РЕШЕНИЕ
№ …………………………
гр. В.П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П.,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 826 по описа за 2019
г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Х.Д.Х. срещу В.Й.Н.
обективно съединени искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на Н. да
премахне поставена метална врата в обща
част на жилищна сграда с
идентификатор 58222.495.514.1, като пречеща на Х.Д.Х. да упражнява правото си на
собственост, чрез комуникация за общо ползване до тези инсталации и централни
уредби за използването им; за осъждане на Н. да прекрати като неоснователно –
поставяне на вътрешна врата – входна врата за жилище с
идентификатор 58222.495.514.1.1, в обща част на жилищна сграда с идентификатор 58222.495.514.1 и да премахне
същата, като пречеща на ищеца да упражнява правото си на собственост; за
осъждане на ответника да прекрати като неоснователно - поставяне на преградна
врата към банята и тоалетната на жилище
с идентификатор 58222.495.514.1.1 и да премахне същата, като пречеща на Х.
да упражнява правото си на собственост; да бъде осъден Н. да възстанови отстранена
външната стена на вътрешната южна линия на застрояване на жилищната сграда с идентификатор 58222.495.514.1 във
вид, в който е предвидена по архитектурен проект и да възстанови на същото
мястото отстранената част от външната стена на сградата; за
осъждане на В.Й.Н. ЕГН ********** да прекрати като неоснователно – изградена тераса на жилище с идентификатор
58222.495.514.1.1, пред външната стена на
вътрешната южна линия на застрояване на жилищната сграда, на нивото на прилежащия терен, върху общата част към сградата –
поземления имот в имот с идентификатор 58222.495.514 и премахне същата, като
пречеща на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Ищецът
основава активната си материалноправна легитимация по иска на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба и
уточняващата я молба:
Ищецът
притежавал по наследство от Д.Х.Г.втори източен жилищен етаж състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна
от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 58222.495.514.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.П., с адрес на поземления
имот: гр.В.П., ул. „М.П." № 1, с площ от 381 кв.м. Към жилището на ищеца прилежали и източен гараж, западна изба, 1/2
идеална част от източната половина па целия таван и 1/4 идеална част от общите
части на цялата сграда, която се сочи, че е в режим на етажна
собственост, както и 1/10 идеална част от
дворното място с идентификатор 58222.495.514.
Ответникът
В.Н. се легитимирал като собственик на жилище с идентификатор №
58222.495.514.1.1 съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том
3, дело № 460/11.04.2012г. Сочи се, че жилището на същия реално било изградено
от избени помещения, преустроени в жилище без необходимите строителни книжа,
като видно от посочения нотариален акт, ответникът е придобил от брат си
жилище, но последният е притежавал по дарение от своите родители само източна и
южна изба.
В резултат на
извършеното преустройство на избите в жилище, били засегнати общи части на
сградата, с което се създавали пречки ищецът да упражнява в пълен обем правата
си на собственик в етажна собственост, като
неоснователните действия, осъществявани от ответника, които го лишавали
от възможността да ползва безпрепятствено и необезпокоявано общите части на
сградата се изразявали в следното: на стълбището към избения етаж имало
поставена метална врата, която се заключвала с катинар, като по този начин се
ограничавал достъпа до тази част на сградата, в която били разположени тръбите
на мръсния канал и на водата, както и водомерите; на избения етаж и
по-конкретно в частта, която е преустроена в жилище, имало врата, която би трябвало да осигурява изход
към общия двор на кооперацията - обща част на сградата, явяваща се както вход от двора към избения етаж, така и
изход към двора. С преграждането на последния се ограничавало изцяло достъпа на
ищеца до вратата, а от тук и до изхода
към общия двор. Сочи се, че при изграждането на жилището си, ответникът е
завзел напълно незаконосъобразно общия за етажните съсобственици коридор, като
го е приобщил към т.нар. „жилище" и го е преустроил в баня и тоалетна. Сочи се, че
общите части са завзети преди години от родителите на ответника, като
последният поддържал това противоправно състояние. Липсвал договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в
етажната собственост. Ответникът съборил преди 8 години и обща стена на кооперацията от южната страна на
сградата и завзел част от общия двор, като
изградил тераса на нивото на двора без съгласие на останалите етажни
съсобственици.
Моли се за уважаване
на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В.Й.Н.,
чрез процесуалния му представител – адв.Д., с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Сочи се, че приложеният към исковата молба Договор
за подялба на бъдещ недвижим имот
рег. № 398/ 25.07.1998 г. на ПРС, вписан под № 21/ 78 г., не легитимирал
наследодателя Димо Х. Георгиев, респ. ищеца-негов син, като собственик на
описаните в исковата молба - втори
източен жилищен етаж, с идентификатор 58222.495.514.1.4, заедно с източен
гараж, западна изба, 1/2 идеална част от
източната половина на целия таван и 1/4 идеална част от общите части на цялата
сграда т.к, неговото съдържание квалифицирал договора като
Договор за групов строеж, по смисъла на чл.192, ал.1 ЗТСУ и доколкото
нямало данни, след построяване на сградата, обектите да са били разпределени
съобразно договора, съгласно чл.192, ал.4 ЗТСУ. Оспорва се твърдението,
че ищецът нямал достъп до ВиК тръбите на нивото на избените помещения и
общия водомер, поради поставена метална врата, като същия можел да влиза и
слиза по стълбището към избения етаж, като в западната изба, която ползвал, се
намирал водомерът за жилището на втория ползван от него жилищен етаж. От достъп
до общите части не бил лишен и поставената врата не пречела за тяхната
експлоатация. Сочи се, че достъп до двора има всеки от етажните собственици -
от входа на сградата и откъм улицата, предвид и което не било необходимо да се
слиза до избения етаж и от там да се излиза на двора. Оспорват се и твърденията
свързани с завземането на коридорите доколкото такива не били изграждани
първоначално, както и твърдението, че жилището на ответника с идентификатор
№58222.495.514.1.1, описано в нот. акт № 57, т.3, д. № 460 от 11.04.2012 г. на
СВп-гр. В.Преслав, било изградено от избени помещения, преустроени в жилище без
необходимите строителни книжа. Изтъква се, че още
в процеса на строителството- през 1978/79 г., участниците в груповия
строеж са се съгласили -вместо изби да бъдат изградени от и за
сметка на Йордан Н. Господинов / баща на ответника/ жилищни помещения: кухня,
спалня,дневна-хол, санитарен възел и изба-склад - с обща площ 55 кв.м. Така изградените
жилищни помещения отговарят по разположение и площ, както и по технически и
санитарни изисквания, на разположената над тях гарсониера на Гочка Христова.
Сочи се и че цитираните от ищеца входове и коридори като общи части са били
такива само по проект, като реално при построяването на сградата не са
съществували.
Позовава
се на придобивна давност по отношение общите части, предвид, че както и в
исковата молба било посочено установяването на фактическа власт станало от родителите на ответника или брат
му „...преди повече от 10 години“ . Сочи се и че в нотариалният акт от 1993 г. били описани
източна и южна изба, а не реално съществуващото от момента на изграждане на
сградата жилище, което не е променяно оттогава до сега, като видно от
съдържанието на НА №57, т.3 от 2012 г. на СлВп - гр. В. Преслав, с който Недко Н.
дарява на ответника В., Н. описаното
жилище с идентификатор №58222.495.514.1.1, изрично било посочено, че това
жилище е описано в нот. акт № 151, т.Ш, д. № 797 от 1993 г. на ВПРС като
източна и южна изба, т.е. е налице идентичност на обектите, макар и с различно
наименование.
На
стр.2 от НА № 57, т.3 от 2012 г., в т.4 било
посочено Удостоверение №17/7.02.2012 г. на община В. Преслав, а в т.5 -
Удостоверение за търпимост
№174/24.11.2011 г. на община В. Преслав. Видно от съдържанието на
първото удостоверение, издадено на основание чл.202 от ЗУТ се сочило, че „избените и южни помещения са обособени е
самостоятелно жилище“, като съгл. чл.202 от ЗУТ правни сделки за прехвърляне на
реално определени части от сграда или друг обект могат да се извършват само ако
тия части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти от общинската
администрация . На същата дата - 7.02.2012г.,когато е издадено Удостоверение№17,
бил одобрен съобразно чл.202 от ЗУТ, проект- за обособяване на изградената като
жилище, вместо изби, част. Видно от
Удостоверение № 174 / 24.11.2011 г., в същото се посочвало, че в многофамилната
жилищна сграда с идентификатор № 58222.495.514.1 съществуват самостоятелни
обекти с номера от 495.514,1.1. / процесното- на ответника/- до 495.514.1.12,
т.е. 12 бр. обекти. В това удостоверение се констатирало, че строежът е
построен преди 1987 г., за това липсвали съответните строителни книжа, но
по време на изграждането той е бил допустим по действащите правила и норми,
търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване, в контекста на §16,
ал.1 / ДВ бр.65 от 2003 г./ от ПР на ЗУТ.Този текст изключвал
възможността за премахване на строежи като процесния.
Оспорва се като неоснователно позоваването от ищеца на чл.185, ал.З ЗУТ-за
сключване на договор в нотариална форма за прехвърляне на собственост за
присъединяване на обща част към самостоятелен обект при преустройство, предвид
че ЗУТ е в сила от 31.03.2001 г., а цитираната норма била приета от 2003 г, като се сочи, че щом строежът е извършен преди 1987 изискване
за нотариален договор няма.Моли се за
отхвърляне на предявените искове по тези съображения.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа наведените с
отговора на исковата молба възражения. Допълва, че този иск, който е предявен
от ищцовата страна, не е негаторен иск, доколкото такъв може да предяви собственика на една вещ,
а не лицето, което е имало някакви претенции по един договор за групов строеж,
какъвто се явявал и в случая Договор за подялба на бъдещ недвижим имот рег. № 398/ 25.07.1998 г. Сградата
продължавала да е съсобствена, като се изключат обектите, които са отразени в
нотариалните актове, собствени на ответника, респ. на неговия брат. Отношенията
между страните, тъй като е налице съсобственост, трябвало да се уреждат
съобразно чл. 32 от ЗС. Дори и да било етажна собственост, в такъв случай
следвало да намери приложение чл. 44 от ЗС и чл. 11 от Правилника за
управлението, реда и надзора на етажна собственост. Изтъква се че безспорно е
установено, че при самото изграждане на сградата този избен етаж не е бил
изграден, съобразно проекта, а е бил изграден в настоящият му вид като жилище,
като са били приспособени предвидените по проект избени помещения, като жилищни такива и сега се състоял от кухня,
спалня, хол-дневна и баня и тоалетна в една част от коридора, както и друга
част, която се използва като складово помещение. Установило се, че подовата
част на терасата е продължение на плочата, която служи за основа на този избен
етаж и не е допълнително изграждана. Допълва се, че Удостоверение за търпимост№174/24.11.2011 г. на община В. Преслав, се отнася за цялата жилищна сграда,
която включва процесния имот в избения етаж, като се цитира Решение № 190 от 05.04.1993 г. по ГД 1699/92
г. на 4-то ГО на ВС, с което се приема, че
искът по чл. 109 от ЗС е приложим и по отношение на незаконно построени
сгради, но не и такива намиращи се в режим на търпимост по ЗТСУ. Претендира и
сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените
нотариален акт № 60, том II, дело № 534/1964 г. и нотариален акт № 80, том II,
дело № 423/1978, съставени от съдия в Районен съд – Преслав е, че на 24.12.1964
г. и на 26.07.1978 г. Х.
Борисов Дунков продал на Д.Х.Г.З/10 идеални части от дворно място, цялото от 1040, 00 кв. м, с
построената в него стара къща, без другите постройки в същия двор, а на Валентин Кирилов
Вичев, Калчо Делев Калев, Йордан Н. Господинов и Димо Х. Георгиев– 1/10 идеална част от същото дворно място, цялото от 1040, 00 кв. м,
заедно с цялата построена в него стопанска постройка (сграда) и с насажденията,
находящо се в гр. В. Преслав, парцел 2 за 615 от кв. 37 по плана на града.
С договор за подялба на бъдещ
съсобствен имот от 10.07.1978 г. описаните
съсобственици, притежаващи и право на строеж върху дворното място, извършили
делба на застроения имот, като в дял на Д.Х.Г.били поставени: втори източен жилищен етаж, състоящ се от три стаи,
кухня, баня, клозет; източен гараж в източна секция; западна изба в източна
секция; 1/2 идеална част от източната половина на целия таван; 1/4 идеална част
от общите части на сградата.
Видно от приложения
нотариален акт № 151, том III, дело № 797/1993 г., съставен от съдия в Районен
съд – В.П. е, че на 03.12.1993 г. Недко Й.Н. придобил чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот,
представляващ първи жилищен етаж в източната секция от двуетажната масивна
жилищна сграда от две секции, с гаражи и изби под жилищните етажи, находяща се
в гр. В.П., построена върху дворно място, цялото от 1070 кв. м, съставляващо
съсобствен парцел II-615 в кв. 39 по плана на града, заедно с принадлежащите му
западен гараж в източната секция на сградата; източната изба в източната секция
на сградата, южната изба с килер; 1/2 идеална част от тавана над източната
секция на сградата; 1/4 идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеална
част от дворното място, в което е построена сградата. Според приложената схема
№ 15-144286/30.03.2017 г., изд. от СГКК – гр. Шумен, описаният имот понастоящем
съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514. 1. 3,
адрес на имота: гр. В.П., ул. "М.П." № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
58222.495.514; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент;
посочена в документа площ – няма данни; брой нива на обекта – 1; прилежащи
части: източна и южни изби, 1/2 идеална част от източен таван, 1/4 идеална част
от общите части.
Съдът констатира от
нотариален акт № 138, том V, рег. № 1870, дело № 396/2012 г. на нотариус рег. №
592 на НК, че
на 11.04.2012 г. Недко Н. дарил на брат си В.Й.Н. следния недвижим имот: жилище с идентификатор 58222.495.514. 1. 1 по
кадастралната карта и регистри на гр. В. Преслав, находящо се в сграда 1 в ПИ с
идентификатор 58222.495.514 в гр. В. Преслав., ул. "М. Преображенски " № 1А, ет. 1 с площ 55 кв. м, състоящо се от кухня, спалня,
дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв. м, заедно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № 437/21.11.2017 г., изд. от Община В.П.е, че Д.Х.Г.е починал на 19.03.2013 г., като оставил за свои наследници Х.Д.Х. и Б.Д.Д..
Приложени по делото са архитектурен проект на
избения етаж на сграда 1 в ПИ с идентификатор
58222.495.514 в гр. В. Преслав., ул. "М. Преображенски " № 1А
и схема №15-214113-10.05.2017 г. на обект с идентификатор №58222.495.514.1.1 на СГКК-гр. Шумен.
Към материалите по делото са приложени и копия на удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., изд. на основание чл. 202 от ЗУТ,
от Главния архитект на Община В.П. в което е описано
следното: "В УПИ II-615 кв. 39, представляващ ПИ с идентификатор
58222.495.514 по КК на гр. В.П.е изграден обект "Многофамилна жилищна
сграда" с идентификатор 58222.495.514. 1, съгласно одобрени проекти и
разрешение за строеж от 1978 година. Съгласно одобрената и съгласувана
скица-проект, избени помещения в южна и източна част са преустроени и обособени
като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен
възел и изба-склад. ".
Във връзка с приложеното
Удостоверение изх. № 17/07.02.2012 от Община В.ПРеслав е изискано и приложено и
гр.д.№ гр.дело № 397/2017 г. по описа на РС-В.Преслав, със страни Недко Й.Н. и В.Й.Н. – в качеството им на ищци
и Х.Д.Х. – ответник, видно от което на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито
производство по оспорване истинността, в частност – верността му– като издадено при липса на посочените в него одобрен инвестиционен
проект и одобрена и съгласувана скица-проект, като е признато за установено, че оспореното удостоверение е неистинно/невярно в посочената си удостовертелна част – изводи споделени и
във въззивното решение №97/23.04.2019 по вгр.д.79/2019 г. по описа на ШОС.
По делото е
представено и копие от Удостоверение за търпимост №174/24.11.2011 г. на община В.П.в което е посочено, че строежът на
„многофамилна жилищна сграда “ с идентификатор № 58222.495.514.1 със
самостоятелни обекти в нея с идентификатори с поредни номера от 495.514.1.1 до
495.514.1.12 е построен в ПИ №58222.495.514 по КК на землище гр.В.П., одобрена
със Заповед № РД-18-44/09.07.2010, като е построен преди 1987 г. и за същият
липсват строителни книжа, като са налице условията за приложимост на §16, ал.1
от ЗУТ. Посочено, че удостоверението „се издава в уверение на това, че по време
на изграждането строежът е бил допустим по действащите правила и норми, търпим
е и не подлежи на премахване и забрана на ползване и може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка“.
Във връзка с
приложеното Удостоверение от Община В.Преслав са изискани всички документи, касателно посочения самостоятелен обект с идентификатор №
58222.495.514.1.1 като в тази връзка е получено писмено изявление изх. № 11-00-651/120/1 от 04.01.2020 г. на Главния архитект в общината, според което в архива на Общината
не са установени наличие на инвестиционен проект за обособяване на
самостоятелния обект предмет на издадено Удостоверение с изх.17/07.02.2012, т.
к. същото е неправилно издадено по чл.202 от ЗУТ, поради което като същото е посочено, че е трябвало да се издаде за
„факти и обстоятелства по ЗУТ“, т. се визират съществуващи вече факти – отразен
в КК самостоятелен обект-жилище с посочения идентификатор. Посочено е, че КК е
одобрена със Заповед РД-18-44/09.07.2010 и с нея е установено съществуването на
такъв самостоятелен обект, като след 2010 г. не са правени промени в КК на
сградата, с идентификатор № 58222.495.514.1, а само в собствеността на обект с
идентификатор № 58222.495.514.1.1.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза описаният в Договор
за подялба на бъдещ собствен недвижим имот от 10.07.1978 г., „втори източен жилищен етаж"
представлява самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.4 по
кадастралната карта на гр.В.П. и попада в сграда с идентификатор №
58222.495.514.1 по кадастралната карта на гр.В.П., като е извършено
преустройство на избения етаж в сградата с посочения идентификатор, за което не
е наличен одобрен проект или мотивирано становище на инженер-конструктор по
чл.38, ал.7 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че тръбите на мръсния канал и водопровода
преминават през общи части на жилищната сграда, а също и през самостоятелни
обекти в сградата, като водомерът за
жилището на Х.Х. се намира в избата на същия и той има достъп до нея, а
водомерът за жилището на В.Н. се намира на най-ниско разположената стълбищна
площадка, като достъпът до него е
ограничен с метална врата. Според вещото лице от сграда с идентификатор
58222.495.514.1 по кадастралната карта на гр.В.П. има единствен изход към
дворното място, разположено от юг, и той е през преустроеното жилище на В.Н.,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.1 по
кадастралната карта на гр.В.П.. Банята
и тоалетната в жилището на В.Н. са изградени в обособено помещение, като на архитектурния проект, одобрен от
Община В.П. (приложен на стр.23 от делото), тоалетната и банята са обособени в
помещение, в северната част на коридора със застроена площ 6,40 кв.м. От
сравнението на приложения архитектурен проект на избения етаж, одобрен от
Община В.П., чертежът за извършеното преустройство-заснемане по чл.202 от ЗУТ
/приложен на стр.57 от делото/ и удостоверение по чл.202 от ЗУТ с изх.№17 от
07.02.2012 г., се установава, че избени помещения в южна и източна част (на
сграда с идентификатор 58222.495.514.1 по кадастралната карта) са преустроени и
обособени като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол,
санитарен възел и изба-склад. При описаното преустройство е изградена тоалетна
с баня в северната част на коридора, означен на приложеното към експертното
заключение Приложение 1 с „А" със застроена площ 6,40 кв.м. Останалата
част от коридора със застроена площ 12.50 кв.м. се ползва като част от жилището
на В.Н.. При описаното преустройство към жилището на В.Н. от южната страна е
приобщена част от пространството под терасата на приземния етаж със застроена
площ 6 кв.м. Според вещото лице в първоначалният проект на /стр.23 от делото/ е
предвидена врата на южната стена на избата на Х.Х., която е заличена с червен
цвят на същия чертеж и е означена на западната стена. По този начин се
предвиждал входът за избата на Х.Х. да се осъществява директно от стълбищната
площадка, както е изпълнен и на място. Вещото лице сочи и че при изграждане на жилището на В.Н. от южната страна
е приобщена част от пространството под терасата на приземния етаж със застроена
площ 6 кв.м.
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че тръбите за питейна
вода преминават оттам където са проектирани още с проекта на самата сграда,
като до тези тръби, които са общи части,
тъй като се заключва вратата, пряк достъп ищецът няма. Допълва, че изграденото мокро
помещение с баня и тоалетна не е включено в контура на самостоятелния обект. То
попада в северната част, като на южната фасада на сградата, по проект има означена врата, като в преустройственото заснемане, има
означена стена между кухня и спалня, но такава сега не е налична и тези помещения
се ползват общо. Във връзка с изградената тераса сочи, че терасата е със същата
мазилка както останалата част на сградата, като
по външната част на сградата няма промени, които да свидетелстват, че
по-късно е приобщена сградата, доколкото такава тераса има и в западната
секция, на идентичното блокче, но дали двете тераси са изградени първоначално с
изграждането на сградата, това можело да бъде само предположение.
Разпитан в
качеството на свидетел Валентин Пенев – съсед сочи, че родителите на ответника до
1995-1996 г. живели в сградата – в избенато помещение, в една стая, като се
завърнали преди около 7-8 години, през което време жилището им било празно, а
ответника рядко идвал. Сочи, че ищецът има избено помещение в сградата, като
там, където живеели и родителите на ответника било направено преустройство по
времето когато живеели там, а преди около 5-6 години бил извършен ремонт, като
видимо отвън видял, че била усвоена като резултат от това терасата.
Св.Симеонова –
живееща на съпружески начала от 1996 г. с ищеца заявява, че родителите на
ответника които живеели в стая от избения етаж през 1996-97 г. отишли в
с.Кралево, откъдето се завърнали през 2015 г. през което време никой не живеел
в сградата. Твърди, че достъпът до водомерите и тръбите в избените помещения е
ограничен с метална врата, поставена от родителите на ответника, зад която си
държали зимнината, както и че знае, че ползването на общите части е станало с
разрешението на родителите на ищеца. Твърди, че ответника е започнал
преустройство на използваното като жилище останала част от избеното пространство през 2012-2013, като
избил външна стена, изнесъл си стаите „напред“ разширявайки ги към дворното
място, като терасата твърди, че попада извън контурите на сградата.
Св.Г. – съпруга на
първи братовчед на бащата на ответника и
св.Т. – приятел на бащата на ответника твърдят, че многократно са ходили в
жилището на родителите на В.Н. – още от построяването на сградата и което
заявяват, че е в състояние както и при първоначалното му изграждане, като не били правени никакви
преустройства, включително и на терасата, като единствено през 2010 г.
ответника направил ремонт за по-добра енергийна ефективност, като сложил ПВЦ
прозорци на терасата и иззидали отдолу с тухли. Твърдят, че за известно време
двамата били в с.Кралево и отново се върнали, като св.Господинова сочи, че това
е било за период от 1-2 години, а св.Тодоров – за 10-на.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск е средство
за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на вещта според предназначението й или в
съответствие обема на правото на собственост. За
успешното провеждане на негаторния иск с правно основание чл.109 ЗС ищецът, в
условията на пълно и главно доказване, следва да установи, че е собственик на процесния имот, че е налице неоснователно,
противоправно действие от страна на ответника, с което се пречи на ищеца да
упражнява своите права на собственик в пълен обем. Пасивно легитимиран по
негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко
лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно
действие. Ищецът трябва да докаже че към момента на предявяване на иска е
извършено конкретно неоснователно действие което му пречи да упражнява своето
право на собственост. Ограничаването на правата на собственика във възможността
да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на
ответника, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва
да се прецени наличието на такова въздействие.
Предмет на делото по негаторния иск, обаче, не е нито правото на
собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото
на собственост върху (пречещия) имот на ответника – сочените като собствени на
ответника самостоятелни обекти в сградата. Правото на собственост върху тези
два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън
от предмета на делото и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. / мотиви
от ТР No 4/2015 на ВКС, ОСГК/.
В рамките на предявения иск по чл.
109 от ЗС, съдът може да
даде защита на правото на собственост, но само при условие, че искът е иницииран от лицето, титуляр на това право и са доказани онези
твърдяни действия на ответника, съставляващи неоснователно въздействие върху
обекта на тази собственост. Единствено титулярът на правото
на собственост може да бъде материалноправно легитимирано лице по иска по чл. 109 ЗС, като ищецът –собственик е този, който следва да установи кое е действието, което препятства упражняване
правото на собственост, кой е извършил това действие и в
какво се състои нарушението. Като също така се изисква и това противоправно действие
да е съществуващо и към датата на приключване на устните състезания.
Защитата на правото на собственост с иска по чл. 109
ЗС касае безспорно установената собственост, поради което са възможни различни
хипотези, ако защитата на ответника касае и оспорване и принадлежността на
правото на собственост.
В този смисъл и от ответника не бяха предприети необходимите действия за защита
на правото на собственост и неговото безспорно установяване, като в рамките на
настоящото производство и предвид заявените за разглеждане искове, съдът не
следва да разрешава спорът за собственост между страните, доколкото това би
било недопустимо произнасяне, вкл. и по
непредявен установител иск.
В този смисъл и в рамките на настоящото
производство съдът не следва да се произнася по направеното от ответника
възражение за придобивна давност.
В настоящия случай, с оглед изложеното
по-горе се установи, че първата предпоставка за разглеждане на исковите претенции е налице, като същата е изводима от приложените по делото, представени
от страна на ищеца документи обосноваващи процесуалната легитимация на същия
касателно правото му на собственост, и съотв. твърденията обективирани в исковата
молба от същия по отношение действията на ответника.
Спорно обстоятелство по делото е доколко ответната страна извършва неоснователни и неправомерни
действия, които засягат свободното упражняване на правомощията на собственика Х.Д.Х..
В
исковата молба са наведени твърдения, че ответникът пречи
на ищеца да упражнява правото си на
собственост, чрез осъществени неоснователни въздействия
свързани с поставяне на метална врата в обща част на сградата, пречеща на ищеца да
упражнява правото си на собственост чрез комуникация за общо ползване до
инсталации и централни уредби за използването им, както и поставена вътрешна врата – входна врата за жилището му,
в обща част на сградата, преградна врата към банята и тоалетната на това жилище, отстраняване на част от външна стена на вътрешната
южна линия на застрояване на жилищната сграда и изграждане на тераса, върху общата част към сградата.
В конкретния случай се установява, видно от приобщените
по делото доказателства и заключението на вещото лице, че избените помещения
в южна и източна част на сграда с
идентификатор 58222.495.514.1 по КК са преустроени и обособени като
самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел
и изба-склад. За извършеното преустройство не е наличен одобрен проект или
мотивирано становище на инженер-конструктор по чл.38, ал.7 от ЗУТ, като
издаденото Удостоверение изх. № 17/07.02.2012
г., изд. на основание чл. 202 от ЗУТ, от Главния архитект на Община В.П. е
издадено при липса на посочените в него одобрен
инвестиционен проект и одобрена и съгласувана скица-проект и е признато за
невярно/неистинско в нарочно открито във връзка със същото производство по
чл.193 от ГПК по гр.д.№ гр.дело № 397/2017 г. по описа на
РС-В.Преслав/потвърдено по отношение посоченото и от ШОС по в.гр.д.79/2019 г./.
Такова е открито и по настоящото дело касателно представеното Удостоверение за търпимост №174/24.11.2011 г. на община В. Преслав, като с оглед
съдържанието обективирано в същото относимо за цялата жилищна сграда, един от
посочените самостоятелните обекти в който е
процесната изба и видно от получения отговор от Община В.Преслав, касаещ
издаденото една година по-късно Удостоверение 17/2012г за посочения обект,
съдът намира същото за неотносимо към
преустройството на конкретното избеното помещение.
Следва
да се посочи, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е
приложим по отношение на незаконни строежи, щом те са в режим на търпимост и, че сам по себе си фактът, че е извършено
незаконно строителство, не предполага уважаване на иска. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае да наличие на разрешителен
режим за извършване на определени действия, а от това дали обективно създава
пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца. Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при незаконно
строителство се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на
правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита
/решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, I-во г. о.,
решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. на ВКС, II-ро г. о.,
решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС, I-во г.о./.
Такива факти по делото не са установени.
Действително се установи наличието на посочените от
ищеца - метална врата към водомера на отвеника, входна такава за ползваното от
същия жилище, преградна в обособени вътрешни помещения, както и визираната в ИМ
тераса. Установи
се че водомерът за жилището на ищеца Х.Х. се намира в избата на същия и той има
достъп до него, противно на посоченото в исковата молба. Установи се и че
тръбите на мръсния канал и водопровода преминават през различни общи части на
жилищната сграда, а също и през самостоятелни обекти в сградата. Част от същите
са ситуирани и в обособено помещение в което е водомерът на ответника В.Н. и на
което родителите на същия /видно от събраните гласни доказателства/ са
поставили метална врата. В случая достъпът до тази част от същите съдът намира,
че не може да се счете за препятстван, както от страна на ответника, а така и
от самата врата, както е посочил ищецът а от заключването на същата, като в
този смисъл и предвид по-горе изложеното съдът намира за неоснователна така заявената
претенция.
Същото
е относимо и касателно тази за премахване на поставена от ответника входна
врата за жилището му, пречеща на ищеца да упражнява правото си на собственост
обосновано с невъзможността за изход през врата намираща се в преустроената
като жилище част на избения етаж, осигуряваща изход към общия двор на
кооперацията. В случая не може да се направи
извод, че на ищецът са създадени пречки свързани с упражняване правото
на собственост и тези пречки са по-големи от обикновените, изхождайки както
от баланса на интереса, а и доколкото действието на ответника по поставянето
на врата и заключването й е към входа на обособения
самостоятелен обект-жилище /според заключението на вещото лице/ като
посоченото е релевантно и към искането за премахване на преградна врата към
баня и тоалетна намираща се в жилището на ответника.
Не
се доказаха по делото и осъществени от ответника действия в причинна връзка с
премахнатата стена и усвоената тераса и че това се дължи на осъществено
въздействие след изграждане на сградата, доколкото и в тази насока гласните
показания са противоречиви, а и вещото лице сочи, че терасата е със същата мазилка както
останалата част на сградата, като по
външната част на сградата няма промени, които да свидетелстват, че по-късно е
приобщена, а и такава тераса има и в западната секция, на идентичния блок.
Както е прието в решение № 34 от 24.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5239/2014 г., І г. о., за уважаване на негаторния иск следва да е
налице смутено право на собственост, или ограничено вещно право на ищеца,
действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях. С
цитираните в горния акт на ВКС – решение № 1019 от 21.01.2010 г. по гр. д. №
235/2008 г., І г. о. и решение № 243 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 197/2012 г.,
ІІ г. о., е прието, че ако не е имало предишно състояние, например защото още
от построяването на сградата, тя е била в същия вид макар и в отклонение от
одобрения архитектурен проект, искът по чл. 109 ЗС за възстановяване на
предишно състояние е неоснователен. Това е така, тъй като в този случай липсва
възникнало право на собственост за ищците върху частите, чието изграждане е
предвидено по проект, но не е реализирано и се иска изграждането им. С решение
№ 243 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 197/2012 г., ІІ г. о. е разяснено, че трябва
да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на
ищеца и поведението на ответника.
В заключение,
настоящият съдебен състав намира, че предявените искове се явявят неоснователни
и като такива подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно
искане, представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в
размер от 1200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
От бюджета на съдебната власт на вещото лице по назначената
по делото СТЕ на 17.09.2020 г. са
изплатени разноски в размер от 20 лева, а
с определение от открито съдебно
заседание е определено окончателно възнаграждение за изготвената експертиза в
размер на 405 лв, като ищецът Х.Х. не е довнесъл определените 25,00 лв.Тези разноски, с оглед изхода на правния спор
следва да бъдат възложени в тежест на последния, който да заплати сумата в общ
размер от 45,00 лева по сметка на Районен съд – В.П..
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на В.Й.Н. с ЕГН **********
да прекрати като неоснователно- поставяне
на метална врата в обща част на жилищна сграда с идентификатор 58222.495.514.1 и да премахне същата, като пречеща
на Х.Д.Х. да упражнява правото си на собственост, чрез комуникация за общо
ползване до тези инсталации и централни уредби за използването им.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на В.Й.Н. ЕГН **********
да прекрати като неоснователно – поставяне на вътрешна врата – входна врата за
жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1, в обща част на жилищна сграда с идентификатор 58222.495.514.1 и да премахне
същата, като пречеща на Х.Д.Х. да упражнява правото си на собственост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на В.Й.Н. ЕГН **********
да прекрати като неоснователно - поставяне на преградна врата към банята и тоалетната на жилище с идентификатор
58222.495.514.1.1 и да премахне същата, като пречеща на Х.Д.Х. да
упражнява правото си на собственост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на В.Й.Н. ЕГН **********
да прекрати като неоснователно – отстранена външна стена на вътрешната южна
линия на застрояване на жилищната сграда с идентификатор 58222.495.514.1 и да я възстанови във вид, в който
е предвидена по архитектурен проект и да възстанови на същото мястото отстранената част от външната стена на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на В.Й.Н. ЕГН **********
да прекрати като неоснователно – изградена
тераса на жилище с идентификатор
58222.495.514.1.1, пред външната стена на
вътрешната южна линия на застрояване на жилищната сграда, на нивото на прилежащия терен, върху общата част към сградата –
поземления имот в имот с идентификатор 58222.495.514 и премахне същата, като пречеща
на Х.Д.Х. да упражнява правото си на собственост.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с ЕГН **********
да заплати на В.Й.Н. ЕГН **********
сумата от 1200,00 лева
представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В.П. сумата от 45, 00 лева, представляваща заплатено от бюджетната сметка на съда
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: