РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300502677 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Т. против решение
№ 3713/18.08.2023г. по гр.д.№ 5347/2022г. на ПдРС, V бр.с., с което същият е осъден да
заплаща на пълнолетния си син М. Т. издръжка в размер от 280 лева месечно, считано от
26.10.2022г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че същото не е съобразено нито с възрастта, нито със
здравословното състояние, нито с финансовите възможности на жалбоподателя. Твърди се,
че са възприети негодни косвени доказателства относно материалните възможности на
жалбоподателя вместо да бъдат кредитирани наличните преки доказателства по делото. Иска
се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за издръжка.
От въззиваемия М. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Поддържат се изводите на първоинстанционния съд относно
материалните възможности на жалбоподателя.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 5347/2022г. на ПдРС, V бр.с. е образувано по искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 144 от СК от М. М. Т. против М. Т. Т..
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2022г. ищецът- въззиваем в настоящето
производство, навършил пълнолетие и поради тази причина отпаднало основанието за
заплащане от баща му на предходно присъдената му издръжка. М. Т. бил ученик в 12 клас в
СУ”*****”- гр.****, в редовна форма на обучение. Нямал собствени доходи и бил изцяло на
издръжката на майка си. На нея през 2019г. й открили ***** заболяване и претърпяла две
операции, като била с 60% трайно намалена работоспособност, определени с ЕР на ТЕЛК.
Животът поскъпнал и потребностите на ищеца от издръжка нараснали. Посещавал танцова
1
школа към ***** ансамбъл „*****” три пъти седмично, за което майка му плащала по 28,80
лева месечно. Когато ходели на фолклорни фестивали или на обмяна на опит от
фолклорната школа, плащали по 400,00 лева пътни, храна и нощувка. Отделно от това майка
му купувала и карта за градския транспорт, както и лекарства при необходимост. През месец
октомври 2022г. тя нямала никакви доходи поради преизчисление на пенсията й във връзка с
новото решение на TEЛK. Освен това тя се грижела за бабата на ищеца, която била на 83
години и била със сериозни здравословни проблеми. Живеели в жилище собственост на
вуйчото на ищеца, който бил в чужбина, и на баба му, като през зимната били принудени да
отопляват само една стая, поради високата цена на тока. В същото време ответникът бил
здрав и трудоспособен. Той бил дългогодишен ***** в ***** оркестър за народна музика.
Макар и да бил пенсионер, работел като ***** към ***** академия - ****, както и като
***** в различни ресторанти. Често го канели да свири и на частни партита и рождени дни
за заможни клиенти. Ответникъ бил много добре материално, нямал други непълнолетни
или малолетни деца, за които да се грижи. Живеел в собствено жилище, имал и лично МПС.
С подадения от М. Т. отговор на исковата молба искът по чл.144 от СК е оспорен
като неоснователен. Твърди се, че ответникът бил пенсионер с първоначална пенсия в
размер на 483 лева. Обстоятелството, че майката на ищеца го отглежда в недобри битови
условия, не можело да е основание да се търси по- голямо участие на другия родител в
издръжката Освен това, основавайки се на доказателствата по предходни дела за издръжка,
водени между същите страни, М. Т. счита, че другият родител умишлено се е поставил в
ситуацията да не реализира трудови доходи, а да разчита само и единствено на издръжката,
изплащана от ответника. Общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следвало да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират
към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели
извън издръжката. Издръжката била предназначена да осигурявала задоволяване на
минималните нужди на получаващия. Неизбежността на „активните социални контакти" не
следвало да се покриват от нея. Освен това, тя не бивало да осигурява лукс - частните уроци
били извън стандарта на националната програма за обучение в средните училища. По
отношение на транспортните разходи се сочи, че съгласно чл. 27, ал.1, т.4 от Наредба за реда
и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на
територията на община ****, „учащите имат право на преференциална карта“ на стойност
16,00 лев/. Следвало да се има предвид, че ответникът страдал от редица хронични
заболявания, които изисквали специален хранителен и двигателен режим, което го
възпрепятствало да полага някакъв извънреден труд, освен спорадични повиквания като
***** в *****-****, откъдето се бил пенсионирал.
Безспорно е, че въззиваемият М. Т. е син на жалбоподателя М. Т., като това
обстоятелство пряко се установява и от приетото по първоинстанционното дело
удостоверение за раждане. Прието е и уверение изх.№ ИК-8-12/15.09.2022г. от СУ“*****“-
гр.****, видно от което през учебната 2022/2023 година въззиваемият е бил ученик в ХІІ
клас, дневна форма на обучение. От приетото ЕР на ТЕЛК № 90812/19.10.2022г. се
установява, че майка му М. И. е с 60% трайна неработоспособност, с противопоказни
условия на труд: тежка физическа работа и йонизиращи лъчения. Налице е удостоверение от
26.10.2022г. от ***** ансамбъл „*****“-****, от което е видно, че М. Т. всеки понеделник,
вторник и сряда от 19,00ч. участва в **** **** школа към ансамбъла. Според предоставена
от НАП- гр.**** справка, той няма регистрирани трудови договори, няма декларирани други
доходи, недвижими имоти и МПС. По делото на ПдРС са приети също така рецепта за
изписани медикаменти на жалбоподателя; медицинско направление за същия, с вписана
диагноза „*****“ и придружаващи заболявания „*****“, „*****“ и „*****“; грамота на М.
Т. за първо място на ***** фестивал; медицинско удостоверение за баба му; удостоверение
от *****-гр.****, видно от което той е приет в І курс, специалност „*****“ през учебната
2023/2024 година; разписка за дължима от бабата сума към „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД; удостоверение за родствени връзки на въззиваемия; втора справка
от ТД на НАП- гр.****, видно от която жалбоподателят няма регистрирани трудови
договори, притежава земя в гр.****, земя и сграда в с.***** и лек автомобил „Форд“,
2
деклариран през 2007г., а също така, че през 2021г. е декларирал доход в размер от 2247
лева от „други извънтрудови правоотношения“, код 30714 по Номенклатурата на кодовете за
вида на дохода по чл.73 от ЗДДФЛ; удостоверение за родствени връзки на М. Т.; справка от
Дирекция „Бюро по труда“- гр.****, в която е отразено, че майката на въззиваемия е била
регистрирана там като безработна за пръв път на 07.04.2009г., а последната прекратена
регистрация била на 02.12.2022г., като през този период била многократно регистрирана и
прекратявана, насочвана била към подходящи работни места, но само с фирма „*****“ЕООД
сключила трудов договор, изпълнението на който продължило три дни; писмо изх.№ 1029-
15-8216/21.03.2023г. от ТП на НОИ-гр.***, видно от което до месец юни 2022г. М. Т.
получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в размер от 554,99
лева, след което пенсията му била увеличена на 683,46 лева, като периодично получавал и
еднократни добавки в размер от около 70,00 лева.
По първоинстанционното дело е разпитана майката на въззиваемия М. Х. И., която
като цяло възпроизвежда изложените в исковата молба обстоятелства. Тя сочи също така, че
М. Т. *** на синтезатор и **** в заведенията, в които работел всяка петък и събота вечер.
Той *** оркестър „*****“, състоящ се от него самия, певица и цигулар. Един от другите му
синове също бил *****, ***** и работел с баща си.
По настоящето дело са приети заверено копие от снимка от онлайн социалната мрежа
„Фейсбук“, качена от разпитания като свидетел Ц. П.; писмо от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-гр. ****, ведно с приложено копие от документ на чужд език за регистриран
на 21.07.2023г. лек автомобил „Форд Мондео“- собственост на жалбоподателя; разписка от
12.10.2023г. за платена от въззиваемия здравно- осигурителна вноска в размер от 59,60 лева;
вносна бележка за платена от него семестриална такса в размер от 540 лева; удостоверение
от *****-гр.**** за това, че жалбоподателят няма сключен с академията граждански договор
за учебната 2023/2024 година, като хоноруван *****; удостоверение от *****-гр.**** в
уверение на това, че М. Т. има сключен граждански договор с академията, по който
получава нетно възнаграждение в размер от 372,59 лева месечно.
Освен свидетеля Ц. П., като свидетел отново е разпитана майката на въззиваемия М.
И.. Свидетелят П. сочи, че е свирил с М. Т., но преди 2- 3 години Т. си счупил ръката и
оттогава не били свирили заедно. Свидетелят свирел в различни градове в цялата страна, без
да участва в определен оркестър. Доколкото било известно на свидетеля, след като си
счупил ръката, жалбоподателят не свирел по заведения, сватби или други тържества. С него
се виждали на кафе и той не бил споделял да свири някъде. На свидетеля не му е известно
М. Т. да е пътувал до Швейцария през лятото на тази година. От колеги- *****и бил чул, че
единият от синовете на жалбоподателя му бил купил автомобил. Автомобилът бил доставен
в Р.България от фирма, която се занимавала с такива услуги. Свидетелката И. сочи, че е
видяла рекламен афиш на механа „*****“ в село ***** за предстоящите празници, на който
пишело, че за доброто настроение на посетителите ще се погрижи оркестър „*****“, *****
на който бил жалбоподателят. Имало и снимка на оркестъра, на която били той, свидетелят
Ц. П. и певицата на оркестъра.
Съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Първите две предпоставки за предоставяне от жалбоподателя на издръжка за
сина му М. Т. несъмнено са налице- през периода от завеждане на делото въззиваемият е
учил и понастоящем учи в редовна форма на обучение в СУ“*****“- гр.**** и в *****-
гр.**** и не разполага с доходи или имущество, от които да се издържа. След постъпване в
*****-гр.**** той има сключен граждански договор с академията и получава нетно
възнаграждение в размер от 372,59 лева месечно, което не е достатъчно за издръжката му.
Определената от МС линия на бедност през 2023г. е 504 лева, а минималната работна
заплата- 780 лева. При това следва да се има предвид, че М. Т. учи във висше учебно
3
заведение, като образованието му е свързано със значителни разходи- не само заплащане на
семестриалната такса от 540 лева, но и разходи за храна извън дома, учебници, помагала и
др..
Спорът по делото се свежда относно до това, дали жалбоподателят въобще има
възможност да предоставя на сина си издръжка, без това да съставлява особено затруднение
за него. Както се сочи и в мотивите към Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1694/2010 г., III г. о., „Родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава
средства над необходимите за собственото му съществуване“. М. Т. получава пенсия в
размер от 683,46 лева. През 2021г. той е декларирал доход в размер от 2247 лева от „други
извънтрудови правоотношения“. Безспорно е, че към онзи момент той е *** в ресторанти и
други заведения, както и по сватби. Липсват данни за това междувременно да е настъпило
влошаване на здравословното му състояние, което да е създало пречки за това той да
продължи да реализира доходи от участия като ***** в различни събития. Самият той не
твърди да си е чупил ръка, поради което показанията на свидетеля П. в тази им част не
следва да се имат предвид. При преценка на показанията на свидетелката М. И. относно
това, че и понастоящем жалбоподателят има ангажименти с оркестъра си „*****“, следва да
се отчете личната й за*****есованост от изхода на делото, тъй като тя е майка на
въззиваемия и двамата живеят в едно домакинство. Аргумент в подкрепа на извода, че М. Т.
реализира доходи от ***** дейност, е обстоятелството, че в хода на делото за издръжка той
е придобил лек автомобил. Придобиването е възмездно и на негово име, като се предполага,
че е купил автомобила със свои лични средства. Показанията на свидетеля П., че бил чул, че
автомобилът е подарък от друг негов син, не опровергават пряко и категорично горния
извод. От формална страна договорът за покупко- продажба съставлява пряко доказателство
за заплащане от жалбоподателя на продажната цена. Относно това, дали вписаната в
договора за покупко- продажба продажна цена от 750 швейцарски франка, равняваща се
приблизително на 1500 лева, е реална или фиктивна, не може да се направи обоснована
преценка от една страна предвид липсата на данни за годината на производство и
техническото състояние на автомобила, а от друга страна предвид необходимостта от
специални знания за определяне на реалната пазарна цена. Като се има предвид обаче
общоизвестния факт, че през периода от началото на пандемията от Ковид 19 цените на
употребяваните автомобили се повишиха почти двойно не само в Р.България, но и в цяла
Европа, а и разходите за транспортиране на автомобила до Р.България са значителни, следва
да се приеме, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства, надхвърлящи тези,
необходими за покриване на собствените му основни нужди, за да предоставя издръжка и на
сина си в присъдения от ПдРС размер от 280 лева месечно. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3713/18.08.2023г. по гр.д.№ 5347/2022г. на ПдРС, V
бр.с., с което жалбоподателят М. Т. Т. е осъден да заплаща на пълнолетния си син М. М. Т.
издръжка в размер от 280 лева месечно, считано от 26.10.2022г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5