РЕШЕНИЕ

 

Номер 4134                           Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На   03.12                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 12.11.2018 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  13639 по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът П.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 523, 08 лева, представляваща обезщетение за периода 09.09.2016 г. – 22.06.2018 г. за забавено плащане на сумата 2 892, 39 лева - обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение, получавано от ищеца при ответника преди уволнението му, и полученото от ищеца трудово възнаграждение от други работодатели през периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Моли съдът при уважаване на иска да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът Основно училище “***“, оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а – ако приеме иска за основателен – да го уважи за периода 25.07.2017 г. – 22.06.2018 г. и в размер на 267, 28 лева, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното гр. дело № 12181/2016 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, се установява, че действително с влязло в сила на 30.05.2018 г. Решение № 1202/20.04.2016 г., постановено по гр. дело № 12181/2016 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, е било признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца със Заповед № ***/11.07.2016 г. на *** на ответното училище за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в ответното училище, и е било осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 2 892, 39 лева за обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г., за времето, през което е работил на друга по-ниско заплатена работа, както и направените от ищеца разноски за производството по делото пред ПРС и ПОС в размер общо на 1 450 лева.

Не се спори също така, че ответникът е изплатил изцяло присъденото на ищеца обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ на 22.06.2018 г. по банков път.

Действително, с исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. дело № 12181/2016 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, ищецът не е предявил иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава въру претендираното от него обезщетение за разликата в трудовото му възнаграждение, получавано при ответника преди уволнението му и полученото от П.С. трудово възнаграждение от други работодатели през периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г., като след влизане в сила на Решението по това дело в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист за присъденото му обезщетение и на 25.07.2017 г. той се е явил при ответника с издадения изпълнителен лист и е депозирал молба сумата на присъденото му обезщетение да бъде платена по посочената в молбата банкова сметка *** П.С.. Независимо от това, доколкото обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, е дължимо от момента на незаконното уволнение (в случая – 11.07.2016 г.) и предвид акцесорния характер на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че няма пречка този иск да бъде предявен и по-късно, след исковата молба, с която е бил предявен иска за заплащането на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ – която именно искова молба има характер на писмена покана за заплащане на това обезщетение и именно от момента на подаването на тази искова молба ответникът е изпаднал в забава, поради което и съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че писмена покана за заплащане на това обезщетение се явявала не исковата молба от 09.09.2016 г., а молбата на ищеца от 25.07.2017 г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършено от съда изчисление с компютърна програма, размерът на законната лихва върху обезщетението от 2 892, 39 лева за процесния период е 523, 08 лева – поради което съдът намира, че предявеният по настоящето дело иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева ДТ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА Основно училище “П. ***, ЕИК ***, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, адв. ***., ДА ЗАПЛАТИ НА П.С.С., ЕГН **********,***, офис ***, адв. ***, СУМАТА 523, 08 лева, представляваща обезщетение за периода 09.09.2016 г. – 22.06.2018 г. за забавено плащане на сумата 2 892, 39 лева - обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение, получавано от ищеца при ответника преди уволнението му, и полученото от ищеца трудово възнаграждение от други работодатели през периода 11.07.2016 г. – 11.01.2017 г., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. Основно училище „***“, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А.В.С., със служебен адрес: ***, офис ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                         

 

                                                                                                                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                                                                                                                                                                                            ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.