Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № ..../15.10.2012 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е отхвърлен предявеният иск от страна на П. Ц. П., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. В. Т. ул. ”Ц. Ц.” № 39, . II против „АБВ .” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. ”Св. К. Б. I” № 5, представлявано от управител А. Д. С., за сумата 2 150 лв., представляващо неизплатеното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.06.2012 г. до окончателното и изплащане; сумата 997.84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение от деня на забавата до датата на предявяване на настоящия иск. В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. Ц. П., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. В. Т. ул. ”Ц. Ц.” № 39, . II против Решение № .../15.10.2012 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, постановено в грубо и съществено противоречие с материално правните норми на ЗЗД и ЗА, както и процесуалните норми на ГПК. Излага се, че в мотивите на обжалваното решение, първата инстанция била кредитирала едностранно и пристрастно само определен вид писмени доказателства, които били в подкрепа на защитната теза на ответника. Никъде в своите мотиви първоинстанционния съд не коментирал и обсъждал един основен за делото факт, а именно че на вещото лице, счетоводителката на съответното търговско дружество, не била представила издаден разходен касов ордер, в който да е отразено заплатеното парично задължение по сключения договор за правна защита и съдействие. Според първоинстанционния съд липсата на първичен счетоводен документ, какъвто е РКО било само основание да се ангажира административно-наказателна отговорност по Закона за счетоводството на ответника и това не било доказателство, че не е осчетоводена дадената стопанска операция. Този извод бил неправилен, тъй като съгласно чл. 7 ал. 5 на ЗС издаването на първичен счетоводен документ от всеки търговец е задължително. Именно той има доказателствена стойност дали определен разход е извършен от търговското дружество или не.Неправилен бил и изводът на съда, чепредставеният по делото договор представлявал документ, който изхождал от адвокат П. и последният със своите твърдения оспорвал съдържанието му по аргумент на чл. 193 ал. 3 ГПК. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че на процесния писмен договор, страните са предали значението на особен документ по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Налице било грубо противоречие в самите мотиви на първата инстанция - веднъж се твърдяло, че писменият договор произхожда от адвокат П., а втори път се твърдяло, че бил налице особен документ по чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Неправилни били и изводите на съда относно приложението на нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД. Излага се още, че фактът, че липсвал РКО в счетоводството на ответника, както и фактът че кредиторът не бил издал разписка за получена сума водели до единствения възможен извод, а именно - че ответникът не бил изпълнил своето парично задължение. Твърди се още, че по делото ответната страна не представила каквото и да е било писмено доказателство, от което да става видно, че ответника бил заплатил на адвокат П. претендираната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД при изпълнение длъжникът може да поиска от кредитора разписка за платената от него парично сума. Такава по делото нямало. Касаело се за задължение на едно търговско дружество, което съгласно разпоредбите на ЗС при всеки извършен от него паричен разход следвало да издаде на получателя първичен счетоводен документ, който документ да влезе под номер и в последствие бъде описан като разход в месечния отчет на дружеството. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ..../2012 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от П. Ц. П. от гр. В. Т. против „АБВ - ...” Е., гр. Г. О. иск за сумата 2 150 лв. - главница, дължимо възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2008 г., кÓкто и сумата от 997.84 лв. – лихва за забава от 28.06.2008 г., законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че работи като адвокат на свободна практика, регистриран в АК – Габрово, като на 26.06.2008 г. е сключил с А. Д. С., в качеството му на управител на „АБВ - ...” Е., гр. Г. О., Договор за правна защита и съдействие, с предмет завеждане на гражданско дело пред Районен съд – Е. срещу „К.” Е., гр. Е. с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Твърди се, че изрично със съгласието на страните по договора, било уговорено възнаграждението на ищеца да бъде в размер на 2 150 лв., които следвало да му бъдат платени в брой до край на същия работен ден от управителя С., като за това в договора изрично било посочено как следвало да бъде извършено плащането, като в раздел „внесена сума” бил отбелязан само размера на задължението на ответника и изрично в графата „от които в брой” не било попълнено нищо, тъй като сумата не била заплатена на ищеца. Твърди се още, че въпреки, че не получил договорената сума, тъй като бил в близки приятелски отношения с управителя на ответното дружество, който обещавал, че сумата ще бъде заплатена по-късно, ищецът, за да изпълни своето задължение по договора подал искова молба, написана лично от него, като заплатил с негови лични средства необходимата държавна такса пред Районен съд – Е., където било образувано гр.д. № .../2008 г. по описа на Районен съд – Е.. Излага се, че с тези свои действия ищецът изпълнил всички свои задължения по сключения между страните Договор за правна защита и съдействие, докато ответното дружество не изпълнило своето договорно задължение да заплати уговореното възнаграждение, като това не било сторено и до дата на подаване на исковата молба. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 2 150 лв. - главница, дължимо възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2008 г., както и сумата от 997.84 лв. – лихва за забава от 28.06.2008 г., законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответното дружество е оспорило предявените искове, като неоснователни. Отрича съществуването на претендираните вземания, като признава, че между страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие с посочения предмет и договорено възнаграждение, но възразява, че е изпълнило задължението си да заплати договореното възнаграждение, което било удостоверено с подписа на ищеца. Излага и съображения, че ищецът не си бил изпълнил докрай задължението по договора, тъй като подал в съда единствено искова молба, след което депозирал молба, с която отказал да представлява и защитава ответното дружество. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 26.06.2008 г. между ответното дружество и ищеца бил подписан Договор за правна защита и съдействия, по силата на който ответното дружество възложило на ищеца да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в правна помощ и процесуално представителство – завеждане на гражданско дело пред Районен съд – Е.. В договора било уговорено договорно възнаграждение в размер на 2 150 лв., платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена сумата от 2 150 лв., от които 2 150 лв. (цялата договорена сума) в брой. Договорът за правна защита и съдействие е подписан и от двете страни – възложител и изпълнител. В тази връзка, видно от приложеното пълномощно на същата бланка, ответното дружество е и упълномощило ищеца, в качеството му на адвокат, да го представлява и защитава по гражд. дело от 2008 г. по описа на Районен съд – Е., като завежда и води дело по чл. 86 от ЗЗД против „К.” Е., гр. Е. до окончателното му приключване във всички инстанции. На 27.06.2008 г. ищецът в качеството му на пълномощник на ответното дружество подал в Районен съд - Е. искова молба против „К.” Е., гр. Е., по която било образувано гр.д. № .../2008 г. по описа на Районен съд – Е.. Като приложение на исковата молба е представен и оригиналът на процесния договор. В последствие ищецът е извършвал процесуални действия – подаване на молба получаване на обезпечителна заповед и за отстраняване на нередовности по исковата молба. С молба от 06.11.2008 г. ищецът П., в качеството му на пълномощник на ответното дружество е уведомил Районен съд – Е., че прекратява участието си в съдебното производство, като пълномощник на ответната страна, поради настъпили дълбоки и съществени противоречия между него и доверителя му с оглед воденето на настоящото производство. В последствие в производството по гр.д. № .../2008 г. по описа на Районен съд – Е. ответното дружество е представлявано от друг процесуален представител. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, чесумата от 2 150 лв. по процесния договор за правна защита и съдействие е осчетоводена в ответното дружество „АБВ - ...” Е. по счетоводни сметки: Дебит сметка 498 „Други дебитори” и по Кредит сметка 501 “Каса”. Вещото лице дава заключение, че по счетоводните книги на ответното дружество е отразено плащане по договор за правна защита. В констативно – съобразителната част на експертизата вещото лице пояснява, че по счетоводните регистри на „АБВ - 2005” Е. било отразено, че дружеството е заплатило задължението си по договора за правна защита и съдействие от 26.06.2008 г., като на същото е била представена счетоводна книга от „АБВ - ...” Е., от която било видно, че дружеството е направило разход от 2 150 лв. - представляващи задължение по сключения договор за правна защита и съдействие. Вещото лице дава заключение, че на експертизата не е бил представен издаден разходен касов ордер, в който да е отразено заплатеното задължение по Договора за правна защита и съдействие от 26.06.2008 г. на адвокат П.. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../15.10.2012 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 286 във вр. с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. По делото се установи, че на 26.06.2008 г. страните са сключили договор за правна защита и съдействие, който по съществото си е за поръчка, доколкото с него ищецът се задължил да извърши от името и за сметка на ответното дружество възложените му от последното правни действия по завеждане на гражданско дело пред Районен съд – Е.. Страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 2 150 лв. В договора изрично е вписано, че процесната сума е внесена в брой, което е удостоверено и с подписите на страните. В отклонение на общото правило на чл. 286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 от ЗА. Ищецът не спори, че договорът е бил подписан от него. Истинността на волеизялвленията на страните по процесния договор не е опровергана. В частта, в която ищецът е удостоверил с подписа си, че договореното възнаграждение от 2 150 лв. е заплатено, документът има характер на разписка, удостоверяваща извършено плащане. В тази част е налице частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за своя издател факт, поради което се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила за този факт, тъй като истинността му не е опровергана по делото. Според разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Няма вписване страните да са уговорили отложено плащане или разсрочено плащане на така уговореното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие. Изявлението на ищеца (жалбоподател), че в момента на подписването на договора и въпреки удостовереното плащане в брой, в действителност уговореният хонорар не бил платен, тъй като представителят на ответното дружество му обещавал, че ще плати по-късно, не обосновава основателност на предявения иск. При такива твърдени от ищеца (жалбоподател) обстоятелства същият е следвало да впише в съответния договор за правна защита и съдействие, че уговореният хонорар не е платен. Вписаното в договора обаче е обратното – че уговореният адвокатски хонорар е платен изцяло и в брой. Твърдението на ищеца (жалбоподател), че ответникът не е доказал реално извършено плащане по процесния договор е неоснователно. Последният се е позовал на представеното по делото писмено доказателство – договора за правна защита и съдействие, в който писмено и с полагане на подписа си ищецът е удостоверил, че сумата от 2 150 лв. е заплатена в брой. Възражението, че размерът на сумата не е изписана словом е несъстоятелно. На следващо място обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество не е открит издаден разходен касов ордер, в който да е отразено заплатеното задължение по договор от 26.06.2008 г. не доказва, че отразената в договора сума не е престирана. Общата гражданскоправна уредба на доказване на плащането е в чл. 77 и чл. 109 от ЗЗД. Не би могло да се приеме, че липсата на издаден разходен касов ордер сочи на неспазване на същите, тъй като в посочената част следва да се приеме, че договорът има характер на разписка за изплащане на дължимата сума от ответното дружество на ищеца (жалбоподател). Настоящата инстанция на въззивния съд, намира, че ищецът, като адвокат е получил от ответното дружество - като клиент исковата сума - изцяло и в брой, и това е удостоверено с подписите на страните по съглашението, вкл. кредитора. Договорът на правна защита и съдействие, като източник на претендираното вземане на ищеца - адвокат в частта на отразеното плащане - изцяло и в брой на уговорената сума, удостоверява изпълнение на задължението на ответника - клиент и погасява дългът му. Доказателствената стойност на този писмен документ е преценена правилно от първостепенния съд, което е в съответствие с установената трайна и непротиворечива съдебна практика – В т. см. Определение № 1443 от 17.11.2011 г. на ВКС на РБ по гр. д. № .../2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ф. В.. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 286 във вр. с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36 от Закона за адвокатурата е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като акцесорен същият също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Крайните изводи на въззивната иÝстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../15.10.2012 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което са отхвърлени предявените искове е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. Пред въззивната инстанция не е направено искане за присъждане направени разноски от жалбоподателя по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../15.10.2012 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |