Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /14.04.2009 год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІІ отд., ХХVІ с-в, в публичното заседание на десети февруари 2009 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.А.
при
секретаря Г.Б., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 168 и адм.д.№545
– двете по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §4“л” вр. §4“в” от ПЗР ЗСПЗЗ
и е образувано по жалба на Ж.Н.В., ЕГН **********, С.Н.Б., ЕГН **********, М.Н.К.,
ЕГН ********** и К.Н.Х., ЕГН ********** ***, в качеството им на законни
наследници на бившия собственик Н. В.Н., и жалба на Н.К.Д., ЕГН **********, и К.Ж.Д.,
ЕГН **********,***, в качеството им на законни наследници на бившия ползвател В.
Ж.Д., против Заповед №ПР-301/11.12.2007г на Кмета на р-н “Аспарухово” при
Община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в размер на 3205.69лв.
в ПИ №*******по КП на ползвателите, попадащ в имот №*******по ПНИ на м-ст “*******”, землище с.Звездица, обл.Варна,
собствеността върху който е възстановена на първата група жалбоподатели със
Заповед №ПР-072/21.02.2007г на същия административен орган.
С жалбата си Ж.В. лично и от името на останалите
наследници на бившия собственик релевира нищожност на
оспорената заповед като издадена от Кмета на р-н „Аспарухово” при липса на
такива правомощия; твърди и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – както на специалната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ, така и на тези по
АПК; излага и конкретни съображения за неправилно приложение на материалния
закон при определяне размера на обезщетението и счита, че същия включва
подобрения, които по естеството си не са такива по см.чл.72 от ЗС, и не е
съобразен със законността на строителните подобрения, поради което е твърде
завишен. Формулира претенция към съда за прогласяване нищожността или за отмяна
на оспорената заповед, а в условията на евентуалност – изменение на
административния акт чрез изключване от размера на обезщетението оценката на
трайните насаждения, която е невалидно поради изтичане на 6-месечния й срок. В
съдебно заседание тази група жалбоподатели се представляват от адв.И.А. ***, която поддържа изцяло жалбата и моли за
уважаването й чрез изменение на заповедта, при което съдът да приеме, че
единствените подобрения в имота са трайните насаждения. Настояват също
насрещната жалба против административния акт да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбоподателките Н.Д. и К.Д. – втората действаща лично и със
съгласието на първата като нейна майка, считат на първо място, че оспорената
заповед е нищожна, понеже нейн адресат на починалият
им наследодател – бившия ползвател В. Д.; твърдят и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
- по см.чл.26 от АПК; както и неправилно приложение на материалния закон
предвид факта, че са оценени само част, а не всички действително съществуващи в
имота подобрения и то по пазарни цени. Претендират обезсилване на заповедта,
или изменение на същата чрез увеличаване размера на присъденото им обезщетение
след включване в оценката на всички реални съществуващи в имота такива. Жалб.Н.Д. се представлява в процеса от адв.Н.Т.
*** непълнолетната жалб.К.Д. – от служебно назначения
в хипотезата на чл.15 ал.8 от ЗЗДетето процесуален
представител - адв.А.С. ***. Конституираната
подпомагаща страна Дирекция „Социално подпомагане”-Варна, отдел „Закрила на
детето”, са изготвили социален доклад, със становище жалбата на тези две жалбоподателки да бъде уважена, тъй като е в интерес на
непълнолетната. В съдебно заседание по същество Н. и К. Д.и не се явяват и не
се представляват. С писмена молба от 10.02.2009г са заявили, че поддържат
жалбата си и молят оспорената заповед да бъде изменена съобразно заключенията
на вещите лица относно действителната пазарна стойност на всички подобрения, а
насрещната жалба да бъде отхвърлена, тъй като възведените с нея възражения са неотносими в настоящото производство.
Ответната
страна Кметът на р-н “Аспарухово” при Община Варна чрез процесуалния си
представител ю.к.С.М. изразява становище за неоснователност и на двете жалби,
излагайки подробни съображения в подкрепа на тезата си, като конкретно настоява
от оценката да бъдат изключени всички трайни насаждения под 5-годишна възраст,
и телта за телената конструкция, тъй като същата не е трайно закрепена за
терена; а също и настилката от тротоарни плочи, той като същата е включена в
стойността на външните съоръжения и в одобрената оценка на подобренията.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
По силата на Удостоверение №68/04.03.1986г
на В. Ж.Д. на осн.Постановление №11 от 1982г на МС и решение №31/611-5-8/27.02.1986г
на ИК е предоставено правото на ползване върху хавра с площ 1 дка в м-ст «*******»
в землището на гр.Варна. Видно от приложените от Кметството на р-н «Аспарухово»
удостоверения за наследници (л.58-62 по делото) Н.К.Д. и К.Ж.Д. са единствените
законни наследници на В. Д.. По делото липсват твърдения същият да е
преобразувал провато си на ползване в такова на собственост.
Със Заповед № РД-1-7706(37)/02.02.2004г на Областния управител на област с
административен център гр.Варна е одобрен ПНИ на с.о. по §4 ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ м-ст
«*******», землище с.Звездица, обл.Варна. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.30 от
13.04.2004г, като видно от служебната бележка от Гл.експерт «ПР» при Дирекция «УТ»-р-н
«Аспарухово» (л.30) срещу ПНИ относно ПИ №*******.*******не са постъпили жалби,
т.е. планът е влязъл в законна сила на 28.04.2004г. в тази му част. Със Заповед
№ПР-072/21.02.2007г на Кмета на р-н «Аспарухово» на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ
въз основа на влезлия в сила ПНИ и Решение №640/13.09.1999г на ПК-Варна е
възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ на
наследниците на Н. В.Н. върху поземлен имот с идентификационен №*******.*******по
ПНИ с площ 3.231, в чиято южна част, видно от скиците по ПНИ (л.31 и 32) е
включен бивш имот №*******на ползвателя В. Д..
Началото на настоящото административно производство е поставено със
Заявление №ПР-94-Ж(2)/11.06.2007г от жалб.Ж.В. за изготвяне на оценка на
подобренията във възстановения им ПИ №********, включващ три имота, вкл. и този
с №*******с бивш ползвател В. Д.. Поисканата оценка е изготвена от две вещи
лица – пазарната стойност на трайните насаждения към 30.05.2007г по реда на
Наредбата за базисните цени на трайните насаждания (Загл.изм.ДВ бр.107 от
2000г) е в размер на 565.69лв. и е определена от лицензиран оценител М.И.
съгл.Удостоверение №280 на МЗГ, със срок на действие до 30.11.2007г. Към тях са
включени круша – 4 бр. на 35 год; слива – 1 бр. на 15 год; кипарис – 3 бр. до
1.5 м; люляк – 1 бр. до 5 год; лозе – десертни сортове – 0.6 дка; бетонни
колове – 139 бр. над 35 год. Пазарната стойност на строителните подобрения към
26.06.2007г е определена в размер на 2 640лв. от инж.П.Л. съгл.Лиценз
№2463/10.01.1994г на АП-София. Към тях са включени барака с размери 5 м х 3.60м
х 2.15м, монтирана на 50 см. над терена на шест бетонови плочи, пристройка от
лека конструкция с размери 3.60м х 3 м х 2.05м., навес от дървен материал,
подова настилка, незавършен кладенец, пешеходни настилки от шестойгйлни бетонни
колчета. В резюмето към оценителния доклад изрично е отразено, че огледът е извършен
в присъствието на жалбоподателите Ж.В.Н. и Н.К.Д.. Експертът е съобразил
данните, предоставени от втората от тях относно периодите на монтаж на
постройките и извършване на подобренията, за които не са представени строителни
книжа. С оспорената в настоящото производство заповед административният орган с
делегирани правомощия по силата на т.2 от Заповед №2165/21.08.2005г и
Заповед №3333/27.12.2005г на Кмета на Община Варна, е одобрил
така изготвената оценка в общ размер от 3 205.69лв, сумата по която да
бъде изплатена от наследниците на Н. В.Н. в полза на бившия ползвател В. Ж.Д..
Видно от заключението на комбинираната
съдебно-оценителна експертиза с.д.№19311/08.12.2008г на вещите лица инж.Ж.Б. и Н.
П.-Ж., допълнителнението към раздел І на същата със с.д.№820/15.01.2009г,
както от показанията на експертите в
съдебно заседание, при огледа в имота на бившия ползвател през м.11.2008г са
установени допълнителни трайни насаждения, извън оценените в хода на
административното производство, както следва: чимшир – 3 бр. на 4 год; люляк –
1 бр. на 7 год; бадем – 1бр. на 20 год; дюля – 1 бр. на 4 год; череша -1 бр. на
8 год; ябълка нискостебленна – 4 бр. на 5 год; къпини облагородени – 5 бр. на 7
год; лозови бетонни колчета – 120бр. и черна тел за телена конструкция – 1800м
(54кг). Стойността на трайните насаждения, включваща разходите по създаването и
отглеждането, намалени с амортизационните отчисления от минали години на плододаване,
определена по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждания
(Загл.изм.ДВ бр.107 от 2000г), е в размер на 1 148лв. Пазарната им
стойност е в размер на 1 438лв и е по-ниска поради факта, че имотът е
заплевелен поради неполагане на нужните агротехнически и растително-защитни
мероприятия през последните няколко години. Оценените строителни подобрения са
идентични с тези, предмет на експертната оценка в производството пред
административния орган; стойността им е определена в размер на 3260лв, а
пазарната стойност – в размер на 3313лв, със следните уточнения: 1. Бараката
тип-фургон не е трайно прикрепена към земята и е отделима от нея без да се
уврежда съществено; 2. Пристройката към нея и складовото помещение също са
нетрайно прикрепени и са отделими от терена при 50% увреждане, т.е. в такъв
случай стойността им вместо 973.91лв би била 487лв; съотв.пазарната стойност
вместо 1033.42лв би била 516.71лв; 3. Започнатият, но незавършен кладенец не е
оценен от в.л.Б., понеже изкопът не може да се ползва по предназначение, но
трудът за изкопаването на рова е оценен на 800лв – това уточнение е предприето
от вещото лице в открито съдебно заседание в присъствието на процесуалните
представители на всички страни в производството, поради което съдът го възприема
като част от заключението. 4. Външната тоалетна е напълно амортизирана и не се
оценява – и в тази част заключението е идентично с това от административното
производство. Стойността на строителните подобрения е 3260лв, а пазарната
стойност – 3313лв. При премахването на бараката-пристойка и складовото
помещение тези стойности са съотв. 2773лв, а пазарната стойност – 2796.29лв, а
при прибавяне на стойността на труда за изкопа за кладенец – 3573лв, съотв.
5396.29лв.
Съдът в настоящия си състав преценява
неоспореното от страните заключение на комбинираната СТЕ като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено и изцяло го кредитира.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на доказателствата
по административната преписка, тези, ангажирани от страните в хода на
производството, както и заключението на тройната САЕ и показанията на вещите
лица в съдебно заседание, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите
са депозирани в законоустановения срок, от легитимирани субекти и при наличие
на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество
- жалбата на наследниците на бившия ползвател е неоснователна, а тази на
реституираните собственици е основателна.
Подобренията
представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез
влагане на труд или набавяни материали, които по този начин обективно
увеличават стойността му. Те го правят трайно годен да задоволява нужди, които
в дотогавашното му състояние не е задоволявал. След като с извършените разходи
за материали и труд и полаганите грижи добросъвестният владелец, към който е
приравнен ползвателя на земеделски земи по §4в от ПЗР ЗСПЗЗ, е предизвикал
трайно обективно увеличаване в общата стойност на имота, той има право да иска
възстановяване на това увеличение: действителният собственик се е обогатил, а
добросъвестният владелец е обеднял със стойността на вложените труд и разходи
за материали в извършване на подобренията. Съотнесено
към настоящия казус гореизложеното означава, че бившият владелец В. Д.,
влагайки труд и материални средства в периода, в който е бил ползвател на
имота, е увеличил стойността му – от хавра без трайни
насаждения го е превърнал в лозе с плододайни в голямата си част овощни
дървета, за които е полагал грижи до преди две–три години. Горното обосновава
правото му да получи обезщетение за подобренията на имота, наследено от жалбоподателките Н.Д. и К.Д. като негови законни
наследници, респективно – задължение на реституираните собственици да му го
заплатят.
Освен процесуалните права и задължения на страните, в
конкретния казус са налице и материалноправните
основания за това – ПНИ за имот №********, включващ владяния
от В. Д. имот №506.011, е влязъл в сила, процедурата по възстановяване
собствеността на бившия собственик е приключила с влязъл в сила акт на компетентен
орган, а неговите наследници са упражнили редовно правото си по §31 от ПЗР
ППЗСЗПП. Всички тези факти са безспорни между страните в производството –
спорът е концентриран единствено досежно вида, броя и
стойността на подобренията, които подлежат на обезщетяване, както и на първо
място – относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт, с който е
одобрен размера на обезщетението.
В тази насока съдът преценява като неоснователни
възраженията за нищожност на Заповед №ПР-301/11.12.2007г – от една страна
противно на поддържаното от жалб.Ж.В., заповедта е
издадена от компетентен административен орган с делегирани по силата на Заповед
№2165/21.08.2005г и Заповед №3333/27.12.2005г на Кмета на Община Варна правомощия да
одобрява оценките на подобренията, извършвани съгл.§4в ПЗР ЗСПЗЗ в качеството
му на Кмет на р-н «Аспарухово» при Община Варна. От друга страна и посочването
като адресат на заповедта на починалия към момента на издаването й бивш
ползвател В. Д. също не резултира в нищожност, нито в незаконосъобразност като
единствено отменително основание, доколкото този факт не е бил известен на
административния орган, а и законните наследници на Д. са упражнили надлежно
правата си в производството по изготвяне и одобряване на оценка, вкл. и чрез
депозиране на жалба пред съда. В тази връзка – действително сред
доказателствата в административната преписка липсват такива за уведомяване на
жалбоподателките Н. и К. Д.и по реда на чл.26 ал.1 от АПК за започване на
производството по изготвяне на оценка на подобренията. Същевременно от
горецитираното съдържание на резюмето на оценителния доклад на строителните
подобрения, изготвен в хода на производството пред административния орган се
установява, че Н.Д. е присъствала лично при огледа на имота, извършен през
м.06.2007г, и е участвала в него, като е давала сведения за възрастта на
насажденията и времето на изграждане и поставяне на строителните подобрения,
които са съобразявани от експерта. Поради изложеното, както и поради факта, че Н.Д.
е единственият родител на жалб.К.Д., която действа лично и с нейно съгласие,
съдът приема, че независимо от липсата на формални доказателства за това, тези
жалбоподателки са били уведомени за провеждащото се административно
производство и са взели участие в него, поради което не е налице твърдяното от
тях допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
като самостоятелно отменително основание. Горното мотивира извода на настоящия
съдебен състав, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при
спазване на процедурните правила, тя съдържа и минимално изискуемите реквизити
за редовността й от формална страна съгл.чл.59 от АПК, поради което не е налице
основание по см.чл.146 т.1 или т.3 от АПК за ревизия на процесуално основание.
По
отношение на спорните между страните обстоятелства съдът в настоящия си състав
възприема заключението на изготвената СОЕ в частта й по раздел І относно
действителната пазарна стойност на трайните насаждения в бивш имот №*******в
размер на 1 148 лв. Оценката в тази й част е изготвена по
предвидения в §31 ал.2 т.3 от ПЗР ППЗСПЗЗ ред и включва всички установени като
обективно съществуващи на терена трайни насаждения, поради което съдът намира,
че обезщетение именно в този размер дължат заинтересованите страни на наследниците
на бившия ползвател В. Д.. Съдът счита, че в размера на обезщетението не следва
да бъде включена стойността на бетонните колчета и телта за телената
конструкция, тъй като същите не са трайно прикрепени към терена и премахването
им е възможно без съществени увреждания и при запазване възможността за
последващото им ползване от жалбоподателите Н. и К. Д.и, чиято собственост са
същите. Съдът преценява като неоснователно и искането на ответната страна от
посочената стойност да бъде изключена тази на насажденията под 5-годишна
възраст: чимшир – 3 бр. на 4 год. и круша нискостъблена 1 бр. на 4 год. От една
страна никоя от приложимите норми - §4в ПЗР ЗСПЗЗ, препращащ към чл.72 от ЗС,
или §31 ППЗР ППЗСПЗЗ не предвижда фатален срок, в който подобренията е следвало
да бъдат извършени, за да бъде дължима стойността им и това е така, понеже противно
на изложеното от ю.к.Маринова, правото на ползване не се прекратява ex lege – то настъпва след
влизане в сила на акта за възстановяване правото на собственост на
реституираните собственици, в случая – Заповед №ПР-072/21.02.2007г; на следващо
място изключването на тези насаждения – извършени от ползвателя и реално
съществуващи в имота, би резултирало в неоснователно засягане на имуществената
сфера на наследниците му; не на последно място – това тълкуване противоречи и
на разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК, поради което липсва основание за
уважаването му.
По
отношение на строителните подобрения в имот №*******на бившия ползвател, от
описаните като оценени подобрения както в резюмето на оценителския
доклад за пазарната оценка в хода на производството пред административния
орган, така и от раздел ІІ на заключението на СОЕ, изготвено и прието в
съдебното производство се установява, че никое от тях не е трайно прикрепено
към терена. Напротив, всички те -
барака-фургон, барака-пристройка, складово помещение (дървени
конструкции), метална конструкция –чардак, дворна метална врата, бетонни и
метални оградни колове и настилка от тротоарни плочи,
са нетрайно прикрепени и са реално отделими от терена
без съществено увреждане. Отделно от това, всички постройки са поставени или
изградени и без строителни разрешения, което е безспорно между страните, а
реституираните собственици не са заявили желание да ги запазят. Поради това и
съгл.т.ІІ.7 и 8 от Постановление №6/1974г на Пленума на ВС, никое от тях не
представлява подобрение и за тях не се дължи обезщетение. Що се отнася до
съществуващият външен тоалет, според неоспореното заключение на СОЕ в тази му
част, същият е напълно амортизиран и не подлежи на оценяване. Съществуващият в
имота изкоп за кладенец също не следва да бъде оценяван, понеже независимо от
направените разходи за изкопаването му, той не е довършен, никога не е
функционирал като кладенец и не се ползва нито към момента на постановяване на
оспорената заповед, нито към релевантния момент по см.чл.142 ал.2 от АПК, поради
това не представлява подобрение и за него също не се дължи обезщетение.
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед
е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение,
понеже от една страна не е изчерпателна и не включва всички реално съществуващи
в бившия имот №*******трайни насаждения, а от друга страна в нея е включено
недължимо обезщетение за съществуващите строителни подобрения, никое от които
не е трайно прикрепено към терена, а част от тях са и незаконно поставени постройки.
Горното налага изменение на оспорения акт чрез редуциране на оценката до 1 448лв.
според горецитираното заключение по раздел І на СОЕ в
основната му част, в какъвто размер според настоящия съдебен състав е
действителната пазарна оценка на подобренията по см.§31 ал.2 т.3 ПЗР ППЗСПЗЗ.
Искания
за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното, на
осн.чл.172 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед №ПР-301/11.12.2007г
на Кмета на р-н “Аспарухово” при Община Варна,
с която на осн.§31 ал.3 от ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена
оценката на извършени подобрения в ПИ №*******по КП на ползвателите с
бивш ползвател В. Ж.Д., попадащ в имот №*******по ПНИ на м-ст “*******”, землище с.************, обл.Варна,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Н. В.Н., като НАМАЛЯВА ОЦЕНКАТА от 3 205.69лв. (три хиляди
двеста и пет лв. 32ст.) на 1 148 лв.
(хиляда сто четиридесет и осем лв).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: