Р Е Ш Е
Н И Е
Номер V-43 Година 2018, 29 май гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав
на деветнадесети април година две хиляди и
осемнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. ЕВТИМОВА
2. ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 395 по описа за
2018 година
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена
от Г.Т.Ж. и М.Г. ***, против решение
№ 9 от 19.01.2018 г. по гр.д.742/2016 г. по описа на Районен съд Карнобат, с
което съдът е уважил предявените против въззивниците искове като: е приел
за установено по отношение на тях, че въззиваемата-ищца И.А.Щ. е
собственик на 2/6 ид. части, а останалите въззиваеми-ищци - А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г.,
са собственици всяка на по 1/6 ид. част от недвижим имот, находящ се в
землището на с.Съдиево, Община Айтос, представляващ поземлен имот с площ от
11,281 дка с идентификатор 040008 по КВС на землището на с.Съдиево, находящ се
в м.Дюзлюка, пета категория с начин на трайно ползване - нива, с описани
граници и съседи; осъдил е въззивниците да предадат на ищците владението върху
съответните идеални части от имота – на И.А.Щ. - 2/6 ид. части, и за всяка от
ищците А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г. - владението върху 1/6 ид. част; отменил е на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 105 том II per. № 1656 дело №
244 от 04.04.2013 година на нотариус Бисер Демирев с № 324 на НК, с който въззивникът
Г.Т.Ж. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот
над размера от 1/6 ид. част от същия; отхвърлил е заявеното от въззивниците
възражение по чл.79 от ЗС; и въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на въззиваемите-ищци И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г.,
съдебни разноски в размер на 2 220 лв. Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с практиката на ВКС. По-конкретно се твърди, че при безспорно
установеното по делото, че въззивниците са установили фактическа власт над
имота още през 1998 г. и никой от останалите съсобственици не е обезпокоявал
владението им, са необосновани изводите на съда, че ответниците не са придобили
собствеността върху имота по давност. Твърди се, че неправилно и в противоречие
с трайната съдебна практика, съдът е приел, въпреки наличието на нотариален
акт, с който са признати правата на ответниците, че върху тях лежи тежестта за
доказване придобиването по давност на (целия) процесен имот. Твърди се още, че дори
да се приеме, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота със
знанието и съгласието на майката на ответника Ирина Г. и нейната дъщеря и
сестра на ответника - С.Г., няма пречка имотът да се придобие от ответниците по
давност, тъй като липсва противопоставяне от страна на двете собственички. По
отношение на наследниците на Атанас Чанев се твърди, че ответниците не са били
длъжни да демонстрират намерението си за своене на имота, тъй като Чанев не е
бил наследник на общия наследодател. На следващо място се сочи, че
съсобствениците на имота са били постигнали съгласие за извършване на
т.нар.неформална делба на наследствения имот, разпределили са помежду си
собствеността върху сънаследствените имоти, изготвили са проект за делба, и от
този момент всеки от сънаследниците е установил владение върху имота, който му
е даден в дял, съотв.от този момент е започнал да тече срокът по чл.79 от ЗС за
придобиване по давност на съответния имот. При така изложените съображения,
въззивниците твърдят, че по делото е доказано установеното от тях владение
върху процесния имот от 1998 г. – установена фактическа власт върху имота,
демонстрирано намерение за своене и изтекъл достатъчен срок; липсата на
прекъсване на това владение, поради което въззивниците са придобили процесния
имот по давност. Претендира се отмяна на решението на КРС като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на решение, с което исковете против
въззивниците се отхвърлят. Претендират се разноски. Не се сочат нови
доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., представят писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Твърди се, че макар по делото
да не е спорно, че процесните имоти са реституирани на наследодателите на
страните, вкл.на майката на въззивника Г.Ж., както и, че въззивниците
обработват и държат процесния имот, по делото не е доказано трансформиране на
държането им във владение. Сочи се, че макар между наследниците на Атанас Чанев
да е било постигнато съгласие за начина на ползване на имотите до извършване на
делба на имотите, тъй като съгласие за делба не е било постигнато, и съобразно разпределението
на ползването, всеки от тях да е установил фактическа власт върху някой от
наследствените имоти, договор за доброволна делба в изискуемата форма не е
сключван, поради което съсобствеността върху наследствените имоти не е
прекратена, и устната договорка за начина на ползване на имотите, представляваща
разпределение на ползването на имотите, не е довела до трансформиране на
държането на идеалните части на останалите съсобственици на имота, във владение.
Оспорва се твърдението на въззивника Ж., че приживе, майка му му е отстъпила
владението върху процесния имот, като се сочи, че самата Иринка Ж. (майка на
въззивника), приживе не е установила владение върху имота, за да може да го
прехвърли на своя син. Сочи се, че едва през 2013 г. със снабдяването си с
нотариален акт, възизвниците са манифестирали намерението си да своят имота. Претендира се отхвърляне на подадената
въззивна жалба и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Жалбата е подадена в законовия срок, от
легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е висящо пред БОС
като въззивна инстанция за втори път - след като с решение № 268 от 14.10.2016
г. по гр.д.1849/2016 г. на ВКС, ІV-то г.о., са отменени, на основание чл.304 от ГПК, влязлото в сила решение № 27 от 06.02.2015 г. по гр.д.542/2014 г. на
Районен съд Карнобат, и решение № ІV-65/17.06.2017 г. по в.гр.д.645/2015 г. на
Бургаски окръжен съд, с което е било потвърдено първоинстанционното решение на
КРС, и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на КРС.
Производството пред първоинстанционния КРС първоначално
е е образувано по иска на И.А.Щ., А.Ч.А.,***,
Т.Ч.К. и С.Т.Г.,***, за приемане за установено по отношение на Г.Т.Ж. ***, че
ищците са собственици, както следва: И.А.Щ. - на 2/6 ид. части, а останалите
ищци - А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г. – всяка на по 1/6 ид. Част, от недвижим имот,
находящ се в землището на с.Съдиево , Община Айтос, представляващ: поземлен
имот с площ от 11,281 дка с идентификатор 040008 по КВС на землището на с.Съдиево,
находящ се в м.Дюзлюка, пета категория с начин на трайно ползване - нива, с
описани граници и съседи; както и да бъде отменен, на основание чл.587, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев с № 324 на НК, с който
ответникът Г.Т.Ж. е признат за собственик по давностно владение на същия
недвижим имот. Ищците твърдят, че заедно с
ответника са съсобственици на основание наследяване от общия на страните
наследодател Атанас Чанев Атанасов, б.ж.на с.Съдиево, поч.на 01.02.1990 г., на
земеделски земи, между които и процесия имот, като ищцата И.Щ. е дъщеря на
наследодателя Атанас Чанев Атанасов, ищците А.Ч.А. и Т.Ч.К. – внучки на общия
наследодател – дъщери на Чаню Атанасов Чанев (син на общия наследодател), а
ищцата С.Т.Г. и ответникът Г.Т.Ж. – внуци на на общия наследодател – деца на
Иринка А.Ж. (дъщеря на общия наследодател). Твърдят в исковата молба, че никога
не са предприемали действия за извършване на доброволна делба на имотите и са
разпределяли помежду си получаваните от тях блага. Сочи се, че поради интереса
на ответника към земеделието, съсобствениците са му възложили той лично да да
се грижи за имотите, вкл.да подновява овошките, където е необходимо. Твърди се,
по повод получено от ищцата писмо от Община Айтос с протокол за определяне на
обезщетения, дължими на собствениците на поземлени имоти за правото на
прекарване на енергиен обект и за ограничаване ползването на имотите, засегнати
от сервитута на обекта, собственост на „НЕК“ ЕАД гр.София, ищците са узнали, че
ответникът Железов се е снабдил с нот.акт за процесния имот, върху който е
наложен сервитутът. Твърди се, че този имот никога не е владян само от
ответника Железов, като дори до 2011 г., когато майката на ответника Железов –
Иринка Железова е било жива, тя не е упражнявала владение върху целия имот за
себе си, поради което ответникът не би могъл да го придобие по давност.
С решение № 27 от 06.02.2015 г. по
гр.д.542/2014 г. на Районен съд Карнобат, искът е бил уважен и съдът е приел за
установено по отношение на ответника Железов, че ищците са собственици на
посочените от тях в исковата молба идеални части от процесния имот; и като
последица от уважаване на установителния иск, е бил отменен над 1/6 ид.част от
имота, нотариалния акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Б.Демирев с № 324 на НК, с който ответникът Г.Ж.
е признат за собственик по давностно владение на същия имот. С решение № ІV-65/17.06.2017 г. по в.гр.д.645/2015 г. на Бургаски
окръжен съд, решението на първоинстанционния съд е било потвърдено.
С решение № 268 от 14.10.2016 г. по
гр.д.1849/2016 г. на ВКС, ІV-то г.о., са отменени, на основание чл.304 от ГПК,
влезлите в сила решения на КРС и БОС, поради неучастието в процеса на съпругата
на ответника – М.Г.Ж., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
КРС.
При новото разглеждане на делото, с участието
на втория ответник - М.Г.Ж., ищците са поддържали твърденията си в
първоначалната искова молба. На основание чл.214, ал.1, изр.3, прел.3 от ГПК,
ищците са преминали от първоначално предявения установителен иск за
собственост, към осъдителен иск – за осъждане на двамата ответници да предадат
на ищците притежаваните от всяка от ищците идеални части от имота.
С оглед твърденията по фактите и заявените
искания, съдът приема, че са предявени иск с правно основание чл.108 от ЗС и
искане по чл.537, ал.2,
изр.последно от ГПК.
Ответниците Желязови са оспорили иска с писмен
отговор на исковата молба в законовия срок. Твърдят, че веднага след
възстановяване на имотите от ПК Айтос през 1997 г., съсобствениците –
наследници на Атанас Чанев Атанасов, са постигнали споразумение за
разпределение на имотите, с оглед на което през 1998 г. са внесли в ПК Айтос
проект за делба с реално разпределение на 11-те възстановени имота (част от тях
– предоставени цели, а част – с уговорка да бъдат поделени за уравнение на
дяловете). Твърди се, че въз основа на така постигнатото споразумение, всеки от
съсобствениците е влязъл в реално владение на предоставения му имот, като на
майката на ответника Ж. – Иринка Ж., е предоставен процесния имот № 040008 в
м.“Дюзлюка“. Сочи се, че веднага след изготвянето на проекта за делба и
издаването от ПК Айтос на скици на имотите, майката на ищцата С.Г. и на
ответника Г.Ж., е разпределила „падащите се в неин дял“ имоти, между своите
деца, в резултат на което е променена и партидата в ОС „Земеделие“ гр.Айтос,
т.е.имотите, падащи се в неин дял са записани на нейно име. Твърди се, че
уговорката между Иринка Ж. и нейните деца е била, веднага след финализиране на
делбата между наследниците на Атанас Чанев Атанасов, Иринка Ж. да дари на
своите две деца имотите, които вече им е разпределила. Твърди се, че същата
уговорка, каквато вече е била постигната през 1998 г., наследниците на Атанас
Чанев Атанасов са пресъздали в новия проект за делба през 2003 г., когато
отново не са финализирали делбата, поради липсата на средства за заплащане на
необходимите нотариални такси. Твърди се, че от 1998 г. всички съсобственици
владеят предоставената им в резултат на разпределението наследствена земя, а ответникът
Ж. от м.октомври 1998 г., когато процесният имот му е бил предоставен от майка
му, е започнал да го засажда с овощни дръвчета като до 2001 г. имотът вече е
бил овощна градина. Сочи се, че през 2011 г. част от овощните дръвчета са били
подменени, дървените колове са били подменени с циментови, поставена е била
стабилна ограда. Твърди се, че от момента, когато имотът му е предоставен от
неговата майка (1998 г.), никой от останалите съсобственици не е предявявал
претенции към имота, нито е участвал в засаждането на дръвчетата. През 2003 г.
съпругата му – ответницата Марияна Ж. се е регистрирала с този имот като
земеделски производител. След смъртта на майка му, с нот.акт № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев, ответникът Г.Т.Ж. е признат за
собственик по давностно владение на същия недвижим имот. На последно място се твърди, че имотът е владян от ответниците със
знанието и без противопоставянето на останалите наследници на Атанас Чанев
Атанасов, до получаването на писмата от Община Айтос, за сервитута върху имота
и дължимото за него обезщетение. От правна страна се сочи, че освен
установената от ответниците от 1998 г. фактическа власт върху имота
(непрекъсвана), те са демонстрирали и намерението си да го своят – инициирали
са административни процедури – промяна на НТП през 2013 г. с протокол за
трасиране, от „нива“ в „трайни насаждения“, поради което са придобили
собствеността върху имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС..
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е уважил предявения иск, като е приел за доказано, че имотът е бил съсобствен
на страните по наследство от общия им наследодател Атанас Чанев Атанасов, и за
недоказано твърдението на ответниците, че са владели имота в продължение на
необходимите 10 години, за придобиване на собствеността върху имота по давност.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените оплаквания за неправилност
на решението, съдът намира следното:
Страните не спорят, а това се установява и от
представените по делото доказателства (преписка на ПК Айтос), че в качеството
им на наследници по закон на Атанас Чанев Атанасов, б.ж. на с.Съдиево, поч.на
01.02.1990 г., им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху
притежаваните от общия им наследодател земеделски земи в землището на
с.Съдиево, в това число – и на поземлен
имот с площ от 11,281 дка с идентификатор 040008 по КВС на землището на с.Съдиево
, находящ се в местността Дюзлюка , пета категория с начин на трайно ползване –
нива.
Установява се от представените по делото
доказателства, че на два пъти – през 1998 г. и през 2003 г., наследниците на
Атанас Чанев Атанасов, са започнали процедура за извършване на доброволна делба
на възстановените им земеделски земи, като от ПК Айтос (през 1998 г.) и от ОСЗ
Айтос (през 2003 г.) са били изготвени съответните проекти за делба и
скици-проект за делба, с отразяване в тях на името на съответния съсобственик,
на когото имотът ще се предостави в дял. Не е спорно, че и през 1998 г., и през
2003 г., съсобствениците не са довършили процедурата по извършване на
доброволна делба.
Не е спорно, че от 1998 г., наследниците на
Атанас Чанев Атанасов са разпределили помежду си ползването на възстановените
им имоти, съобразно проектите за делба, и са установили върху тях фактическа
власт – всеки – върху имота, който му е разпределен по общо съгласие, като на
Иринка Ж. (майка на ответника Ж. и на ищцата С.Г.), е предоставено ползването
върху имот с № 040008 с площ от 11,281 дка, с начин на трайно ползване – нива.
Не е спорно, че с нот.акт № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев, ответникът Г.Т.Ж. е признат за
собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.
Страните не спорят, че върху процесния имот е
насадена овощна градина, като по делото е спорно, дали това е извършено от
ответника и съпругата му, или от Иринка Ж., съпруга й, и ответника Ж., с
финансовата подкрепа на ищцата С.Г..
Спорно е, дали и от кой момент, ответниците Г.
и Марияна Желязови са установили владение за себе си върху процесния имот, и
дали е изтекъл достатъчен период от време, за да придобият собствеността върху
имота по давност.
Трайната
съдебна практика, вкл.Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2012 г., ОСГК, приема, че при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците и за установяване дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога, следва да се установи от кой
момент съсобственикът, който упражнява фактическата власт върху общата вещ и
държи идеалните части на останалите съсобственици, е превърнал с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици и преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2012 г., ако съсобственик се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Когато съсобствеността върху имота е
възникнала от наследяване като общо правоприемство, владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения
имот. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като всеки от
наследниците е съсобственик и съвладелец, владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на другия приобретател.
Както се посочи по-горе, съсобствеността върху
процесния имот е възникнала след реституиране на имота на наследниците по закон
на Атанас Ч.Атанасов, между които и майката на ответника Ж. и на ищцата С.Г..
Установяването на фактическа власт върху имота от Иринка Ж. (поч.на 14.05.2011
г.) през 1998 г., по общо твърдение на страните, е станало вследствие извършено
разпределение на ползването на имотите между съсобствениците – наследници на
Атанас Атанасов. Следва да се посочи, че независимо
от предприетите от съсобствениците (всички наследници на Атанас Ч.Атанасов) два опита за извършване на доброволна делба на
реституираните имоти в землището на с.Съдиево, делба не е извършена в изискуемата
по закон форма за
действителност – писмен договор, с нотариална заверка на подписите, поради което, и след 2003 г. (когато е вторият опит за
доброволна делба) всички имоти са останали съсобствени между всички наследници
на Атанас Ч.Атанасов, като само ползването им е разпределено. Евентуалната
промяна на партидите на имотите в ПК Айтос, впоследствие – в ОСЗ Айтос, не води
до промяна в собствеността на имотите.
Съдът
приема, че от 1998 г., когато наследниците на Атанас Ч.Атанасов са разпределили
помежду си ползването на реституираните им имоти, Иринка Ж. е започнала да
упражнява владение върху собствената си (1/3) ид.част от процесния имот и
държане върху останалите идеални части от имота, собственост на другите
наследници на общия на страните наследодател. Обстоятелството, че в периода от
1998 г. до завеждането на иска никой от останалите наследници на Атанас
Ч.Атанасов (и съсобственици на реституираните имоти) не е създавал пречки на
ответниците при стопанисването на процесния имот, според настоящия състав е
резултат от разпределението на ползването на имотите, извършено през 1998 г.
Доколкото ответниците твърдят, че владеят имота от
предоставянето му на ответника Ж. от майка му през 1998 г., следва да се
приеме, че ответниците не твърдят присъединяване към тяхното владение и на
владението на праводател по см.на чл.82 от ЗС.
Съдът приема
за неоснователно твърдението на въззивниците-ответници, че с установената фактическа власт над имота още през 1998 г., са започнали да упражняват владение върху целия имот, при това –
необезпокоявано от останалите съсобственици, вкл.от
майката на ответника Ирина Г. и нейната дъщеря и сестра на ответника - С.Г.,
поради което ответниците са придобили по давност собствеността върху имота, тъй
като липсва противопоставяне от страна на останалите съсобственици.
По делото липсват данни ответниците
да са демонстрирали пред останалите съсобственици, намерението си да своят
имота, т.е.че упражняваното от тях държане на идеалните части на останалите
съсобственици, е преминало във владение на тези идеални части. Засаждането на
имота, тогава – с начин на трайно ползване „нива“, с трайни насаждения и
превръщането му в овощна градина, според настоящия състав, не представлява
демонстрация от страна на ответниците, на трансформирането на държането на
чуждите идеални части, във владение върху целия имот, тъй като за да бъде
прието, че е налице промяна на държането във владение е необходимо да бъде
установено, че държателят е демонстрирал явна промяна в намерението за своене
на имота спрямо останалите съсобственици, а субективното отношение на държателя
да упражнява фактическата власт за себе си, следва да бъде проявено външно чрез
действия, които ясно и недвусмислено отричат правата на досегашния собственик
или владелец.
След смъртта на Иринка Ж. (поч.на
14.05.2011 г.), наследниците й по закон – ищцата С.Г. и ответникът Г.Ж., са
придобили на основание наследяване, собствените на майка им идеални части от
реституираните имоти, вкл.от процесния имот, по 1/6 ид.част за всеки от двамата
наследници.
До сдобиването на ответниците с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев, няма данни ответникът Г.Ж., или
съпругата му М.Ж., да са демонстрирали пред останалите съсобственици
намерението си да своят имота,
респ.промяната в субективното им отношение от държатели на имота в негови
владелци.
Самите ответници твърдят в отговора
си на исковата молба, че веднага след изготвянето на проекта за делба, и
издаването на скиците от ПК Айтос, майката на ответника на ищцата С.Г. е
„направила разпределение на всички имоти, които се падат в неин дял , между
двете деца … като уговорката беше, че в момента, в който делбата между
наследниците на Атанас Чанев се финализира по съответния ред, майка ни ще ни
дари имотите, които е разпределила между мен и сестра ми С.“, т.е. ответниците
са били наясно, че е налице само разпределение на ползването на имотите. При
това положение майката на ответника не би могла приживе да му е отстъпила
владението върху имота, тъй като към този момент дори самата тя владее само
своята идеална част, а по отношение на останалите идеални части би могла да предостави
на ответника само държането на имота, доколкото самата тя е била държател на
идеалните части на останалите наследници. На следващо място, от събраните по делото
гласни доказателства (св.Парушев и св.Думбакова), се налага извод, че Иринка Ж. не е отстъпвала на сина си владението
върху имота, а му го е предоставила за ползване срещу заплащане на парична сума
(рента), т.е. предоставила на ответника държане.
Съдът приема,
че получаването на обезщетение от ответника Ж. през 2001 г. за унищожени овошки
в градината, не представляват такива действия на демонстрация на своене на
имота от страна на ответника, нито на отричане на правата на останалите
съсобственици. Посочването на ответника Ж. в Протокола от 21.08.2001 г. (3
години след разпределението на ползването на имотите) за оценка на нанесените
щети на овощната градина, като собственик на имота, нито прави ответника
собственик на имота, нито представлява изразена от него демонстрация на своене
пред останалите съсобственици. Искането за трасиране на имота през 2013 г.,
както и искането за промяна на начина на трайно ползване на имота от „нива“ в
„трайни насаждения“, на първо място също не представляват такива действия,
адресирани до останалите съсобственици, и на второ място са предприети едва
през 2013 г. – след издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г.
От твърденията на ответниците в
отговора на исковата молба, а и от събраните доказателства, не се установява да
е извършвана приживе делба от Иринка Ж. между децата й, на получени от нея в
дял наследствени имоти.
При така
събраните доказателства, съдът приема, че най-ранният момент на демонстрирано намерение за своене на имота от ответниците, е датата на издаване на нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II peг.№ 1656, дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев,
и при което от този момент до завеждане на исковата молба от ищците – на
04.09.2013 г. не е налице изтекъл достатъчен срок по чл.79, ал.1 от ГПК, за
придобиване на имота по давност от ответниците.
Ето защо искът за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици: И.А.Щ. - на 2/6 ид. части, А.Ч.А. - на 1/6 ид.част, Т.Ч.К.
- на 1/6 ид. част и С.Т.Г. - на 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, е
основателен и доказан.
Доколкото по делото не е спорно, че
към датата на завеждане на иска, владението върху целия имот се упражнява от
ответниците, основателен и доказан е и искът по чл.108 от ЗС.
Като
последица от уважаването на иска за собственост против ответниците, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност № 105 том II per. № 1656 дело №
244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев с № 324 на НК с район на
действие-района на Районен съд Айтос, с който ответникът Г.Т.Ж. е признат за
собственик по давностно владение на процесния недвижим имот над размера от 1/6
ид.част от същия.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на въззиваемата Т.Ч.К. следва да се присъдят съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 650 лв за заплатено адв.възнаграждение,
съгласно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и
Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 19.01.2018 г. по гр.д.742/2016 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
ОСЪЖДА Г.Т.Ж. с ЕГН **********,*** и М.Г.Ж.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплатят на Т.Ч.К. с ЕГН **********,***,
сумата от 650 лв (шестстотин и петдесет лева) представляваща съдебни разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.