Решение по дело №20301/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2285
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110120301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2285
гр. С., 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110120301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** против К. С. Б., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е
доставил на ответницата на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 67, находящ се в
гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 48, вх. В, ет. 7, аб. № 326972, за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответницата има качеството потребител на услугите на ищеца като вещен ползвател на
процесния имот. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в
забава, с оглед което дължи обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Ищецът счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността
на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Поддържа, че ответницата му дължи следните суми:
1872,31 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г.
до окончателното изплащане; 342,91 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -
01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 18,06 лв. - цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане; 3,05 лв. - мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 01.11.2022 г.,
1
върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г. по
ч. гр. д. № 71075/2022 г. по описа на СРС, 48 състав. Моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
се оспорват исковете като неоснователни. Ответницата оспорва доставката на топлинна
енергия до процесния имот в претендирания от ищеца размер и качество, поддържа, че са
налице неравноправни клаузи по договора за доставка на топлинна енергия при общи
условия, оспорва редовното водене на счетоводството на ищеца, възразява за погасяване на
вземанията по давност. Позовава се на Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм. д. №
746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката към
Наредбата за топлоснабдяването. Счита, че ищецът незаконосъобразно е завишил
начисляваните суми за топлинна енергия. Поради изложеното моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна
енергия - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от
ищеца правно основание - по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата
вещно право на ползване върху имота през исковия период, обема на реално доставената до
имота на ответницата топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение.
В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е
извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това
вземане и неговия размер.
Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая, установява се от представения по делото нотариален акт за учредяване на
право на ползване и продажба на недвижим имот № 54, том V, рег. № 12038, дело № 813 от
2001 г., че на 14.12.2001 г. Х.С.М. е учредила на Б.И.Б. и К. С. Б. пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху процесния апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж. к. „О.К.“ I, бл.
48, вх. В, ет. 7, със застроена площ от 95,94 кв. м., заедно с мазе № 19 с площ от 4,27 кв. м. и
4,42 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в
квартал 114 от РЗП на гр. С., като същевременно е продала имота на Н.Б.Б.. Със заявление
рег. № Г-11255/13.06.2018 г. от Б.И.Б., като титуляр на партида с абонатен № 326972, до
„Т.С.“ ЕАД, вещният ползвател е уведомил топлофикационното дружество, че е направил
отказ от правото на ползване на жилището, считано от 01.06.2018 г., за което е представена
и декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот № 9, том III, рег. №
3540 от 31.05.2018 г., с нотариална заверка на подписа, с която Б.И.Б. е декларирал, че се
3
отказва от правото си на ползване на посочения по-горе процесен имот, която декларация е
вписана в Агенция по вписвания с вх. рег. № 349980/01.06.2018 г., акт № 149, дело № 24956,
имотна партида № 555051. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че през исковия
период ответницата е притежавала вещното право на ползване върху имота, като предвид
отказа от правото на ползване на другия вещен ползвател (преди процесния период),
ответницата се явява единствен ползвател на имота, при липса на твърдения и данни да е
било учредено вещно право на ползване на друго лице или за погасяване на правото на
ползване на ответницата. С оглед на разясненията на посоченото тълкувателно решение К.
Б. в качеството си на вещен ползвател на имота е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола
собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да
посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената
топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот
би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението. Предвид горното и доколкото по делото не се
твърди и не се установява правото на ползване, възникнало в полза на ответницата да е било
погасено през процесния период, то ответницата е задължено лице за заплащане на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка на
същата. Следва изрично да се посочи, че в отговора на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК ответницата не е оспорила нито вещното си право на ползване на имота, нито
наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца – нещо повече, в открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата изрично е заявил, че не
оспорва, че страните се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за процесните период и имот, и с оглед липсата на оспорване на основната
предпоставка за уважаване на предявените искове съдът не намира за нужно да излага
допълнителни мотиви относно лицето, на което е открита партидата на имота (собственика),
респективно подадената в тази връзка молба - декларация.
Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване. Следва да се посочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150
4
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, включително и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на вещен ползвател на имота през исковия период.
Неоснователни са доводите, че Общите условия на ищцовото дружество противоречат
на Закона за защита на потребителите. Преценявайки клаузите от представените Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД не
се установяват такива, които да са неравноправни по смисъла на ЗЗП или Общностното
право. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството -
продавач на топлинна енергия и на физическото лице - потребител на топлинна енергия. В
случая не се касае и за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила могат да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по отношение
на нея да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия
на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са влезли в сила
спрямо ответницата и последната е обвързана от тях.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за
топлоснабдяването.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена. Установено е, че на проведеното на 30.10.2001 г. общо
събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД, какъвто е представен по делото - договор
5
№ 1621/15.11.2001 г. От данните по делото става ясно, че през исковия период „Т.С.“ ЕООД
е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният апартамент и е съставяло изравнителни сметки
след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети индивидуални справки за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., както и документи,
удостоверяващи годността на имервателните уреди.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи. От
заключението настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна
енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е измервано и отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и
са били за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. За
процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление за имот, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет
на уредите за дялово разпределение. В имота е имало пет отоплителни тела, с монтирани
разпределители на ТЕ, с дистанционно отчитане, по които са направени нулеви отчети. Не е
изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 223
3
м - 1379,990 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база един ползвател (без
33
водомер) - начислен разход 51,240 м и коригиран разход 102,480 м. За периода 01.05.2020
г. - 30.04.2021 г. нe е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение.
В имота е имало пет отоплителни тела, с монтирани разпределители на ТЕ, по които са
направени отчети - общо 75,000 дялови единици, като за две отоплителни тела са направени
нулеви отчети. За отчетените дялови единици е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в имота - 120,172 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 223 м - 1458,571 кВтч, както
и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база един ползвател (без водомер) - начислен разход
33
51,100 м, коригиран разход 56,954 м. Според вещото лице дяловото разпределение за
процесния период е извършено съобразно нормативната уредба. След извършеното
изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на
сумата от 1943,22 лв. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни
неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях. Ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената такава за сградна
инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни периода. Вещото лице не е
6
констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на топлинната
енергия за периода. Посочено е и че общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 05.10.2018 г. и на 29.05.2021 г., като не са констатирани отклонения, в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че топломерите са били годни за измерване през целия исков период,
тъй като не са отчели грешка при последващата проверка, с оглед което съдът приема, че
през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на
преминалата през него топлинна енергия. В открито съдебно заседание вещото лице е
отговорило и на поставените от ответницата въпроси, като е посочило, че качествените
параметри на услугата са посочени в общите условия за продажба на топлинна енергия;
топлоразпределителите, които се ползват на територията на Република България, отговарят
на Стандарта европейски норми 834 от 1994 г. и последващ такъв от 2000 г. Като част от
процеса на отчитане топлоразпределителите трябва да бъдат проверявани относно повреди,
относно тяхното общо състояние, повреди от външни влияния, здравина на монтажа,
нарушаване на пломбата. В случая не са констатирани подобни въздействия, за което се
съставя протокол.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че няма данни
за извършени плащания на сумите, предмет на процеса. Общата стойност на изравнителните
сметки за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. е в размер на -37,82 лв. и представлява
разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение на абоната за
процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън
процесния период. Стойността на потребената ТЕ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., с
включени изравнителни сметки за същия период, възстановена сума от корекция цена и
отчетени текущи плащания, е в размер на 1872,31 лв., а законната лихва за забава е в размер
на 342,91 лв., изчислена за периода 15.09.2020 г. - 01.11.2022 г. Има и неплатени месечни
такси за дялово разпределение за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2021 г. на обща стойност
18,06 лв., за което е начислена и законна лихва за забава в размер на 3,05 лв. Вещото лице е
посочило и дължимата сума за топлинна енергия за периода 22.10.2019 г. - 30.04.2021 г. -
1446,76 лв., с начислена лихва за забава в размер на 238 лв. за периода 15.09.2020 г. -
01.11.2022 г. Посочило е, че всички съобщения към фактури, фактури и издадените към тях
корекции, са осчетоводени надлежно в месеците, през които са издадени по партидата на
абоната, в търговските книги на ищеца. За процесния случай счетоводството на ищеца е
водено редовно.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1943,22 лв. Тази енергия е начислена при
условията на установения по делото осигурен достъп за отчет на уредите за първия
отоплителен сезон и на неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за последващия
период, което е предвидено като възможност в действащата през процесния период
нормативна уредба, като според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е
правилно. Начисляването на служебна енергия е изключение от общото правило, че
7
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител. Установява се, че топлинната енергия за отопление от сградна инсталация е на
база пълен отопляем обем на имота, а топлинната енергия за БГВ е начислена по реда на чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), съответно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Не се твърди и
доказва ответницата да се е възползвала от възможността да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани в общите условия на
договорите и изискванията на наредбата, поради което съдът приема, че топлинната енергия
е начислена правилно и не е завишена. Противно на доводите на ответницата по делото се
установява, че технологичните разходи са приспаднати от количеството топлинна енергия,
влязло в абонатната станция и са били за сметка на ищеца. Следва да се посочи, че вещото
лице по СТЕ е работило не само по представените от ищеца доказателства, които са частни
такива, без обвързваща съда материална доказателствена сила, но и въз основа на
допълнително изискани от топлофикационния район и от фирмата, извършваща услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, като няма данни, които да внасят съмнение в
извода на вещото лице. Във връзка с оплакванията за липса на качествени и количествени
параметри на услугата следва да се посочи, че в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и в последващата такава е предвидено, че операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, посочен е механизъм за определянето им в зависимост от
предварително разчетени критерии. Задължението на доставчика е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция на съответната сграда - етажна
собственост, като той не отговаря за изправността и състоянието на отоплителната
инсталация в сградата. Поддръжката на инсталацията е задължение на етажните
собственици. На потребителите е предоставена възможност по отношение на качеството на
доставената енергия да направят рекламация по реда, предвиден в общите условия, каквито
данни в случая няма, т. е. доставената топлинна енергия е отговаряла на изискванията за
качество. След като е установено принципното съществуване на облигационно договорно
правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е
достатъчен за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответницата е от значение единствено за
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК, а в случая размерът на исковете е доказан
8
чрез заключение на СТЕ. Цитираното в отговора на исковата молба Решение № 7276 от
03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение има действие занапред
и не влияе върху дължимостта и размера на сумите за исковия период. Стойността на
реално потребената топлинна енергия за този период възлиза на 1943,22 лв. - главница за
потребена топлинна енергия и 18,06 лв. - главница за дялово разпределение. Ищецът
претендира сумата от 1872,31 лв. за топлинна енергия, поради което и с оглед установения
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се съобрази
претендираната от ищеца сума.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е направила възражение за погасяване на сумите
по заповедта за изпълнение по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК - то в
случая от 29.12.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.10.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 05.2019 г. - м. 08.2019 г. включително, тъй като вземането за м. 08.2019 г. е
станало изискуемо на 15.10.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 09.2019 г. -
м. 04.2021 г. Въз основа на приложените по делото документи и данните от СТЕ съдът
приема, че погасена по давност е сумата от 207,04 лв., съответно непогасена по давност е
сумата от 1665,27 лв., като се съобрази, че непогасената по давност сума е изчислена по
СТЕ, тъй като изчислената по заключението на ССчЕ не обхваща целия непогасен по
давност период. За периода м. 05.2019 г. - м. 04.2020 г. е изготвена изравнителна сметка за
9
сумата от 331,76 лв. за доплащане. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия - в този случай това изравнително вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски, а не се касае до корекция
на тези вноски със задна дата и според чл. 33, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплатят фактурите след изтичане на 45-дневен срок от
датата на издаване на фактурата. Изравняването за сумата за доплащане в размер на 331,76
лв., включено в общата фактура от 31.07.2020 г. съставлява ново вземане на ищеца - за по-
голяма от претендираната по прогнозни фактури топлинна енергия, чиято изискуемост
настъпва 45 дни след датата на издаване на общата фактура - 31.07.2020 г., поради което не
попада сред погасените по давност вземания. Ето защо искът за главница за топлинна
енергия е основателен за сумата от 1665,27 лв. и за периода 01.09.2019 г. - 30.04.2021 г. и
следва да се уважи за тази сума и период, съответно да се отхвърли за разликата до 1872,31
лв. и за периода 01.05.2019 г. - 31.08.2019 г. Като законна последица от уважаване на иска,
върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа, както
и че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е извършвана през процесния
период от „Т.С.“ ЕООД. В отношенията между страните са приложими общите условия,
според които редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача - „Т.С.“
ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите
за дялово разпределение за процесния период. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, то следва да се приеме,
че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание и по
размер за сумата от 18,06 лв., съгласно приетите по делото експертизи. Началната дата, за
която се претендира цена на услуга за дялово разпределение е м. 10.2020 г., поради което
няма вземания, които да са погасени по давност и искът е основателен в пълен размер, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
10
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3,
вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено
след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва
да се дължи след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване на общата
фактура на интернет - страницата на дружеството.
Лихва за забава се дължи само върху непогасената по давност главница - чл. 119 ЗЗД.
Съдът прие, че е дължима главница за топлинна енергия в размер на 1665,27 лв. за периода
м. 09.2019 г. - м. 04.2021 г. Съобразявайки погасената по давност част от главницата,
момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от изравнителните
сметки (съответно на 15.09.2020 г. и на 15.09.2021 г.), с помощта на онлайн калкулатор и
данните от ССчЕ, съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК, че искът за лихва за забава е
основателен за сумата от 273 лв., до която следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 342,91 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 3,05 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 44,73 лв. -
държавна такса, 450 лв. - депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100 лв., или общо
594,73 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете,
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 520,26 лв.
За заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на 44,73 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсулстско възнаграждение, или общо 94,73 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, ответницата следва да
11
заплати на ищеца сумата от 82,86 лв.
От ответницата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото
няма доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар (представено е само
адвокатско пълномощно), нито се твърди, че процесуалното представителство се
осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което съдът не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение. Внесен е и депозит в размер на 50 лв. за СТЕ, от който
съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответницата се дължат 6,26 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.........., ап. 67, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1665,27 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 67,
находящ се в гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 48, вх. В, ет. 7, аб. № 326972, за периода 01.09.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното плащане; сумата
от 18,06 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
за същия имот за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.12.2022 г. до окончателното плащането и сумата от 273 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. -
01.11.2022 г., за които вземания по ч. гр. д. № 71075/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.........., ап. 67, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 1665,27 лв. до
пълния предявен размер от 1872,31 лв. и за периода 01.05.2019 г. - 31.08.2019 г. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 67,
находящ се в гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 48, вх. В, ет. 7, аб. № 326972; сумата над 273 лв. до
пълния предявен размер от 342,91 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, за периода 15.09.2020 г. - 01.11.2022 г., като погасени по давност, както и сумата от
3,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 16.12.2020 г. - 01.11.2022 г., като
неоснователен, за които вземания по ч. гр. д. № 71075/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.01.2023 г.
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., ап. 67, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 520,26 лв. - разноски в исковото производство
12
и сумата от 82,86 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., ап. 67, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6,26 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13