Р Е Ш
Е Н И Е
18.06.2018 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети май през 2018
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15278 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 203905 от 30.08.2017 г., постановено по
гр.д. № 63514/2016 г. на СРС, 29 състав, е осъдeно на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона
за задълженията и договорите „Б.п.п.ф.“
ЕАД, да заплати на И.В.Ю.
сумата от 500 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправилно
начисляване на месечна вноска по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-11328586/24.06.2015 г. съобразно Допълнително споразумение от 05.01.2016
г. в периода от 05.01.2016 -19-07.2016 г.г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 08.11.2016 г. до окончателното й
изплащане като отхвърлен
иска за разликата над сумата от 500 лева до предявения размер от
3000 лева като неоснователен. С
решението са отхвърлени предявения
от И.В.Ю. против „Б.п.п.ф.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите с искане да бъде
признато за установено, че Договор за потребителски паричен кредит ********* г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
поради липса на съгласие, и иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че И.В.Ю.
не дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД сумата от 825,67
лева , претендирана от ответника с писмо изх. № 11328586/19.07.2016 г. като неоснователни. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е
осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б.п.п.ф.“ ЕАД, да заплати на И.В.Ю., сумата от 50 лева,
а на адвокат З. А.К. - П., сумата
от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, съобразено е уважената част от исковете, и съответно
на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 8 от ГПК е осъдил И.В.Ю., да заплати „Б.п.п.ф.“ ЕАД, сумата от 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съобразено с отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивни жалби и
от двете насрещни страни, при което се явявя обжалвано изцяло.
Ищецът И.В.Ю. чрез пълномощник адв. З.К. - П., обжалва решението в частите, в
които исковете му са били отхвърлени, респ. и в обусловената от изхода на спора
отговорност за разноските, с искане за отмяната на решението и
уважаване на предявените от него искове изцяло, и с с присъждане на всички
разноски. По иска за нищожност на договора за кредит, намира извода на СРС, че
в случая би имало противоречие със закона, а не нарушение на добрите нрави, за
неправилен, тъй като ответникът се бил възползвал от своето по-благоприятно
положение като страна по договора и е възложил на ищеца несъразмерна тежест
относно лихвения процент и годишния процент на разходите в размери,
надвишаващи почти три пъти размера на
заема, а и е въвел в заблуждение ищеца като му е предоставил редварително
невярна информаци с брошурата с рекламни материали поставена н авидно място в
офис на ответника, коятосе радзличавала от информацията в предложения му
стандартен европейски формуляр. По иска за установяване недължимост на парично
вземане н аответника към него, се оплаква за необоснованост на рещението поради
несъобразяване в приетата ССчЕ и установения по делото отказ на ответника като
кредитор, д априеме предсрочно погасяване, с кото е изпаднал в забава и ищецът
се освобождава от задълженията си по чл.95 от ЗЗД. Намира за необоснован извода
на първоинстанционния съд, че въпреки избрания от ищеца начин на плащане чрез
кештерминал, това не го освобождавало от задължението по договора за плаща по
посочената банкова смека на ответника, тъй като с направата на избор на начина
на плащане от ищеца, ответникът се е съгласил хплащането по договора да става
именно и смо по този начин, а сумите винаги постъпвали по посочената сметка на
ответника, независимо от начина на плащане. По иска за обезщетение за
неимуществени вреди, намира извода на първоинстанционния съд за необоснован и в
противоречие с извода по предходния иск, като е приел, че дължи обезщетение за
неизпълнение на задължение по договора обратно на приетото по предходния иск,
че ответникът не е в неизпълнение на задължения по договора.
Въззиваемата
страна-ответник „Б.П.П.Ф.“ ЕАД чрез плъномощник юрк.П.Л.,
оспорва жалбата с писмен отговор. Излага съображения
за липсата на "налагане" и липсата на нарушение по ЗПК. По втория иск
намира за неправилно тълкуването от ищеца на текста от договора, сочещ, че
ищецът се е задължил да плаща по посочена в договора банкова сметка, ***етка и
начин на постъпване на сумите по нея. По иска за обезщетение препраща къв
доводите по свота въззината жалба. претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът- ответник „Б.П.П.Ф.“
ЕАД чрез плъномощник
юрк.П.Л., обжалва решението в частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 500лв. е бил уважен
спрямо него, респ. и в обусловената от изхода на спора отговорност за
разноските, с искане за отмяната на решението в тази част и
отхвърляне на иска за тази сума, и с присъждане на разноски. Намира, че
решението в тази част е постановено по непредявен иск, без конкретика на това
оплакване. Възразява още, че извода на първоинстанционния съд за основателност
на иска за необоснован и в противоречие със закона. Излага оплаквания за
несъобразяване със събраните по делото доказателства, то които се установявало,
че ищецът не е изпълнявал точно задълженията си по споразумението от 05.01.2016
г. за частично предсрочно погасяване по договора за кредит, тъй като не е
заплатил в уговорения с тоз.ва споразминеие срок-а именно на 05.01.2016 г.,
първата вноска от 128,80лв. съгласно
новия погасителен план. Възразява, че с писмото от 10.06.2016 г. не епризнал,
че е направил прихващане на насрещни задължения на сраните, нито е пизнал, че
неправилно е начислил вноска от 154,35лв., а само е информирал ищеца за
техническ агрешка, която е била непредвидима за кредитора. Оспорва направените
с решението на СРс аритметични сметки, както и наличието на другите елементи от
фактическия състав на иска по чл.82 от ЗЗД-вреди и причинна връзка с поведение
на товетното дружество. Позовава се и на недобросъвестност на ищеца като пречка
за основателност на вземането му за обезщетение.
Въззиваемата
страна по тази жалба-ищеца И.В.Ю. чрез пълномощник адв. З.К. - П., с
посмен отговор оспорва същата. вйзразява, че именно ответното дружество е
създало на ищеца пречка да заплаща месечните вноски по начина, уговорен с
договора-чрез кештерминал, и така е поставил ищеца в невъзможност да извърши
технически плащане по избрания то него начин, и сам ответникът като кредитор
има неправомерно поведение, а не ищеца, както и с отказа да приеме предсрочно
погасяване на задължения, обективирано в писмото на ответника от 10.06.2016 г.,
му е причинил твърденитe с исковата молба неимуществени вреди.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Ищецът И.В.Ю.
твърди, че на 24.06.2015 г. е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит PLUS 11328586, по силата на който му бил
отпуснат паричен кредит в размер на 4000 лева, която сума следвало да върне на
48 равни месечни вноски в размер на 177,93 лева всяка. Твърди, че към датата на
сключване на договора в офиса на ответника имало брошура, която предлагала
по-изгодни условия, от тези които били уговорени в договора, въпреки което
ищецът започнал да погасява месечните си вноски чрез кештерминал, което било
удобно за него. Твърди, че на 24.11.2015 г. предсрочно погасил сумата от 606
лева, а месечната вноска била променена на 154,35 лева. Твърди, че на
05.01.2016 г., сключил ново споразумение с ответника като отново предсрочно
погасил сумата от 606 лева, като вноската била определена на 128,80 лева.
Твърди, че след сключване на споразумението направил опит да погаси дължимата
вноска, но устройството, чрез което извършвал плащанията, отказало да приеме
сумата, както и било посочено, че няма задължение. Твърди, че е осъществил
контакт с представител на ответника като му било казано, че следва да изчака
известие или обаждане. Такова съобщение получил едва на 01.04.2016 г., като
задължението било 11,36 лева. На 04.04.2016 г. заплатил сумата от 12 лева. На
03.05.2016 г. получил съобщение, че задължението му е в
размер на 153,70 лева. При посещение в офис на ответника не получил съдействие и ответникът
продължил да поддържа твърдението си, че задължението му за месечна вноска е в
размер на 153,70 лева. С писмо ответникът уведомил ищеца, че размерът на
задължението му към 19.07.2016 г. е в размер на 825,67 лева. Ищецът поддържа,
че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, като
счита договора за развален. Твърди, че в резултат на това виновно неизпълнение
на договорно задължение са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за притеснение, несигурност,
унижение от некоректността на служителите на ответника. Оценява размерът на
неимуществените си вреди на 3000 лева. Поддържа, че договорът за кредит е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като при сключване на договора
в офиса на ответника е предлагана брошура с по-добри условия от тези, при които
е отпуснат процесния кредит. Освен това, поддържа, че договорът е сключен от
лице без представителна власт, тъй като К.Д.не е била упълномощена от
ответника. При условията на евентуалност поддържа, че с покана, отправена до
ответника е развалил процесния договор, считано от 31.07.2016 г., поради
неизпълнение на задължението на ответното дружество да осигури възможност за
изпълнение на задълженията за връщане на кредита съобразно уговореното в
допълнително споразумение от 05.01.2016 г. В този смисъл поддържа, че не дължи
плащане на погасителни вноски, така както е уговорено, а за него е възникнало
задължение да върне сума в размер на 2649,37 лева. Моли да бъде признато за
установено, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради липса на съгласие. При условията на евентуалност моли да бъде
установено, че не дължи сумата от 825,67 лева. Моли да бъде осъден за заплати
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на виновно поведение от страна на служители на
ответника във връзка с определяне на дължимите вноски, в отклонение от уговореното, както и в неосигуряване на съдействие за
точно изпълнение на задълженията за заплащането им. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД в отговора на
исковата молба не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит.
