Решение по дело №570/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 362
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20237240700570
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№362                                         01.11.2023г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и трети октомври 2023г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 Секретар: Ива А.ова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №570 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 ал.13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ вр. с чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Г. Б.“ ЕООД, представлявано от доктор Г. Н. Б., находяща се на адрес град Казанлък, област Стара Загора, против Заповед за налагане на санкции №РД-19-655/08.08.2023г на Директора на РЗОК Стара Загора, с която на лечебното заведение – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Г. Б.“ ЕООД ЕИК ********* е наложена санкция по чл.59 ал.11 т.1 предл първо буква „А“ от ЗЗО – Прекратяване на договор №241698/03.02.2020г частично по отношение на лекаря по дентална медицина доктор Г. Н. Б..

       Санкцията – частично прекратяване на договор по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил отчетена медицинска дейност е наложена въз основа на следното констатирано с т. 12 от Протокол №1042/25.07.2023г нарушение на чл.46 от индивидуалния договор вр. с чл.70 от НРД за ДД за 2020-2022г, а именно: На 07.07.2023г е извършена проверка в амбулаторията на лечебното заведение по повод жалба с вх. №94-01-46/02.06.2023г, подадена от пациент Д. П. Ф., в която е посочено, че е установила описани от зъболекаря, в здравно осигурителния й картон дентални дейности, които не са й извършени. През месец май 2023г Ф. е посетила кабинета на д-р Б., който е извършил преглед и вадене на един зъб. Установява в ЗОК, че има отчетен преглед и три дейности. Вписаните две дейности в ЗОК не са й били извършени, поради което иска да бъдат възстановени двете дейности. Към жалбата е приложила копие на ЗОК и диск с панорамна снимка. След проверка в база данни на РЗОК Стара Загора за ЗОЛ Д. П. Ф. / с посочени първи цифри на ЕГН/ се установило, че са отчетени от д-р Б. в АЛ №174/03.05.2023г извършен преглед с код 101- обстоен преглед със снемане на орален статус и три дейности с код 509 на зъби с код 46, 34, и 35 с диагноза „Radix dentis“. От приложеното към жалбата копие на ЗОК с №09631901 на ЗОЛ Д. П. Ф. е видно, че последните вписани дентални дейности от стоматолог са на 03.05.2023г от доктор Г. Б. с код 101 и код 509 на 46,34 и 35 зъб.  При извършената на място в амбулаторията на 07.07.2023г проверка на медицинската документация за ЗОЛ Д. П. Ф. доктор Б. представя АЛ №174/03.05.2023г, в който е отразен извършен преглед с код 101-обстоен преглед със снемане на орален статус и три дейности с код 509 на зъби с код 46,34 и 35 с подпис на ЗОЛ.  Отчетените три дейности от доктор Б. са заплатени от РЗОК Стара Загора. В представеното на 07.07.2023г становище доктор Б. е посочил, че има нужда от време, за да си припомни случая описан в жалба 94-01-46, постъпила на 02.06.2023г.

    На основание чл.141 ал.1 и ал.2 от НРД за денталните дейности 2020-2022г ЗОЛ могат да бъдат поканени за доброволно съдействие с цел уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността на изпълнителите на доболнична помощ. За изясняване на случая, по време на проверката извършена на основание Заповед № РД-18-819/03.07.2023г на Директора на РЗОК Стара Загора е присъствал експерт – доктор А. М., лекар по дентална медицина и Председател на УС на Български зъболекарски съюз Стара Загора. След разглеждане на събраните по преписката документи и след извършване на преглед на ЗОЛ Д. П. Ф. на 20.07.2023г в град Казанлък, доктор М. е представител писмено становище по случая, приложена като неразделна част от протокола.

     В становището на доктор М. от 20.07.2023г в качеството си на експерт от страна на РК на БЗС е посочено, че след извършения преглед на пациента  -ЗОЛ Ф. наблюдава следните разминавания:

  Зъб 34, който е отбелязан като корен и екстрахиран на 03.05.2023г е наличен като интактен. Зъб 46, който е отразен като корен и екстрахиран на 03.05.2023г е наличен като остатъци от корен в устната кухина. Зъб 35, който е отбелязан като корен и екстрахиран на 03.05.2023г е липсващ и действително екстрахиран на 03.05.2023г, съгласно потвърждение от пациента Ф.. Уточнява, че след извършен преглед е установил и други разминавания в статуса. Извършения на 20.07.2023г преглед от доктор М. е отразен в попълнен АЛ, подписан от пациента.

         По време на проверката доктор Б. не е представил доказателства за отчетените като извършени две дейности на зъби с код 34 и 46. От становището на експерт М. е видно, че има разминаване между установения от него зъбен статус след извършения на 20.07.2023г преглед на ЗОЛ и зъбния статус отчетен от доктор Б. и отчетените като извършени две дейности на зъби с код 24 и 46,  които не са екстрахирани на 03.05.2023г.

    На 03.05.2023г на пациента и жалбоподателя Ф. са извършени преглед и една дейност на зъб с код 35, а не са извършени преглед и три дейности, както е отчетено с АЛ №174/03.05.2023г.

     С оглед изложеното и отчитането на дейности в АЛ №174/03.05.2023г в който е отразен извършен преглед с код 101-обстоен преглед със снемане на орален статус и три дейности с код 509 на зъби с код 46, 34 и 35, ЛЗ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Г. Б.“ ЕООД, представлявано от доктор Г. Б., в качеството си на изпълнител на извън болнична дентална помощ, сключило договор с НЗОК, е представил неверни данни в отчетите по договора, изразяващи се в отчитане на две дейности на зъби с код 34 и 46, които не са извършени в нарушение на чл. 128 от НРД за денталните дейности за 2020-2022г, чл.41 от индивидуалния договор №241698/03.02.2020г и е налице основания по чл.59 ал.11 т.1 предл първо буква А от ЗЗО и чл.154 ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022г вр. с чл.46 от индивидуалния договор за прекратяване на индивидуалния договор частично по отношение на лекаря, който не е извършил отчетената дейност.  

     Въз основа на фактическите констатации, отразени в Протокол №1042/25.07.2023г, връчен на 27.07.2023г и събраните в хода на проверката АЛ. №174/03.05.2023г, копие на ЗОК, писмено становище на доктор М., след извършен преглед на подалия жалбата пациент, данните от справка, извършена в информационната система на НЗОК за отчитане на дейности по отношение на зъби с код 34 и 46,   Директора на РЗОК Стара Загора е приел за установено, че са отчетени две дейности – екстрахиране на зъби с код 34 и 46 на ЗОЛ Д. Ф., които не са извършени на 03.05.2023г от лекаря по дентална медицина доктор Г. Б.. Дейностите, отразени в АЛ №174/03.05.2023г и в ЗОК№09631901 не съответстват на реално извършените от доктор Г. Б. дейности на 03.05.2023г, независимо от това, че АЛ№174/03.05.2023г е подписан от пациента, който е и подател на жалбата. Несъответствието се състои в отчитането с АЛ №174/03.05.2023г на две дейности с код 509 „екстракция на постоянен зъб, включително анестезия“ на бъди с код 34 и 46, които към 20.07.2023г все още са налична в устната кухина на пациентката, съответно като интактен зъб и като корен. Следователно тези две дейности не са извършени от доктор Г. Б., а са отчетени и съответно заплатени от НЗОК/ РЗОК.

      Срещу констатацията по т.12 от Протокол №1042/25.07.2023г в установения от ЗЗО срок не е постъпило възражение от доктор Г. Б.. Правните основания за частично прекратяване на договора по отношение на доктор Б., който е отчел не извършени медицински дейности са посочени цифрово и словом – чл. 59 ал.1 т.11 буква А предложение първо от ЗЗО, чл.59 ал.13 от ЗЗО, чл.154 от НРД за ДД 2020-2022.

     Заповед №РД- 190655/08.08.2023г издадена от Директора на РЗОК Стара Загора е връчена на представляващия ЛЗ доктор Г. Б. лично на 28.08.2023г с указания за реда, срока и компетентния съд пред който може да бъде обжалвана.

      Жалбата е подадена от изпълнителя на първична извънболнична дентална помощ /ИПИДП/ - Амбулатория за индивиудална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина доктор Г. Б. ЕООД на 31.08.2023г, поради което е допустима. Правото на съдебно обжалване е упражнено в рамките на преклузивния 14-дневен срок, който тече от 29.08.2023г включително и изтича на 11.09.2023г – понеделник работен ден. Правния интерес е обусловен от прякото и непосредствено, неблагоприятно засягане на правата на ИПИДП, които произтичат от  сключения индивидуален договор за извънболнична дентална помощ. Ето защо жалбата е допустима.

       Жалбоподателя се представлява в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, който иска от съда да бъде отменено разпореденото частично прекратяване на индивидуалния договор с доводи, че се постига пълно прекратяване на правоотношението, възникнало с неговото сключване, защото денталната помощ се осъществява само от един лекар и това е представляващия Амбулаторията доктор Г. Б.. Прекратяване изцяло на индивидуалния договор е допустимо само при повторност , за която липсват фактически установявания. Последиците от прекратяване на договора с единствения лекар, който осъществява договорената по него дейност води до загуба на правното качество на едноличното търговско дружество като лечебно заведение, защото по силата на чл.58 ал.1 от ЗЗО изпълнители на медицинска помощ е понятие, с което се обозначават лечебните заведения или техните обединения по Закона за лебечните заведения и националните центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето. Лечебните заведения по смисъла на ЗЛЗ чл.2 ал.1 са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и не медицински специалисти осъществяват всички или някои от посочените дейности. Ето защо с прекратяването на договор а по отношение на единствения лекар в лечебното заведение, последното губи качеството си на лечебно  заведение и не може да бъде изпълнител на медицинска помощ като страна по договор с НЗОК.  Твърди, че последиците от изпълнението са несъразмерни и, защото в срок от 12 месеца, считано от прекратяване на индивидуален договор на основанието по чл.59 ал.1 т.11 от ЗЗО, не може да се сключва отново договор с изпълнителя на медицинска помощ, като е неясно дали тази последица се прилага и когато санкцията се състои в частично прекратяване само по отношение на лекаря, който е отчел не извършената медицинска дейност.

     Не оспорва верността на фактическите констатации, отразени в протокола за извършената на 07.07.2023г проверка, но твърди, че в неговото съдържание отсъства основанието за нейното извършване, защото не е вписан вида и обхвата й, с което е нарушен чл.18 ал.1 т.2 предложение второ от Инструкция №РД-16-43/09.06.2020г издадена от Управителя на РЗОК. Възразява против съответствието между фактически и правни мотиви, изложени към оспорената заповед и констатираното в протокола нарушение, защото в протокола е вписано, че ИПДМП е представил неверни данни в отчетите за извършената дейност, с което са нарушени разпоредбите на чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022г вр. с чл.46 от Индивидуалния договор. В заповед №РД-19-655/08.08.2023г и въз основа на установеното с протокола нарушение, състоящо се в посочване на неверни данни в отчетите по договора, е наложена санкцията по чл.59 ал.11 т.1 буква А от ЗЗО и чл.154 ал.1 от НРД за денталните дейности. Констатираното с протокола за проверка нарушение е уредено в чл.150 ал.1 от НРД за ДД 2020-2022г, според който при представяне на неверни данни в отчетите, изискуеми по договора, управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50лв до 150лв. Следователно правната квалификация на констатираното с протокола нарушение не му съответства и е нарушен като резултат материалния закон. Поради констатираното с протокола нарушение, осъществено чрез неверни данни в отчетите по договора се е стигнало и до частично прекратяване на договора за нарушение, което не е установено по реда на чл.72 и сл. от ЗЗО. Липсват и мотиви за прилагане на по-тежката от двете алтернативни санкции, предвидени в чл. 59 ал.1 т.11 от ЗЗО, които са дължими с цел проверка съразмерността на приложената санкция.  

      Претендира разноските по делото.

      Ответника Директора на РЗОК Стара Загора, чрез редовно упълномощен процесуален представител с юридическа правоспособност иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Липсва посоченото от жалбоподателя изискване към съдържанието на протокола за проверка в текста на чл.18 ал.1 т.2 от Инструкция за контрол №РД-16-43/09.06.2020г за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72 ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6 ал.7 и ал.8 от ЗЗО /отменена, считано от 03.07.2023г/. Към Инструкцията са приложени образци на протокол за проверка и на протокол за неоснователно получени суми като само в образеца на протокол за неоснователно получени суми е вписан реквизит „вид и обхват на проверката“. В мотивите към оспорената заповед ясно е вписано, че нарушението е установено въз основа на фактическите констатации в протокола за проверка и се състои в отчитане на дейност, която не е извършена. Отчитането на дейността представлява представяне на неверни данни в отчетите. Налична е съдебна практика на ВАС на РБ, приложена за сведение, че когато  лечебното заведение извършва дейността по договора само с един лекар, това обстоятелство не е пречка за прилагане последиците на чл.59 ал.1 т.11 буква А от ЗЗО. Лечебното заведение има възможност да наеме друг лекар, който има право да изпълнява дейностите по сключения договор, за да може да го изпълнява. Следователно не се постига прекратяване изцяло на индивидуалния договор с РЗОК.

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

      Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

      Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване е отменена, считано от 03.07.2023г, с издаване на Инструкция № РД-16-46/03.07.2023г за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЗО / Инструкцията/. Производството, приключило с издаване на оспорената Заповед № РД-19.655/08.08.2023г на Директора на РЗОК е образувано със Заповед № РД-18-819/03.07.2023г на директора на РЗОК, в която основанието за извършване на проверка на изпълнителя на дентална помощ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Д-р Г. Б. ЕООД по изпълнение на индивидуален договор №3241698/03.02.2020г е следното: чл.20 ал.1 т.2 и чл.72 ал.2, ал.3 и 10 от ЗЗО, чл.11 от Инструкция №РД-16-43/09.06.2020г за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72 от ЗЗО, чл.132 ал.3 от НРД за ДД 2020-2022г и §6 от ПЗР на НРД за ДД за 2020-2022г. Вид и обхват - планова, пълна , вторична, самостоятелна и по жалба със задача 1. Проверка по изпълнение на клаузите на НРД за денталните дейности за 2020-2022г и ЗЗО 2. Проверка на въпросите, поставени в постъпила в РЗОК жалба с вх. №94-01.46/02.06.2023г. Към момента на извършване на проверката 07.07.2023г и към датата, на която е съставен протокола № 1042/25.07.2023г е в сила Инструкция №РД-16-46/03.07.2023г на НЗОК, като разпоредбите относно съдържание на заповедта за възлагане на проверка и съдържанието на протокола за проверка са идентични, съдържащи се в разпоредби с едни и съща номерация – чл.11 и чл.18 от Инструкцията в сила до и след 03.07.2023г. Съгласно чл.18 ал.1 т.2 от Инструкция №РД 16-46/03.07.2023г в протокола за проверка следва да се впишат данните за проверката – дата и място на съставяне на протокола / могат да не съвпадат с момента на физическо присъствие на контрольорите на място в лечебното заведение/, основание за извършване на проверката, проверяващото лице / лица, когато са повече от едно/. Под основание за извършване на проверката следва да се разбира вписване на заповедта за нейното възлагане, в чието съдържание трябва да присъстват фактически и правни основания за издаване. Целта на изискването е до проверявания изпълнител на медицинска помощ да достигне причината – правна или и фактическа за проверката, като същото е необходимо като мярка за ограничаване на административен произвол. В текста на т.12 на Протокол № 1042/25.07.2023г, е вписано, че проверката на отчетени като извършени дейности на конкретен пациент е по повод негова жалба с вх.№94-01-46/02.06.2023г, подадена от Д. П. Ф., а наред с това в заглавната му част изрично е посочено като основание за намесата Заповед №РД-18-819/03.07.2023г на Директора на РЗОК за извършването й в периода 07.07.2023г-25.07.2023г. Следователно процедурното изискване е изпълнено и до съзнанието на проверявания изпълнител на медицинска помощ е достигнала причината – фактическа и правна за извършване проверка на верността на отчетените като извършени дейности за пациент Д. П. Ф.. Дадена му е възможност и да възрази. Не е необходимо съдържанието на заповедта за възлагане на проверка изцяло да бъде повторено в заглавната част на протокола, който удостоверява нейното изпълнение. Изискването е за посочване на основание за извършване на проверката, а такива се осъществяват въз основа на заповеди на Управителя на НЗОК или на Директора на РЗОК. Целта е да се ограничи евентуален административен произвол от непрекъснати проверки от една страна, а от друга проверяваното лице да узнае за конкретния повод, когато такъв е послужил за издаване на заповедта и в случая от съдържанието на т.12 от Протокола / което е правно релевантно, тъй като фактическите констатации по тази точка са мотивирали издаването на оспорената заповед/ е видно, че за жалбоподателя е била ясна причината – установяване верността на изложеното в жалбата на ЗОЛ Ф.. Проверката по установяване истинността на отчетените три дейности /подробно описани по-горе/, а именно екстракции на три постоянни зъба и обстоен преглед на орален статус е извършена при пълно съответствие с Инструкцията от 03.07.2023г, като съгласно предписанието на чл.13 за разкриване на обективната истина по фактите са използвани специалните знания на експерт от Български зъболекарски съюз. Неговото становище е неразделна част от протокола на основание същата разпоредба на чл.18 от Инструкцията и след преглед на пациента е установено, че са отчетени три дейности, представляващи екстракции на постоянни зъби, а на 03.05.2023г е извършена само една екстракция на зъб с код 35, но не и на зъби с код 34 и 46. Следователно отчетени невярно, поради тяхното не извършване са две дейности по екстракция на зъби с код 34 и код 46, които факти имат признаците на състава по чл.59 ал.1 т.11 буква А предл първо от ЗЗО, за осъществяване на който е предвидено изрично, че се налага санкция – частично прекратяване на договор по отношение на лекаря, който е отчел не извършените дейности. Директора на РЗОК не разполага с оперативна самостоятелност – няма избор измежду повече от една възможност, чрез която да постигне целта на ЗЗО, състояща се в санкциониране на изпълнителя по договора. Санкцията за отчитане на не извършена дейност е само една и това следва от императива на чл.59 ал.13 предложение първо от ЗЗО – Директора на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска или дентална помощ, в случаите по ал.11 т.1 и т.2 , а в случаите по ал.11 т.3 и т.4 налага финансова неустойка. Няма необходимост от мотиви за избора на санкция, тъй като с компетентния орган не разполага с възможност за преценка с кое средство да постигне неблагоприятно засягане на правната сфера на изпълнителя по договора. Съразмерността е законово дефинирана от отчитането на не извършена дейност, при което бюджета на НЗОК се задължава незаконосъобразно и оттук реципрочната мярка, по преценка на законодателя, е прекратяване на договора изцяло или частично, за да отпадне основанието, на което не изправния субект е имал право да получи бюджетни плащания. Нарушението засяга публичния финансов интерес, но и правото на медицинска помощ на задължително здравно осигурените лица, поради което законодателя е въвел конкретно за това нарушение, чрез специалните норми на чл.59 от ЗЗО прекратяване на договорите, а санкциите за установени други нарушения са регламентирани по отношение на административен акт, с който се налагат, компетентен орган и ред за обжалване в чл. 76 от ЗЗО. Тук е мястото да се каже, че частичното прекратяване на договора по отношение на лекаря, който не е извършил отчетените дейности не може да има нито фактически, нито правна релевираната от жалбоподателя последица, именно защото изпълнител по индивидуалните договори е винаги и само лечебно заведение или техни обединения по определенията на Закона за лечебните заведения. Договорите обаче се изпълняват не от физически не съществуващото юридическо лице – лечебно заведение и главна страна по правоотношението, а от конкретни физически лица. Ето защо се изисква към всеки договор да се посочат в списък, неразделна част от него, лекарите, работещи на основен трудов договор, които ще изпълняват дейността. При прекратяване на индивидуалния договор, сключен с лечебното заведение – частично по отношение на лекар, който не е извършил отчетени дейности, вписването на същия в Приложението за  наетите по основен трудов договор, загубва своето правно значение. НЗОК не дължи заплащане на извършена от него и договорена медицинска дейност. Това е фактическата и правна последица на частичното прекратяване на индивидуален договор с лечебното заведение по отношение на лекар, включен в списъка на наетите на основен трудов договор. НЗОК не заплаща извършена от същия лекар медицинска или дентална дейност. Трудовия договор е между лечебното заведение и лекаря, като неговото действие не се засяга от частичното прекратяване на индивидуалния договор, сключен с НЗОК/РЗОК. Следователно статута на юридическото лице като лечебно заведение не е засегнат и няма правна пречка то да съществува и да упражнява своята дейност, но тя няма да бъде закупувана от НЗОК. Това е единствената последица на оспорената заповед за частично прекратяване на индивидуалния договор с изпълнителя на доболнична дентална помощ. Въздигането на наложената на основание чл.59 ал.11 т.1 буква А  санкция като пречка за сключване на договор  не се определя от административния акт за нейното налагане, поради което не може да бъде обсъждан като условие за съразмерност на мярката и оттук да бъде критерии за нейната законосъобразност тоест правно ирелевантно за спора е дали и кога лекаря би могъл отново да извършва дейност, за която НЗОК ще заплаща. Лечебното заведение има договор с РЗОК и след постановената заповед, поради което би могло да сключи договор с друг лекар, който да го изпълнява. Не по причина на издадената заповед, а поради не правомерното поведение на лице, с което изпълнителя на медицинска помощ извършва дейността по договора, същият е прекратен частично при първо такова нарушение. Въздигането на санкцията „прекратяване на договор“ в отрицателно условие за сключване на договор, което съществува за период от 12 месеца, считано от влизане в сила на заповедта за нейното налагане – чл. 21 ал.1 т.6 вр. с ал.2 от НРД за ДД за 2020-2022г / не е относимо нито към преценката за законосъобразност на административния акт, нито може да се разглежда като не съразмерна последица. Прекратяването на договора като административна санкция би останало без съдържание и ефект, ако би могло да се сключи веднага договор или отново да се уговори, че ще бъде изпълняван от лекаря, който е допуснал не правомерно задължаване на бюджета на НЗОК. Санкцията „прекратяване на договор“ е една по своя вид, по аргумент  от чл.59 ал.11 ЗЗО и от чл.146 и чл.154 ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022г., поради което предвиденото в чл.21 ал.1 т.6 от НРД за ДД за 2020-2022г условие за отказ да се сключи договор в рамките на 12 месеца, считано от влизане в сила на заповедта за нейното налагане е ясно и не се нуждае от тълкуване. Когато санкцията е приложена частично по отношение на конкретен лекар, тя представлява основание за отказ да се сключи договор за извършване на дентални или медицински дейности, чрез изпълнението им от същото физическото лице, което не е извършило отчетена дейност. Не тази обаче е непосредствено разпоредената правна промяна за адресата на акта, от която произтича правния интерес на лечебното заведение да предяви жалба пред съд. Непосредствено разпоредената правна промяна се състои в невъзможността да се отчита и изисква заплащане на дейност, извършена от лекар, чието поведение е осъществило състава на чл.59 ал.11 т.1 буква А от ЗЗО занапред, а наред с това и следващо нарушение от същия вид ще е основание за прекратяване на договора изцяло. При отмяна на административния акт за прилагане на санкцията ще отпаднат именно тези непосредствено разпоредени да настъпят правни последици.

      Поддържаната от жалбоподателя теза, че частичното прекратяване на договора представлява отпадане на договорното правоотношение между лечебното заведение и РЗОК не намира опора в съдържанието на приложимите правни норми, поради казаното до тук – юридическото лице е лечебно заведение и когато няма сключен договор с НЗОК, а сключения такъв не се прекратява, дори когато индивидуалния му договор с НЗОК е прекратен частично по отношение на единствения нает по трудов договор лекар за неговото изпълнение. Няма правна пречка, включително и по чл. 21 ал.1 т.6 от НРД за ДД за 2020-2022г да бъде нает друг лекар, за който отсъства отрицателното условие за изпълнение на  индивидуалния договор с НЗОК. Положението, в което се намира собственика на лечебното заведение, същият и лекар, който изпълнява договорените дейности е по причина на собственото му поведение за отчитане на не извършена дейност, представляваща неправомерно задължаване на бюджета на НЗОК.

     Между фактическите установявания по т.12 от Протокол № 1042/25.07.2023г и фактическите основания за издаване на оспорената заповед няма противоречие. Съгласно текста на т.12 от Протокола, цитиран по-горе в решението, контрольорите са установили, че на пациентката на 03.05.2023 са извършени преглед и една дейност на зъб с код 35, а не са й извършвани преглед и три дейности, както е отчетено в АЛ №174/03.05.2023г. Тези факти са квалифицирани като представяне на неверни данни в отчетите по договора, изразяващи се в отчитане на две дейности на зъби с код 34 и 46, които не са извършени, с което са нарушени разпоредбите на чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022г и чл.41 от Индивидуалния договор. Правната квалификация на фактическите установявания за действително извършен обстоен преглед и една дейност на зъб, но са отчетени извършен преглед и три дейности на зъби е в правомощията на Директора на РЗОК, който в заповедта за налагане на санкция има задължението да посочи правните основания – материалните норми, чийто състав е констатиран по реда на чл.72 ал.2 и сл. от ЗЗО и представлява нормативната причина за налагане на санкцията. Ето защо при ясно и недвусмислено вписване в т.12 от Протокола, че са отчетени две не извършени екстракции на зъби с код 34 и 46,  правото на защита на жалбоподателя не е нарушено от не правилната квалификация на контрольорите, че се касае за нарушение на чл.128 от НРД за ДД 2020-2022г, въпреки че самата разпоредба на чл.59 ал.1 т.1 буква А от ЗЗО, също вписана в т.12 от протокола си служи с израза „отчитане на не извършена дейност“. По своето естество отчитането на не извършена дейност представлява представяне на неверни данни или касае се за отношение на род към вид. Когато представянето на неверни данни се изразява конкретно, а поради това специално в отчитане на не извършена дейност, тогава се налага санкцията „Прекратяване на договор“. Ето защо правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено в нито един етап от производството по издаване на заповед за налагане на санкция за нарушение на административния договор – отчитане на изпълнение на договорена дейност, без тя да е извършена, което означава получаване на заплащане без основание. Няма никаква пречка за съда да провери съществуват ли фактите, имащи признаците на отчитане на не извършена дейност и правилно ли е приложен ЗЗО, чрез разпореждането за частично прекратяване на индивидуалния договор. Отчитането на не извършена дейност по своето естество е представяне на неверни данни в отчетите и не може да въведе жалбоподателя в ситуация да се защитава по две обвинения. Наред с това и Директора на РЗОК не е обвързан с правната квалификация на фактическото като нарушение на ЗЗО, НРД или на ИД. Обвързан е обаче от установените в протокола факти и същите са описани като фактически мотиви към оспорената заповед като правилно са подведени под разпоредбите на чл.59 ал.11 т.1 буква А предл първо от ЗЗО, чл. 154 от НРД за ДД за 2020-2022г и при стриктно спазване на императива на чл.59 ал.13 от ЗЗО индивидуалния договор е прекратен частично тоест мярката е приложена в нейната по-лека степен на засягане на правоотношението по индивидуалния договор, което е запазено до настъпване на юридически  факт, който да го прекрати.

       Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК,  Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Г. Б.“ ЕООД ЕИК ********* против Заповед № РД-19-655/08.08.2023г на Директора на РЗОК Стара Загора.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: