№ 121
гр. Севлиево, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200229 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателката П. Ц. Д. от гр. Севлиево е обжалвала Наказателно
постановление № 21-0341-000470 от 23.11.2021 година на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишена от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000,00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна
на наказателното постановление, като се излагат подробни съображения в тази насока.
По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателката на
06.06.2022 година. Жалбата срещу същото е депозирана в РУ на МВР – Севлиево на
13.06.2022 година, поради което следва да се приеме за допустима, като подадена в
предвидения в закона срок от връчване на наказателното постановление и като такава
следва да се разгледа по същество.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021 година свидетелят М. М. – мл. инспектор ООР в РУ на МВР –
Севлиево, съвместно с колегата си И. К. изпълнявали служебните си задължения на ул.
„Сава Тошев“ в гр. Севлиево, когато около 20:00 часа забелязали, че мотоциклетист, с
поставена предпазна каска на главата, не спрял управлявания от него мотоциклет на
знак Стоп, поради което го последвали със служебния автомобил, при което
установили, че мотоциклетът не бил с поставена регистрационна табела. Движели се
известно време след него, като подали светлинен и звуков сигнал, но водачът на
мотоциклета не преустановил движението му. В района на парк „Казармите“, на ул.
„Йото Иванов“ в гр. Севлиево, водачът на мотоциклета опитал за влезе в парка, но
загубил контрол над него, ударил се в бордюра и паднал на земята. Веднага след това
се изправил и побягнал куцайки към парка, където след гонене бил застигнат от
полицейския служител К.. След като си свалил каската, полицейските служители
констатирали, че водачът на мотоциклета е жена – жалбоподателката П. Д.. Тогава
били извикан за съдействие екип по КАТ. Свидетелят Ц. Г., изпратен за съдействие от
дежурния в РУ на МВР – Севлиево, поискал документите на жалбоподателката, като
при проверката им се установило, че същата управлявала мотоциклета, след като
било отнето СУМПС, както и това, че мотоциклетът бил без поставени регистрационни
табели. Свидетелят Г. изпробвал жалбоподателката за употреба на алкохол с
технически средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018“, който отчел нулев
резултат. След това полицейските служители поискали Д. да бъде изпробвана за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с наркополеви тест „Drug Check
3000“, но тя категорично отказала. Предложено било да бъде тествана с „Drugеr
Check 5000“, който се намирал в сградата на РУ на МВР – Севлиево, като за целта
обяснили, че следва да бъде отведена до там, но Д. отново отказала категорично да
бъде изпробвана и по този начин. Тогава свидетелят Г. съставил акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 344885 за това, че на 13.10.2021 година
управлявала мотоциклет Ямаха, син на ц;вят, без регистрационен номер, с номер на
рама VG50E071000002041, с неустановена собственост, като след подаден звуков и
светлинен сигнал не спряла за проверка, а продължила движението си, след което
изгубила контрол над мотоциклета и се ударила в бордюр, в следствие на което
паднала. В акта свидетелят е записал още, че след извършена справка в масивите на
МВР се установило, че СУМПС е отнето, както и че водачката била изпробвана за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018,
който отчел нулев резултат. Отразено било и обстоятелството, че Д. отказала да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с наркополеви
тест „Drug Check 3000“, за което бил издаден и Талон за медицинско изследване с
номер 0054881 с 8 броя холограмни стикери. Актосъставителят квалифицирал
2
описаните от него деяния като нарушения на чл. 103 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от същия
закон; чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива.
Жалбоподателката подписала акта без възражения, както и издадения Талон за
изследване. И двата документа ѝ били връчени.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 21-0341-
000470 от 23.11.2021 година, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата наложил на жалбоподателката Д. глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение
на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 20
лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е наложил глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150А,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложил
глоба в размер на 2000,00 лева и я е лишил от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. Г., М. М. и И. К. обясниха пред
съда как е протекла проверката, като потвърдиха с показанията си описаната по – горе
фактическа обстановка. И тримата свидетели заявиха категорично, че
жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотици с
наркополеви тест „Drug Check 3000 на място, както и с „Drager Drug Check 5000“ в
сградата на РУ на МВР – Севлиево. Никой от тримата полицейски служители не каза
Д. да е изтъквала каквато и да е причина за отказа да бъде изпробвана за употреба та
наркотични вещества.
По искане на жалбоподателката съдът допусна до разпит свидетеля Б.Б., който
каза, че е бил в парка, когато видял П. да пада с мотоциклета, който бил взел да го
ремонтира. При отиването си при жалбоподателката чул, че същата се „карала“ с
полицаите, но не чул някой от тях да иска да я изпробва за употреба на алкохол и
наркотици.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по
3
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в
АУАН и НП се съдържа описание както на нарушенията, така и на обстоятелствата,
при които са допуснати с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и
в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в
съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените заК.и разпоредби. Нарушенията са описани с всичките им съставомерни
елементи по начин, позволяващ на жалбоподателката да разбере за какви действия е
ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност.
За нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
В пункт 1 – ви на наказателното постановление на жалбоподателката П. Д. е
наложена глоба в размер на 200 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на
закона при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. От показанията на свидетелите М. М. и И. К. се установи
по безспорен начин, че на инкриминираната дата същите са последвали със служебния
си автомобил мотоциклета, управляван от жалбоподателката, и че са подали
светлинен и звуков сигнал, за да спре. Същата не направила това, а продължила
движението си, което преустановила едва след като загубила контрол върху
управлявания от нея мотоциклет и паднала с него на земята. Съобразявайки тези
обстоятелства, които не се оспорват и от жалбоподателката, съдът намира за безспорно
установено, че същата е осъществила състава на административното нарушение по чл.
103 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
За това нарушение на закона наказващият орган е наложил на Д. наказание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4, съгласно който с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се
наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Съдът намира, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е определил санкционната норма за описаното от него нарушение в
4
пункт 1 – ви от НП, но немотивирано е определил санкциите в максимален размер. В
тази връзка съдът намира, че в случая, предвид обстоятелството, че до момента на
извършване на деянието жалбоподателката е била санкционирана само два пъти за
извършени нарушения на ЗДвП, същата следва да понесе наказания в среден размер,
поради което намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в тази
му част като на Д. бъдат наложени наказания лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева.
Неоснователно е искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното
нарушение и обективните му характеристики по никакъв начин не обуславят извода,
че същото е маловажен случай и че е със занижена степен на обществена опасност.
За нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение съдът намира, че наказващият орган отново
правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
вменява задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато управляваните
от тях МПС. След като при управлението на процесния мотоциклет от
жалбоподателката се е стигнало до ПТП с материални щети, следва изводът, че
контролът не е бил непрекъснат, т. е. бил е недостатъчен. Следва да се има предвид и
това, че жалбоподателката не оспорва това нарушение. Административнонаказващият
орган правилно е определил санкцията за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в
размер на 20 лева, доколкото за нарушаването на цитираната разпоредбата не е
предвидено друго наказание, извън предвиденото в чл. 185 от ЗДвП.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В пункт четвърти от наказателното постановление на жалбоподателката П. Д. е
наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да
не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В процесния случай по безспорен начин се
5
доказа, чрез кредитираните от съда гласни доказателства, че жалбоподателката е
управлявала процесния мотоциклет на инкриминираната дата. От приобщените
писмени доказателства и в частност от приложената по делото Справка картон на
водача се установява, че към датата на нарушението - 13.10.2021 година СУМПС на
жалбоподателката е било отнето със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0342-000046 от 17.02.2020 година, влязла в сила на
06.03.2020 година. След издаване на заповедта, на 25.03.2020 година, наказващият
орган е издал наказателно постановление № 20-0341-000089, с което за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба на ЗДвП на Д.
са били наложени наказанията глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.. Наказателното постановление е влязло в сила на
08.04.2020 година. При това положение следва да се приеме, че към датата на
извършване на нарушението – 13.10.2021 година П. Д. е била лишена от право да
управлява МПС по административен ред, като по този начин следва да се приеме, че
същата е осъществила както обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
За това нарушение наказващият орган е наложил на Д. глоба в размер на 300
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като съдът намира, че санкцията е
съобразена напълно с тежестта на нарушението.
Всички тези обстоятелства дават на съда основание да приеме, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно и в
тази си част.
Съдът счита, че извършеното от жалбоподателката нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на
извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи
се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни последици от
деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от
него нарушения и др. В конкретния случай съставът на нарушението не е резултатен, а
формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен самото
управление на МПС от неправоспособен водач, който е лишен от правоспособност по
административен ред. По делото не са представени доказателства, обосноваващи
извода, че нарушението се отличава съществено по тежест от обикновените нарушения
от същия вид.
6
За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма,
приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в
АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят
и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на полицейските служители, които са очевидци
на нарушението, възприели са лично отказът на жалбоподателката да бъде изпробвана
за употреба на наркотици. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на полицейските служители или да сочат на
наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от полицейските служители са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателката и са годни да
обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка досежно това нарушение.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с
деянието си жалбоподателката виновно, при форма на вината пряк умисъл, е
осъществила състава на административното нарушение, визиран в чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказала да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотици и не е изпълнила
предписанието за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че за
извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателката. При определяне
на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им
и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.
7
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателката, че към датата на извършване на деянието Drug Check 3000 не е
техническо средство от края на 2019 година, защото от тогава не било сертифицирано
като медицинско изделие за инвитро диагностика и следователно от изтичането на
договора, сключен между МВР и „Дрегер Сейфти България“ ЕООД през месец
ноември 2019 година този тест не би трябвало да се ползва при полеви тестове на
водачи на МПС, тъй като не отговарял на условията. Становището на съда в тази
насока се подкрепя по безспорен начин от писмото на „Дрегер Сейфти България“
ЕООД /л. 28 от делото/, съгласно което от 2019 година на българския пазар са
доставяни само „Drager Drug Check 3000 non IVD“, които са с идентични технически
характеристики с „Drager Drug Check 3000 IVD“, за който полеви тест производството
е преустановено през 2019 година във вариант на медицинско изделие за инвитро
диагностика. Съобразявайки обстоятелството, че техническите характеристики между
„Drager Drug Check 3000 non IVD“ и „Drager Drug Check 300 IVD“ са идентични и че
същите се различават единствено формално /в етикета и предвиденото предназначение/
/л. 29/, съдът намира, че използваните от полицейските служители полеви наркотестове
през месец октомври 2019 година са били допустими и годни за проверка на водачите
за употреба на наркотични вещества. Фактът, че от 2019 година за наркополевия тест
„Drug Check 3000“ престава изискването на специален сертификат, че е „медицинско
изделие за ин витро диагностика“, на практика не забранява, а улеснява използването
му от служителите на КАТ и свободната му продажба на фирми и частни лица. Именно
поради това съдът намира за несъстоятелно твърдението на процесуалния представител
на жалбоподателката в тази насока. Не на последно място следва да се отбележи и
обстоятелството, че жалбоподателката твърди в жалбата си до съда, че е отказала да
бъде изпробвана с „Drug Check 3000“ поради това, че това средство не било
техническо такова от края на 2019 година, защото от този момент не било
сертифицирано като медицинско изделие за инвитро диагностика, но доказателства в
тази насока не се представиха от нейна страна. Напротив, нито един от тримата
полицейски служители, станали свидетели на отказа на жалбоподателката да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества, не заяви, че тя е направила този отказ
именно с тези мотиви, както и че самата тя е поискала да бъде изпробвана с „Drader
Drug Test 5000“, както се твърди отново в жалбата. Свидетелите М. и актосъставителя
Г. обясниха, че сами са дали възможност на жалбоподателката да бъде изпробвана с
това техническо средство, но след като са обяснили, че следва да ги придружи до
полицейското управление, където се намирала машината, извършваща проверката, тя
отново категорично отказала. По делото са налице данни, че жалбоподателката не се е
явила и в ЦСМП – Севлиево, за да даде кръв за анализ, за което е издаден талон,
което още веднъж доказва осъществяването на състава на административното
нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По отношение на тази
8
разпоредба на закона следва да се отбележи и обстоятелството, че същата регламентира
както състав на административно нарушение, така и санкцията, която следва да се
понесе от водача на МПС при нейното нарушаване. В тази връзка съдът намира за
несъстоятелно становището на процесуалния представител на жалбоподателката, че
наказващият орган неправилно е посочил нарушената материална норма, която според
него е чл. 6 от ЗДвП.
Съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин отказът на жалбоподателката като водач на МПС да бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство или чрез изпълнение на талона за медицинско изследване на кръвта. Налице е
категоричен отказ на Д. да бъде тествана с полеви наркотест „Drug check 3000“.
Налице е административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП щом не е
изпълнено предписанието за медицинско изследване. Не са налице два отделни състава
на две административни нарушения, а две форми, чрез които се осъществява едно и
също административно деяние. И двете форми се състоят в бездействие да се даде
въздух или кръв, поради което за доказване на административното обвинение е
достатъчно да се посочи и установи, че водачът е поканен да даде въздух, отказал е да
се подложи на такава проверка и му е издаден талон за медицинско изследване.
Изпълнението на предписанието за медицинско изследване като положителен факт,
опровергаващ обвинението, е в тежест на наказаното лице.
Жалбоподателката не представи в хода на съдебното производство резултати от
медицинско изследване на кръвта, извършено въз основа на предписанието в
посочените времеви граници. Твърдението , че проверката продължила твърде дълго
и че е изтекло времето, в което е следвало да се яви да даде кръв за анализ и в тази
връзка е поискала да бъде издаден нов талон за изследване,което е било отказаноь
не се подкрепи с никакви доказателства, поради което и съдът го намира за
несъстоятелно.
9
. Освен това с
ъгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че
констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
С наказателното постановление на жалбоподателката е наложена глоба в размер
на 2000 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Това са
единствените санкции, предвидени в текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и
предвид изложеното по – горе за това административно нарушение, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото, които предвид
обстоятелството, че наказателното постановление се изменя в едната си част и се
потвърждава в останалата част, следва да са в размер на 192,06 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0341-000470 от 23.11.2021 година на
ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в ЧАСТТА /пункт 1 – ви/, с
която на П. Ц. Д., ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 103 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
10
МПС за срок от шест месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 300,00 лева на
100,00лв. /сто/ лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца
на ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 21-0341-000470 от 23.11.2021
година на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на П. Ц.
Д., **********, от ***, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 192,06лв. /сто деветдесет и два лева и шест стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11