Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.
София,
28.06.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при
секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело 7257 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 75261 от 22.04.2020 г. по
гр. д. № 16361/2018 г. на СРС - I ГО,
165 състав, съдът е осъдил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А.Л.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на С.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с банкова сметка ***
№ BG31 ******, сумата от 3 250 лева - платено на
отпаднало основание възнаграждение по развален договор за изработка от
23.05.2017 г. за строителство на ограда в поземлен имот с идентификатор
07106.1432.164, намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с адрес: кв. „Д. ******,
ведно със законната лихва за забава за плащане на последната сума от 09.03.2018
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 032, 50 лева - разноски по делото.
Със същото решение съдът е осъдил,
на основание чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, А.Л.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на В.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с банкова сметка ***
№ BG58 ******, сумата от 2 310, 38 лева - платено на
отпаднало основание възнаграждение по развален договор за изработка от
23.05.2017 г. за строителство на ограда в поземлен имот с идентификатор
07106.1432.164, намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с адрес: кв. „Д. ******,
ведно със законната лихва за забава за плащане на последната сума от 09.03.2018
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 733, 90 лева - разноски по делото, като е отхвърлил предявения иск за
връщане на сума, платена на отпаднало основание за разликата над
уважения размер от 2 310, 38 лева до пълния предявен размер от 3 250 лева.
От особения представител на ответника А.Л.Л. - адв. П.,
е постъпила въззивна жалба от 22.05.2020 година срещу решението, с което
са уважени исковете с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и
чл. 86 ал.1 ЗЗД като съответно по отношение на С.С.
искът е уважен изцяло, а по отношение на В.С. искът е уважен до размера от 2
310 лева, при твърденията, че решението е неправилно и необосновано в
обжалваните части по подробно изложени аргументи. По-конкретно се поддържа, че договорът между
страните не е развален, доколкото по делото не е представена писмена покана за
разваляне на договора от кредитора.
Въззиваемите С.И.С. и В.М.С. оспорват жалбата, намират я за неоснователна по съображения,
изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от
26.06.2020 година.
Решението на първоинстанционния
съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от В.М.С. срещу А.Л.Л.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на сума, платена на отпаднало
основание,
за разликата над уважения размер от 2 310, 38 лева до пълния предявен размер от
3 250 лева, като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както приема
в своята константна практика Върховният касационен съд, въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо.
По правилността на обжалваното решение въззивната
инстанция намира следното:
В исковата молба се излага, че на 23.05.2017 г. между
ищците и ответника е сключен неформален договор за изграждане на масивна
бетонна ограда на имота на ищците в с. Бусманци, Столична община, с адрес: кв.
„Д. ******, като за възложената работа му заплатили следните суми, за които
били издадени разписки: На дата 23.05.2017г. била платена сума в размер на 1600
лева за закупуване на арматура; на дата 29.05.2017г. била заплатена сума в
размер 2500 лева аванс за строеж на ограда; на дата 30.05.2017 г. била
заплатена сума в размер 1500 лева за бетон за ограда; на дата 07.07.2017 г.
била заплатена сума в размер 2000 лева за ремонт на ограда; на дата 02.08.2017
г. била заплатена сума в размер 1000 лева за ограда; на дата 05.08.2017 г. била
заплатена сума в размер 1000 лева за ограда. Общата получена от ответника сума
била в размер на 9600 лева. Ответникът поел задължението за срок от един месец
със свои сили да изгради плътна ограда с височина: 2,20 метра и дължина 130
метра, като извърши следните строително-монтажни работи: земни-изкопни работи,
кофражни работи, армировъчни работи, бетонови работи, зидарски работи,
непредвидени товаро-разтоваръчни дейности.
Договорената цена за построяване на оградата била в размер на сумата 18 080,93
лв., която следвало да бъде заплащана при поискване от изпълнителя. Твърди се,
че ответникът започнал строежа на 01.06.2017 г., като не спазил уговорения
едномесечен срок за изграждане на оградата, а след 05.08.2017 г. ответникът
повече не се явил, за да довърши изграждането на оградата. Тъй като ответникът
не се явил при последния проведен с него разговор в края на месец август 2017
г., ищците му заявили, че ако не се яви да довърши строежа в срок до края на
месец септември, то да счита договора за развален, при което следва да им върне
всичко заплатено по него. Ответникът не отговорил и не се явил да довърши
строежа в предоставения му срок, което принудило ищците да сключат нов договор
с друг строител за изграждане на оградата. При извършения от него оглед на дата
21.10.2017 г. се установило, че частичната работа на ответника по изграждане на
оградата е некачествена и създава опасност от срутване на бетоновите блокчета,
което наложило всичко направено да бъде разрушено и изградено отново. В тази връзка, и с оглед уточненията
направени пред въззивния съд в проведеното на 19 май 2022 г. о.с.з. по делото,
се иска, на основание чл.55, ал.1, пред.3 вр. с чл. 88 и чл. 86 от ЗЗД,
ответникът да бъде осъден да заплати на
ищците разделно сумите, както
следва: за ищцата С.И.С. сумата от 3 250 лева - платено на отпаднало основание
по развален договор за изработка от 23.05.2017 година възнаграждение за
строителството на масивна плътна бетонова ограда в поземлен имот с
идентификатор 07106.1432.164, намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с
адрес: кв. „Д. ******, а за ищеца В.М.С.
сумата от 2 310.38 лева, платено на отпаднало основание по развален
договор за изработка от 23.05.2017 година възнаграждение за строителството на
масивна плътна бетонова ограда в поземлен имот с идентификатор 07106.1432.164,
намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с адрес: кв. „Д. ******, ведно с
дължимата лихва за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им заплащане. В условията на евентуалност и на
основание чл.59 ЗЗД се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищците при
разделност посочените по-горе суми като получени без правно основание, ведно с
дължимата лихва за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115/23.08.2013 г., том
VI, peг. № 17477, нот. дело № 979/2013 г. но нотариус И.Д.с per. № 39, от
който се установява правото на собственост на ищците С.И.С. и В.М.С. върху
поземлен имот с идентификатор 07106.1432.164 с адрес: с. Бусманци, Столична
община, с адрес: кв. „Д. ******. От Разрешение за строеж № 28/28.10.2016 г. е
видно, че на ищците е разрешено да изградят плътна ограда с височина до 2,2 м
по вътрешните регулационни граници на гореописания имот, като оградата е с
плътна част до височина 0, 6 м над терена и с решетъчни прозирни пана до
пълната разрешена височина от 2, 2 м.
По делото са представени и разписки, както следва: Разписка за получена от ответника А.Л.Л. от
ищците В. и С. Стефанови на 23.05.2017 г. сума в размер на 1 600 лева за
закупуване на арматура за строеж на ограда в с. Абдовица;
Разписка за получена от ответника от ищците на 29.05.2017 г. сума в размер на 2
500 лева за строеж на ограда; Разписка за получена от ответника А.Л.Л. от ищците Стефанови на 30.05.2017 г. сума в размер на 1
500 лева за бетон на ограда в кв. „Д. Миленков“. Разписка за получена от
ответника от ищците на 07.07.2017 г.
сума в размер на 2 000 лева за ремонт на ограда в кв. „Д. Миленков“; Разписка
за получена от ответника от ищцата С.С. на 02.08.2017
г. сума в размер на 1 000 лева за ограда в кв. „Д. Миленков“. Разписка за
получена от ответника А.Л.Л. от ищцата С.С. на 05.08.2017 г. сума в размер на 1 000 лева за ограда в
кв. „Д. Миленков“. Общият размер на получените суми възлиза на 9 600 лева.
Представен е констативен
протокол от 21.10.2017 г., оспорен от ответника, който съдържа признание на
ищците по реда на чл. 175 ГПК, че към 21.10.2017 г. са били използвани долните
части (основите) на започнатата ограда, като съгласно констативния протокол те
е следвало да бъдат дозалети с бетон, но е било
предвидено да се ползват при строителството, а горната част от бетонови
блокчета е била предвидена за премахване.
На лист 19 - 21 от папката на СРС е представен
протокол, съставен от неучастващи по делото лица, който представлява частен
свидетелстващ документ, оспорен от ответника, поради което правилно
първоинстанционният съд не го е взел предвид при обсъждане на доказателствата и
при формиране на крайния си извод.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушано и
прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че
подписите на посочените по-горе разписки са на ответника А.Л..
