РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900043 по описа за 2022 година
Р.В.М. от гр. П., жк „Север“, бл. 201, вх.А, ет.3, ап.7, с ЕГН **********, е предявил
срещу ЗАД "О. - З.", ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева – частичен
иск, при пълен размер на дължимото обезщетение от 40 000 лева, за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесено
му телесно увреждане – счупване в основата на трета предходилна кост на дясното стъпало,
причинено в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2020 год. в гр. Б., ул. „Цар Иван
Шишман“ № 38, в района на бензиностанция „Н.“ ЕООД, по вина на Л.И.С. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО 8997 СС,
със застрахователна полица № BG/23/120000869736 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2020 год. до
26.03.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2020 год. до
окончателното й заплащане.
Увеличение на размера на иска, предявен като частичен – от 26 000 лева на 30 000
лева, при пълен размер на претенцията от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.11.2020 год. до окончателното й заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в
о.с.з. на 20.12.2022 год.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
1
С исковата молба се твърди, че на 02.11.2020 год. в гр. Б., ул. „Цар Иван Шишман“ №
38, в района на бензиностанция „Н.“ ЕООД, настъпило ПТП по вина на Л.И.С. – водач на
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО 8997 СС, който при нарушение
на правилата за движение по пътищата при движение на заден ход блъснал правомерно
движещия се пешеходец Р. В. М..
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП било образувано НАХД 501/2021 год. на
PC – Б. с обвиняем Л.И.С., който с влязло в сила решение № 31/07.02.2022 год. бил признат
за виновен в това, че на 02.11.2020 год. в гр. Б., ул. „Цар Иван Шишман“ № 38, в района на
бензиностанция „Н.“ ЕООД при управление на МПС „Сеат Алхамбра“ с ДК № СО 8997 СС,
при извършване на маневра на заден ход, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което на осн. чл.78а,
ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП Р.В.М. е получил следното травматично
увреждане : счупване в основата на трета предходилна кост на дясното стъпало. След
инцидента пострадалият бил прегледан от ортопед-травматолог, който установил, че
стъпалото му е оточно с палпаторна болка по дорзума, както и болезненост в дясна
глутеусна област. Направена му била рентгенография на дясно стъпало и пръсти – фас и
профил, в резултат на която била констатирана фрактура на трета метатарзална кост.
Поставена му била диагнозата счупване на метатарзална кост и му била наложена гипсова
имобилизация. Назначени са му били криотерапия, антикоагулантна профилактика,
обезболяващи и са му дадени препоръки за спазване на състояние на покой.
Сочи се, че на 16.11.2020 год. и 17.12.2020 год. ищецът двукратно бил прегледан от
ортопед-травматолог, като било констатирано, че все още е налице оток в стъпалото, както и
ограничена дорзифлексия. Вследствие на получените увреждания Р.М. бил принуден да се
придвижва с две помощни средства.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, Р.В.М.
търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и
емоционално. Получената фрактура е предизвикала интензивни болки при ищеца, чийто
крак е бил гипсиран за период от над един месец. Това е наложило да се придвижва с
помощни средства, което му е създавало огромен дискомфорт и страдание. Ищецът е бил
временно нетрудоспособен за период от два месеца. За времето на своето възстановяване е
следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, като за този период за
ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е
разчитал единствено на своите близки. Преди процесното ПТП ищецът е бил в добро
здравословно състояние, активен мъж в работоспособна възраст, но след инцидента за дълъг
период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Към настоящия момент
пострадалият продължава да се оплаква от болки в травмирания крак при физическо
натоварване и промяна на атмосферните условия. Твърди се, че освен болките ищецът е
2
изживял и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за
цял живот в неговото съзнание.
Ищецът сочи, че за лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО
8997 СС, управляван при ПТП от деликвента Л.И.С., е била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/23/120000869736, валидна от 27.03.2020 год. до 26.03.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
02.11.2020 год.
Твърди се, че Р.В.М. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ, получена от ЗАД „ОЗК – З.” АД по пощата на 11.10.2021 год., видно от приложената
обратна разписка за доставяне на пратката, като въз основа на същата била образувана
преписка по щета № 0411-090-0004-2021. Твърди се, че до изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не се е произнесъл, което
обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по исковата молба, че вина за произшествието
има само водачът на л.а. „Сеат Алхамбра“ с ДК № СО 8997 СС, както и че всички описани
увреждания на ищеца са в резултат на процесното ПТП и в причинно-следствена връзка с
него. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се сочи, че е налице
поне 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца М., изразяващо
се в неправомерно движение в района на бензиностанция, пресичане на необозначено за
целта място, както и че същият преди да навлезе в коридора за движение на ППС не се е
съобразил с отстоянието и движението на л.а. „Сеат Алхамрба“. Твърди се, че пешеходецът
при пресичането си не се е огледал, а е имал възможност да възприеме автомобила и
започнатата от него маневра движение на заден ход. Твърди се, че движението на ищеца не
е било ограничено от препятствия и същият е имал зрителен контакт към превозните
средства, които преминават в близост до него, което му е давало възможност за реакция в
случай на опасност.
С отговора се оспорват твърдените от ищеца търпени болки и страдания, както и
периода, през който са били търпени. Сочи се, че от представените по делото писмени
доказателства е видно, че на ищеца е поставена гипсова имобилизация на 02.11.2020 год. и
същата е свалена на 17.12.2020 год. и не са представени доказателства ищецът да е
провеждал предписаната му физиотерапия и рехабилитация.
Сочи се, че по делото няма представени доказателства за получените съществени
промени в психическото и емоционалното състояние на ищеца след ПТП. Липсват
обективни данни, отразени в медицинска документация за психичното състояние на ищеца
след инцидента, а в случай, че субективните преживявания на ищеца в действителност са
3
довели до стресово разстройство, същото е следвало да бъде диагностицирано от
специалист, както и да се провежда съответно лечение. Няма медицинска документация, от
която да се установява, че ищецът е получил остро стресово разстройство, както и че не се е
възстановил психически. Твърди се, че към настоящия момент ищецът се е възстановил
изцяло от травмите от ПТП и няма остатъчни проявления и усложнения от същите.
С отговора се сочи, че размерът на претенцията на ищеца за неимуществени вреди не
е съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и
страдания в резултат на пътния инцидент, с медико-биологичните признаци на травмата и с
реалната продължителност на лечебния и възстановителния процес. Поради изложеното
ответникът намира, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
противоречи на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
С отговора се оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за
неоснователност на главния иск, както и началната дата, от която се претендира законната
лихва, а именно – от датата на предявяване на доброволната претенция. Сочи се, че ищецът
не е представил изисканите му с писмо изх. № 99-152/11.01.2022 год. документи, въз основа
на които застрахователят да се произнесе по основателността и размера на претенцията,
поради което срокът за произнасяне е този по чл.496, ал.1 от ГПК.
Ответникът също претендира заплащане на направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото от съда влязло в сила на 23.02.2022 год. решение №
31/07.02.2022 год., постановено по НАХД 501/2021 год. на PC – Б., със същото Л.И.С. с ЕГН
********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 02.11.2020 год. в гр. Б., ул.
„Цар Иван Шишман“ № 38, в района на бензиностанция „Н.“ ЕООД при управление на
МПС „Сеат Алхамбра“ с ДК № СО 8997 СС, при извършване на маневра на заден ход, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.40, ал.1 и чл.40,
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.В.М. с ЕГН
**********, изразяваща се в счупване в основата на трета предходилна кост на дясното
стъпало, причинило му трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок
около 1 – 2 месеца, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
От показанията на свидетеля С., допуснат до разпит по искане на ответника във
връзка с установяване на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалия и възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД, се установява, че в района
на бензиностанцията влязъл през първия вход, минал покрай колонките за зареждане с
гориво и вдясно по посоката му за движение забелязал, че между две паркирани успоредно
на сградата коли има свободно място. Тъй като искал да си купи цигари, спрял автомобила,
4
защото бил подминал мястото за паркиране, дал на заден ход и предприел успоредно
паркиране, при което започнал за завива със задната част на автомобила надясно; спомня си,
че при маневрата се движил със скорост 3-4 км/ч. Когато първоначално подминавал касите,
още не бил забелязал ищеца, видял го за пръв път в огледалата за обратно виждане едва
когато започнал да завива назад за да паркира. В момента, в който колата му била вече под
ъгъл за да довърши маневрата, пешеходецът се движил успоредно от лявата страна на колата
– тогава вече бил изминал някакво разстояние от входа на бензиностанцията към касите,
пресичайки асфалтовата площадка. След като свидетелят видял, че пешеходецът се движи
успоредно с него, продължил маневрата, но в този момент го ударил, като минал с
автомобила през крака му. Не видял преди това дали ищецът се оглежда и в коя посока
гледа, вървейки към касите.
