РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Благоевград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Владимир Ковачев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500775 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Б. П. П. Ф.
С.А. П. против решение № 8110/5.5.2021 г., постановено по гр.д. № 289/2020
г. по описа на РС-Петрич.
В жалбата се навеждат съображения за несъстоятелност на
изводите на РС за наличие на предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Според жалбоподателя РС не е съобразил, че лихвения процент е уговорен
като постоянна величина, поради което не се налага спазване на т. 9 на чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, а по отношение на т. 10 се твърди, че в чл. 3 от договора са
обективирани взетите допускания при определяне на ГПР от 33.60%, като се
отчете, че разходите са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както и
че нито националният закон, нито Директива 2008/48/ЕО поставя изискване
към съдържанието на договора да съдържа компонентите на ГПР. Затова
молят решението да се отмени и се постанови уважаване на предявените
искове.
Особеният представител на въззиваемата оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че не е спазено не само изискването на т. 10 от чл. 11 от
1
ЗПК, но и на т. 12, изискващ в договора да се съдържа информация от която
за потребителя да е ясно какво се погасява с погасителната вноска и в какъв
размер е съответното погасяване. Сочи, че таксата ангажимент, която е
удържана от сумата за кредит е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
като съдът да я приспадне в случай, че приеме исковете за основателни.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от надлежна
страна, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона
срок.
От материалите по делото се установява следното:
С атакуваното решение РС е отхвърлил предявените от „Б. П.
П. Ф. искове против М. Т. Г. за признаване за установено, че е налице
вземане от страна на „Б. П. П. Ф. С.А. П.“ за сумата от 5 696, 70 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски заем, за сумата от
3 979,50 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; за сумата от
999,32 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.1.12018 г.
до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на зявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2019 г. на
РС-Петрич
Постановеното решение се атакува изцяло.
БлОС намира решението за допустимо, тъй като е постановено
по допустим иск, отговорящ на чл. 129 ГПК и предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК - след като издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1953/2019 г. на РС-Петрич - е
връчена на длъжника М.Г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и при спазване
от заявителя на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на
иска, след съответно дадено му за това указание от съда. Указанието е
връчено на заявителя на 03.02.2020г., а исковата молба до РС е подадена по
пощата на 28.02.2020 г.
Страните пред въззивната инстанция не оспорват, приетото от
РС, че между тях на 04.04.2017 г. е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, въз основа на който кредиторът Б. П. П. Ф. С.А. е
2
предоставил на кредитополучателя М.Г. кредит при следните параметри и
условия: размер на кредита 60 000 лв.; застрахователна премия 2 016 лв.,
такса ангажимент 210 лв., брой погасителни вноски 60; месечна погасителна
вноска 216,45 лв.; обща стойност на плащанията 12 987 лв.; годишен процент
на разходите 33,60 % и лихвен процент – 27,43 % . Видно от погасителния
план в него е посочен размера на всяка погасителна вноска дължима на 20
число от месеца и размера на оставащата главница в лева, като падежът на
първата вноска е 20.4.2017 г., а на последната 20.3.2022 г. Пред настоящата
инстанция не се оспорва приетото от РС, че договорът не се е превърнал в
предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице, изслушано от РС се
установява, че М.Г. е заплатила само първите 8 вноски или сумата от 1
731,60 лв. /8х216,45/. Видно от погасителния план оставащата неплатена
главница след плащане на 8-та вноска е 5 528, 70 лв., а не размера, за който е
предявен иска от 5 696,70 лв. От заключението се установява, че в
предявения като главница размер от 5 696,70 лв., се включва главницата по
кредита от 5 528,70 и сумата от 168 лв., представляваща неплатени вноски по
сключената застраховка. Вещото лице от назначената експертиза е
разпределило каква част от вноската отвива за погасяване на главницата,
съотв. на лихвата и застраховката, тъй като такава информация в
погасителния план не се съдържа. Въз основа на направената от него
разбивка сочи, че с внесените от Г. 8 вноски в размер общо на 1 731,60 лв., са
погасени 471,30 лв. от главницата по кредита; 991,50 лв. – от възнаградителна
лихва по договора и 268,80 лв. – от вноските за застраховката.
РС е счел, че договорът е недействителен съгласно чл. 23 ЗПК,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Според
т. 10 договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Приел е, че в договора това не е изпълнено, тъй като е
посочено единствено абсолютната стойност на ГЛП и ГПР на заема, без
наличие на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои
3
компонентни точно са включени в него и как е формиран посочения в
договора ГПР от 33,60%. Ето защо и при съобразяване определението за
ГПР визирано в ЗПК сочи, че по ясен и разбираем за потребителя начин
следва са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с правоотношението, което обаче не е сторено като не само
компонентите на ГПР не са ясни, но не е ясен и математическия алгоритъм, по
който е формиран годишното с него оскъпяване на заема.
БлОС счита доводите на жалбоподателя срещу приетото от РС
за несъстоятелни. Счита за правилно приетото от РС за необходимостта от
посочване в договора на компонентите, които са определили конкретния
процент ГПР, както и че договорcът следва да съдържа алгоритъма за
изчисляването му каквато информация в договора липсва. Това че
компонентите са посочени в закона, според БлОС не означава, че е спазена т.
10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Видно от съдържанието й се изисква в договора да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин, от което според БлОС логично следва,
че с изпълнението му за потребителя ще е ясно и конкретните компоненти
на ГПР. С оглед изложеното не може да се приеме тезата на жалбоподателя,
че изискването на закона е спазено с клаузата на чл. 3 от Условия на договора,
според която началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора, като се приема че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него. Видно е, че в уговорката не се съдържа
никакъв алгоритъм за изчисляване на ГПР, нито са конкретизирани кои от
визираните в чл. 19 от ЗПК компоненти на ГПР са съобразени. Нещо повече
конкретни компоненти на ГПР самият жалбоподател /ищец пред РС/ в хода на
съдебното производство не посочва, а цитира клауза от договора, с която
счита, че т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК е спазена и в която клауза обаче очевидно
такава информация липсва, тъй като тя не визира нито един компонент на
ГПР, според изброените в чл. 19 от ЗПК.
Ето защо настоящият състав споделя и останалия аргумент на РС, че след
като кредиторът задава допълнителни компоненти /извън уговорената
възнаградителна лихва, която по определение се включва в ГПР/, то следва да
посочи в договора ясно какво точно включва още в ГПР.
4
РС е посочил, че в договора няма и разграничение на
съставните елементи на погасителната вноска. Пред БлОС въззиваемата чрез
особения представител също го изтъква, визирайки че с него се нарушава т.
12 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Видно е, че т.12 се поставя като изискване към
погасителния план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на база на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Очевидно, че това в процесния случай с погасителния план, в който след
всяка погасителна вноска е посочен размера на оставащата главница от 6000
лв., не е сторено. За потребителя не става ясно какво с вноската плаща от
размера на посочената в договора обща стойност на плащанията от 12 987 лв.
Това го е сторило вещото лице в заключението си.
Адвокатът на въззиваемата сочи, че е нарушено и изискването
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ договорът да е с шрифт не по-малък от
12. Ищецът не е ангажирал доказателства за шрифта на сключения договор,
тъй като поддържа тезата, че нормата не е в съответствие с Директива
2008/48/ЕО.
БлОС намира тезата на жалбоподателя/кредитор за
несъстоятелна. С § 2 от ДР на ЗПК е постановено, че този закон /има се
предвид ЗПК/ въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
(ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.)
Според чл. 10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО договорът за
кредит се изготвя на хартиен или друг траен носител като всяка от страните
по договора получава екземпляр от договора за кредит; изрично е разписано,
че настоящият член не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договорите за кредит, които са в
съответствие с правото на Общността. Според следващия § 2 на чл. 10
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин, съответната изрично
визирана в цитираната норма информация, която следва той да съдържа,
като в нея няма изискване по отношение на шрифта. В чл. 22, § 1 от същата
Директива е разписано, че доколкото Директивата съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите-членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби,
5
различни от предвидените в настоящата директива.
Дали поставеното със ЗПК изискване по отношение на
големината на шрифта се допуска от цитираните разпоредби от Директивата
се е произнесъл изрично СЕС с определение на Съда от 14.4.21 г. по дело С-
535/20 г. /“Б. П. П. Ф.“, С.А П. срещу Т.Г.М./ като е прието, че чл. 10, § 2 и
чл. 22, § 2 от Директивата допускат националната правна уредба да налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12.
Посочено е, че изискването гарантира информацията да се
представя прозрачно и четливо, както и че възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към
момента на сключване на договора и по време на изпълнението му да бъде
пропусната от потребителя.
Предвид произнасянето на СЕС несъстоятелни са доводите за
несъответствие на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК с Директива
2008/48/ЕО.
С оглед всичко гореизложено по изричната разпоредба на чл.
22 от ЗПК процесния договор следва да се счете за недействителен. При
недействителност на договора чл. 23 ЗПК предвижда връщане само чистата
стойност на кредита без да се дължат лихва или други разходи по кредита.
Ето защо извода на РС, че исковете не следва да се уважат, тъй като няма
предявен иск по чл. 55 ЗЗД е несъстоятелен. Изричната норма в ЗПК –чл. 23 -
урежда последиците от недействителността на потребителския договор.
Ще следва да се отбележи, че доводът в жалбата срещу
приетото от РС нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК БлОС счита за
основателен. Намира, че такова нарушение няма след като е уговорен в чл. 2
от условията на договора фиксиран лихвен процент. Изискването на
разпоредбата е за необходимостта от съдържаща се информация в договора
по отношение условията и процедурите за промяната, каквато в случая
промяна не е уговорена. Това не се отразява, върху становището на БлОС за
основателност на иска за главница, по арг. от чл. 22 и 23 от ЗПК, посочваща,
всяко едно от визираните в нормата нарушение на законно изискване като
самостоятелно основание за недействителност на договора, при която се
дължи само главницата.
6
По отношение на размера, за който иска за заплащане на
главница се явява основателен съдът съобрази следното:
От сумата на взетия кредит от 6000 лв., следва да се приспадне,
удържаната от кредитора като такса ангажимент сума от 210 лв.
Искането за приспадането й е направено от адвоката на
кредитополучателката, тъй като удържането й според уговореното в чл. 2 от
Условията на договора, според който срещу таксата кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент - е нищожна поради нарушаване на
чл. 10а от ЗПК. БлОС споделя тезата, че с уговорянето на такава такса е
нарушен чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ събирането на такси за усвояване и
управление на кредита.
Ето защо от получената от потребителя в заем сума от 6000
лв., като се приспадне удържаната от кредита такса ангажимент от 210 лв. и
внесените от длъжника 8 вноски от 1 731,60 лв. установено от вещото
лице/8х216,45лв/, остава за връщане 4 058,40 лв. От тях следва да се
приспадне частта от вноските за главница с ненастъпил падеж към датата на
с.з. пред БлОС 2.11.2021 г., които предвид погасителния план и заключението
на вещото лице, /където са изчислени конкретните им размери/, възлизат на
854,73 лв. Сумата представлява сбора от частта на вноските за главница,
които са с ненастъпил падеж т.е. за периода от м. ноември, 21 г. до м. март,
22 г. Или иска за главница следва да се уважи за сумата от 3 203, 67 лв. /4
058, 40 – 854,73 лв./
Ето защо жалбата срещу решението на РС в частта, с която е
отхвърлен иска за главница за сумата от 3 203, 67 лв. следва да се отмени и
се постанови уважаването му. По аргумент от чл. 23 ЗПК не се дължат лихви,
поради което жалбата срещу неуважаването им на лихви е неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноските, които се дължат на „Б. П. П. Ф. С.А. П. за заповедното
производство, съразмерно уважения размер на един от предявените искове
възлизат на 79.07 лв., а за исковото производство пред РС - на 376,26 лв. За
размера на разноските за исковото производство БлОС съобрази, освен
платената от ищеца държавна такса, така и платеното възнаграждение за
изслушаната експертиза и дължимото се възнаграждение за защитата му от
юрисконсулт, което определя на основание на чл. 26 от Наредба за правна
7
помощ в размер на 50 лв. За настоящата инстанция на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на 334,24 лв., при определено от съда
възнаграждение за юрискунсулта на жалбоподателя също на 50 лв. на осн.
мл. 26 от НПП. Или общия размер на разноските дължими от М.Г. възлизат на
789, 57 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 8110/5.5.2021 г., постановено по гр.д. № 289/2020 г. по
описа на РС-Петрич, в частта с която е отхвърлен иска за признаване на
вземане за главница за размера на сумата от 3 203, 67 лв., както и в частта, с
която е отхвърлено искането за заплащане на разноски за сумата от 79.07 лв. -
дължими за заповедното производство и за сумата от 376,26 лв. – дължими за
исковото като вместо това постановява:
Признава за установено в отношенията между страните
съществуването на вземане за ищеца „Б. П. П. Ф. С.А. П. от ответника М. Т.
Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“К. Б.“ №* за сумата от 3 203, 67 лв.,
представляваща главница по сключен помежду им договор за потребителски
заем на 4.4.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2019 г. до окончателното й плащане, с изключение на периода на
извънредното положение от 13.3.2020 г. до 14.7.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
3171/29.10.2019 год. по ч.гр.д.№1953/2019 год. по описа на Районен
съд-Петрич.
Осъжда М. Т. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“К. Б.“ №. да
заплати на “Б. П. П. Ф. С.А. П. направените разноски за съдебните
производства, възлизащи в общ размер на 789,57 лв., от които 79.07 лв. за
заповедното производство; 376,26 лв. - за исковото производство пред
РС-Петрич и 334, 24 лв. - за въззивното производство.
Потвърждава изцяло решението в останалата му част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9