сумата от 2 367.09 лева, представляваща заплатени от последната такси по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., с която сума са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата.

П. този изход на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят на Þщцата направените по делото разноски общо в размер на 2 234 лева, от които 1 429 лева – платена държавна такса и банкови комисионни, 500 лева-адвокатско възнаграждение и 305 лева – разноски за вещо лице и банкови комисионни.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .*, *., с ЕГН * и В. В. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .*, *., с ЕГН *, да заплатят солидарно на А. К. Г. с постоянен адрес в Г., У.С. К. № *, .*, ап.* с ЕГН *, сумата в размер на 32 897.28 лева, представляваща заплатено от А. К. Г. на „У.К. Б.” Г.С чуждо задължение – задължение на кредитополучателя Д. Т. С. и солидарния длъжник В. В. С., по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .*, *., с ЕГН * и В. В. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .*, *., с ЕГН *, да заплатят на А. К. Г. с постоянен адрес в Г., У.С. К. № 3, .2, ап.4, с ЕГН *, сумата в размер на 2 367.09 лева, представляваща заплатени от А. К. Г. такси по изпълнително дело № 1/2007 г. по описа на ДСИ П. Районен съд – К., с която сума Д. Т. С. и В. В. С. са се обогатили неоснователно за сметка на А. К. Г..

ОСЪЖДА Д. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .*, *., с ЕГН * и В. В. С. с постоянен адрес в Г., У.В. А.” Б. В. .5, А., с ЕГН *, да заплатят на А. К. Г. с постоянен адрес в Г., У.С. К. № *, .*, ап.*, с ЕГН *, сумата в размер на 2 234 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :