Определение по дело №1527/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2078
Дата: 18 август 2021 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20217050701527
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ……………

 

гр. Варна, 18.08.2021г.

 

Варненският административен съдХХХІV-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ

                                                      

като разгледа докладваното при условията на заместване адм.д. № 1527 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Определение № 2001/06.08.2021г. по настоящото дело е оставено без уважение искането на Н.Н., формулирано в молба към ел. писмо вх.№ 11040/21.07.2021г. за освобождаване от държавна такса и е оставена без разглеждане жалба вх.№ 10744/15.07.2021г., по реда на чл.256 от АПК против Директора на ОД на МВР-Варна.

Срещу така постановеното определение, в срока по чл.230 от АПК е постъпила частна касационна жалба от Н..

С Разпореждане № 10480/11.08.2021г. съдът е оставил без движение производството по частната касационна жалба с указания в седмодневен срок от съобщението жалбоподателят да приведе същата в съответствие с изискванията на чл.212 ал.3 от АПК и да заяви дали оспорва определението в цялост, като при положителен отговор да представи препис от коригираната частна касационна жалба приподписана от адвокат, съобразно изискванията на чл.212 ал.2 от АПК; пълномощно, което удостоверява представителна власт на адвоката за извършване на посоченото процесуално действие; и доказателства за внесена по сметка на Върховен административен съд: IBAN – ***, BIC – ***, държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева., съгласно чл.235а от АПК, като в случай, че поддържа искането си за освобождаване от държавна такса, да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК.

В срока за произнасяне, на 11.08.2021г. от Н. са постъпили по електронен път три молби: 1.вх.№ 11963 – с искане за определяне на срок за бавност, тъй като на 06.08.2021г. е подал молба за допускане на правна помощ, по която съдът не се е произнесъл; 2.вх.№ 11964 с коригирана частна жалба и с уточняваща жалба, в която е заявил, че няма да внесе държавна такса, тъй като няма средства; ако не е представил на 06.08.2021г. искане за правна помощ, прави такова с настоящата молба; уточнил е, че обжалва определението в цялост; 3.вх.№11874, подписана с ел. подпис молба за освобождаване от държавна такса и още 12 прикачени файла съдържащи незаверени копия на писмени документи.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 10637/13.8.2021г. Н. депозира молба с вх. № 12118/16.08.2021 г, към която прилага заверени с ел. подпис документи.

За да удостовери правото си да получи правна помощ по реда на чл. 92 и сл. ГПК, жалбоподателят Н. декларира в молбата си, че не е женен, няма деца, че живее сам, че е безработен и в активна трудоспособна възраст. Депозира справки от НАП, с оглед установяване липса на трудова заетост, справки за семейно положение, съпруга и деца,  справки от МВР – Сектор пътна полиция и справка от имотния регистър, справка от ДСП – Варна и Справка от БНБ. С декларация  установява получени доходи, представляващи социална помощ за м. юли 2021 г. в размер на 75,00 лв, както и че не притежава недвижими имоти и че притежава лек автомобил Рено Меган Сценик със застрахователна стойност 500 лв. Представя също справки за настоящ адрес на своите родители и брат.

От справка от Службата по вписвания, за извършени вписвания в имотния регистър на името на същия се установява, че Н. не притежава недвижими имоти. От справка от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ по постоянен адрес на жалбоподателя за регистрирани на негово име моторни превозни средства е видно, че притежава л.а. Рено Меган Сценик с първоначална регистрация 1999 г.. От справка от ТД НАП – Варна за декларирани от жалбоподателя, от негов работодател или други лица трудови и/или други доходи за периода от датата на справката до една година преди това е видно, че същият не е реализирал трудови или други доходи за 2021 г.. Със справка от ТП НОИ – Варна за получени от жалбоподателя пенсии, помощи, обезщетения или други плащания от бюджета на НОИ и от справка от ДСП – Варна за получени от жалбоподателя помощи или други плащания по реда на ЗСП се установява, че получените през 2021 г. социални помощи възлизат на сума в размер от 750 лева.

С оглед гореизложената установеност, по молбата за освобождаване от държавна такса, съдът приема следното:

Молбата за назначаване на правна помощ е неоснователна, по следните  съображения:

 Правната помощ е поискана за осъществяване на процесуално представителство по чл.21 т.3 от ЗПП и е мотивирана с липса на средства за заплащане на възнаграждение за адвокат. В подкрепа на това твърдение Н. е представил декларация, съгласно която единственият му доход са 300 лв. издръжка от родителите му, като притежава и лек автомобил със застрахователна стойност от 500 лв. Представил е и Удостоверение от Служба вписвания, видно от което към дата 06.02.2020г. по партида на лицето няма вписвания и отбелязвания.

Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони. Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в ал.1-3 на чл.23 от ЗПП.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. З ЗПП, по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства, от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид  доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното му положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други обстоятелства.

Анализът на цитираните текстове водят до извода, че такава се предоставя в случаите, когато законът задължително предвижда такава и при тези когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира като вземе предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др.

В случая безспорно не сме в хипотеза на задължително назначаване на правна помощ. Не е налице обаче и другата хипотеза, доколкото отсъстват и двете кумулативно дадени предпоставки. На първо място е видно, че лицето разполага с имущество – лек автомобил, който при преценка от негова страна може да послужи за обезпечаване на процесуално представителство за настоящия процес. И на второ – в конкретния случай интересите на правосъдието не изискват правна помощ по чл.21 т.3 от ЗПП, а именно - процесуално представителство. Настоящото производство е касационно такова и в хода на същото се допуска събирането евентуално на писмени доказателства и то само във връзка с вече установени в хода на въззивното производство факти, и по повод наведени възражения във връзка с тях.

Видно от изложеното в молбите на жалбоподателя, същият желае предоставяне на правна помощ единствено с цел приподписване на касационната жалба от адвокат, каквото е изискването на чл. 212, ал. 2 АПК. Целта на правната помощ обаче, е не да осигури на жалбоподателите възможност за изпълнение на формалните изисквания на закона, а да се обезпечи правото на защита на лица, които имат нужда да бъдат подпомогнати с необходимите юридически познания, с които те не разполагат. В тази връзка прави впечатление, че касационната жалба, по която е образувано настоящото производство е подробно мотивирана, а наведените в нея възражения са правно обосновани. Допълнително следва да се подчертае и това, че касационната инстанция следи служебно за законосъобразността на обжалваното решение.

Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна, по следните  съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, такси не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да а заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост, възрастта и другите обстоятелства.

Анализът на гореизложената регламентация обуславя извод, че към искането си жалбоподателят следва да представи и доказателства за наличието на обстоятелствата,          които са от значение за пораждане на правото за освобождаване от държавна такса и които са визирани в разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК - доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др.

При така установените в настоящия случай факти не може да се изведе цялостна преценка относно материалното състояние на жалбоподателя, въз основа на която да се формира извод, че същият няма достатъчно средства да заплати проста държавна в размер от 30 лева за касационно обжалване.

Съдът съобразява и това, че въпреки предоставената възможност, жалбоподателят представя избирателно доказателства за доходите си, доколкото е житейски невъзможно да поддържа жизнен статус чрез социална помощ в размер само на 75лв. на месец, като същевременно поддържа в движение лично МПС, да си позволи покупка и поддръжка на ел. подпис, на компютър, на операционна система и специализиран софтуер, да заплаща такса за интернет и всички други свързани разходи. Всичко това сочи, че доходите на Н. са с размер, който се различава от декларирания с декларацията по чл. 227а, ал. 2, т. 2 АПК и молбата му за освобождаване от такси.

Неяснотата относно действителното имуществено състояние на жалбоподателя и декларираното от него такова, навежда на извода, че наличието на предпоставките визирани в нормата на чл. 227а, ал. 2 АПК остана неустановено. Да се допусне освобождаване от заплащане на държавни такси при неяснота в имущественото състояние на лица, които претендират това би означавало да се допусне злоупотреба с правото по чл. 227а, ал. 2 АПК, а това респективно би довело до ощетяване бюджета на съдебната власт.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ и това за освобождаване от заплащане на държавна такса са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

По изложените съображения , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано от Н.А.Н. ЕГН ********** в молба, приложена към ел. писмо вх. № 11974/11.08.2021г., за освобождаване от заплащане на държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано от Н.А.Н. ЕГН ********** в молба, приложена към ел. писмо вх.№ 11964/11.08.2021г. за предоставяне на правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от връчване на съобщението.

Делото да се докладва след влизане в сила на това определение или след извършена проверка на законосъобразността му от касационната инстанция, за извършване действия по администриране на касационната частна жалба.

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: