РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Сливен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230100918 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД против Й. С. С., с която се предявява искова претенция с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК и се иска да бъде признато за установено
наличието на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2563/14.12.2023 година по ЧГД № 4838 по описа на РС-Сливен
за 2023 година, срещу Й. С. С. а именно, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 587,85 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит от 15.11.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2023 година – датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от искането в размер на 505,00 лева.
Претендират се направените по делото разноски.
Иска се съдът да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД срещу Й. С. С.,
представляващо главница в размер на 587,85 лева, ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
1
В законоустановения срок от ответника Й. С. С. чрез пълномощника си
адв. Д. М. е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява
становище по допустимостта и основателността на иска.
С отговора се излагат обстоятелствата, на които се основава иска и
възражения срещу него.
В отговора се сочи, че Анекс № 516142 към Договор за кредит №
508529 е изцяло нищожен.
Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от обшия размер на предоставения
кредит. Действително в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР.
Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в
посочения процент. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се
съдържа и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това е
предвидено и възнаграждение за неустойка. По този начин ответницата е
поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които ответницата ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С предвиждането за заплащане на неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
2
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно § 1,Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на неустойка
следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Освен това
дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с
кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора,
възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за
неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
3
на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Анекс № 516142 към
Договор за кредит № 508529 относно определянето на ГПР да бъде заместени
по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал,4 ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз
основа на това Анекс № 516142 към Договор за кредит №508529 следва да се
прогласи за недействителен.
С преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-
344/14. С290/19. С-535/2020 година е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока
се сочи и съдебна практика.
4
Сочи се още, че макар ГПР по договора да е 48, 155 % /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като в погасителния план и с оглед
описаните по-горе нищожни клаузи, е включена и сумата за „неустойка чийто
общ размер спрямо кредита от 2 000 лв. представлява 75 % от него, тя не е
включена в ГПР по кредита. Така Кредитополучателят е въведен в
заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с
предоставянето му на преддоговорна информация. Както се посочи вече, този
разход е в размер, доближаващ се до размера на главното задължение, и
невключването му в ГПР е в нарушение както на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля
многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава
оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на така
наречената неустойка е предвидено предварително и то без да е обвързано с
неизпълнение на главното договорно задължение, което я превръща
фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води
до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР
по кредита.
Излага се, че с оглед нищожността на Анекс № 516142 към Договор за
кредит №508529, въз основа на когото се претендира оставаща главница в
размер на 587.85 лева, то на основание чл. 23 от ЗПК ответницата дължи само
и единствено дължимата главница по кредита от 2500 лева, от предоставените
от нея платежни документи, се установи, че е заплатила сумата от общо
2494.60 лева, т.е остава дължима сумата в размер на 5.40 лева.
От съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител или пълномощник. Депозирано е писмено становище съгласно,
което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Пълномощникът му е депозирал писмено становище, в което излага своите
съображения, обосноваващи въведените с отговора на искова молба
възражения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
5
На 12.10.2022 година между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и Й. С. С. е
сключен Договор за потребителски кредит № 508529. Съгласно Приложение
№ 1 към Договор за потребителски кредит № 508529 от 12.10.2022 година,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 600,00
лева за срок от 7 месеца и краен срок за връщане – 12.05.2023 година.
Съгласно Приложение № 1, отпуснатата главница се олихвява с лихвен
процент в размер на 40,53 %, при ГПР – 49,00 %.
Договорено е сумата да бъде издължена за срок от 7 месеца, считано от
12.10.2022 година до 12.05.2023 година на 7 равни месечни погасителни
вноски в размер на 106,25 лева, включващи главница, договорна лихва и такса
Видно от Разписка № 2000000322226119 от 12.10.2022 година на Й. С.
С. е преведена чрез ePay.bg сумата 600,00 лева.
На 15.11.2022 година между ответника Й. С. С. и ищеца „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД е сключен Анекс № 516142 от 15.11.2022 година към Договор за
потребителски кредит № 508529 от 12.10.2022 година.
С подписаният Анекс е увеличен размера на отпуснатата главница по
кредита от 600,00 лева на 2500,00 лева и е променен срока на издължаване на
кредита от 7 месеца на 12 месеца или от 12.05.2023 година на 15.11.2023
година.
Видно от Разписка № 2000000326741999 от 15.11.2022 година на Й. С.
С. е преведена чрез ePay.bg сумата от 1905,25 лева с посочено основание „по
Договор за потребителски кредит № 516142“.
С останалата част от усвоената главница по Анекс № 516142 , а именно
549,75 лева на 30.11.2022 година е рефинансирано и погасено текущото
задължение по Договор за потребителски кредит № 508529 от 12.10.2022
година.
Съгласно Приложение № 1, отпуснатата главница се олихвява с лихвен
процент в размер на 33,90 % , при ГПР – 49,00 %.
Договорено е сумата да бъде издължена за срок от 12 месеца, считано от
15.12.2022 година до 15.11.2023 година на 12 равни месечни погасителни
вноски в размер на 256,87 лева, включващи главница, договорна лихва и
такса.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
6
2563/14.12.2023 година по ЧГД № 4838 по описа на РС-Сливен за 2023 година
длъжникът Й. С. С. дължи на ищцовото дружество следните суми: 587,85
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
15.11.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2023 година – датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно уважената
част от искането в размер на 505,00 лева.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника, срещу която
същия е подал възражение.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 15.02.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
15.02.2024 година в РС - Сливен.
По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Ответникът е въвел подробни възражения за недействителност на
Договора за потребителски кредит и сключеният към него Анекс.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
7
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба, поддържано
и в писменото становище за недействителност на договора за паричен заем,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е
посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,00 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният анексиран
договор за паричен заем се явява недействителен и доколкото от събраните
по делото доказателства не се установява за ответникът-длъжник да са
възникнали задължения по договора за заем, то неоснователен се явява
предявеният иск и като такъв следа да се отхвърли.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането - изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение
не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето
на иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства
8
влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК. Ако не
е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответника
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата разноски в общ размер на 1160,00 лева, от които: за
заповедното производство в размер на 480,00 лева с включен ДДС, за
исковото производство в размер на 480,00 лева с включен ДДС, както и 200
лева, внесен депозит за заплатено на вещото лице възнаграждение.
Присъждайки този размер съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна,
№ 16, ет. 8 против Й. С. С. с ЕГН: ********** от гр. С******************
иск за признаване за установено, че ответникът Й. С. С. дължи на ищеца „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ сумата 587,85 лева /петстотин осемдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 15.11.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.12.2023 година – датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от искането в размер на 505,00 лева, за
които по ЧГД № 4838 по описа на РС-Сливен за 2023 година е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2563/14.12.2023 година по
чл. 410 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна, № 16, ет. 8 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК- Пловдив на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата общо сумата 1160,00 лева
/хиляда сто и шестдесет лева/, платими по следната банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“, АД с IBAN: *** с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10