№ 106
гр. Харманли, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200099 по описа за 2023 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0271-001460 от
30.11.2022г., издадено от ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, с което на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симеоновград,
ул. **** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят М. Х. М. в законово- предвидения срок обжалва
горецитираното НП, което счита за неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения при
съставянето на акта и наказателното постановление, които са ограничили
правото на защита на нарушителя. С оглед на изложеното моли съда за пълна
отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.В. П. от АК – Хасково, който пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление изцяло. Излага подробни доводи
относно вмененото за извършено от жалбоподателя нарушение, като твърди,
че същото не е извършено от обективна и субективна страна.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема
становище. В съпроводителното писмо към административно-наказателната
преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 09.11.2022г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 818374 срещу М. М. за това, че на 09.11.2022г. в
15:30 часа в гр. Симеоновград на ул. *** управлявал електрическо двуколесно
превозно средство черно на цвят, без рег. номер и без номер на рама с надпис
Uper като водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер ARPL-0565 в 16.55 часа
на 09.11.2022г. и отказал да даде кръв за химическа експертиза.
Контролният орган – свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши
автоконтрольор при РУ–Харманли, ПУ-Симеоновград в присъствието на
свидетелите В. В. Г. и Ц. Б. Г., съставил на нарушителя – жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 818374 от
09.11.2022г. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 09.11.2022г.
в 15.30 часа в гр. Симеоновград по ул. *** в посока към ул.“*** до
кръстовището образувано с ул. **** управлявал електрическо двуколесно
превозно средство черно на цвят без рег. номер и без номер на рама с надпис
Uper, като водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер ARPL-0565 в 16.55 часа
на 09.11.2022г. и отказал да даде кръв за химическа експертиза.
Актът е съставен в присъствието на лицето посочено в него като
нарушител, който е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На датата на негово съставяне на жалбоподателя е връчен
препис от акта, удостоверено с надлежно попълнена разписка.
С издаденото НП се ангажира административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП като му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. НП е връчено на
жалбоподателя на 07.02.2023г. Депозираната жалба се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и
срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ
съда) ефект.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
2
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени
за това лица, притежаващи необходимата за това компетенция съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б.
"б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложените Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което се
оспорва от страните в смисъл, че проверката с дрегер или друг тест е
следвало да бъде извършена от служители на сектор „Пътна полиция“ и
някои служители на „Охранителна полиция“, а такива правомощия на
актосъставителя не се установили, което с оглед приетото по делото
доказателство в тази посока, а именно –Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министър Бойко Рашков, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП
и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и
системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП, се явява неоснователно. Както в АУАН, така и в НП са изложени
всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл. 34, ал.1 от
ЗАНН срок.
Обжалваното НП също е издадено в срок, но следва да бъде отменено
поради следните основания:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева.
От фактическата обстановка описана в акта и в наказателното
постановление и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели В. Г., Ц. Г. и Я. Я. стана ясно, че превозното средство е
електрическо такова, разграфено до 80 км на километража и с батерия над 25
вата.
В случая установеното за управлявано от жалбоподателя не е сред
превозните средства посочени в текста за нарушена разпоредба, респ. лицето
3
което го управлява не следва да се счита за водач по смисъла на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, поради което следва да се приеме,
че жалбоподателят не е осъществил твърдяното нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе
си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и/или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство, на предписанието за изследване с Доказателствен анализатор и да
даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта са
три различни способа, чрез които се установява употребата на алкохол. В
случая в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като
три различни алтернативни възможности, които контролиращият орган
следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява ПС след или без употреба на алкохол. Ако
водачът откаже две от посочените възможности, но се съгласи да му бъде
извършена проверка по третия възможен метод, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По тази причина изброяването на методите,
с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не
представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае
за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо
по кой метод. От събраните по делото гласни доказателства (показанията на
свидетелите В. Г., Ц. Г. и Я. Я.) и писмени такива, безспорно се установяват
обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в
НП, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство, като изрично
е заявил, че не желае. Законодателят е използвал в случая както алтернативно,
така и самостоятелно предпоставките, при които е налице извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и издаването на
Медицински талон за химическо изследване на нарушителя при положение,
че даде кръвна проба в указания му законов срок е допълнителна законова
възможност да не му се дири административнонаказателна отговорност по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, а да се вземе административно отношение в
производството от АНО, съгласно наличието или липсата на алкохол в кръвта
му. В този ред на мисли актосъставителят освен задълженията си по ЗДвП е
изпълнил и задълженията си по Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози и с наименование към настоящи момент - Наредба № 1 от 19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието,
4
като правилно е издал и Талон за медицинско изследване, но жалбоподателят
не е изпълнил и разпореждането да му бъде взета кръвна проба, което също
се приравнява на отказ да бъде изследван за употреба на алкохол, както и
изрично е заявил, че отказва да даде кръвна проба. В талон за изследване е
посочено, че лицето отказва тест за алкохол, а във Фиш да спешна
медицинска помощ е посочено, че лицето отказва да даде кръв за алкохолна
проба, придружени с информирано съгласие, подписано от жалбоподателя с
посочени дата и час.
Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Т.
10 от § 6 от ДР на ЗДвП гласи, че "Пътно превозно средство" е съоръжение,
придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или
товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите
и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а съгласно т. 11
на § 6 от ДР на ЗДвП - "Моторно превозно средство" е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.
В настоящия случай следва да се съдържат данни за качеството на
водач на жалбоподателя, както и за техническите характеристики на
моторното превозно средство. В описанието на нарушението е посочено, че
жалбоподателят е управлявал електрическо превозно средство – марка UPER
черно на цвят двуколесно, като със свидетелски показания техническите
характеристики на същото бяха допълнени в съдебно заседание, което е
недопустимо, а и не може да се направи категоричен извод за това дали
същото е изключено от групата на МПС и тогава отказът на лице да бъде
тествано за употреба на алкохол в качеството му на водач на индивидуално
електрическо превозно средство не би подлежал на административна санкция
съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Липсва точно посочване на
категорията на превозното средство, а непълното описание на
административното нарушение води до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, което е съществено.
Поради горните мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към чл. 143, ал. 1
от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Според т. 6 на ДР на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от ЮЛ,
в структурата на която е административният орган. Следователно в случая
5
разноските трябва да бъдат възложени върху това ЮЛ, от което е част
административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР-гр. Хасково като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР, в който смисъл съдът съобрази и Р № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС. Представен е договор за правна защита и съдействие
с договорено адвокатско възнаграждение и платено такова в размер на 200,00
лева, което следва да се присъди.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2,т.1,вр.
ал.3,т.2 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-0271-001460 от
30.11.2022г., издадено от ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, с което на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симеоновград,
ул. **** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Хасково да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Симеоновград, ул. **** сумата от 200 ( двеста ) лева, представляваща
разноски по НАХД № 99/2023г. на РС Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6