Решение по дело №4424/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№ ….               21.04.2021 г.         гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД              VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 22 март                               2021г.

в публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА

 

 

Секретар: Евдокия Досева

като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА

адм. дело № 4424 по описа  на съда за 2020 година

 

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с § 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Образувано е по  жалба на М.Д., И.Д., С.В.,Т.Д., К.К., В.Б., В.В., против Заповед № 10 - 00 - 786/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на комисията, назначена със Заповед № 10 - 00 - 1714/09.10.2018г., на основание § 62, ал. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците на Петър Желязков Н., с ЕГН **********,*** Загора, да придобият собственост върху имот № 334.245, с площ от 600 кв.м., местност „Бялата чешма” /Юнаците/, землище на село Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: 334.246.; землищна граница 334.244; 334.518. Жалбоподателите твърдят, че са наследници на Къньо Б. Стоянов, на когото с Решение №25275/16.04.1999г. и Решение №  25227/28.06.1999г., двете на ПК - Стара Загора, му е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на село Малка Верея, община Стара Загора, попадащи в обхвата на действие на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Считат издадената Заповед № 10 - 00 - 786/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора за неправилна и незаконосъобразна. Навеждат доводи, че не са налице материалноправните предпоставки за трансформираното право на ползване в право на собственост.  Твърдят, че наследниците на Петър Желязков Н. нямат качеството на лица по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на които е предоставено правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ; за тях е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок - 31.01.1998г. за депозиране на заявление пред компетентната администрация; в имота до 01.03.1991г. не е било реализирано строителство на сезонна постройка, отговаряща на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ(отм.), вр. чл.177, ал.З от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.).  

Твърдят, че административният орган, издал заповедта, не се е съобразил с разпоредбата на §62 ал.1 ППЗСПЗЗ, според която подадените заявления за трансформиране на правото на ползване в право на собственост трябва да се разгледат от специална комисия в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 год., а видно от обжалваната заповед, административният орган е назначил такава комисия 20 години по-късно - едва на 09.10.2018г., като атакувана заповед е издадена на 23.03.2020 год. Само поради това съществено нарушение, обжалваният административен акт подлежал на отмяна.

Считат обжалваната заповед за немотивирана, като в нея не са посочени фактическите основания за издаването й. Видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган е приел наличието на две основания за издаването й - към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността, имотът е представлявал овощна градина и също така в него била изградена сезонна постройка без строително разрешение, което насочва към две предпоставки, уредени в хипотезите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Издадената заповед по реда на § 62 ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се позовава на решение на специално назначена комисия, която не е конкретизирала и индивидуализирала кое от двете правни основания на § 4а или § 4бот ПЗР на ЗСПЗЗ се отнасят за ползвателя Петър Желязков Н..

Навеждат доводи, че кметът на общината е постановил процесната заповед въз основа на немотивиран протокол и липса на фактически основания относно претендираното спорно право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се преценява спазването на предпоставките. При разглеждане на претенцията за придобиване правото на собственост от ползвател, административният орган е следвало да изложи фактическите и правни основания за признаване на това право, при спазване на установената от закона форма, както и при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване или отказ на права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не били конкретизирани в случая.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 10 - 00 - 786/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора като неправилна и незаконосъобразна. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата.Счита, че са налице предпоставките по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от ползвателя.

 

Заинтересованите лица Р.П.Н.,  П.П.Н. и Н.П.Ж., чрез пълномощника си, са депозирали писмен отговор на жалбата, като считат същата за допустима, но неоснователна. Считат оспорваната Заповед № 1000-786/23.03.2020г на кмета на Община Стара Загора за правилна, законосъобразна и издадена в съответствие с всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Сочат, че от материалноправна страна са налице всички кумулативни предпоставки, които предвижда § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно: оспорената Заповед е издадена при спазени изисквания по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заявлението за придобиване право на собственост да е подадено до общината в срок до 31.01.1998г.; налице е правно основание за издаване на заповедта, тъй като е налице и надлежно предоставено право на ползване на наследодателя на заинтересованите лица, с акт на Министерския съвет, посочен измежду актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно ПМС № 26/23.04.1987г. Въз основа на него е взето Решение № 69/30.06.1989г на ИК на ОбНС Стара Загора, и на името на наследодателя им Петър Желязков Н. е издадено Удостоверение за предоставено право на ползване върху земя под № 326/04.07.1989г от ОбНС Стара Загора. Постановление № 26/23.04.1987г на МС е измежду актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които дават право на ползвателите да трансформират правото си на ползване в право на собственост.

Навеждат доводи още, че е налице и другата предпоставка за преобразуваното право на ползване в право на собственост – до 01.03.1991г. в имота е била изградена изградена постройка от тухли.

Освен горното, оспорената заповед била издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма, съдържа всички минимално изискуеми за редовността й реквизити, в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила.

Молят съда да отхвърли подадената жалба.Претендират за направените по делото разноски.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 10-00-786/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г.,  е признато на наследниците на Петър Желязков Н.,***, правото да придобият собственост върху имот № 334.245, с площ от 600 кв.м., местност „Бялата чешма” /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 334.246, землищна градина, имот № 334.244 и имот № 334.518. Заповедта е връчена на жалбоподателите в периода 19.10.2020г. - 26.10.2020г., видно от известия за доставяне.

С решение № 25227 от 28.06.1999г. на ПК гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Б. Стоянов на недвижими имоти: изоставена нива – имот № 024021, с площ от 3.548 дка, осма категория, в местността „През реката“; овощна градина – имот № 100020, с площ от 2.923 дка, десета категория, в местността „Бобоолу“; полска култура – имот № 106011, с площ от 5.000 дка, шеста категория, в местността „Атюрен“; полска култура – имот № 117015, с площ от 7.916 дка, четвърта категория, в местността „Комлука“.

С решение № 25275 от 16.04.1999г. на ПК гр.Стара Загора е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост на наследниците на К.Б. Стоянов на недвижими имоти: нива от 8.200 дка, десета категория, находящ се в терен по параграф 4 на с. Малка Верея, в местността „Равна усойна“; нива от 0.800 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на с. Малка Верея, в местността „Атюрен“; нива от 1.900 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на с. Малка Верея, в местността „Атюрен“, нива от 2.200 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на с. Малка Верея, в местността „Атюрен“; лозе от 18.000 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на с. Малка Верея, в местността „Атюрен“.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 3034/03.06.2019г., издадено от Община Стара Загора, се установява, че  жалбоподателите са законни наследници на Къньо Б. Стоянов, поч. на 20.10.1975г. С декларация за идентичност на имена, издадена от Община Стара Загора, се установява, че името Къньо Б. Стоянов и К.Б. Стоянов е на едно и също лице. Видно от удостоверение за наследници  изх. № 5261/16.09.2019г., издадено от Община Стара Загора, заинтересованите лица Р.Н., П.Н. и Н.Ж., са наследници на Петър Желязков Н., поч. на 16.09.2011г.

 На 06.07.1992г. Петър Желязков Н. е подал заявление вх.№ 6406026 /съдържащо се в административната преписка/, с което същият, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискал правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот в местността “Бялата чешма“, представляващ лозе и трайни насаждения, като е посочил, че в имота има застроена сграда, с площ от 18 кв.м. Правото на ползване върху същия имот е било предоставено на Петър Н., в изпълнение на Постановление № 26 на МС от 02.03.1982г. и Решение № 69/30.06.1989г., за което е издадено Удостоверение № 326/04.07.1989г. на ОбНС – Стара Загора. Приложено е Решение № 69 съгласно Постановление № 26/23.04.1987г. на МС, с което е одобрен списъка за раздаване и преотстъпване на земя, одобрено с Протокол № 6/30.06.1989г. Видно от приложения към решението списък, в същия фигурира имот с площ от 0.600 дка, надходящ се в м. „Бялата чешма“ на името на Петър Желязков Желязков. 

По делото е изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обосновано.Вещото лице посочва, че процесният имот № 334.245, с площ от 600кв.м., попада в стар имот № 832.85, възстановен на наследниците на К.Б. Стоянов с Решение № 25275/16.04.1999г. на ПК – Стара Загора.В помощния план на ползвателите, изработен през 1992г. е заснета масивна сграда с площ от 18 кв.м. При направения оглед на място се установява съществуването на масивна тухлена постройка с разрушен покрив и извадена дограма, отговаряща по място и размер на заснетата постройка в помощния план на ползвателите. Към момента на огледа, в имота няма лозе и овощни дървета.

По делото са събрани и гласни доказателства:

Свидетелите Мария Желева и Еленка Стоянова твърдят, че в процесния имот, към 1991г. – 1992г. е имало построена от Петър Н. къща от тухли, иззидана, измазана, с керемиден покрив, състояща се от една голяма стая и антре. В имота е имало лозе, и овощни дръвчета. Имало е и боксове, в които Петър Н. е отглеждал прасета.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

 

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство. Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Община Стара Загора, въз основа на подадено от Петър Н. заявление на 06.07.1992г., което е в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /до 31.01.1998г./. Действително административният орган е предприел действия по разглеждане на заявлението след изтичане на срока по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /в едномесечен срок, считано от 31.01.1998г./, но този срок е инструктивен и неспазването му не преклудира правата на заявителя.  Заповедта е издадена от овластен за това по силата на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ административен орган и е издадена в установената от чл. 59 АПК писмена форма.

По делото се установява, че процесният имот № 334.245, с площ от 600кв.м., попада в стар имот № 832.85, възстановен на наследниците на К.Б. Стоянов с Решение № 25275/16.04.1999г. на ПК – Стара Загора. Жалбоподателите са законни наследници на К. Стоянов, поради което същите са  легитимирани да оспорят издадената заповед на кмета на Община Стара Загора.Жалбата е подадена в законово установения срок и е допустима.

 

В оспорената заповед са посочени фактическите основания за издаването й, което обуславя извода за нейната мотивираност. Отразено е, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът представлява лозе и овощна градина и в него има  сезонна постройка. Така изложените съображения на административния орган насочват към предпоставките, уредени в хипотезите на нормите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

 Основна предпоставка за възникване на правото по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки.

Видно от удостоверение № 326/04.07.1989г. за предоставяне право на ползване, е посочено, че същото е по силата на Постановление № 26 на 02.03.1982г., като изписаният номер 26 е с химикал. Очевидно е, че е използвана бланка по образец, създадена за прилагане на ПМС № 11/02.03.2982г., като при извършената поправка на номера на постановлението от „11“ на „26“, е пропуснато да се извърши такава на датата на издаването. С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че правото на ползване е предоставено на Петър Желязков Н. по силата на акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 Втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в имота до 1 март 1991 г. да е построена сграда. Видно от представената извадка от помощен план на ползвателите, изработен през 1992г., в имот № 245 е отбелязано съществуването на сграда / „МЖ“/. За иззидана в имота къща се установява и от събраните гласни доказателства. Видно от показанията на св. Стоянова, къщата е била построена през социализма, до 1989г., а според св. Желева към 1991г. – 1992г. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК, в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка. Не се установява построената в имота сграда да е в обхвата на изключенията на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:  изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; незавършени строежи до покрива включително. В случая се установява, че сградата е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.

Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че е налице и втората предпоставка на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Последната предпоставка за придобиване правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е заплащането на земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район. По делото не са представени доказателства за определяне на цени от Община Ст. Загора и дали цената на земята е заплатена от Петър Н., т. е. не са налице документи, удостоверяващи действителното заплащане цената на земята. Без значение за придобиване на правото на собственост от ползвателя е дали сумата е получена от жалбоподателите, още повече, че такива доводи не се сочат от самите тях в жалбата. По делото е представена таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците от 15.11.2018 г., което е индиция за уреждане на финансови отношения между бившите собственици и ползватели на новообразуваните имоти.

 По тези съображения 

 

 

 

По тези съображения  следва да се приеме, че заповед № 10-00-786/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора като краен резултат съответства на установените в материалния закон /§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/  изисквания за признаване правото на наследниците на Петър Н.  да придобият собственост върху имот № 334.245, с площ от 600 кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Бялата чешма“ /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея, област Стара Загора съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: 334.246, землищна граница, 334.244, 334.518. Жалбата против същата заповед  се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.  

За пълнота, следва да се посочи, че ирелевантно се явява  направеното от жалбоподателите оспорване, касаещо доказателствената стойност на декларация за идентичност на името Петър Желязков Н. с името Петър Желязков Желязков. От приложените към административната преписка документи, безспорно се установява, че става въпрос за едно и също лице – Петър Желязков Н., по чиято инициатива са били предприети действия по образуваната преписка. Именно за същото лице става въпрос и в одобрения списък на гражданите, които са получили земя за обработка съгласно ПМС 26/23.04.1987г.

Предвид горното, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният орган е признал правото на наследниците на Петър Желязков Н. да придобият правото на собственост на основание § 4а  от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. Ето защо, съдът следва да отхвърли като неоснователна подадената жалба срещу Заповед № 10-00-786/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Петър Желязков Н.,*** правото да придобият собственост върху имот № 334.245, с площ от 600 кв.м., местност „Бялата чешма“ /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: №334.246, землищна граница, № 334.244 и № 334.518.

Ответникът по жалбата не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

На осн.чл. 143, ал.4 от АПК, следва да бъдат осъдени жалбоподателите да платят на заинтресованите лица направените по делото разноски, в размер на 600 лв. за адв. хонорар, съобразно приложения списък на разноски. 

Водим от горното, съдът

 

               

                       Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***,  С.В.В., ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К.Б.К., ЕГН **********,***9, В.Т.Б., ЕГН **********,***, В.И.В., ЕГН **********,***, против Заповед № 10-00-786/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на Петър Желязков Н.,*** правото да придобият собственост върху имот № 334.245, с площ от 600 кв.м., местност „Бялата чешма“ /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: №334.246, землищна граница, № 334.244 и № 334.518, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***,  С.В.В., ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К.Б.К., ЕГН **********,***9, В.Т.Б., ЕГН **********,***, В.И.В., ЕГН **********,***, да заплатят  на Р.П.Н., ЕГН **********, П.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Ж., ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата от 600 лв. за направени по делото разноски. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред  Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: