№ 19
гр. Тополовград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20222320200042 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят „Монтажи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, чрез своя процесуален представител твърди, че издаденото против
него НП № Х-11-РДНСК-54 от 14.04.2022 г. на Зам.Началника на ДНСК – гр.
София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на
основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15
от ЗУТ, е незаконосъобразно, неправилно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че въобще не е осъществен
състава на соченото в НП административно нарушение, НП е издадено от
лица без правомощия и при провеждане на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, досежно
описанието, датата на извършване на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено.Поради което претендира да бъде отменено обжалваното
НП изцяло.
Процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира нейното
уважаване. Представена е и писмена защита в която подробно се доразвиват
1
сочените аргументи.
Процесуалният представител на ДНСК – София в съдебно заседание
оспорва жалбата, като твърди, че същата е неоснователна, тъй като е
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН
и НП административно нарушение и законосъобразно му е наложена санкция
за това. Поради което претендира да бъде оставена без уважение жалбата и
съответно потвърдено НП.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 12.02.2019 г. в гр.София е бил сключен договор между „ДКК“ ЕАД
гр.София в качеството на възложител и „Монтажи“ ЕАД гр.София в
качеството на изпълнител, съгласно който възложителя възлага на
изпълнителя да извърши ремонт и реконструкция на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Сакма дере“, собственост на Община
Тополовград, които включват дейности по проектиране и изпълнение на
СМР, подробно описани в техническото задание за обследване, анализи на
техническото състояние. Изрично е записано в договора, че възложените
дейности са във връзка с §4в от ПЗР на ЗВ и одобрен списък към решение №
495/13.07.2018 г. на МС. Процесния язовир е с местонахождение с.Камена
река, ПИ № 35866.59.35. Видно от приложените към жалбата протокол за
започване на ремонтно-възстановителните работи и за предаване на
строителната площадка от възложителя на изпълнителя и Констативен
протокол за приемане на ремонтно-възстановителните работи, дейностите по
ремонта са започнали на 20.12.2019 г. и са приключили на 28.01.2021 г.,
когато е приет обекта от комисия с представители на възложителя,
проектанта, строителя и консултанта.
На 07.09.2021 г., видно от приложения Констативен протокол № Х-253
работна група, в която са били включени служители на РДНСК – гр. Хасково,
на Община Тополовград и представители на строителя е извършила проверка
на процесния язовир, при която е констатирано състоянието му към момента
на проверката и факта, че СМР са приключили и съоръжението се ползва по
предназначение, но не са представени одобрени строителни книжа за
изпълнените СМР-та.
На 20.10.2021 г. в гр.Хасково е съставен в присъствието на един
2
свидетел АУАН № Х-11 против „Монтажи“ ЕАД, в качеството им на
строител съгласно договор за строителство от 12.02.2019 г. за това, че са
изпълнили строително-монтажни работи на процесния язовир без одобрени
инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на
чл.137, ал.3, предл.2-ро и чл.148, ал.1 от ЗУТ, т.е. незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Акта е съставен във връзка с постъпило
писмо в РДНСК – Хасково от ДНСК с което е разпоредено извършване на
проверка на язовира и наличната документация за извършваното
строителство.Проверката е извършена по документи и на място на 07.09.2021
г. Записано е, че нарушението е извършено на 28.01.2021 г. и е установено на
07.09.2021 г., като изрично са посочени законовите разпоредби които са
нарушени, а именно чл.137, ал.3, предл.2-ро и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Актът е
подписан от актосъставителя, представител на нарушителя и един свидетел и
съответно връчен на 20.10.2021 г. В законоустановения срок е постъпило
писмено възражение по акта от нарушителя в което се оспорват визираните в
него констатации. Въз основа на акта е издадено НП № Х-11-ДНСК-54 от
14.04.2022 г., с което на „Монтажи“ ЕАД е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1,
т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ. НП е връчено на жалбоподателя на 27.04.2022
г. Видно от придружителното писмо с което жалбата е изпратена до съда от
АНО, последната е приета в ЕКОНТ на 11.05.2022 г., като пратката е
постъпила в ДНСК и входирана на 16.05.2022 г.
По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите, присъствали
при извършване на проверката на място и при съставянето на акта, които
мотивирано, обективно и безпротиворечиво посочват всички обстоятелства,
при които е установено нарушението и при които е съставен АУАН и между
техните показания не са налице противоречия.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, както и от
гласните такива, на които съдът дава вяра, тъй като същите са обективни и
непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
3
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и са
спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.
Същата е неоснователна и не следва да се уважава поради следните
съображения:
Установено е от събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е
осъществил състава на административното нарушение по чл.137, ал.3,
предл.2-ро от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ и следва да бъде ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност по силата на чл.237, ал.1, т.1 от
ЗУТ. Съгласно този текст се налага имуществена санкция на извършител,
възложител или строител на строеж от първа до трета категория, незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ в размер от 5000 до 50000 лева. Безспорно е
установено по делото, че жалбоподателя има качеството на строител по
силата на сключен договор за строителство от 12.02.2019 г. и е извършил
процесния ремонт и реконструкция на язовир в с.Каменна река,
общ.Тополовград. По смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, незаконен е строеж
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В
случая по делото е безспорно установено, че строежа на въпросния язовир е
извършен без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Това се
признава и от процесуалния представител, а и в самата жалба на
жалбоподателя не се твърди, че има издадено разрешение за строеж. Дори в
съдебно заседание се твърди от процесуалния представител, че към момента
са подадени документи за такова разрешение, но липсват доказателства за
това. Нито по делото, нито в хода на административно-наказателното
производство са представени някакви доказателства от жалбоподателя от
които да е видно, че е имало такова разрешение за строеж или каквито и да е
други одобрени строителни книжа за изпълнените СМР-та, напротив, налице
са категорични и безспорни писмени и гласни доказателства – констативни
протоколи и свидетелски показания от които се установява, че въобще
липсват одобрени строителни книжа.
Поради което съдът счита, че жалбоподателя не е изпълнил
задълженията си визирани в чл.137, ал.3, предл.2-ро от ЗУТ, тъй като е
изпълнил строеж без да има одобрени инвестиционни проекти при условията
и реда на ЗУТ и е нарушил този текст, както и задълженията си визирани в
4
чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като е извършил строеж неразрешен съгласно този
закон – който се явява незаконен по смисъла на чл.225 от ЗУТ и е нарушил и
този текст. За това правилно е съставен АУАН за нарушение на тези два
текста от ЗУТ и съвсем правилно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност за тези извършени нарушения. И
от обективна и от субективна страна са осъществени съставите на
горепосочените административни нарушения и правилно е квалифицирано
деянието и е осъществен състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
При издаване на АУАН и НП са отчетени всички факти и обстоятелства
при които е извършено нарушението, обсъдени са тежестта на извършеното
нарушение и на база на критериите по чл.27 от ЗАНН е наложена
минималната по размер имуществена санкция, която напълно съответства на
целите определени в чл.12 от ЗАНН. Съдът не установи наличието на
нарушения на материалния закон от страна на АНО, както и не установи да са
допуснати процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и
НП. В НП са посочени и мотиви защо АНО приема, че в случая не следва да
се прилага хипотезата на чл.28 от ЗАНН, които напълно се споделят и от
настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят. Освен това в
обжалваното НП, АНО подробно е мотивирал и изводите си защо не приема,
че в конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.148, ал.6
от ЗУТ, каквото е и основното възражение в жалбата. Съдът споделя и тези
мотиви и изводи на АНО и също счита, че в конкретния случай не следва да
се прилага разпоредбата на този текст. Липсват и в административно-
наказателното производство, а и в съдебното производство доказателства от
които да се направи извода, че процесния ремонт е извършен в условията на
бедствена и/или аварийна ситуация, няма данни за наличието на такава.
Напротив, от свидетелските показания на св.В. и от приложените писмени
доказателства към преписката представена в съдебно заседание относно
извършената проверка се установява, че по отношение на този язовир и
въобще в района на селото и Общината не е установена нито бедствена, нито
аварийна ситуация и не се е налагало спешен ремонт, както се твърди в
жалбата. Факта, че този язовир е посочен в списъка - приложение към
решение № 495/13.07.2018 г. на МС на РБ не означава, че е налице хипотезата
на горепосочения текст от ЗУТ. В самото решение на МС, в т.2 с която е
одобрен процесния списък на язовирите изрично е записано „на които трябва
5
да се извърши основен ремонт или реконструкция съгласно Приложението“.
В самото Приложение за Община Тополовград в списъка са включени четири
язовира от които в т.3 е записан процесния язовир в с.Каменна река – имот №
000013 и в графата констатирани неизправности е записано единствено и
само „затлачен ОИ и засипан преливник“. Също така, в преписката
представена от АНО, досежно извършената проверка на язовира е приложено
обследване и анализа на техническото състояние на язовирната стена от
29.11.2019 г. в което също не се посочва наличието на някаква спешност,
аварийна ситуация или опасност от бедствена ситуация. Напротив, в това
обследване и анализ изрично е записано, че настоящото обследване не отменя
необходимостта от получаване на съгласувания или разрешителни
предвидени в закони и подзаконови нормативни актове извън посочените
специални такива в самото обследване касаещи защитените територии и зони
и специалните процедури по ЗООС. Освен това в съдебно заседание, при
разпита на св.В. – служител в Община Тополовград, занимаваща се с
язовирите в общината, изрично се установи, че на всички язовири в района на
общината са извършвани обследване и проверки два пъти в годината, има
сключен договор с хидроинженер който също извършва периодични проверки
и конкретно за този язовир са извършвани проверки от контролните органи и
от хидроинженера и не е установено да е налице някаква аварийна или
бедствена ситуация която да налага спешен ремонт. Тази свидетелка
установява и процедурата, която се спазва в общината при бедствия и
аварийни ситуации и съответно компетентните органи които трябва да
извършат конкретни действия и да издадат съответни документи ако се
налага спешен ремонт. Тя изрично посочва в съдебно заседание /стр.6 от
протокол № 58/22.06.2022 г./ „за този язовир конкретно в периода декември
2019 г. до 2021 г., сигнали за аварии или нужда от спешен ремонт не е имало,
нямаме такава информация“.
Освен това, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.148, ал.6 от
ЗУТ не изключва въобще необходимостта от издаване на разрешение за
строеж и съответно строителни книжа, а единствено от анализа й следва, че
при аварийни ситуации законът дава приоритет на изпълнението на
строителството, тъй като е по-важно да се предотврати или отстрани
аварията, съответно – да се избегнат човешки жертви и да се опази
имуществото, от колкото да се осигури одобряването на строителни книжа.
6
Това е причината при бедствени и аварийни ситуации законодателят да
разреши издаването на строителни книжа да се извърши в по-късен момент,
включително и след изпълнение на строителството, какъвто смисъл е и
съдебната практика, но не и да се извършва строителство без въобще да се
издават и одобряват строителни книжа. В случая по делото е установено
видно от приложените към жалбата протокол за започване на ремонтно-
възстановителните работи и за предаване на строителната площадка от
възложителя на изпълнителя и Констативен протокол за приемане на
ремонтно-възстановителните работи, че дейностите по ремонта са започнали
на 20.12.2019 г. и са приключили на 28.01.2021 г., когато е приет обекта от
комисия с представители на възложителя, проектанта, строителя и
консултанта. Проверката на язовира е извършена и нарушението е установено
на 07.09.2021 г., АУАН е издаден на 20.10.2021 г., а НП на 14.04.2022 г. От
приключване и приемане на строителството през януари 2021 г., до момента
на проверката от контролните органи и издаването на съответните АУАН и
НП са изминали повече от девет-десет месеца, през които жалбоподателя е
имал възможността да направи съответните постъпления за издаване на
строителни книжа и съответно да изпълни изискването на чл.148, ал.6 от ЗУТ,
след като счита, че ремонта е бил спешен, да иска издаване на разрешение за
строеж в по-късен момент след извършване на строителството. Но, това не е
направено в продължение на тези девет-десет месеца, дори и към момента на
издаване на АУАН, дори и към момента на разглеждане на настоящото дело в
съда, което сочи на некритичност към осъщественото деяние и безотговорно
отношение на строителя към изискванията на закона, което пък може да се
счита за отегчаващо вината обстоятелство. Твърдения факт, че към
настоящия момент е подадено искане за издаване на разрешение за строеж,
след като е изминало повече от една година от извършване на строителството,
който факт дори не е доказан от жалбоподателя, не може да бъде смекчаващо
отговорността обстоятелство и да опровергае горепосочените изводи.
Съдът не възприема възражението посочено в жалбата, че НП е издадено
от лице без правомощия, тъй като към делото е приложена заповед с която
издалия процесното НП орган е оправомощен за това. Не се установиха и
допуснати съществени пороци водещи до незаконосъобразност на
обжалваното НП както се твърди в жалбата, досежно описанието и датата на
извършване на нарушението и обстоятелствата при които същото е
7
извършено. Напротив, спазени са разпоредбите на ЗАНН в тази насока. АНО
е обсъдил и възраженията по акта, които жалбоподателя е направил в
законоустановения срок. В този смисъл съдът намира, че липсват каквито и
да е нарушения на материалния и процесуалния закон при воденето и
приключването на административно наказателното производство.
Поради всичко изложено до тук съдът счита, че обжалваното НП е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата
оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото НП № Х-11-ДНСК-54 от 14.04.2022 г. на
Заместник Началника на ДНСК – гр. София, с което на „Монтажи“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар
Станчев“ № 9, представлявано от Т.Б.Д. – ИД, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1
от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8