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че горната част на
проектираната ограда е била негодна, тъй като бетонните блокове са били
разположени нестабилно и е следвало да се премахнат, като същите евентуално е
можело да се отчетат като стойност на материала от 2 493 лева, но следва да се
има предвид, че не е ясно дали част от тях не са били унищожени. По отношение
на основите на оградата цената на строителните работи без печалба при вложена
арматура в основата е 4 171 лева, а без изпълнена арматура на основата - 2 979,
25 лева. Вещото лице е изчислило и 10 % печалба за строителя в двата случая,
като е посочило, че армировката на основата представлява „скрити работи“, които
не могат да се установят и при оглед.
По делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М.и Б..
От показанията на св. М.се установява, че същият е бил нарочно повикан от
ищците, за да установи факти относно строителния процес в имота им близо до
гара „Искър“ в кв. „Д. Миленков“. Свидетелят е заявил, че работата по
оградата започнала през юни 2017 г.,
като на 5.08.2017 г. ответникът изчезнал и вече не се появил на обекта
физически. Свидетелят предложил на ищците да ги свърже с адвокат, тъй като били
съседи и се намирали в близки отношения, и в два телефонни разговора, проведени
в края на месец август 2017 г., всеки от ищците поискал от ответника да завърши
работата до един месец, а ако не го направи - ще смятат договора за прекратен.
По инициатива на ищците съседи на техния имот се събрали през октомври 2017 г.
да установят какво е построено, и установили, че от западната страна на имота
имало зид с височина до 9 блокчета, върху основа от разлят бетон, от север - от
5-6 реда блокчета в единия край на имота постепенно смаляващ се зид до височина
от 1 - 2 блокчета, силно изкривени; по третата граница на имота била изпълнена
основа без кофраж по земята, а по лицевата страна на имота - само прокопани
основи, без бетонни работи. Установило се през октомври 2017 г., че строежът е
некачествен и трябвало да се премахне. Ответникът сам закупувал материали за
строежа и нямал изисквания към ищците в това отношение.
От показанията на свидетеля Б., дадени пред първоинстанционния съд, се установява
следното: През 2017 г. в имота на ищците била строена ограда от края на май до
началото на юни. До началото на август били извършвани строителни работи, но те
били некачествени, защото оградата била нестабилна, и през месец октомври се
наложило друга бригада да дострои оградата. Били копани основи с багер.
Строителни работи били извършени по четирите страни на поземления имот, като
едната е била издигната до горе, другата е била изградена до върха на оградата
за около половината от дължината си, по третата граница на имота строителството
е стигнало до половината височина на оградата, а от четвъртата не са били
довършени основите. Свидетелят не си спомня да е виждал поставени арматури.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав приема, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От изложената в исковата молба фактическа
обстановка дават основание да се направи изводът, че всъщност ищецът претендира да е реализирал правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали сключения между него и ответника договор за изработка, доколкото
се позовава на това, че отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
При изпълнение с недостатъци кредиторът може да
претендира освен специфичните последици по чл. 265 ЗЗД и обезщетение за вреди,
както това е предвидено в чл. 195, ал. 2 и чл. 230, ал. 2 ЗЗД. Доколкото при
договора за изработка тази възможност не е изрично изключена, общите правила на
ЗЗД са приложими и на това основание може да се търси и само обезщетение за
вреди, без едновременно да се претендира някоя от специфичните правни последици
за некачествено изпълнение по договора за изработка.
Константната съдебна практика, обективирана в решение № 1661/06.12.1999 г., по гр. д. №
972/1999 г. на V г.о. на ВС, решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. №
1056/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
др., приема, че в същината си приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то
напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява приемане по смисъла
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
В правилно приложение на материалния закон
първостепенният съд е приел за установено наличието на договорно отношение
между страните в процеса, възникнало от сключения между тях на 23.05.2017 г.
неформален договор за изработка с предмет изграждането на масивна бетонна
ограда на имота на ищците в с. Бусманци, Столична община, с адрес: кв. „Д.
Миленков“.
По делото, от представените разписки, се потвърждава
сключването на договора за изработка, като в част от разписките, както и
първоинстанционният съд е отбелязал, ответникът изрично е посочил, че получава
плащания за ограда в кв. „Д. Миленков“. От събраните по делото доказателства се
установява, че по силата на сключения
между страните договор за изработка на ответника е възложено цялостното
изграждане на ограда по границите на целия имот на ищците. От показанията на
свидетелите и от заключението на СТЕ се потвърждава, че ответникът е извършил
строителни работи по четирите страни на собствения на ищците поземлен имот и
последният е предприел строежа, като в завършената му част същият е достигал до
височина от 9 реда бетонни блокчета над плътна бетонна основа, но строежът е останал
недовършен, а в завършената му част е страдал от недостатъци – бил е некачествено
извършен като е съществувала опасност от срутването му. При това положение, по един
безспорен и несъмнен начин се установява, че страните са сключили договор за изработка
с предмет изграждането на ограда с височина от 2, 2 метра, от които долните 60
см - плътна бетонна основа, а връхната част - от „мрежести“ бетонни блокчета.
Във връзка с горното, настоящият въззивен състав споделя извода на
първостепенния съд, че доводите на ответника, че
не била уговорена
крайна цена на целия строеж, са неоснователни. При разваляне на договора
договорената крайна цена, както и СРС е отбелязал, е без значение, тъй
като страните са прекратили договорната
си връзка, още повече че в случая се претендира връщане на платеното по договора, на
отпаднало основание, размерът на което се установява от представените по делото
писмени доказателства – написаните и подписани
от ответника разписки за получените от него и предадените му от ищците
суми. В тази връзка, без значение за изхода на делото е какъв е конкретно
уговореният размер на възнаграждението по договора за изработка, когато предмет
на делото не е спор във връзка с изплащане на възнаграждението, а предметът е
връщане на платените по разваления договор суми, за които в случая има
представени писмени доказателства.
Анализът на събраните по делото доказателства
обосновава извода, че въззиваемите имат качеството на
изправни кредитори, тъй като видно от представените по делото разписки същите
са изпълнили основното си задължение да заплатят цената на строителните работи.
От друга страна, по делото се доказа, че ответникът не е извършил в цялост
възложеният му строеж на оградата, а частично изграденият такъв е страдал от
недостатъци и е бил некачествен, което е наложило частичното му събаряне и
изграждането му наново. В тази връзка решението на първоинстанционния съд е
правилно и обосновано в частта, в която районният съд приема, че ответникът е
изпълнил възложената работа с отклонения и недостатъци. Изводът е направен при
съобразяване на заключението на СТЕ и е основано на събраните по делото
свидетелски показания, както и на събраните писмени доказателства, които им
кореспондират. Ответникът е знаел, че не е изпълнил оградата, въпреки че се е
задължил.
Правата на ищеца по чл. 265 от ЗЗД не са преклудирани. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, при приемането на работата поръчващият трябва да прегледа вещта и да
направи всички възражения във връзка с качеството на изработката, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно (т.нар. скрити недостатъци), или ако
изпълнителят е знаел за тях. При наличието на такива, на основание чл. 265,
ал.1 от ЗЗД поръчващият може да иска от изработващия: поправяне на работата в
даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими
за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Съгласно ал. 2 на чл.
265 от ЗЗД, ако отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора,
като тия права /по чл. 265 от ЗЗД/ се погасяват в шест месеца, а при строителни
работи - в пет години – съобразно ал.3 на същата разпоредба.
По делото липсват доказателства за това, че ищците са
приели, поръчката – напротив, от
показанията на разпитаните по делото свидетели, се изяснява, че същите са
отказали да я приемат поради това, че е била недовършена и некачествена. В
случая се установява, че отклонението от поръчката е съществено и построената
част от оградата не е била годна за нейното договорно и обикновено предназначение,
което е наложило частичното й премахване и изграждане наново. От
показанията на свидетеля М., се потвърждава, че
страните са сключили неформален
договор за изработка, както и че ищците са поканили устно по телефона ответника
последният в срок до края на месец август 2017 г. да довърши започнатите от
него строителни работи по изграждането на оградата, а ако не го стори, са го
предупредили, че ще считат договора за развален. В случая формата за
разваляне на договора за изработка е спазена, доколкото договорът е сключен в
устна форма и за развалянето му не се изисква писмена покана, съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. От друга страна, правата са упражнени
преди изтичането на петгодишния срок, доколкото неминуемо в случая се касае до
строителни работи.
Разпоредбите на чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД
дават право на възложителя да откаже да приеме забавеното и ненадлежно
изпълнената работа и да развали договора по причина на неточното изпълнение от
страна на изпълнителя. Именно това право в процесния случай, с оглед
изпълнението със забава и не по уговорения и надлежен начин, се е породило за въззиваемата страна, която се позовава на него и го
упражнява, поради което настоящият въззивен състав приема, че договорът е
развален на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД.
От представените по делото разписки за платените суми
по договора за изработка се установява, че от страна на ищците са заплатени
общо 9 600 лева, от които 5 800 лева е платила ищцата С.С.
/сумата в размер на 2000 лева ответникът е получил само от нея, а половината от
останалите суми - общо от двамата ищци/, и 3 800 лева е заплатена от ищеца В.С..
Както правилно и първоинстанционният съд е приел в
мотивите на решението си, ищците са се възползвали от част от извършените от
ответника работи при възлагане на строежа на ограда на друго лице. Правилно,
при изчисленията си, съдът е изключил стойността на бетонните блокчета,
вложени в строежа, и е счел, че същите не следва да се смятат за полезно
вложени материали, тъй като макар и вещото лице да посочва, че същите е можело
да се продадат, не е ясно доколко са били използваеми, дали е било
разумно да се вложат в построената по-късно ограда. При това положение
правилно при формиране на крайния извод на съда е взета стойността на полезно
вложените материали, съгласно втория вариант на експертизата – без печалба за
ответника и за извършени работи по бетониране без арматура, доколкото и свидетелят Б. потвърждава, че арматура не е
влагана. Така стойността на полезно вложените работи възлиза в размер на 2 979,
25 лева, съобразно оценката на вещото лице, която сума следва да се приспадне
поравно /по 1 489, 62 лева/ от извършените от ищците плащания. При тези
изчисления, вземането, основано на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД вр. чл.265, ал.2 от ЗЗД, по отношение на ищцата С.С.
възлиза на 4 310,38 лева, а на ищеца В.С. - на 2310,38 лева. С оглед обаче
размера на предявените искове и направените в о.с.з. пред въззивния съд
уточнения, предявеният от ищцата С. иск следва да се уважи за сумата от 3 250
лева, а предявеният от ищеца В.С. - за сумата от 2 310, 38 лева.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски имат въззиваемите,
като в случая такива са сторени единствено от С.И.С., която представя доказателства
за направата разноски в размер на 600 лева, от които 300 лв. платен депозит за
особен представител на ответника-въззивник и 300 лв. платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2022 г., които следва да й бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА р75261, с което
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А.Л.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, е осъден да плати на
С.И.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с банкова сметка *** № BG31 ******, сумата от 3 250 лева - платено на отпаднало основание възнаграждение по
развален договор за изработка от 23.05.2017 г. за
строителство на ограда в поземлен имот с идентификатор 07106.1432.164, намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с адрес:
кв. „Д. ******, ведно със законната лихва за забава
за плащане на последната сума от 09.03.2018 г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А.Л.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: *** е осъден да плати на В.М.С., с ЕГН:
**********,
с адрес: ***, с банкова сметка *** № BG58 ******, сумата от 2 310, 38 лева - платено на отпаднало основание възнаграждение по
развален договор за изработка от 23.05.2017 г. за
строителство на ограда в поземлен имот с идентификатор 07106.1432.164, намиращ се в с. Бусманци, Столична община, с адрес:
кв. „Д. ******, ведно със законната лихва за
забава за плащане на последната сума от 09.03.2018 г. до окончателното плащане, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА А.Л.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на
С.И.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева
-
разноски по делото пред СГС.
Решението на първоинстанционния
съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от В.М.С. срещу А.Л.Л. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
връщане на сума, платена на отпаднало основание
за разликата над
уважения размер от 2 310, 38 лева
до пълния предявен размер от 3 250 лева, като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.