Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 488/25.7.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 343/2023год., по описа на Административен
съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Д.А.,
чрез пълномощника адв. М., срещу писмо рег. №
100600-5954/23.03.2023г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, с което е отказано връщане
на СУМПС № *********, отнето със ЗППАМ № 22-0367-000175/18.11.2022г., съгласно
чл.20, т.2 от Наредба № I-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредбата/.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Прави се искане оспореният отказ да бъде отменен, претендират се съдебно-деловодни
разноки, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не
взима становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на
основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността
на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.11.2022г. спрямо жалб. А.
бил съставен АУАН сер. GA № 721115, за нарушение по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП.
Със ЗЗПАМ № 22-0367-000175/18.11.2022г. / влязла в законна сила, като необжалвана/,
по отношение на жалб. А. била приложена ЗПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на издаденото му СУМПС
№ ********* до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0367-001373/30.01.2023г. от
началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград.
На 10.02.2023г. жалб. А. подал
заявление вх. № 307000-1337 до началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пазарджик, с искане отнетото СУМПС да му бъде върнато, като се позовал на
обстоятелството, че е налице издадено наказателно постановление, което като
обжалвано не е влязло в законна
сила, една от предпоставките, визирани в чл.20, т.1 от Наредбата.
С решение № 35/12.05.2023г.,
постановено по НАХД № 57/2023г., образувано по жалба на Г. А., издаденото
наказателно постановление било потвърдено. Срещу решението на РС-гр. Велинград е
депозирана касационна жалба, по която е образувано КНАХД № 609/2023г., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.09.2023г. от 10 часа.
На 23.03.2023г. началник
сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик постановил обжалвания в настоящото съдебно производство
отказ, като се мотивирал с това, че при извършената проверка е установено, че
СУМПС № ********* е отнето със ЗППАМ № 22-0367-000175/18.11.2022г., връчена на
31.01.2023г., съгласно чл.20, т.2 от Наредбата. Доколкото жалб. А. не се е
възползвал от правото си на обжалване на ЗППАМ в законоустановените срокове,
срока на отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца и няма законово основание същото да бъде върнато преди
решаването на отговорността или изтичането на ясно разписания в ЗППАМ срок.
При така установените факти, Административен съд – гр.
Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация,
срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания,
визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и
фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт,
представената административна преписка и събраните по делото доказателства.
Административният акт е издаден
от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пазарджик. Актът е постановен в предписаната от закона форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от
ЗДвП, действието на ПАМ - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС е “до решаване на въпроса за
отговорността на водача,
но за не повече от 18 месеца“. В съответствие с нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието “лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление.
В чл.20 от Наредбата са
изброени лимитативно основанията
за отнемане на СУМПС: влезли в сила наказателни постановления, решения или
присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”; заповед за прилагане
на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на
административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.
В чл.
24 от Наредбата са регламентирани
основанията за връщане на отнетите свидетелства за управление, като едно от тях
е изтичане на осемнадесетмесечния
срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол –
до решаване на въпроса за отговорността му. Съвместното тълкуване
на горепосочените разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва при установяване на
нарушението, като свидетелството се отнема от водача на МПС, на основание
наложената ПАМ, до влизане в сила на НП, присъда или споразумение, но за не
повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП, присъда или споразумение,
отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението на вече
наложеното наказание - лишаване от право да се управлява МПС. Следователно,
под израза “до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
законодателят има предвид до влизане в
сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила
съдебно решение, или влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на
срока на наложено с присъда/споразумение наказание “лишаване от правоуправление“.
Крайният
момент, до който отнемането може да продължи, по аргумент от чл. 24 от
Наредбата, е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП, присъда
или споразумение влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането, или
изтичане на 18-месечен срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП,
присъда или споразумение не влезе в сила.
В конкретната хипотеза
видно от данните по делото, издаденото наказателно постановление не е влязло в
законна сила, тъй като съдебното решение, с което същото е било потвърдено е
предмет на касационна проверка, която понастоящем не е приключила, т.е ПАМ не следва да се
счита за отпаднала, доколкото не е налице прекратителното условие, с което е обвързано
действието й, а именно – влизане в сила на издаденото наказателно
постановление, откогато срока на приложената ПАМ ще се счита за изтекъл, ако надвишава
размера на предвиденото административно наказание лишаване от право да
управлява МПС, съгласно санкционната норма, по която е повдигнато
административнонаказателно обвинение посредством издадения АУАН за нарушаване
правилата за движение по пътищата.
Следва да се отбележи, че
решаването на въпроса за отговорността на водача в
административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не
прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а е само
основание за отпадане на наложената принудителна мярка, като се
вземе предвид
нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която
изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към
момента на издаването на акта, което в случая е налице.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че оспореният отказ е издаден
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същият е в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради
което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.143, ал.3 от АПК, на
ответника се дължат разноски, но
доколкото такива не са претендирани, не следва
да бъдат присъждани.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.А., чрез пълномощника адв. М., срещу писмо рег. №
100600-5954/23.03.2023г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-девен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЪДИЯ: