№ 23493
гр. С, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110130921 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр. чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против „М Г“ООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г,с
искане за постановяване на решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 693,11 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.,167,64 лева лихва за забава за
периода 01.07.2021 г. до 18.12.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди,при което ответното
дружество отговаря за заплащане стойността на консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот – магазин на *****. Сочи се,че консумираната
топлинна енергия за процесния период възлиза на 693,11 лева и представлява
реално доставено количество топлинна енергия. С оглед това,че цената на
топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира лихва за забава в
размер от 167,64 лева за периода 01.07.2021 г. до 18.12.2023 г. Исковата
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид постъпило възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителния иск.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от ответното
дружество,но в становище,постъпило за първото съдебно заседание изразява
становище,че не отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
1
енергия.
Третото лице помагач "Т С" ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „Т С“ ЕАД претендира от „М
Г“ ООД сумите от 693,11 лева главница за топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр. С, ул. „Узунджовска“ № 8 за периода м. 05. 2021 г. до м. 04. 2022 г.,
167, 64 лева мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. до 18.12.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело №
1282/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представено е заявление от 28.07.2017 г. от „М Г“ ООД за сключване на
договор с „Т С“ ЕАД за продажба на топлинна енергия при Общи условия.
Приложен е договор № 34379/1059652 от месец юни 2017 г. за продажба
на топлинна енергия, сключен между „М Г“ ООД и „Т С“ ЕАД относно
процесния имот, находящ се в гр. С с абонатен № *****, със срок 5 години,
считано от 01.06.2017 г.
Представен е договор за наем от 20.04.2017 г., съгласно който Н А Й, в
качеството си на наемодател, предоставила за временно и възмездно ползване
следния имот – магазин, находящ се в гр. С, на наемателя „М Г“ ООД за срок
от 3 години, считано от 01.05.2017 г. Договорът съдържа клауза, според която
действието му продължава автоматично за същия период, в случай че никоя от
страните не е отправила предизвестие преди изтичане на срока му.
Приет е протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици в сграда с адрес гр. С, на което е взето решение за сключване на
договор с „Т С“ ЕООД.
Видно от договор от 02.11.2000 г., сключен между етажните собственици
в сграда с адрес гр. С, като възложители и „Т С“ ЕООД, като изпълнител,
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,
според което дружеството приема да достави и монтира необходимите уреди
за регулиране и отчитане консумацията на топлинна енергия, а възложителите
се задължават да заплащат за извършената от изпълнителя дейност цена
съгласно договора.
Представени са общи условия на „Т С“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
Представено е извлечение от сметки за абонат с номер ********** за
периода 05.2021 г. – 04.2022 г. за сумата от 693,11 лева /главница/ и лихва –
167,64 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение,какъвто е настоящият случай. Това означава, че искът има
предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – с иска се цели
да бъде установено дали съществува вземането – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде установено дали
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия, както и да бъде доказано доставеното количество топлинна
енергия, респективно цената на доставена топлинна енергия. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от
съобщението с указания за предявяване на иск, т. е. искът се счита предявен
на 05.01.2024 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето, че между страните съществува договорно правоотношение –
дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия, а ответникът „М Г“ ООД е клиент на топлинна енергия за стопански
нужди като наемател на топлоснабдения имот,в която насока по делото е
представено доказателство,че между страните изрично е сключен писмен
договор. Възникването на договорно правоотношение в хипотезата на
доставка на топлинна енергия за стопански нужди е обусловено от
сключването на договор в писмена форма. От представените доказателства по
делото се установява, че между страните е сключен договор №34379/1059652
от 28.06.2017 г. относно процесния имот, находящ се в гр. С с абонатен №
*****, със срок 5 години, считано от 01.06.2017 г.,което означава,че към
процесния период страните по делото са обвързани от договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 20.04.2017 г.,
сключен между Н А Й като наемодател и ответника в качеството му на
наемател с предмет отдаването за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. С, се установява, че
настоящият ответник е получил ползването върху обекта за срок от три
години, считано от 01.05.2017 г. като съгласно т. 6 на договора страните са се
съгласили действието му да бъде продължено автоматично за същия период,
ако никоя от тях не е отправила писмено предизвестие от един месец преди
изтичане на срока за прекратяването му или за промяна на условията.
Ответникът не е представил по делото доказателства да е отправено такова
писмено предизвестие от някоя от страните, или други доказателства, от които
да бъде направен извод за прекратяване на наемното правоотношение на
основанията, предвидени в договора, поради което съдът приема, че през
процесния период ползвател в имота е бил именно ответникът. При тези
3
данни съдът намира, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Т С” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена. Не може да бъде споделен доводът на ответника, че не дължи
процесните суми с оглед представения от него договор за наем, тъй като
именно този договор, наред с договора, сключен с ищеца, обуславя извод за
основателност на претенцията. В хода на производството ответникът „М Г“
ООД не твърди да е заплатил цената или част от същата, поради което съдът
намира исковата претенция за доказана по основание,а и по размер,в която
насока съдът взе предвид,че ответникът единствено релевира възражения,че
липсва договорно правоотношение,без да възразява срещу начина,по който е
определена стойността на доставена топлинна енергия,а и тези доводи се
явяват преклудирани с изтичането срока за подаване на писмен отговор. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция следва да бъде уважена
изцяло за сумата от 693,11 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че парична сума не е заплатена, при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора. Ако задължението има падеж или срок за
плащане,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата
или последния ден от срока. Съгласно чл. 40, ал. 1 от действащите през
периода общи условия на ищеца, приети при подписването на договора за
продажба на топлинна енергия от ответника, купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от
продавача данъчна фактура. Цитираната клауза от общите условия позволява
на съда да счете,че задължението за заплащане на топлинна енергия възниква
като срочно,т.е. при неспазване на срока длъжникът отговаря за заплащане на
мораторна лихва. С оглед това,че е възложено в тежест на ответника да
докаже,че е изпълнил точно своите договорни задължения,а ответникът не
представя доказателства да е заплатил главницата в срок,съдът приема,че и
искът за мораторна лихва подлежи на уважаване в предявения размер от
167,64 лева.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 75 лева за заповедното производство –
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и в размер от 175
лева съдебноделоводни разноски държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД по
отношение на „М Г“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. “Г П“ № 67А, представлявано от В Г, че съществува вземане на „Т
С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “*****“ №
23Б, представлявано от П П и М Ц в размер от 693,11 лева (шестстотин
деветдесет и три лева и единадесет стотинки ) главница за топлинна енергия
за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г.,сумата от 167,64 лева ( сто шестдесет и
седем лева шестдесет и четири стотинки )мораторна лихва за периода
01.07.2021 г. – 18.12.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата претенция – на 05.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гражд. дело № 1282/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА „М Г“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. “Г П“ № 67А, представлявано от В Г да заплати на основание чл. 81
от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. “*****“ № 23Б, представлявано от П П и М Ц
сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева ) сторени съдебноделоводни
разноски за заповедното производство и сумата от 175 лева (сто седемдесет и
пет лева) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "Т С"
ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5