По делото по общо искане на страните е назначена автотехническа експертиза,
заключението по която е оспорено от пълномощника на ищеца. Видно от същото, експертът
сочи, че с оглед установения по-горе от показанията на св. С. механизъм на ПТП може да се
направи извод, че за пострадалия пешеходец М. произшествието е било предотвратимо, ако
при движението си към касите на бензиностанцията се е съобразил с приближаващия го лек
автомобил и извършваните от водача му маневри, при което пешеходецът е следвало да не
навлиза в коридора на движещия се на заден ход лек автомобил „Сеат“. В останалата част
заключението не се обсъжда от съда с оглед забраната на чл.300 от ГПК при наличието на
влязъл в сила акт на наказателния съд – в частта му дали ПТП е било предотвратимо за
водача на МПС.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че от приложената по делото документация – резултат от преглед
към амбулаторен лист № 1151/2020 год., резултат от рентгеново изследване от 02.11.2020
год., амбулаторен лист № 1151/ 02.11.2020 год., амбулаторен лист № 1153/ 16.11.2020 год.,
амбулаторен лист № 1160/17.12.2020 год., болничен лист № Е20201460607, болничен лист
№ Е20202689030 и болничен лист № Е20202689247, се установява, че при ПТП на Р. В. М. е
причинено счупване в основата на трета предходилна кост на дясното стъпало. Проведено е
било консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни, като при
първоначалния преглед, извършен във ФСМП Ботевград е установено оточно дясно стъпло с
палпаторна болезненост по дорзума; при извършения преглед две седмици по-късно е
констатиран намаляващ оток; на 17.12.2020 год. имобилизацията е снета, като е установено,
че лявото стъпало е с намалял оток с ограничена дорзифлексия. Във връзка с увреждането
ищецът е ползвал 59 дни отпуск по болест.
При проведения на 19.09.2022 год. личен преглед на ищеца вещото лице констатира
болка при натиск в областта на счупването, но запазен обем на движение в дясна глезенна
става и ходило. Вещото лице сочи, че възстановителния период при ищеца е продължил 2
месеца, а при проведения около две години след инцидента преглед не се установяват
трайни последици от уврежданията.
В отговор на поставени въпроси в о.с.з. вещото лице допълва, че принципно след
счупвания, въпреки вече видимите рентгенологически данни за зарастване, обикновено има
продължаващи оплаквания от болка в мястото – при смяна на времето, при натоварване, но
5
всичко е строго индивидуално. Продължително седене на едно място провокира оток в
ходилата, но за в бъдеще се очаква тези прояви на оток и болки да отзвучат, тъй като са
мекотъканни прояви.
От показанията на свидетелката Иванка Найденова, живуща на семейни начала с
ищеца в общо жилище, се установява, че Р.М. претърпял катастрофа, при която му бил
счупен кракът – свидетелката го видяла, когато бил гипсиран и се прибрал у дома. Разказал
й за катастрофата, бил много уплашен, бил прежълтял, болял го кракът. Споделя, че в
първите месеци след инцидента не можел да седи на стол или на дивана, единствено в
легнало положение изпитвал по-малка болка. Около два месеца и половина се придвижвал с
патерици, през което време Найденова му помагала за къпане, обличане и тоалет; през това
време ползвал обезболяващи и слагал лед на ходилото си. И сега продължава да се оплаква
от травмата, споделя, че му се подува кракът, тъй като прекарва много време в шофиране –
работи като международен шофьор. В период, докато не работил и ползвал болнични, им
помагали финансово родителите му, което го потискало.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните твърдяното с и.м.
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО 8997 СС,
със застрахователна полица № BG/23/120000869736 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2020 год. до
26.03.2021 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
Р.В.М. до ЗАД „ОЗК – З.” АД, депозирана по пощата и получена от ответника на 11.10.2021
год., удостоверено с приложената обратна разписка за доставяне на пратката, въз основа на
същата била образувана преписка по щета № 0411-090-0004-2021, като няма данни до
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията
застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение или откаже
изплащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
6
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р.В.М. до
ЗАД „ОЗК – З.” АД, по която е била образувана преписка по щета № 0411-090-0004-2021 и
по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ /11.01.2022 год./
застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
7
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 23.02.2022 год. решение №
31/07.02.2022 год. по НАХД 501/2021 год. на PC – Б. – относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки
така постановеното по реда на чл.78а от НК решение на наказателния съд, приравнено на
влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо,
извършеното виновно от Л. И. С. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б „б“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилото като пряк резултат от ПТП телесно
увреждане на ищеца, описано в и.м. – счупване в основата на трета предходилна кост на
дясното стъпало – последното се признава от ответника и е обявено по реда на чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че автомобила марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО 8997 СС,
управляван при ПТП от деликвента Л.И.С., е била сключена със ЗАД "О. - З.", ЕИК
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/23/120000869736, валидна от 27.03.2020 год. до 26.03.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
02.11.2020 год.
Доказан по основание, предявеният частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки,
страдания и изживян стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
8
полученото при ПТП травматично увреждане. Към момента на причиняване на травмата
ищецът е бил на 27 години, като с оглед естеството на същата може да се очаква пълно
възстановяване от травматичното увреждане; за горното заключението по назначената СМЕ,
неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените от ищеца
физически болки и страдания не са били с голям интензитет към момента на получаване на
увреждането и в близките дни след причиняване на травмата, а болезнеността постепенно е
отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в
рамките на период от около 2 месеца. Естеството на травмата не е наложило оперативна
интервенция, а консервативно лечение – поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни,
което също не е било съпроводено с обичайната болезненост при травми, лекувани
оперативно. Видно от приложената с и.м. медицинска документация, в деня на причиняване
на травмата при ищеца е било установено оточно дясно стъпло с палпаторна болезненост по
дорзума, но отокът е намалял, констатирано при извършения две седмици по-късно преглед.
За период от 59 дни ищецът е ползвал отпуск по болест, през което време е ползвал
помощни средства за придвижване – патерици, който срок също е обичаен при такъв вид
увреждания.
От изложеното е видно, че описаните с и.м. болки и страдания, търпени от ищеца –
като интензитет и времетраене, са преекспонирани и не се потвърждават нито от
заключението по назначената СМЕ, нито от показанията на свидетелката Иванка Найденова,
живуща на семейни начала с ищеца – дори преценени през призмата на чл.172 от ГПК с
оглед потенциалната заинтересуваност на лицето от благоприятен за ищеца изход на спора.
Н. сочи, че в деня на ПТП ищецът го болял кракът, бил уплашен и прежълтял – което е
съвсем нормално с оглед претърпения инцидент и медицинските манипулации, но за
следващите два месеца сочи лаконично, че пострадалият не можел да седи на стол или на
дивана, а единствено в легнало положение изпитвал по-малка болка, като ползвал
обезболяващи и слагал лед на ходилото си. Нито свидетелката обаче установява, нито
същото се потвърждава от заключението на СМЕ, че Р.М. е търпял продължителни и
интензивни болки през целия възстановителен период; не се установи и твърдението по и.м.
за изживян силен психологически стрес – доколкото уплахата в деня на инцидента, за която
обяснява Найденова, не съставлява такъв. Доколкото последната в показанията си обстойно
описва за финансовите проблеми на ищеца след ПТП, свързани със заеми и кредити, същите
не се обсъждат от съда, тъй като не е сезиран с иск за репатриране на имуществени вреди.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 6 000 лева. Предявеният като
частичен иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до предявения като
частичен размер от 30 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
9
обезщетение на ищеца поради негови действия, довели до съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му доказателствена тежест
твърдените с отговора обстоятелства, че пешеходецът М. е пресичал на необозначено за
целта място в района на бензиностанцията – изобщо не бе установено, че в района е имало
такова обозначено място; че същият преди да навлезе в коридора за движение на ППС не се
е съобразил с отстоянието и движението на л.а. „Сеат Алхамрба“, а е имал възможност да
възприеме автомобила и започнатата от него маневра движение на заден ход – от
показанията на свидетеля Л.С. – единствените събрани доказателства във връзка с
поведението на пешеходеца преди ПТП, горното не бе установено – същият ясно сочи, че не
е видял пострадалия да се оглежда в неговата посока, респ. че е възприел автомобила,
движещ се на заден ход. Именно поради горното и с оглед разпоредбата на чл.202 от ГПК
съдът не възприема заключението на вещото лице по АТЕ в частта му за предотвратимостта
на ПТП от пешеходеца, доколкото в тази част не кореспондира с показанията на свидетеля
С., а по същество изказва предположение.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което
не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС №
17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., №
206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011
год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 6 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
11.10.2021 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р.В.М.
е била получена от ЗАД „ОЗК – З.” АД. По делото не бе установено застрахователят да е бил
уведомен в по-ранен момент от деликвента за настъпилото застрахователно събитие, като –
противно на соченото от ищеца, горното не само, че не се признава от ответника, но и
изрично е оспорено от него с допълнителния отговор. С оглед на изложеното искът по
чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м. период за
заплащане на законна лихва от 09.11.2020 год. до 11.10.2021 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 240 лева, както и изплатените разноски от
10
бюджета на съда в размер на 400 – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 28.09.2021
год., сключен между ищеца и адвокат Б.К. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила
от 08.11.2022 год./ – в размер на 900 лева, като осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство бе
определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата при интерес от 6 000 лева с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания
/две/ и извършените процесуални действия /разпити на двама свидетели и изслушани
заключения по две експертизи/.
Доколкото пълномощникът не е посочил по делото нито пълните си три имена, нито
личен адвокатски номер, респ. ЕГН, горната непълна индивидуализация не е пречка за
присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а е относимо единствено
към издавания изпълнителен титул, който следва да съдържа същите реквизити.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 370
лева – внесен депозит за призоваване на свидетел и за възнаграждение на в.л. по АТЕ. Тъй
като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се
определя от съда в размер на минималния размер от 100 лева – с оглед изложените горе
съображения за ниската фактическа и правна сложност на делото. С оглед на горното и на
осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 376
лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "О. - З.", ЕИК да заплати на
Р.В.М. от гр. П., жк „Север“, бл. 201, вх.А, ет.3, ап.7, с ЕГН **********, сумата от 6 000
лева /шест хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесено му телесно увреждане –
счупване в основата на трета предходилна кост на дясното стъпало, причинено в резултат на
ПТП, настъпило на 02.11.2020 год. в гр. Б., ул. „Цар Иван Шишман“ № 38, в района на
бензиностанция „Н.“ ЕООД, по вина на Л.И.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
11
марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДК № СО 8997 СС, със застрахователна полица №
BG/23/120000869736 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 27.03.2020 год. до 26.03.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.10.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до предявения му като
частичен размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./, при пълен размер претенцията от 40
000 лева и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение за претендирания период от 09.11.2020 год. до
11.10.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "О. - З.", ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 640 лева /шестстотин и четиридесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД "О. - З.", ЕИК да заплати на адвокат Б.К. от
САК, със служебен адрес гр. С., ул. „Георги Белов“ № 26, вх.Б, ап.42, сумата от 900 лева
/деветстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Р. В. М. от гр. П., жк „Север“, бл. 201, вх.А,
ет.3, ап.7, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД "О. - З.", ЕИК сумата от 376 лева /триста
седемдесет и шест лв./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12