Присъда по НОХД №74/2021 на Районен съд - Павликени
| Номер на акта: | 13 |
| Дата: | 28 октомври 2021 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.) |
| Съдия: | Евелина Петкова Карагенова |
| Дело: | 20214140200074 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 74/2021Г. НА ПРС
Обвинението е против В. Н. Ф. с ЕГН **********, от с.В.,общ.П. за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и „б", вр. чл.20,
ал.2 от НК, Г. Н. Й. с ЕГН ********** от с. В., общ.П. за престъпление по чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК и И. Г. М. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7,
вр. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимите не се признават за виновни.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:
Тримата подсъдими се познавали и имали отношения помежду си. Подсъдимата
В.Ф. е сестра на С. Н. С., който е бил *** на подсъдимата Г.Й.. По същото време
подсъдимата Ф. е живяла на съпружески начала със сегашния си *** св. А.Ф.. Същият
имал дъщеря- св. Д.Ф., родена на *** г. Племенницата на подсъдимия М. за известно
време живеела със сина на подсъдимата Г.Й..
Подсъдимите работели в Ш. и на 7.10.2011 г., прибирайки се за Република
България те, заедно с малолетната Д. спрели в гр.Б., Република С. Пътували с две коли:
в едната били св.А.Ф. заедно с дъщеря си Д. и подсъдимата В.Ф., а в другата кола: С.
С. и Г.Й.. Подсъдимият И.М. пътувал по пътя ту в едната, ту в другата кола. Спрели в
късния следобед в гр.Б. на паркинг в града да купят храна за из път и да се разходят.
На площад „***" № 12 в същия град се намирал златарски магазин "П***, собственост
на св. Д. А./G. A./. В магазина били поставени три продажни щанда, остъклени в
горната си част, в която били изложени различни синджири, гривни, пръстени, обеци и
други бижута. Единият от щандовете бил разположен в дъното на магазина срещу
входната врата и зад него стояла продавачката св. Е. Н., а другите два щанда били
разположени съответно вляво и вдясно от вратата. Тримата подсъдими влезли в
магазина и се насочили към щанда срещу вратата и застанали плътно един до друг.
След тях влязло детето Д., облечено с розово яке с розова чанта през рамо, оглежда се
и бързо се насочва надясно към щанда , който е отдясно в магазина, навежда се и
издърпва едно чекмедже като на два пъти взема от съдържанието му, поставя го в
чантата си, след което излиза оттам и прикляка до вратата. Това става докато двете
подсъдими разговарят с продавачката, която им показва бижута. До жените стои
подсъдимия. Тримата подсъдими се обръщат назад, подсъдимият М. извикал детето, то
с е приближило и започнало да подскача. Подсъдимият М. излязъл от магазина с
детето. Двете подсъдими продължават да говорят с продавачката, тя им показва
бижута, но подсъдимите не купуват нищо. Продавачката явно се усъмнява в нещо,
взема слушалката от стационарния си телефон и бързо отива до щанда, където е било
детето преди, отваря едно чекмедже. Подсъдимите тръгват към вратата, но
продавачката е отишла до вратата и държи дръжката й. Звъннал телефона на
продавачката, двете подсъдими й посочили нещо зад гърба да й отвлекат вниманието и
да излязат. На вратата става сбутване между продавачката и подсъдимите и трите жени
излизат извън магазина. Подсъдимата Ф. и подсъдимият М. избягали, а на място
дошли охранители и полицаи. Накарали детето да изсипе съдържанието на чантата си
1
пред магазина, после върнало нещата в чантата си и не искало да я предаде на
продавачката и на полицията. Продавачката успяла да издърпа чантата на детето
Детето кляка и започна да удря по земята с ръце, после подскача на място / това
движение в тази последователност е твърде характерно, тъй като впоследствие ще се
повтаря няколко пъти/ . После влизат в магазина подсъдимата Й., детето, продавачката
и полицаите. Подсъдимата Й. на няколко пъти се доближава до детето, уж посяга да го
удари. Детето продължава да извършва описаното по- горе характерно движение в
посочената по-горе последователност. На място дошъл собственика на магазина св. А.
Установено било, че от златарския магазин са взети 14 бр. златни синджири и 4бр.
сребърни синджири на обща стойност 4502 евро с левова равностойност 8805.15лева.
Същите са били собственост на св. А. и са му върнати със съдействието на полицията.
Тази обстановка се доказва от извършения оглед на вещественото доказателство-
диск от охранителни камери в златарския магазин в съдебно заседание в присъствието
на страните. Св. Д.Ф. дава показания, че магазина били тя и тримата подсъдими,
подсъдимите също потвърждават, че са били в златарския магазин. Но последните
твърдят, че само детето е взело бижутата и те нямат връзка с това.
Извършена е СТКЕ и вещото лице дава заключение, че двата записа са
извършени около 19.00часа на 07.10.2011г.от охранителна камера на златарския
магазин в гр.Б. и впоследствие са записани на DVD носител във формат avi и не са
манипулирани, няма прекъсване или изрязване на кадри. Записите са без аудиозвук
сигнал и вещото лице посочва за причина за това най-вероятно опционално
забраняване записването на звук с оглед спестяване от обема на дисковото
пространство на камерата.
Съдът намира, че от обективна страна подсъдимите са извършили кражба на 14
бр. златни синджири и 4бр. сребърни синджири на обща стойност 4502 евро с левова
равностойност 8805.15лева, върнати на собственика им със съдействието на полицията.
Деянието е извършено под формата на съучастие – посредствено извършителство.
Съгласно правната теория такова извършителство е налице когато едно лице използва
друго наказателно неотговорно лице за конкретния случай да осъществи дадено
престъпление / в. случая кражба/ Наказателната неотговорност може да се дължи на
поначало наказателна неотговорност на лицето, както е в случая- детето е малолетно,
ненавършило 14 години към датата на деянието- било е на 9 години. Посредственият
извършител действа умишлено като използва едно друго лице като оръдие за
осъществяване на дадено престъпление.
В случая не може да става въпрос за единично действие само и единствено от
малолетното дете, кражба извършена само от него, без знанието и съдействието на
подсъдимите, както се опитват да опишат деянието св. Д.Ф. и подсъдимите с оглед
защитна позиция и с желание да избегнат наказателната отговорност предвид, че
малолетното дете е наказателно неотговорно лице. Цялостното поведение на детето и
на подсъдимите и на детето, проследена по записа от камерите сочи, че проявата на
детето не е инцидентна- да влезе, да си хареса бижута, да ги вземе да си играе.
Напротив: то влиза след подсъдимите, оглежда се, вижда, че не го вижда
продавачката и уверено се насочва към чекмедже отзад единия щанд отдясно на врата,
без колебание отваря шкафа, вади и слага на два пъти бижута в чантата си, после
излиза приклекнало и кляка до вратата. Подсъдимите са осъществили физическа
преграда с телата си и от друга страна са ангажирали вниманието на продавачката с
2
разглеждане на бижута, които не купуват. Подсъдимият М. отвежда детето навън, а
другите подсъдими търсят начин да напуснат магазина, като подсъдимата Й. не успява,
тъй като се намесили охранителите и полицията и възпрепятствали възможността тя и
детето да напуснат безпрепятствено района на златарския магазин с придобивките.
Съдът не кредитира защитната позиция на защитниците на подсъдимите, че не е
доказана съпричастността на подсъдимите в деянието. На записа се виждат 1 мъж и две
жени, както и едно дете. Безспорно се установява от показанията на св. Д.Ф., че това са
именно тя и подсъдимите.От обясненията на подсъдимия М. също се потвърждава, че
мъжът на камерата е именно той. Двете жени на камерата са отличени като едната е с
бяло яке и е по-възрастна. Именно тя се кара на детето в магазина и е в магазина
когато са дошли полицаите. В обясненията си подсъдимата Й. посочва, че тя е тази
жена, която е заварена в магазина от полицаите. Та е и по-възрастна предвид ЕГН-то й
от другата жена. Другата жена се явява именно подсъдимата Ф.. Това се извежда от
показанията на св.Ф., св. Д.Ф., обясненията на подсъдимите Й., М. и от самите
обяснения на Ф..Безспорна е идентификацията на лицата, присъстващи в магазина,
възприети при огледа на записа от охранителната камера, запечатала деянието.
Тримата подсъдими и детето са тръгнали според св. А.Ф. да търсят храна, да се
разходят в гр. Б. Всъщност те се оказват в златарски магазин, където нямат намерение
да купуват бижута. Същите не са влезли в магазина и само да разглеждат, тъй като не
водят плътно със себе си детето, а са оставили детето да влезе след тях и да извърши
кражбата като са му съдействали с поведението си на отвличане на вниманието на
продавачката. Те не са извършили никаква покупка, „тъй като стоките били скъпи“,
както твърди подсъдимата Ф.. Това обаче би могло да се установи още преди влизане в
магазина по цените на витрината или при влизане в него по цените на изложеното по
щандовете, а в случая тримата подсъдими са се подредили плътно един до друг, в
такива позиции, че да закрият изцяло гледката на продавачката до мястото, където
отива малолетното дете, водели са разговор с продавачката, тя е вадела бижута от
различни рафтове, симулирали интерес да купят стока от магазина с цел да се даде
възможност на детето да извърши кражбата без да е забелязано от продавачката. Това
тяхно действие е създало условия за кражбата, намалило е бдителността на
продавачката, закрита била гладката й към по-голяма част от магазина, минимално на
височината на детето. Детето при влизане в магазина се е огледало и след като се е
убедила, че продавачката не вижда в нейна посока, е минало зад щанда. Дейността на
детето не е моментно неустояване на бижутата, а то е извършило кражбата бързо,
хладнокръвно и предпазливо- отворило е чекмедже зад щанда, на 2 пъти е сложило
бижута в чантата си и после е затворило чекмеджето и е излязло
приклекнало.Симулирало е че му се ходи до тоалетна като е дало сигнал, че е взело
бижутата и е дала повод за бързо напускане на магазина с подсъдимия М.. Но
другите подсъдими не изиграли ролята си докрай и били възпрепятствани от
усетилата се продавачка. От магазина са откраднати 14 броя златни синджири (1 бр. с
тегло 3,69 гр. на стойност 284 евро; 1 бр. с тегло 1,83 гр. на стойност 141 евро; 1 бр. с
тегло 2,04 гр. на стойност 157 евро; 1 бр. с тегло 4,18 гр. на стойност 322 евро; 1 бр. с
тегло 2,11 гр. на стойност 162 евро; 1 бр. с тегло 4,81 гр. на стойност 370 евро; 1 бр. с
тегло 6,51 гр. на стойност 501 евро; 1 бр. с тегло 4,57 гр. на стойност 352 евро; 1 бр. с
тегло 2,08 гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 4,4 гр. на стойност 339 евро; 1 бр. с
тегло 2,08 гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 3,57 гр. на стойност 275 евро; 1 бр. с
тегло 3,09 гр. на стойност 307 евро; 1 бр. с тегло 2,62 гр. на стойност 202 евро;) и 4
броя сребърни синджири( 1 бр. с тегло 2,13 гр. на стойност 164 евро, 1 бр. с тегло 2,08
гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 2,66 гр. на стойност 205 евро и 1 бр. с тегло 3,13
гр. на стойност 241 евро) на обща стойност 4502 евро с левова равностойност 8805,15
3
лв., във владението на Е. Н., собственост на св. Д. А., върнати му със съдействието на
полицията.
На следващо място съдът отчита и поведението на детето при установяване на
кражбата: това характерно движение, повтарящо се многократно в едно и съща
последователност е едно добре заучено такова. Действията на подсъдимата Й. са
пресилени и симулативни- уж че се кара и удря детето, които на записа се възприемат
като пресилени и симулативни, което се тръшка, за да предизвика съчувствие. При
анализиране на поведението на подсъдимите и малолетното дете съдът прави извод,
че лицата са действали по опреден сценарий, деянието е добре обмислено, задачите са
разпределени.
Освен това съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Й. и Ф., че Й. не
познавала М., че Ф. не отговаряла за чуждото дете Д.. Напротив, в показанията си св.
А.Ф. посочва, че подсъдимата Ф. се е грижела за дъщеря му по време на
съжителството си, като впоследствие двамата сключили граждански брак.
Подсъдимата Й. също има отношения както с подсъдимата Ф. чрез бившия си ***,
който е брат на подсъдимата Ф.. Невярна се оказа и тезата на Й., че не познава М.
предвид посочените от последния отношения между децата им. Съдът намира, че
подсъдимите са свързани един с друг чрез посочените по- горе отношения, работили
са в Ш. и заедно се прибирали. Не само че се познавали, но и имали близки отношения
един с друг. За това сочат и действията им: заедно тръгват в гр.Б.. Бащата на детето е
оставил на съжителката си да изведе детето му, поверил й го е, което по никакъв
начин не потвърждава посоченото от Ф., че тя няма отношение към чуждото дете.
Подсъдимият М. излиза от магазина спокойно, съпровождайки детето, което сочи, че
детето се чувства спокойно в негово присъствие. Съдът намира, че в случая
действително се касае до посредствено извършителство от страна на подсъдимите,
които са използвали малолетното дете Д.Ф. като оръдие на престъплението.
От обективна страна Подсъдимата Й. е извършила деянието по обвинителния
акт, квалифицирано по чл.194 ал.1 врчл.20 ал.2 от НК. Същата е била осъждана през
1987г за джебчийски кражби , през 1993г за кражба като е реабилитирана.
Подсъдимият И.М. е извършил деянието по обвинителния акт, квалифицирано
по чл. 195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК- при
условията на повторност в немаловажен случай. Същият е осъждан за кражби, , както
и по чл 215 от НК, по чл.249 от НК, 304а от НК. Осъждането през 2006г по НОХД
№*** на РС П. за кражба на лишаване от свобода 3месеца, изтърпяно на ***г обуславя
квалифициращото обстоятелство повторност.
Подсъдимата В.Ф. е извършила деянието по обвинителния акт , квалифицирано
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и „б", вр. чл.20, ал.2 от НК.
Същата е осъждана за извършено престъпления като непълнолетна чл.279 и чл.316 от
НК, за които е реабилитирана по права. През 2000г и 2002г е осъдена за кражби и по
чл.316 от НК, през 2005г е осъждана за престъпление по чл. 314от НК, през 2008г – за
престъпления по чл.279 от НК и чл.318 от НК.С определение по ЧНД№***/2010г на
РС С. е извършено групиране на наказания и е определено най-тежко наказание 6
месеца лишаване от свобода с присъединяване на наказание глоба с приспадане
изтърпяно наказание пробация както и да изтърпи отделно кумулирано наказание по
групирани присъди от 1 година лишаване от свобода, като наказание то от 6 месеца
4
лишаване от свобода е изтърпяно до ***г., а наказанието от 1 година лишаване от
свобода е изтърпяно до 29.12.2010г, което обуславя наличието на квалифициращото
обстоятелство опасен рецидив.
Съдът намира, че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.197
от НК За да се приложи този привилегирован състав би следвало да има доброволност
при възстановяване на отнетите вещи. В случая благодарение на действията на
магазинерката и намесата на охранители и полиция вещите са върнати на собственика.
От субективна страна деянието е извършено умишлено. Дейците са съзнавали
обществената опастност на деянието,общественоопасните му последици,които пряко е
целял и е разбирал свойството и значението на извършеното и е ръководели
постъпките си, съзнателно са мотивирали наказателно неотговорното лице да
осъществи изпълнението от фактическа страна състава на престъплението кражба.
Отчита се, че детето е било 9 годишно и че подсъдимите са го мотивирали и са
съдействали за осъществяване на противоправния резултат.
Обществената опасност на деянието е завишена. Действали са три лица
пълнолетни и едно малолетно дете като оръдие на престъплението.
Обществената опасност на подсъдимата Й. не е висока, същата е
реабилитирана , а на останалите подсъдими е завишена- подсъдимият М. е действал
при условията на повторност, подсъдимата Ф. при условията на опасен рецидив.
Отегчаващи вината обстоятелства: предишни осъждания, за Й. и последващо
осъждане.
Смекчаващи вината обстоятелства- възстановяване откраднатото на собственика
чрез полицията, подсъдимите са били с трудови навици, за подсъдимата Й. -същата се
води неосъждана, тъй като е реабилитирана. Подсъдимите дават обяснения и са
съдействали на правосъдието в Република България. Съдът не приема непризнаването
на вината от подсъдимите за отегчаващо вината обстоятелство, а за тяхна защитна
позиция.
Съдът отчита и факта, че деянието е на 07.10.2011г , водено е разследване в С.,
което е било спряно и после възобновено, извършен е трансфер на наказателното
производство, като настоящото досъдебно производство е образувано на 04.11.2019г. в
Република България. От извършване на деянието е изтекло доста време, от
повдигането на обвинения на от 03.11.2011г. до внасяне делото в съда е изминало
доста време, въпреки, че не е изтекла абсолютната давност.
Съдът с оглед обществената опасност на деянието и дейците и като взе предвид
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства намира,че следва да наложи на те
наказания при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По
отношение на подсъдимата Й. с оглед правната квалификация на извършеното от нея,
наказуемо с лишаване от свобода без опреден минимум, съдът прилага разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и заменя наказанието лишаване от свобода с пробация.
Определя задължителни пробационни мерки както следва -Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично,
5
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. По
отношение на подсъдимия М. и подсъдимата Й. съдът взе предвид, че определеното в
закона наказание лишаване от свобода за извършеното от тях престъпление с оглед
приетата по-горе квалификация за всеки от тях има определен минимум и на основание
чл.55 ал.1 т.1 от НК определя наказанието им лишаване от свобода под минимума, а
именно по 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за всеки от
тях.
Вещественото доказателство диск със запис от охранителна камера от Златарски
магазин от 07.10.2011 год. Следва да остане към материалите по ДП № ***/2019 год.
по описа на ОСО в ОП – В. Т..
С оглед изхода на делото следва подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят
направените разноски по настоящото дело на ПРС общо 410лв. за преводи, съдебна
експертиза и тези по досъдебното производство ДП №***/2019 год. по описа на О. с. о.
към О. п. – В. Т. общо в размер на 75лв. както следва: И.М., В.Ф. и Г.Й. да заплатят по
136.66лв. направени разноски по сметката на ПРС, както и 5лв за евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист и по 25лв. направени разноски по досъдебното по
сметката на Окръжна прокуратура – В. Т.
Причини за извършеното деяние: ниска правна култура,незачитане на правото
на собственост, стремеж към противоправно придобиване на вещи.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ
6