РЕШЕНИЕ

№ 1226

гр.Бургас, 11.08.2017г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 13 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 33 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е Бургасбус ЕООД гр.Бургас. В производството ищецът участва чрез процесуален представител – адвокат А.Д. ***.

Ответник е С. ***. В производството ответникът участва чрез процесуален представител – адвокат И.П. ***.

С определение от 28.02.2017г. като помагач на ответника е конституирано Т.ООД гр.София.

Ответникът С. Т.е и ищец по предявен от него с отговора на исковата молба обратен иск против Т.ООД, съгласно изложеното по-долу.

В производството помагачът и ответник по обратния иск Т.ООД, до настоящия момент, не взема участие, редовно уведомен.

Ищецът твърди, че на 13.10.2015г. около 20.30 часа в гр.Бургас на ул.Чаталджа, като водач на самоходна машина - багер Сенебоген № 825, нарушил правилата за движение и допуснал ПТП, с което причинил на ищеца материални щети по въздушната контактна мрежа и посочен тролейбус, на обща стойност 16 740.81лв. Тази своя претенция, заедно с претенция за заплащане на 1 666.37лв., представляващи изтекли лихви за забава върху главницата, за периода от 13.10.2015г. до 04.10.2016г., както законната лихва за забава от посочената дата до окончателното изплащане на главницата, ищецът предявил срещу ответника по реда на чл.410 ГПК, по повод което било образувано ч.г.д. № 6749/2016г. на БРС и издадена заповед за изпълнение № 3727/07.11.2016г. Срещу заповедта е постъпило възражение в срок, което е обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск. Претенциите са съдът да установи оспорените вземания на ищеца. Иска се присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на главния иск е чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ГПК.

Ответникът не оспорва допустимостта на иска. Счита същия за неоснователен, тъй като доколкото на посочените дата и място ПТП е било осъществено, щетите следва да се претендират от лицето, което е възложило на Т.извършването на работата - Т.ООД. Твърди се, че именно ответникът по обратния иск е възложило на Т.управлението на самоходната машина и не е изпълнило законовите си задължения за осъществяването на транспорта, подробно описани в отговора. Прави се довод, че нарушенията на ответника са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на третото лице. Твърди се, че при осъществилото се ПТП водачът Т.дори не е имал визуален контакт с посочения като увреден тролей, за да носи отговорност за щети по него. Прави се възражение и за недоказаност на претендираните щети по размер. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. При условията на евентуалност ответникът е предявил против Т.ООД обратен иск – претенцията е да се установи, че Т.ООД дължи на Танев, въз основа на изложените по-горе обстоятелства, 19 153.69лв. главница и 2 686.88лв. изтекли лихви за забава върху нея, за периода от 13.10.2015г. до датата на предявяване на обратния иск – 27.02.2017г., както и законната лихва върху главницата от 27.02.2017г. до окончателното и изплащане. Претенцията е уточнена с молба, представляваща л.51 от делото. Иска се присъждане на разноски, които в този случай Т.ООД да заплати на Тонев. Сочат се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

В основната си част обстоятелствата по делото са безспорни и се потвърждават от събраните доказателства. Установи се по делото, че ответникът С. Т.работил в предприятието на Т.ООД г.София като багерист на багер Зенебоген 825, до 01.10.2015г., когато е уволнен. Ръководството на Т.ООД решило да транспортира самоходната машина от пристанище „Трансстрой“ Бургас, до база на Либърти Металс Груп АД гр.Бургас, намираща се в района на Бургаски Корабостроителници АД. В тази връзка ръководителят на дейността на Т.ООД за гр.Бургас Е.Г. се свързал с ответника С. Т.и го помолил да управлява багера на собствен ход по определения маршрут – по ул.Индустриална, ул.Чаталджа и ул.Генерал Владимир Вазов в гр.Бургас. Т.се съгласил и приел възлагането. Г. организирал транспорта, който следвало да се извърши на 13.10.2015г. вечерта към 20.30 часа. Пред и зад управлявания от Т.багер следвало да се движат два пилотни автомобила с включена аварийна сигнализация. Самият Т.следвало да управлява машината в средата на пътното платно, за да не пречи на движението на тролеите. Така организирания транспорт започнал, но в района на завоя на пътя, където свършва ул.Индустриална и започва ул.Чаталджа, високата част на самоходната машина закачила кабел, поддържащ въздушно-контактната мрежа на тролейбусния транспорт и я скъсала. Водачът Т.не забелязал това и продължил движението още около 800м., до началото на ул.Генерал Владимир Вазов, където бил спрян от органите за контрол да движението по пътищата. По пътя си самоходната машина продължила да нанася щети по носещите конструкции, а в района на бензиностанция Шел скъсала о захранващ кабел. В района на кръстовището на ул.Чаталджа и ул.Генерал Владимир Вазов Т.отново скъсал носещо въже и съборил въздушната конструкция.

В това време, в същата посока на движение, откъм ул.Индустриална, се движил тролей Шкода 26 Соларис с рег.№ 13535, управляван от св.В.М.. Около 100-200м. преди края на ул.Индустриална контактната мрежа преустановила подаването на енергия за електрическия двигател. Затова Малчева продължила хода на транспортното средство посредством дизеловия агрегат, с който то е оборудвано. В тролея имало около 20 пътника. Малко преди бензиностанция Лукойл, където уличното осветление не било добро, Малчева забелязала „едно желязо“ на пътя, но не видяла, че то е свързано с въже. При опита и да заобиколи препятствието, засегнала въжето, при което двете се надигнали и ударили тролея – счупили огледалото, пукнали предното стъкло и счупили две странични стъкла. Малчева преустановила движението на превозното средство и останала да чака органите на реда, докато пътниците се прехвърлили на друг тролей. Според показанията на тази свидетелка, инструкциите от работодателя и са при преустановяване на електрическото захранване, движението да продължи посредством монтираните в тролеите дизелови двигатели.

Собствеността на Бургасбус ЕООД върху въздушната контактна мрежа и посочения тролей не е спорна по делото и се установява от събраните доказателства – извлечение от счетоводен баланс и др.

Няма спор между страните и относно това, че ищецът със свои сили и средства е ремонтирал мрежата и транспортното средство. Спорен е въпроса относно стойността на извършените ремонти. В тази връзка ищецът е представил съставен от него документ „справка“, в която са подробно описани разходите по възстановяване на щетите. Според справката частите и труда за ремонт на тролейбуса са на обща стойност 9 800.59лв. Частите и труда за ремонт на ВКМ са на обща стойност 4 150.09лв. Посочена е и сума 197.87лв., представляваща пропуснати ползи, както и сума 2 829.71лв. обозначена като „ДДС 20%“. така изготвения документ няма доказателствена стойност и се разглежда от съда като твърдение на страната. Тъй като по делото липсват доказателства относно размера на иначе установените щети, съгласно чл.162 ГПК съдът е изслушал заключение на вещо лице по този въпрос. В съдебно заседание на 13.07.2017г. вещото лице Ж.Е. по назначената от съда съдебнотехническа експертиза е посочило, че разходите, посочени от ищеца, са били осчетоводени съобразно дадената от него справка, а цените на частите и труда за отстраняване на щетите, са съобразени с пазарните и могат да се приемат за верни. Затова съдът приема за установени разходите на ищеца така, както са посочени в справката, изготвена от него.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая за ищеца са настъпили имуществени вреди, произтекли от действията на ответника по управление на самоходна машина. Нанасянето на вредите е противозаконно, тъй като в случая липсва приложимо правило, игнориращо общата забрана да се вреди дугиму. Действията са извършени от Т.виновно – същият е съзнавал противозаконността им, но въпреки това ги е предприел. Затова искът е основателен по своето основание. Както беше посочено по-горе, размерът на нанесените щети по превозното средство и контактната мрежа е установен по делото такъв, какъвто се твърди от ищеца. Въпреки това искът не следва да се уважава изцяло.

Неоснователна е частта от предявените претенции, касаеща сума 2 829.71лв. обозначена в приложената справка като „ДДС 20%“. По делото не се установи да са настъпвали такива вреди за ищеца. Също така в обстоятелствената част на исковата молба не са формулирани твърдения в тази насока, макар тази стойност да е включена в общата претенция.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на щетите по увреденото превозно средство, поради липсата на взети адекватни мерки по предотвратяването и ограничаването им. Установи се по делото, че водачът на превозното средство св.Малчева, служител на ищеца, е била устно инструктирана (поради липсата на установени по делото писмени инструкции) при липса на подадено напрежение по ВКМ, да продължи превоза на пътници чрез дизеловия агрегат, с който са оборудвани толейбусите. Именно този неуместен начин на организиране на дейността на ищеца в аварийни ситуации като процесната, е допринесъл за настъпването на щетите по превозното средство. Бургасбус ЕООД, като част от грижата на добър търговец, е следвало да изготви и въведе в действие правила за действие на служителите си при аварийни ситуации, които ефективно да предотвратяват и ограничават във възможната степен всички имуществени и неимуществени вреди при авария. В конкретната ситуация, ако служителят на ищеца не е изпълнявал дадената му устна инструкция, не биха настъпили вредите по превозното средство. Затова на основание чл.51 ал.2 ЗЗД съдът счита, че обезщетението в частта относно вредите по автомобила, следва да се намали на половина, а именно до 4 900.30лв. Общата сума за обезщетение, която следва да се присъди (установи), е 9 050.39лв. В останалата му част до 16 740.81лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователни са възраженията на ответника, обосноваващи доводи за възникване на отговорност за обезщетяване на вредите в тежест на Т.ООД. Неспазването на правилата за движение по пътищата, касаещи организиране на тарспортирането на самоходната машина, може да обоснове различни видове отговорност в тежест на това дружество, но в никакъв случай не може да има за правен резултат освобождаването на ответника от такава. Т.е действал въз основа на договор с Т.ООД. Съзнавал е противоправността на действията си, но е приел да изпълни транспорта и с това е възникнала личната му отговорност да обезщети всички евентуално причинени вреди. Следва да се отбележи, че ищецът не е предявил иск за обезщетение срещу Т.ООД и такава претенция не е предмет на делото.

Претенцията за установяване на лихви за забава до предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК, също е основателна отчасти. Заявлението по ч.г.д. № 6749/2016г. на БРС е подадено на 04.11.2016г. Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от датата на увреждането. Затова върху главницата от 9 050.39лв., за периода от 13.10.2015г. до 04.11.2016г. се дължи законна лихва в размер 979.90лв., като в останалата и част до 1 666.37лв. тази претенция следва да се отхвърли.

На основание чл.86 ЗЗД и по повод искането на ищеца, в тежест на ответника е възникнало и задължението да му заплати законната лихва за забава върху установената главница, от 04.11.2016г. до окончателното и изплащане.

Предвид установените по делото факти и изложените въз основа на тях правни съображения, обратният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. По делото се установи, че Т.ООД и С. Т.са сключили договор за транспортиране на самоходна машина, в рамките на гр.Бургас. Установените нормативни изисквания за извършването на такъв транспорт, са били известни и на двете страни по договора. И двете страни са били наясно, че към 13.10.2015г. тези изисквания не са изпълнени, но въпреки това са се съгласили да пристъпят към изпълнение на договора. Затова никоя от тях не дължи на другата обезщетение за лошото изпълнение и произтеклите от това вреди. В частност Т.е могъл и е бил длъжен да откаже да изпълни договора, към онзи момент, като е следвало да изиска от възложителя изпълнение на изискванията, които законодателството поставя за осъществяване на тази дейност.

По повод направените от страните искания, предвид частичното уважаване на предявените искове и на основание чл.78 ал.1 и 3 ГПК, разноските по настоящото дело следва да се присъдят съобразно уважителната, съответно отхвърлителната част на съдебното решение. Разноските на ищеца са в общ размер 1 069лв., от които следва да се присъдят 583лв. Разноските на ответника са в общ размер 1 796.15лв., от които следва да се присъдят 832лв.

Разноските по предявения обратен иск следва да останат за ищеца по него, поради отхвърлянето му.

Съгласно указанията по прилагане на закона, дадени в т.12 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по претенцията на ищеца за присъждане на разноски по заповедното производство, които са 669лв. и следва да се присъдят в размер 395лв.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ищеца Бургасбус ЕООД ЕИК:********* със съдебен адрес *** Китанчев 49, адвокат А.Д. ***, срещу ответника С.С. Т.ЕГН:**********, за сумата 9 050.39лв., представляващи дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди по собствените на ищеца въздушна контактна мрежа в района на ул.Индустриална на гр.Бургас и тролейбус Шкода 26 Соларис с рег.№ 13535, чрез допуснато от ответника ПТП на 13.10.2015г., при управление на багер Зенебоген 825, заедно със законна лихва върху тази главница в размер 979.90лв., за периода от 13.10.2015г. до 04.11.2016г. и законната лихва върху главницата от 04.11.2016г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземанията в останалата им част, а именно до 16 740.81лв. за главницата и 1 666.37лв. за изтеклите лихви за забава до предявяване на вземането. Вземанията са предмет на заповед за изпълнение № 3727/07.11.2016г. по ч.г.д. № 6749/2016г. на БРС. Решението се постановява при участието на трето лице помагач на ответника Т.ООД гр.София.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. Т.против Т.ООД ЕИК:********* с адрес г.София, район Младост, ж.к.Младост 1, ж.к.НХК18 бл.4 вх.Б ет.2, за приемане за установено, че Т.ООД дължи на Танев, въз основа на изложените по-горе обстоятелства, 19 153.69лв. главница и 2 686.88лв. изтекли лихви за забава върху нея, за периода от 13.10.2015г. до датата на предявяване на обратния иск – 27.02.2017г., както и законната лихва върху главница от 21 840.57лв., от 27.02.2017г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА С. Т.да заплати на Бургасбус ЕООД 583лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Бургасбус ЕООД да заплати на С. Т.832лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Т.да заплати на Бургасбус ЕООД 395лв. разноски по ч.г.д. № 6749/2016г. на БРС.

ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане на разноски в останалата им част.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев

Вярно с оригинала!

С. Добрева