№ 378
гр. Червен бряг, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100924 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал 1 от ЗЗД
В РС – Червен бряг е върната за ново разглеждане искова молба на ........, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1784, община Столична, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе” №159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, представлявано
от ...., гражданин на Република Чехия, л.........., издаден на 09.04.2014 г. от властите на
Черношице, Република Чехия и ........., гражданин на Република Чехия, ......., издаден на
18.10.2011 г. от властите в гр. Мелник, Република Чехия, чрез пълномощник – юрисконсулт
А. В. против ......... със седалище и адрес на управление ........., представлявано от ........, чрез
пълномощника адв. В. М. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Д. Константинов“ №
23а, ет.5, за осъждане на ответника да заплати дължими суми по договор за доставка на
ел.енергия, мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Молят
да им бъдат заплатени направените по делото разноски, а именно: 100,00/сто/ лева
държавна такса и сумата от 300,00/триста/ лева юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2` т. 1 от Наредба № 1 от 09.01.2009 г.,
посл. изм. от 01.04.2014 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ИЩЕЦЪТ редовно призован се представлява от юк. А. В., с пълномощно по делото, който
от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени доказателства
– влезли в сила решения по установителни искове между същите страни, с предмет
вземането по настоящето дело.
1
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован в първото по делото заседание не се явява лично и не
изпраща представител. В отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответника са съществували облигационни правоотношения свързани със
стопанисван от ответника недвижим имот – хранителен магазин в гр. Бяла Слатина, обл.
Враца, ул. „Струга“ № 10 и съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД искът се явява допустим. Искът се
води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съдът, след преценка на събраните в хода на
съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от
фактическа и правна страна следното: С влязло в сила Решение № 270/01.10.2018 г.
постановено по в.гр.д. № 215/2018 г. Врачанския окръжен съд е отменил Решение №
62/28.02.2018 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по гр.д. № 1657/2017 г. по
описа на с.с. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил отрицателния
установителе иск, с който ответника в настоящето производство ......... със седалище и адрес
на управление ........., представлявано от ........ е поискал да се признае за установено, че не
дължи сумата от 887,23 лв. по издадена от ищеца ........, с ЕИК ********* фактура №
**********/18.10.2017 г. Решението е влязло в законна сила и със СПН е признато
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, която урежда исковите производства, свързани с неизпълнение на договорни
задължения дава възможност на изправната страна по едно облигационно, договорно
отношение да търси от неизправната или реално изпълнение на неизпълненото
облигационно задължение, или да търси обезщетение за неизпълнение, или да търси и двете
заедно. При установено наличие на облигационно правоотношение и изпълнение на
задължението от страна на ищеца, върху ответника е задължението да докаже изпълнение на
насрещното си задължение – заплащане на сумата от 887,23 лв. по издадена от ищеца ........
фактура № **********/18.10.2017 г., мораторна лихва върху главницата за периода
01.11.2017 г. до 31.05.2020 г. /от падежа на задължението по фактурата до датата на
подаване на исковата молба/ в размер на 232,42 лв. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Доказателства в тази насока по делото не са представени. С оглед на
това, искът се явява основателен, доказан и като такъв, следва да бъде уважен.
По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност: Съгласно
чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежа на претендираното вземане е 01.11.2017 г. от когато следва да тече погасителна
давност в полза на ответника. Прекъсването на погасителната давност се допуска при
осъществяване на лимитативно установени в чл. 116 ЗЗД юридически факти, с чието
2
настъпване се отнема юридическото значение на вече изтеклия давностен срок.
Установителния за вземането иск пред РС – Бяла Слатина, е образувано още през 2017 г. и е
продължило до 01.10.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 270/01.10.2018 г.
постановено по в.гр.д. № 215/2018 г. Врачанския окръжен съд е отменил Решение №
62/28.02.2018 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по гр.д. № 1657/2017 г. по
описа на с.с. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил отрицателния
установителе иск, с който ответника в настоящето производство ......... със седалище и адрес
на управление ........., представлявано от ........ е поискал да се признае за установено, че не
дължи сумата от 887,23 лв. по издадена от ищеца ........, с ЕИК ********* фактура №
**********/18.10.2017 г. Решението е влязло в законна сила и със СПН е признато
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника. Настоящия осъдителен иск е
подаден в ЧРС на 03.06.2020 г., т.е. дори и без да се изчислява периода на прекъсване на
давността по чл.116, б."б" от ЗЗД, то не е изтекъл необходимия тригодишен срок, поради
което възражението се явява неоснователно.
По разноските: При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по делото, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
именно: 100,00/сто/ лева държавна такса и сумата от 300,00/триста/ лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2` т. 1 от Наредба № 1
от 09.01.2009 г., посл. изм. от 01.04.2014 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ......... със седалище и адрес на управление
........., представлявано от ........ ДА ЗАПЛАТИ НА ........, с ЕИК ********* сумата от 887,23
лв. по фактура № **********/18.10.2017 г., мораторна лихва върху главницата за периода
01.11.2017 г. до 31.05.2020 г. /от падежа на задължението по фактурата до датата на
подаване на исковата молба/ в размер на 232,42 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ......... със седалище и адрес на управление
........., представлявано от ........ ДА ЗАПЛАТИ НА ........, с ЕИК ********* направените по
делото разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3