№ 4747
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Алмег“ ООД срещу решение от
16.02.2024 г. по гр.д. №37723/2021 г. на Софийския районен съд, 75 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД частичен
осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ вр. чл.419 ал.1 КЗ за сумата от 1250,00 лв. от
общо заявена претенция в размер на 12 806,76 евро, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение от настъпило на 28.05.2020 г. срещу 29.05.2020 год.
застрахователно събитие – кражба на превозван товар, съгласно сключен между страните
договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ от 11.05.2020 г., като
неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че е налице неправилна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд на
предявения иск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но поради следното:
СРС, 75 състав, е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл.435 КЗ за
застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“ за застрахователно събитие, настъпило на 28 срещу 29.05.2020 г. – кражба на стоки, за
което е изплатил обезщетение на правоимащото лице. С постановеното по делото решение
първоинстанционният съд е отхвърлил иск с правно основание чл.405 вр. чл.419 ал.1 КЗ.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че договорът за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди
от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване
на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска
отговорност“. Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на
отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за
превоз, за вреди. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на
първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл
извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета
на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. В
случая първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на
които се основава заявеното искане за присъждане на застрахователно правоотношение по
сочения договор за застраховка, и е обсъдил правнорелевантните факти, поради което
въззивният съд счита, че следва да се произнесе по правилността на решението, но при
правилната правна квалификация.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе”, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, в резултат на което е изплатил обезщетение на увреденото лице,
2
както и какъв е размерът на дължимото се обезщетение, определен по правилата на чл.23
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/.
По делото не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са били във валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
Не е спорно и се установява от представените по делото първоначален протокол от
29.05.2020 г. от Полицейски участък Кеви, окръг Монс, и доклад за разследване на кражба от
17.08.2020 г. от инспектори на морски това и оценители на щети, настъпване на процесното
застрахователно събитие - между 28.05.2020 г. и 29.05.2020 г. е извършена кражба от
превозното средство на ищцовото дружество на 5 палета и половина дезодоранти.
От приетото във въззивното производство заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че във връзка с процесната кражба на обща стойност
12 806,76 евро ищцовото дружество е издало кредитно известие на 29.06.2020 г. към
получателя на стоките, като цялата сума е възстановена от ищеца чрез извършени
прехващания на насрещни вземания, т.е. установи се, че ищецът е изплатил обезщетение за
настъпилите липси на правоимащото лице.
Рискът, който застрахователят се съгласява да покрива по сключен договор за
застраховка „Отговорност на превозвача“, е този от възникване на отговорност на
застрахования, в качеството му на превозвач, към трети лица за причинени вреди на
основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. Това е и рискът, който
ответникът се е съгласил да покрива по процесния застрахователен договор, като в полицата
по процесната застраховка е уточнено, че отговорността, която може да възникне за
превозвача, се урежда с различни правни норми в зависимост от това дали застрахованото
дружество извършва по възлагане превозите на стоките по маршрут на територията на
Република България или извън територията на Република България. В първия случай
рискът, който застраховката покрива, е възникване на договорна отговорност на
превозвача за липса или повреда на товара, която има своето основание в нормите на
действащото в Република България материално право, които се съдържат в ЗАП и ТЗ. Във
втория случай покритият риск по процесната застраховка е възникване в тежест на
застрахования превозвач на отговорност за липса или повреда на товара при фактическия
състав за това, уреден в Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки /CMR/. И
доколкото в случая се твърди и се установи, че процесното застрахователно събитие е
настъпило в Белгия, то и отношенията между страните по описания превоз се уреждат от
правилата на Конвенцията.
Отговорността на превозвача за вреди за цялостната или частична липса или повреда
на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето, както и за забавата
при доставянето, е регламентирана в чл.17 и сл. Конвенцията. В чл.17 т.1 Конвенцията е
предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето и, както и за забавата
3
при доставянето и.
Ответникът-застраховател оспорва, че липсата на стоки, за която отговаря
застрахованото дружество като превозвач, е настъпила в резултат на кражба от превозното
средство, което е било паркирано на нерегламентирано място, което представлява изключен
риск, съгласно раздел ІІІ, т.4.10.2 от ОУ по застраховката – не се покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична загуба и/или повреда при кражба на товара, когато
превозното средство е спряно на нерегламентирано място за задължителна почивка и
престой на автомобили. Нерегламентирано място е: място за паркиране в непосредствена
близост до товарни и разтоварни пунктове в индустриални зони; паркинг на митница и/или
фериботен терминал; улица, площад в населено място. В общите условия е посочено кои са
регламентираните места за почивка: охраняем паркинг; паркинг до денонощно работеща
бензиностанция, осветен, оборудван с видеонаблюдение и означен като място за престой на
товарни автомобили.
Настоящият въззивен състав счита, че страните са постигнали съгласие, че за
застрахователя няма да възниква задължение да обезщети застрахования за настъпилите
вреди при осъществяване на следните предпоставки: извършена кражба от превозното
средство, с което е осъществен възложения на застрахованото лице превоз, настъпила докато
то е паркирано на нерегламентирано място и наличие на причинна връзка между кражбата,
извършена при описаните условия, и липсата на част или на целия превозван товар.
Следователно тази клауза урежда хипотеза на уговорен между страните случай на изключен
от застрахователното покритие риск. При съобразяване на предвидения в чл.9 ЗЗД принцип
на свобода на договарянето, трябва да се приеме, че страните по един застрахователен
договор са свободни да постигнат съгласие за това кои рискове ще бъдат покрити от
застрахователя и кои ще бъдат изключени от застрахователното покритие, като това е
ограничено единствено от повелителните норми на закона и от добрите нрави, на които
постигнатите уговорки не трябва да противоречат. В КЗ липсва норма, която да ограничава
свободата на страните по един застрахователен договор за доброволна застраховка
„Гражданска отговорност“ да постигнат съгласие, че тогава, когато отговорността, която е
предмет на застраховане по този договор, възниква при определени условия, за
застрахователя няма да възниква задължение за заплащане на обезщетение за причинените
вреди. В КЗ се съдържат разпоредби, с които е въведена забрана за застрахователя да отказва
плащане на обезщетение извън уредените в закона хипотези, при които това е допустимо
/чл.408 КЗ/, но липсват норми, с които да са въведени каквито и да е забрани или
ограничения за страните по застрахователния договор да уговарят случаи, в които изобщо
няма да възниква задължение за застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от
застрахования вреди. Когато се говори за отказ за заплащане на обезщетение е налице
хипотеза, при която вече, съгласно застрахователния договор, е възникнало задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, но са налице и обстоятелства, при които в
закона е предвидено, че застрахователят има право да откаже да го изпълни, докато в
случаите на изключен риск е налице хипотеза, при която страните са се съгласили, че за
4
застрахователя изобщо няма да възниква задължение за заплащане на обезщетение, поради
което в този случай ограниченията по чл.408 КЗ не намират приложение. В този смисъл е
практиката на ВКС – определение №244 от 12.04.2011 г., постановено по т.д. №882/2010 г.
по описа на ВКС, ІІ ТО. Следователно свободата на страните по един застрахователен
договор да уговорят, че определено действие, бездействие или събитие ще представлява
изключен от застрахователното покритие риск, не е ограничена от императивна законова
разпоредба. Ето защо и клаузата, с която страните по процесния застрахователен договор са
се съгласили, че изключен риск ще е налице при възникване на отговорност на превозвача за
вреди по чл.17 т.1 от Конвенцията, когато липсата на превозваната стока е настъпила в
резултат на кражба от превозно средство, паркирано на нерегламентирано място, не
противоречи на закона.
Съдът счита, че описаната по-горе клауза от приложимите ОУ не противоречи и на
добрите нрави. Добрите нрави представляват обща правна категория при приложението на
която съдът прави конкретна преценка дали сключената сделка съответно конкретна клауза
от нея е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Съдът
счита, че тези общоприети норми не се нарушават с включването в застрахователния
договор на уговорка, с която се ограничават случаите, при които застрахователят се
съгласява да покрива риска от възникване на гражданската договорна отговорност на
застрахования за причинени вреди при извършен от него международен автомобилен превоз
на стоки, като от тях се изключват тези, при които поради конкретни факти се стига до
значително завишаване на риска от възникване на тази отговорност. Право на всеки един
застраховател е да определи конкретни събития като такива, при които рискът от настъпване
на вреди е много по-голям от обичайния, както и да прецени, че няма да обезщетява вредите,
причинени от тези събития в общия случай и при заплащане на стандартна застрахователна
премия за това. С включване на такава уговорка в съдържанието на застрахователния
договор всъщност се постига еквивалентност на насрещните престации на страните по него,
които са престацията на застрахователя да покрива конкретни рискове и престацията на
застрахования да заплаща застрахователна премия. С изключване обаче от застрахователното
покритие на събития, при които се стига до значително завишаване на риска от тяхното
настъпване, се осигурява тази еквивалентност на насрещните престации на страните по
застрахователния договор. Паркирането на превозното средство, с което застрахованият
извършва възложен му превоз на товари, на нерегламентирано място е такова събитие, което
увеличава многократно риска от получаване на щети от загуба на товара, защото прави
много по-вероятно извършването на кражба от него, поради което и изключването от
застрахователното покритие по застраховката обезщетяваща вредите от възникване на
отговорността на превозвача за загуба на товар, на събитие, настъпило при осъществяване
на тези факти, води до спазване на принципа на еквивалентност на насрещните престации на
двете страни по застрахователния договор и оттам на съответствие на договореното с
общоприетите норми на справедливост.
В обобщение - допустимо е в един застрахователен договор да бъде уговорено като
5
изключен риск, че застрахователят по застраховка „Отговорност на превозвача“ не покрива
отговорността на превозвача за липса на товара при извършена кражба от превозно
средство, паркирано на нерегламентирано място или оставено без охрана – така и решение
№47 от 30.07.2019 г., постановено по т.д. №1502/2018 г. по описа на ВКС, І ТО.
Както беше посочено, за да се счете, че е налице изключен риск съгласно цитираната
по-горе разпоредба на ОУ, приложими към процесния застрахователен договор, трябва да се
докаже, че липсата на стоки е причинена в резултат на кражба от превозното средство, с
което е извършен превозът, докато то е било паркирано на нерегламентирано място.
В конкретния случай от описаните по-горе първоначален протокол и доклад за
разследване е видно, че процесната кражба е настъпила на бензиностанция „Шел“, като
МПС е било паркирано в предния двор на бензиностанцията на една от дизел помпите, на
натоварено шосе, която бензиностанция има обща граница с открито неоградено поле –
земеделска зона/природен резерват, на необозначена зона за превозвачи, не в близост до
жилищна зона, офис сгради или социални съоръжения, като самата зона не е била оградена с
камера.
Ето защо, съдът намира, че мястото, на което е било паркирано превозното средство,
с което ищецът е извършвал превоз на липсващите стоки, по време на извършената кражба,
е неохраняем паркинг, т.е. нерегламентирано място, защото не се охранява с охрана на
място, като не се установява и видеонаблюдение, макара и да е било част от бензиностанция.
Липсата на охрана и видеонаблюдение на тази част от бензиностанцията е причина, която е
позволила да бъде извършена кражба на стоките от ремаркето на автомобила, т.е.
паркирането на превозното средство на неохраняемия паркинг е в пряка причинна връзка с
настъпилата кражба и с получената в резултат на това липса на превозваните стоки, които не
са достигнали до местоназначението си. Това от своя страна означава, че по делото се доказа,
че в случая е налице хипотезата на изключен риск, съгласно раздел ІІІ, т.4.10.2 от ОУ,
приложими към процесния застрахователен договор.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло, но при правилната правна
квалификация – чл.435 КЗ.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2774/16.02.2024 г., постановено по гр.д.
№37723/2021 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, но при правилна правна квалификация на
6
иска с правно основание чл.435 КЗ.
ОСЪЖДА „Алмег“ ООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. „Ганчо Карамаждраков“ №3, вх.6, ет.5, ап.10, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7