О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………….…../……….07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №754 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на К.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** /партер-вътрешен двор/м
действащ чрез адв.П.Г., против Решение №1828 от
06.04.2020г. по гр.д.№17320/2019г. на Районен съд Варна, с което е уважен
предявения от “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817,
представлявано от управителя П.Н.К., против жалбоподателя, иск с правно
основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1717.90лв., представляваща
цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между цедента
“КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“
ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ
Груп“ ЕООД от пълномощника К.Д.Т..
В
жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при допуснато
съществено
нарушение на процесуалните правила,
като се поддържа, че първоинстанционният съд е
формирал погрешни изводи за
установеност на фактическият състава на чл.40 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая
не е установена една от предпоставките му, а имено с подписване на процесното тристранно споразумение умишлено да е нанесена
да е нанесена вреда на представлявания, като са развити подробни съображения.
Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че между
страните е безспорно, че сумата от 1717.90лв. е получена от ответника в
качеството му на пълномощник на ищеца по процесния
договор за цесия, като се поддържа, че в договора за цесия изрично е обективирано, че цената на цесията е получена от цедента “КНМ Груп“ ЕООД. Сочи се, че в т. 3 от процесния договор за цесия е записано, че сумата е платена
от цесионера “Интейк“ ЕООД
на цедента “КНМ Груп“ ЕООД, а не на пълномощника на цедента адв.Кр.Т..
На следващо място се поддържа, че по аргумент на процесното
тристранното споразумение ответника е отчел процесната
сума на ищеца. На последно място се излага, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е допуснал
като писмено доказателство протокол от проведено о.с.з. по гр.д.№12008/2019г.
на РС Варна и решение по в.т.д.№1020/2019г. ВОС, т.о, като са развити подробни
доводи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, ведно с присъждане на
направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество, е
депозиран отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй
като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и
приложимите правни норми. Оспорват се доводите на въззивника
за недоказаност на елементите от фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, като се
поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени подробни
съображения, включително и за допустимостта на приобщените към делото 2 броя протоколи от съдебно заседание
по други дела. Твърди се, че
въпросните протоколи съдържат признания на адв.Ивелин
Ганчев, като процесуален представител на ответника, че последният е
осъществявал контрол и скрита търговска дейност чрез “Интейк“
ЕООД. Поддържа се, че договора
за цесия съдържа ясна и недвусмислена уговорка, че процесията сума е заплатена
в брой на ответника, който не може да отчита суми на трети лица. Сочи се, че запазвайки паричните средства в свое
държане и разпореждайки се с тях, ответникът е упражнил превратно
представителната си власт. Поддържа се, че дали пълномощникът е предал парите
на трето, неучастващо в делото лице, респективно че не се е обогатил, е ирелевантно за настоящият спор, тъй като е безспорно
доказано, че същият не ги е предал на упълномощителя
си. Поддържа се, че ответника, в качеството си
на пълномощник има
задължение за предаване на процесната
парична сума на упълномощителя, дори и да
няма средства за
тяхното изплащане, тъй като парите са родово определена вещ, а родът не погива.
Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите
необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане въззивната жалба на К.Д.Т., против Решение №1828 от 06.04.2020г. по гр.д.№17320/2019г.
на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “КНМ Груп“ ЕООД, с иск с
правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на въззивника
да заплати на въззиваемия сумата
от 1717.90лв., представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен
между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера
“Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К.Д.Т..
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№754/2020г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 19.08.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.