ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 28.02.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и осми февруари 2019г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ
ТОНЕВА
гр.дело №2245
по описа за 2018 година.
Производството е образувано
по предявен на основание чл.422 ГПК иск от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД София против Н.Р.Н., с искане да признае за установено, че Н.Р.Н. дължи на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №2180/07.06.2017г. по ч.гр.дело №3172/2017г. по описа на
РС Ст.Загора, а именно: 557,44 лева представляваща незаплатена сума дължима по
договор за потребителски кредит № 1137024 от 11.04.2013г., ведно със законна
лихва считано от датата на депозиране на заявлението - 05.06.2017г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 75,00 лева разноски по
делото.
С определение от 29.01.2019г.
съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания, обявил е
устните състезания за приключени и е обявил делото за решаване.
При проучване на делото в срока за
произнасяне, съдът констатира, че предявения иск е недопустим, поради което на
основание чл.253 ГПК определението от 29.01.2019г. следва да бъде отменено и
производството по делото следва да бъде прекратено. Съображенията за това са
следните:
Видно
от приложеното ч.гр.дело №3172/2017г. по описа на СтРС, за процесните вземания
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №2180/07.06.2017г.,
с която е разпоредил длъжникът Н.Р.Н. да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД София следните суми: 557,44 лева за главница,
ведно със законна лихва считано от 05.06.2017г. до окончателно изплащане на
вземането, както и разноски по делото – 25,00лв.
държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото е представен
договор за отпускане на потребителски кредит №1137024 от 11.04.2013г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника Н.Р.Н., съгласно
който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е предоставило на ответника
паричен кредит в размер на 600,00лв., която сума той се задължил да върне на 10
месечни вноски от по 68,35 лв.; договорени са и такса/комисионна и
застрахователна премия, като така общия размер на кредита възлиза на 638,60
лева. В договора е уговорен лихвен процент за периода на договора
в размер на 14,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 26,53 %. Видно от погасителния план последната вноска е
следвало да бъде заплатена на 14.02.2014г. В договора с подписа на
ответника е удостоверено получаването на заемната сума.
По
делото е представен и договор за цесия от 20.01.2014г., съгласно който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД е прехвърлило възмездно на цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД София вземанията си към ответника Н.Р.Н. /извлечение от
Приложение №1 към договора за цесия/. Представено е
пълномощно от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /без
дата/, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им, в т.ч. и ответника по делото Н.Р.Н..
По
делото е представено уведомление от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, действащо
чрез пълномощника си „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София до ответника Н.Р.Н.
за прехвърлянето на вземането му с приложено известие за доставяне, от което е
видно, че пратката е непотърсена.
Искът по чл.422 от ГПК е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение съществува и
то такова, каквото е заявено в заповедното производство, т.е. следва да е
налице идентичност между предмета на вземането, претендирано в исковото и
заповедното производство.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице – в заповедното
производство се твърди, че вземането на кредитора произтича от сключен на
17.04.2014г. между Н.Р.Н. и Уникредит Кънсюмър
Файиенсинг" ЕАД договор
за потребителски кредит №1137024 и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД София на 17.04.2014г., а в
исковото производство се твърди и се претендира вземане, произтичащо от договор
за отпускане на потребителски кредит №1137024 от 11.04.2013г. и договор
за цесия от 20.01.2014г. В този смисъл са и представените доказателства.
Производството по
чл.422 ГПК е пряко обвързано със заповедното производство. Тази пряка
обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита за
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
целта му е да установи съществуването на вземането такова, каквото е заявено в
заповедното производство. Изложеното е основание да се приеме, че искът чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност касае допустимостта на предявената претенция, тъй
като с решението ще бъде признато или отречено същото право, за което е
издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването
и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на
чл.422 ГПК иск не може да променя материалноправната характеристика на
вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното
производство. Съдът извършва преценка за идентичност
на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете
производства по основание. С оглед на това съдът намира, че производството
следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си
за приключване на съдебното дирене, даване ход на устните състезания, обявяване
на устните състезания за приключени и обявяване делото за решаване от 29.01.2019г.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гр.дело №2245/2019г. по
описа на СтРС, образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Панчо
Владигеров 21, Бизнес център Люлин-6, ет. 2, представлявано от прокуриста
Зорница Николова Димитрова против Н.Р.Н., ЕГН **********,***, с искане да
признае за установено, че Н.Р.Н. дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2180/07.06.2017г. по ч.гр.дело №3172/2017г. по описа на РС Ст.Загора, а
именно: 557,44 лева представляваща незаплатена сума дължима по договор за
потребителски кредит № 1137024 от 11.04.2013г., ведно със законна лихва считано
от датата на депозиране на заявлението - 05.06.2017г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 75.00 лева разноски по делото, а именно: 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лв. заплатена държавна такса.
ОБЕЗСИЛВА заповед
№2180/07.06.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.дело №3172/2017г. по описа на СтРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: