№ 22984
гр. С., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110123310 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Т. Д. Я., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и
законен представител на А. К. Г., ЕГН **********, срещу К. А. Г., ЕГН **********. Твърди
се, че ответникът е осъществил спрямо молителката актове на домашно насилие на
04.04.2023 г. около 14:30 часа и около 15:30-16:00 часа, като актът на 04.04.2023 г. около
14:30 часа бил осъществен в присъствието на детето. Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в производството
по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място -
наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН.
Не се спори по делото, че ответникът попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т.
2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че ответникът е живял при условията на
фактическо съжителство с молителката, детето А. Г. е техен син, както и че между страните
са налице влошени отношения по повод осъществяване на родителската отговорност по
1
отношение на тяхното общо дете (л. 65 и л. 90 от делото).
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане малолетния А. Г. е дете
на страните (л. 14 от делото).
С решение № 607 от 31.01.2022 г., постановено по гр. дело № 63220/2021 г. по описа
на СРС, 158 състав, влязло в сила на 31.01.2022 г. е утвърдено постигнатото между страните
споразумение, като родителските права по отношение на малолетния А. са предоставени за
упражняване на майката, местоживеенето му е определено при нея, а на бащата е определен
режим на лични отношения (л. 15 –л. 17 от делото).
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника,
т.е да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за
защита.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция Изм. - ДВ, бр.
101 от 2019 г.) на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а
съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за
защита от домашно насилие само на основание приложената декларация. Изявлението за
съществуването на определен кръг от факти (данни за извършителя на насилието, както и за
мястото, времето и начина на извършване на последното), което изявление е предмет на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, има характера на лично волеизявление на лицето, което
твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото
лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител, доколкото
наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична.
Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е
предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в
производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено
доказателство се налага извод, че след като декларацията не е подписана от търсещия
защита по ЗЗДН, то тя не установява релевантни за спора факти и следва да се изключи от
доказателствената съвкупност. В случая декларацията, приложена към молбата за защита,
изхожда от Т. Д. Я., в качеството й на майка и законен представител на малолетния А. К. Г.
(не в лично качество), се явява недопустимо доказателствено средство.
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е постъпил социален доклад от
компетентната ДСП (л. 53 - л.57 от делото). По време на социалното проучване е направена
среща и е проведен разговор със страните. Бащата на детето е споделил, че споразумението,
в частта за определения режим на лични отношения между него и малолетния А., не се
спазва от страна на майката, което обстоятелство последната потвърждава. По данни на
майката след случка на 04.06.2022 г. ответникът започнал да подава сигнали, при което тя
спряла да му дава детето, което обстоятелство съдът цени като признание на неизгоден за
страната факт. Следва да се има предвид, че социалният доклад не се ползва с материална
доказателствена сила, придадена му от разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН, досежно
факта на осъществено домашно насилие от ответника спрямо молителката, част от който в
присъствието на детето, тъй като съдържа единствено преразказ на твърденията на майката
Т. Я..
По делото е приета пр. преписка № 22381/2023 г. по описа на СРП по подаден от
ответника сигнал, като с Постановление от 09.06.2023 г. е отказано да се образува досъдебно
производство (л. 123-л. 148 от делото).
По делото е приета пр. преписка № 22379/2023 г. по описа на СРП по подаден от
молителката сигнал, като с Постановление от 06.06.2023 г. е отказано да се образува
досъдебно производство (л. 149-л.174 от делото).
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
Т. Д. Я. и К. Г. са обтегнати и конфликтни, като въвличат в своите конфликти и тяхното дете,
и което обстоятелство е отделено като безспорно между страните. Между тях е налице спор
за мерките, свързани с родителската отговорност, в който смисъл са и твърденията на
2
страните. Съдът счита, че не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват
домашно насилие. Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на житейски
допустимото, при което, от една страна, всеки човек има свободата да изразява в
обективната действителност своите емоции (включително и по-отрицателни такива като
гняв, раздразнение, обида и пр.), но което поведение, от друга страна, следва да е
съобразено с установената в обществото система от ценности и права на другите. Човешките
отношения са сложни, когато се намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове
между съпрузи и/или родители, поради което употребата на обидни изрази може да се
квалифицира, но може и да не се квалифицира като насилие. В този смисъл, дори и на
процесната дата ответникът да е имал твърдяното в молбата за защита поведение
(обстоятелство, което по делото не е установено с категоричност, доколкото показанията на
св. Огнян Методиев противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и с изложеното от молителите в молбата за защита относно случилото
се на процесните дати), то същото не съставлява домашно насилие, а е резултат от
влошените им отношения относно неспазването от страна на молителката на режима на
лични отношения на бащата с детето (в този смисъл е и социалния доклад), в който спор
неминуемо въвличат малолетното си дете.
Понастоящем е установена трайна практика на съдилищата, която и настоящият
съдебен състав споделя, според която не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост
съставляват домашно насилие. Това, което превръща вербалната комуникация между лицата
в обществото и техните действия един спрямо друг в домашно насилие, е интензитетът на
засягане на личността на другата страна. Поведението е противоправно, вредоносно,
виновно и морално укоримо по смисъла на чл. 2 ЗЗДН именно с оглед на своите последици
за жертвата. Последната е зависима от партньора й, излизанията и контактите й се
ограничават без възможност за помощ и подкрепа отвън; жертвата е лишена от достъп до
пари, забранява й се да работи; събужда се чувство на страх у нея, че ако не се подчинява, ще
й се случи нещо много лошо; лишена е от самоувереност. Жертвата е зависима и слаба. Няма
данни в процесния случай за подобно засягане на молителите. По делото не се установи и
малолетния молител да е присъствал и/или да е възприел по някакъв начин, осъществено
спрямо майка му насилие, поради което и не може да се приеме, че детето има качеството на
жертва по смисъла на специалния ЗЗДН.
За пълнота следва да се посочи, че човешките отношения са сложни, когато се
намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове относно родителски права, поради
което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се
квалифицира като психическо или емоционално насилие. База за такава преценка, както е
посочено и по-горе, е наличното засягане на емоционалния и психически интегритет на
лицето, твърдящо да е жертва на домашно насилие, за което обективни данни в процесния
случай не са ангажирани в хода на съдебното дирене, посредством допустимите по ГПК и
чл. 13 ЗЗДН средства.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН. В интерес на
децата на страните, и най-вече на малолетната Алина, е родителите да подобрят
комуникацията помежду си, като осигурят сигурна и спокойна среда за пълноценно
общуване с малолетното си дете.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата им без уважение, като неоснователна и
да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
3
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН, Т. Д. Я., дължи направените от ответника разноски в размер на 800,00 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството (л. 249 от делото).
При този изход на делото Т. Д. Я., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като малолетният молител не внася такава (арг.
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Д. Я., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу К. А. Г., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Т. Д. Я., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Т. Д. Я., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., ЕГН **********, да заплати на К.
А. Г., ЕГН **********, разноски в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4