Решение по дело №2942/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 1084

                                        гр. Бургас, 28.08.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2942 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т.Г.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-002686 от 13.06.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че не е налице повторност, тъй като не става въпрос за същото по вид нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. С тези доводи  моли наказателното постановление да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание „глоба“. Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателката наказание да бъде потвърдено. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

На 28.03.2019 г. около 10:13  часа, в гр. Бургас, на път първи клас I-9, км.249+100 в посока Пътен възел „Юг“ към КПП – 3, жалбоподателката управлявала  автомобил „Ауди Ку 5” с рег. № А2006КХ , с наказуема скорост 111 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е била установена с техническо средство АТCC TFR1-M №510/07, с клип № 5915. От направена справка за собственост се установило, че собственик на автомобила е юридическото лице „Алмеда“ АД със законен представител К.А.Д..  На 23.04.2019 г. К.А.Д. попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че в деня и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката Т.Д.. На 23.04.2019 г. жалбоподателката също подала декларация с информация по чл. 188 ЗДвП, като декларирала, че тя е управлявала автомобила в деня и часа на нарушението. След извършена справка от контролните органи е било установено, че с Електронен фиш серия № К/2103449, издаден от ОД на МВР – Бургас жалбоподателката е била санкционирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 22.06.2018 г., същият не е бил обжалван и е влязъл в сила на 06.07.2018 г. Предвид установените факти свидетелят В.П. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ съставил срещу жалбоподателката АУАН за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателката били наложени наказания „глоба“ в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, свидетелските показания на актосъставителя В.П., 2 броя декларации по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол,  клип № 5915, справка за собственост на МПС, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя П. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта деянието е подробно описано, а именно управление на МПС с превишена скорост от 111 км/ч при наличие на разрешена за движение скорост в населено място до 50 км/ч, въведена със знак В-26, извършено в условията на повторност.

 

Касае се за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявала на 28.03.2019 г. около 10:13  часа, в гр. Бургас, на път първи клас I-9, км.249+100 в посока Пътен възел „Юг“ към КПП – 3,  автомобил „Ауди Ку 5” с рег. № А2006КХ, с наказуема скорост 111 км/ч при разрешена скорост за движение до 50 км/ч в населено място, сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта е била установена с техническо средство АТCC TFR1-M №510/07, със заснет клип № 5915, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване л.19) и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол л.17).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай законният представител на собственика на автомобила – юридическо лице и жалбоподателката са декларирали с писмени декларации, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила в деня и в часа на констатираното нарушение и по тази причина именно на нея са били съставени АУАН и НП.  

При извършена справка от контролните органи се е установило, че срещу жалбоподателката имало издаден електронен фиш от ОД на МВР – Бургас отново за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Установило се, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателката на 22.06.2018 г. и е влязъл в сила на 06.07.2018 г. Процесното нарушение е било извършено от жалбоподателката на 28.03.2019 г. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. С Електронен фиш серия № К/2103449, издаден от ОД на МВР – Бургас  в сила от 06.07.2018 г. жалбоподателката е била наказана за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването й с електронен фиш серия № К/2103449, а именно на 28.03.2019 г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателката управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателката е нарушила установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. В тази връзка съдът не споделя направеното от процесуалния представител на жалбоподателката възражение, че и в двата случа на нарушение трябва превишената скорост да е една и съща или в двата случая нарушението да е по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е санкционна и в нея е предвидено какво наказание следва да се наложи при превишаване на разрешената скорост за движение с 50 км/ч и повече. Самото задължение да се спазва предвидената от ЗДвП разрешена скорост при управление на МПС за водачите е предвидено в чл. 21 ЗДвП.  Безспорно по делото се установява, че и в двата случая е нарушена от жалбоподателката именно тази норма (чл. 21 ЗДвП). Ето защо АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено.

 

За установеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП към датата на нарушението (28.03.2019 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая жалбоподателката е управлявала с наказуема скорост след отчитане на процентната грешка 111 км/ч при разрешена до 50 км/ч. При така установеното превишаване размерът на наказанието „глоба“ следва да е 800 лева. При правилна квалификация на деянието като извършено повторно съгласно установените обстоятелства, АНО правилно на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложил на жалбоподателката „глоба“ в двоен размер на предвидената (800 лв.), а именно 1600 лв., както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                   

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002686 от 13.06.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Т.Г.Д., ЕГН **********  на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                        

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