Р Е Ш Е Н И
Е № 261213
гр. Пловдив, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 14160 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
Теленор България ЕАД, ЕИК: ********* против К.А.А., ЕГН: ********** Адрес: *** с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземането в общ размер от 221.82лв. (двеста двадесет и едни
лева и 82ст.) – главница, включваща сумата от 62,46 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 19.06.2018 г. в размер
на три месечни абонаментни такси и сумата от 159,36 лв.- неустойка за ползване
на устройство, представляваща част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатеното при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора за лизинг от 19.06.2018 г.,
ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
08.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6373 по описа за 2020
г. на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково
производство.
В исковата молба се посочва, че по
повод сключен договор за мобилни услуги от дата 19.06.2018г. ответникът К.А.А.
е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и
титуляр по мобилен номер *** е избран абонаментен план Тотал 24.99 лв. с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС с уговорен срок на действие
за 24 месеца, до 19.06.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от дата
19.06.2018г. по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно
устройство *** за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 17.59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане па допълнителна сума от 17.59лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл. 1. ал.2 от договора за лизинг/. Посочва, че
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 629 лв., а
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 е 422,16 лв.
Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер 207, 74 лв. /т.
7 от договора за мобилни услуги/.
Ищецът
посочва, че съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми“.
Ищецът
посочва, че за отчетния период на потребление 25.06.2018 г. до 24.08.2018 г.
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите
месечни абонаментни, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
85,95 лв.
Посочва, че неизпълнението на
абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани на стойност
85,95 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесния договор за услуги, като във вр. с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаментни и е издал крайна фактура №
**********/25.10.2018 г. с начислена неустойка в размер на 211,81 лв.
Твърди се, че договорът за услуги
е прекратен на 19.10.2018 г. и е начислена претендираната неустойка, която е в
максималния размер от 3 месечни абонаментни такси по договора за услуги и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при
предоставянето му по договора за лизинг, сключен въз основа на договора за
услуги.
Цитират се
разпоредбите на общите условия, но които ищецът основава претенциите си.
Посочва, че неустойките обезпечава изпълнението на задълженията и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Моли исковете да се уважат. Претендира
разноски.
В законноустановения едномесечен
срок не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба
е връчен редовно на ответника.
Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито
лично, нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство, съобразно приет по делото списък по чл. 80 ГПК и представени и
приети доказателства за заплащане на разноските, както следва: сумите в размер на 25 лв. – държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, направени в производството
по ч.гр.д. № 6373 по описа за 2020 г. на ПРС и сумите от 25 лв.- държавна такса
и 180 лв.- адвокатско възнаграждение, направени в производството по гр.д. № 14160/2020
г. по описа на ПРС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., ЕГН: **********
Адрес: *** ДЪЛЖИ НА Теленор България
ЕАД, ЕИК: ********* общ размер от 221.82лв. (двеста двадесет и едни лева и
82ст.) – главница, включваща сумата от 62,46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 19.06.2018 г. в размер на три
месечни абонаментни такси и сумата от 159,36 лв.- неустойка за ползване на
устройство, представляваща част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатеното при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора за лизинг от 19.06.2018 г.,
ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
08.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6373 по описа за 2020
г. на ПРС.
ОСЪЖДА
К.А.А., ЕГН: ********** Адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
********* разноски, както следва: сумите в
размер на 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение,
направени в производството по ч.гр.д. № 6373 по описа за 2020 г. на ПРС и
сумите от 25 лв.- държавна такса и 180 лв.- адвокатско възнаграждение,
направени в производството по гр.д. № 14160/2020 г. по описа на ПРС.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