Оспорва доводите на ищеца за нищожност на процесния договор. Възразява, че
предложения рекламен материал не е
предложение за
сключване на договор като на ищеца е предложен договор с конкретни условия. Възразява евентуално, че
дори да се приеме, че договорът е сключен от лице без представителна власт, то
с превеждане на сумата е потвърдена представителната му власт. Излага доводи за лиса на неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника. В изпратено „благодарствено писмо“ до ищеца били посочени
начините, по които той може да избере да изпълни задължението си. Не оспорва,
че ищецът е извършил твърдените от него плащания, както и сключването на
допълнителни споразумения. Възразява, обаче, че той
не е изпълнил задължението си да заплати месечните вноски, определени с
допълнително споразумение в срок. Поддържа, че не е налице неизпълнение на
задължение от страна на дружеството, а и доколкото ищецът е неизправна страна,
то за него не е възникнало право да развали договора. Възразява, че ищецът е изпаднал в забава за плащане на погасителни вноски
съобразно подписания от страните погасителен план. Оспорва и предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради обусловеността му от правото на
разваляне на договора, като последното намира за нереализирано, тъй като ищецът
не е изправна страна по договора.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният
съд е отвърлил иска за нищожност на договора за кредит и иска за установяване
недължимостна парична сума по същия договор поради развалянето му извънсъдебно
от ищеца, като е изложил фактически констатации и правни изводи, които
въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение по тези искове, които мотиви приема като свои. При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и ССчЕ, въззивният съд
достига до същите правни изводи, като тези, направени от първоинстанционния
съд.
В допълнение и по
повод оплакванията по въззината жалба на ищеца, и възраженията в отговора по
тази въззивна жалба, въззивният съд изразява следното становище :
Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите,
които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите,
при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Не е налице нищожност
на договора поради несъразмерна тежест на ГПР и лихвата спрямо дълга. Кмъ
процесния договор е приложим Закона за потребителския кредит, чл.19, ал.4 и
ал.5 (Нови - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) от който предвиждат, че се считат за нищожни
клаузи в договора, с които годишният
процент на разходите е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС №
100/29.05.2012 г. годишния размер на законната лихва за просрочени задължения в
лева се определя от основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01.,сътоветно
от 01.07. на текущата година, плюс 10%. От 01.01.2015г. до 01.06.2015г. ОЛП на
БНБ е 0,01%, а от 01.06.2015 до 01.08.2015г. е 0,02%, хри окето към датата на
сключване на договора законната лихва за забава за просрочени задължения, е
10,01%, а петкратния размер е 50,05%. По процесния договор размерът на ГПР е
определен под този максимален размер от 50,05%, а именно е 46,87%, поради което
не може да се приеме че е налице противоречие с добрите нрави, след като има
законово определен лимит, който не е надхвърлен. С въззивана жалба ищецът
въвежда оплакаване за въвждане в заблуждение, което сочи на основание за
унщожаемост на договора, каквото не е заявено с исковата молба и не следва да
се обсъжда от съда.
По възражението за
създадена от ответника пречка за плащане
- с приложение на стр.15 от договора за кредит, кредитодателят е
предоставил на длъжника информация за различни начини, по които длъжникът да
нареди плащане към посочената в договора банкова сметка ***. Изборът на един от
тези начини е оставен на длъжника. Това обаче не е равнозначно на съгласие на
кредитора, че длъжникът ще плаща само по един от тези начини, избран от
длъжника, тъй като такава изрична уговорка между страните няма. Паричните
задължения са носими, т.е. в тежест на длъжника е да ги изпълнява по начина,
уговорен с договора- като ги заплаща по банковата сметка на кредитора съгласно
чл.75, ал.3 от ЗЗД. Без значение за валидността на изпълнението е начина, по
който парите ще постъпват от длъжника по посочената в договора банкова сметка ***.
Точното изпълнение следва от постъпване на парите по банковата сметка на
кредитора на определената дата и в уговорения месечен размер, а не от начина на
постъпване на парите по тази банкова сметка. ***а, и доколкото на длъжника е
предоставен повече от един начин, то невъзможността изпълнението да стане по
един от тези начини, не освобождава длъжника от задължението му да изпълни
точно, като се възползва от друг начин на изпълнение чрез друг посредник. Ето
защо не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.96 от ЗЗД и дължникът не
може да се освободи от задължението си да заплаща месечните вноски.
Безспорно установено
по делото е, че ищецът като длъжник по договора за кредит, не е изпълнил точно
задължнеието си да плати в срок погасителните вноски по новия погасителен план
по споразумението от 05.01.2016 г., първата от която е дължима на 05.01.2016 г.
в размер на 128,80лв. С писмото от 10.06.2016 г. ответникът като кредитор е
признал само, че поради техническа грешка от ищеца е поискана погрешна сума
като месечна погасителна вноска, несъобразена със споразумението от 05.01.2016
г., като е указал на същия, че размерът на задължението е катто е уговорен
между страните със същото споразумение от 05.01.2016 г., т.е. не е правено
никакво прихващане на насрещни задължения. След като ищецът като длъжник е в
забава да изпълнява новия погасителен план, то същият не е зиправна страна по
договора и няма прамвото да го развали поради неизпълнение на другата страна
съгласно чл.87 от ЗЗД. А в случая не е налице неизпълнение от страна на
ответника като кредитор. Дори и да има объркваща информация в изпращани до
ищеца sms-и, то тези съобщения
нямат характер на допълнителни уговорки, които да изменят сключеното писмено
споразумение, оради което както ищеца, така и ответника са обвързани именно от
писменото споразумение от 05.01.2016 г., което ищецът не е изпълнявал точно. Ето
защо ищецът е останал да дължи към дата 19.07.2016 г. 7 вноски по 128,80лв.
,или 901,60лв., от които като се приспадне платената от него сума от 12 лв. на
04.04.2016г., остава дължима сума 889,60лв., която е в повече от посочената в
писмото на ответника от 19.07.2016г. сума 825,67лв., като в последния размер е
предмет на иска по чл.124 от ГПК. Ето защо и този иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне, тъй като договорът не може да се счита развален от ищеца.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по двата отхвърлени иска, решението по тях
подлежи на потвърждаване.
Относно иска за
неимуществени вреди :
Ищецът основава иска
си на твърдението, че е развалил едностранно по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД,
договора за кредит, с покана-.писмо до ответника от 20.06.2016 г., поради
неизпълнение на съществено задължение на ответника да осигури съдействие за
плащане по посочен в договора начин. Именно от упражнено право на разваляне на
договора ищецът извлича и правото си на
обезщетение за вреди по чл.88, ал.1, изр.второ от ЗЗД, като правилната
квалификация на иска е тази, а не приетата от първоинстанционния съд чл.82 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. Съобразно вече изложените мотиви, съдът приема, че
ищецът не е могъл да развали договора поради сочено от него неизпълнение на
съществено задължение на ответника, следователно и няма право на обезщетение за
вреди от неизпълнение на разваления договор, нито на имуществени, нито на
неимуществени вреди. Ето защо на предявеното основание искът за обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, довело до
разваляне на договора, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадане на
дадената правна квалификация на този иск и решаващия извод за неговата пълна
неонователност, следва изцяло да се отмени решението по този иск на първоинстанционния
съд-и в уважената и в отхвърлената част, и се постанови ново решение от въззивния
съд, с правилната квалификация на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
като същият се отхвърли изцяло.
При този изход на
спора, при който се отхвърлят изцяло предявените искове, следва да се отмени
решението и в частта, в която е осъден ответника да плати на ищеца разноски на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК и на адв.К. на основание чл.38 от
ЗАдв-поради липсата на основание за ангажиране отговорността на ответнвика за
разноски при изцяло отхвърлане на предявените искове,
По разноските за въззивната инстанция :
Поради неуважаване на
жалбата, направените от жалбоподателя-ищец разноски остават в негова тежест.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника 25лв. разноски за държавна
такса по въззивната жалба, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение зазащита от юрисконсулт, което се определя от съда, в размер на
150лв. за въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за правната
помощ.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 203905 от
30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 63514/2016 г. на СРС, 29 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО е осъдeно
на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията
и договорите „Б.П.п.ф.“ ЕАД, да
заплати на И.В.Ю. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение
за вреди, настъпили в резултат на неправилно начисляване на месечна вноска по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11328586/24.06.2015 г. съобразно
Допълнително споразумение от 05.01.2016 г. в периода от 05.01.2016 -19-07.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
08.11.2016 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен
иска за разликата над
сумата от 500 лева до предявения размер от 3000 лева като неоснователен, КАКТО И В ЧАСТТА в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и осъдено „Б.П.п.ф.“ ЕАД, да заплати на И.В.Ю., сумата от 50 лева,
а на адвокат З. А.К. - П., сумата
от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.Ю., ЕГН **********,***,
Търговски дом, ет. *, кантора 308, срещу „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, бл. 14, иск с основание чл.88, ал.1,
изр.второ от ЗЗД, за заплащане на сумата 3000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неправомерни действия на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА № 203905 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. №
63514/2016 г. на СРС, 29 състав, в останалите части.
ОСЪЖДА И.В.Ю., ЕГН **********,***,
Търговски дом, ет. 3, кантора 308, да заплати на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, бл. 14, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата 175лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.