№ 270
гр. гр. Червен бряг, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20254440100039 по описа за 2025 година
В Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. Т. П. от с. *** ЕГН**********
като майка и законна представителка на малолетният си син ***. с ЕГН ********** със
същият адрес. против И. М. И. от с. *** ЕГН ********** с която на основание 127, ал.2 от
СК се иска от съда да постанови решение, с което да реши спора между родителите относно
местоживеенето на детето им ведно с всички произтичащи от това законни последици. Моли
съда да определи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима
на лични контакти на бащата, както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 300лв за бъдеще време и 250 лв. за минало време, както и да заплати
сторените съдебно деловодни разноски.
Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я
намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда
срок постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по отношение на исканата
издръжка за бъдеще време и за минал период. Претендира разноски.
Ищцата Н. Т. П. в съдебно заседание редовно призована, се явява лично и се представлява
от адв. Ц. А. от АК Плевен.
Ответника И. М. И., редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. И. В. от
АК Плевен, който от името на доверителя си заявява, че е съгласен да бъдат предоставени на
ищцата родителските права, но възразява относно размера на издръжката и заплащането на
такава за минал период. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
1
убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и
от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на ***. с
ЕГН ********** е, че е дете на Н. Т. П. и И. М. И.. Безспорно по делото е, че от юни месец
на 2019 г. страните живеят разделени, като за детето се е грижила майката. Същата има
възможност да отглежда детето си. И двамата родители работят и получават трудово
месечно възнаграждение и могат да поемат разходите по отглеждане на детето.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните
по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и
въпроса за местоживеенето на детето ***. с ЕГН ********** и упражняване на
родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят,
и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.
По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици,
които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а
има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в
интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като
производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за
уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за
разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на
споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето,
да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота
упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой
2
от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната
норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59
СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските
права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4
СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за
родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални
възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права
съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както
и действията по закрила, защита и представителство на детето.
Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето,
изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В
подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява
родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на
детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.
В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да
живее ***. с ЕГН ********** е обстоятелството, че майката има добри възпитателските
качества и е отговорен родител и след раздялата детето е живяло при нея. Към момента
детето *** е записано и посещава редовно детска градина „***“ гр. Червен бряг, то е
спокойно и се чувства добре. От раздялата на страните майката е тази, която полага
непосредствени грижи за него. Изложените обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че родителските функции спрямо детето следва да бъдат концентрирани у личността
на майката, при която то да живее. Майката обитава собствено жилище и е в състояние да
задоволява потребностите на детето и да се грижи пълноценно за него. В тази насока е
положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че и двамата родители след раздялата
задоволяват потребностите на детето си. Съобразявайки горното, възможността за
продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея, което обуславя уважаване на главния иска.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето ***. с ЕГН **********. Преценката е служебна
и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните,
като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на бащата. Като
взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на
3
бащата следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и
взима детето при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за
времето от 16:30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е, както и тридесет дни през лятото
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. При определянето на режима
на отношения на бащата с детето съдът отчете неговата възраст и пол, както и
необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с детето с оглед
запазване на връзката родител - дете.
По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от бащата
трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира
разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на
детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от
законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е
определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален
размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.
Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка съдът приема, че същото
за задоволяване на неговите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на
по 600.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от
двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени
възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът
намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето, с по 270.00 лева, а
разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по
отношение на детето, доколкото има данни и бащата да участва в издръжката на други
низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба –
14.01.2025 г.до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху
сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на
падежът й.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл. 149 от СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година назад до завеждане на иска.
В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не
е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако
ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
4
Ищцата твърди, че ответника до подаване на исковата молба – 14.01.2025 г. не й е заплащал
каквато и да било издръжка, въпреки че има законното право на това.
При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че ищцата сама отглежда
детето си, като през този период то е имало нужда да получава издръжка и от двамата си
родители. Такава издръжка обаче, е била осигурявана единствено от майката. Ответникът не
представи доказателства, че през процесния период е осигурявал някаква издръжката за
синът си ***.. Същия, като баща, му е дължал издръжка в периода една година назад преди
предявяване на иска /от 14.01.2024 г. до завеждане на иска на 14.01.2025 г./. Изводите на
съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са
меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от 14.01.2024 г. до
завеждане на иска на 14.01.2025 г. размер е 2880,00 лв., като до този размер искът за
издръжка за минало време е основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., както и да бъде осъден да заплати в полза на РС –
Червен бряг държавна такса за разглеждане на делото в размер 504,00 лв., от които 388,80
лв. – върху тригодишните платежи на присъдената издръжка за бъдеще време и 115,20 лв.
върху присъдената издръжка за минало време.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето ***. с ЕГН ********** да е при майката Н. Т. П.
с ЕГН ********** от с. ***
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето ***. с ЕГН ********** да се
упражняват от майката Н. Т. П. с ЕГН ********** от с. ***
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето ***. с ЕГН ********** с бащата И. М.
И. с ЕГН ********** от с. ***, като същия следва да вижда и взима детето при себе си, на
адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 16:30 ч. в петък
до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката. За осъществяване на личните контакти бащата следва
да взима детето от дома, в който живее с майката, съответно – да го връща в този дом на
адрес: с. ***
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК И. М. И. с ЕГН ********** от с. *** ДА ЗАПЛАЩА
на Н. Т. П. с ЕГН ********** от с. *** като майка и законен представител ежемесечна
5
издръжка за детето ***. с ЕГН ********** в размер на 270.00 (двеста и седемдесет) лв.,
считано от 14.01.2024 г., с падеж пето число на месеца за който се дължи до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка
просрочена вноска, като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 300,00
лв., същия следва да бъде отхвърлен като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – И. М. И. с ЕГН ********** от с. ***, да заплати на
***. с ЕГН **********, чрез неговата майка Н. Т. П. с ЕГН********** от с. ***месечна
издръжка за минало време, за периода от 14.01.2024 г. до 14.01.2025 г. в размер на 240,00 лв.
за месец, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.01.2025 г., като за горницата над
тази сума до пълния претендиран размер от 250,00 лв. за месец, искът следва да бъде
отхвърлен като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. М. И. с ЕГН ********** от с. ***, да заплати
на Н. Т. П. с ЕГН********** от с. *** действаща в качеството й на майка и законен
представител на ***. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И. М. И. с ЕГН ********** от с. *** , да заплати
държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху уваженият размер на
исковете по чл. 149 и чл. 144 от СК в размер на 504,00 лв. и 5.00 /пет/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6