№ 99
гр. Плевен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря А. Й. Д.
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600299 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от
НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С протоколно Определение № 313 / 24.03.2025, постановено по ЧНД
№20254430200475 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен са
групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на М.
Я. И., ЕГН **********, наказания, както следва: определено е на основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения М.
Я. И., ЕГН ********** измежду наложените му с влезли в сила съдебни
актове по НОХД № 1131/2024г., НОХД №2368/2020г. и НОХД №1243/2022г. и
трите по описа на Районен съд – Плевен, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като съдът е постановил наказанието да се
търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Отделно е постановено
изтърпяването на наказането Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На
основание чл.24 от НК така определеното общо наказание по съвкупността е
увеличено с ДВА МЕСЕЦА, предвид упоритата престъпна дейност на М. Я.
1
И., ЕГН **********, като определеното общо наказание лишаване от свобода
подлежащо на изтърпяване е определено за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА първоначален строг режим.
Срещу определението е подадена въззивна жалба от служебния
защитник на осъденото лице, в която се твърди, че определението е правилно
в частта относно групиране на наказанията. Прави се единствено възражение
във връзка с приложението на чл.24 от НК, като се твърди, че не се
установяват обстоятелства обуславящи увеличаването на общото най-тежко
наказание с два месеца. Сочи се, че деянията включени в съвкупността не се
отличават с висока степен на обществена опасност, поради което
приложението на горната разпоредба представлява прекомерна репресия
спрямо осъдения.
Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна
прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като
акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени
представените писмени доказателства и провери правилността на
постановения съдебен акт, констатира, че протестираното определение е
правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло.
Съображенията за това са следните:
Въззивният жалбоподател М. Я. И., ЕГН ********** е осъждан както
следва :
1. Районен съд - Плевен с Присъда №17 от 02.02.2021г., постановена по
НОХД №2368/2020 година признал осъдения И. за виновен и му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване, и Глоба в размер на 400 лева, за престъпление по
чл.343в ал.2 от НК, извършено в периода от 26.12.2018г. до 28.12.2018г. и за
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 23.12.2018г.
Присъдата влязла в сила на 18.02.2021 година.
2. Районен съд - Плевен с Присъда №151 от 04.11.2022г., постановена по
НОХД №1243/2022 година признал осъдения И. за виновен и му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване, и Глоба в размер на 200 лева, за престъпления по
чл.343в ал.2 от НК и по чл.270 ал.1 от НК, извършени на 23.12.2018 година.
2
Присъдата влязла в сила на 21.11.2022 година.
3. Районен съд - Плевен с Присъда №130 от 12.11.2024г., постановена по
НОХД №1131/2024 година, потвърдена с Решение по ВНОХД №922/2024г. по
описа на ОС-Плевен, признал осъдения И. за виновен и му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване, и Глоба в размер но 1000 лева, за престъпления
по чл.343в ал.2 от НК и по чл.270 ал.1 от НК, извършени на 28.01.2019 година.
Присъдата влязла в сила на 07.03.2025 година.
При така установената правилно фактическа обстановка и от районният
съд, последният е направил правилният извод, че са налице данни за
престъпната дейност на осъдения сочеща на усложнена форма на престъпна
дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да
е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната
инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание
чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо
най-тежко наказание на осъдения М. Я. И.,измежду наложените му с влезли в
законна сила съдебни актове по НОХД № 1131/2024г., НОХД №2368/2020г. и
НОХД №1243/2022г. и трите по описа на Районен съд – Плевен, а именно
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се търпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване, и Глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко
наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието
по реда на чл. 24 от НК. Изложени са подробни мотиви относно упоритата
престъпна дейност на осъденият / осъждан 19 пъти/, които напълно се
подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост на И. и
се споделят от настоящата въззивна инстанция.Това обстоятелство сочи на
една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице
сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си
дейност в различните й форми. Наложените на И. наказания явно не са
изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са
мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на
поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на
подсъдимият относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно
3
и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил
правилно материалния закон. Тук следва да се посочи, че районният съд се е
показал снизходителен като е увеличил наказанието само с два месеца
лишаване от свобода и единствената причина въззивната инстанция да не
измени определението в тази му част е липсата на протест от страна на
Районна прокуратура Плевен.
При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 313 / 24.03.2025, постановено по
ЧНД №20254430200475 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4