Р Е Ш Е Н И Е
Номер / .12.2020 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар: Наталия Зирковска
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ТОНИ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2430 по описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Тест Билдинг Варна” ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано
от управителя В.Д.С., против решение № 260161/24.09.2020г по АНД №2354/2020г на
ВРС, ХХ с-в, с което е потвърдено издаденото от Зам.началника на ДНСК-София НП
№ ВН-11-ДНСК36/21.05.2020г и наложената на жалбоподателите имуществена санкция в
размер на 1 000лв. на осн.чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ. Релевирани са основанията
по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса или
бланкетност на мотивите на съда и необсъждане на всичките им възражения, и неправилно
приложение на материалния закон с подробно обосновани твърдения за липса на
осъществено от дружеството административно нарушение в конкретния случай. Претендира
се отмяната на решението и на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание
жалбоподателите се представляват от адв.Д.П., която поддържа изцяло жалбата по
изложените в нея съображения и настоява за уважаването й.
Ответната страна РДНСК-Варна чрез
процесуалния си представител ст.ю.к.Д.К. е депозирала писмена молба, с която
оспорва жалбата и моли правилното и законосъобразно решение на ВРС да бъде
оставено в сила; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
съдебен състав счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните на съдебното
следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд
приел за установено от фактическа страна, че въз основа на договор за
строителен надзор от 09.10.2019г „Тест Билдинг Варна“ ООД упражнявало
строителен надзор на строеж: „Уличен водопровод ф110 ПЕВП с дължина 16 м. между
о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на СО „Ракитника“ в гр.Варна, с възложител Община
Варна и строител „Ш. 94“ ЕООД. Строежът се извършвал въз основа на одобрен
инвестиционен проект от 20.03.2019г и издадено разрешение за строеж
№45/ГИ/26.03.2019г от Гл. архитект на гр.Варна; строежйт бил трета категория
съгл.чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗУТ и чл.6 ал.2 т.8 от Наредба №1/30.07.2003г за
номенклатурата на видовете строежи. В изпълнение на задълженията си по
строителния надзор „Тест Билдинг Варна“ ООД подало в РДНСК – Варна уведомление
от 09.12.2019г за заверена заповедна книга на строежа съгл.чл.7 ал.3 т.4 от
Наредба №3/31.07.2003г за съставяне на актове и протоколи по време на
строителство. Във връзка с това заявление и в изпълнение на служебните си
задължения на 28.01.2020г св.Ц.М.– гл.инспектор в РДНСК – Варна, извършила проверка
на строежа на място и по документи. На проверката присъствала и инж.В.С. –
управител на дружеството-касатор, която представила акт от 12.12.2019г за
установяване на всички строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващи постигане изискванията на проекта /обр.12/ от Наредба
№3/31.07.2003г, съставен за положени тръби ПИВР ф110 с дължина 27.80м на
уличния водопровод от о.т.101 до о.т.102 на ул.“23-та“ по плана на СО
„Ракитника“. Била представена и ръчна скица на изградения на място водопровод,
изготвена от проектант по част „Геодезия“ с пълна проектантска правоспособност.
Акт обр.12 би подписан от управителя на строителя „Ш. 94“ ЕООД, от лицето,
упражняващо строителен надзор по част „ВиК“, от проектанта по част „ВиК“ и от
управителя на дружеството-касатор, упражняващо строителен надзор – инж.В.С.. За
частта от уличния водопровод след 16м до 27.80м на св.М. не били представени
строителни книжа или други документи, удостоверяващи законосъобразното му
изпълнение, поради което тя приела, че в тази си част строежът е изпълнен със
съществени отклонения по см.чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ, но въпреки това не бил
спрян своевременно от лицето,
изпълняващо строителния надзор, в нарушение на вменените му с чл.168 ал.1 т.3
от ЗУТ задължения.
При проверката на документацията св.М. констатирала
също, че със заявление от 08.01.2020г в Община Варна била внесена екзекутивна
документация по част „ВиК“ за приемане и заверяване, като на ситуацията бил
нанесен допълнително изградения водопровод, и целият бил обозначен с дължина
27.80м, на който освен останалите подписи на съгласувалите проекта лица,
фигурирал и този на инж.В.С.. С писмо от 22.01.2020г от
Гл.
архитект Община Варна отказала да извърши заявената услуга с мотив, че
поисканата промяна на вида на трасето съгл.чл.175 ал.2 от ЗУТ може да бъде
извършена при изпълнение по условията на чл.154 ал.5 от ЗУТ въз основа на
одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж и въз основа
на заповед за допълването му, каквато в случая не била издавана.
Констатациите си в хода на проверката св.М.
описала в съставения КП, и изпратила покана до „Тест билдинг Варна“ ООД за
явяване за съставяне на АУАН. След връчване на адресата й в РДНСК постъпило
уведомление от дружеството за издадена Заповед №4/03.02.2020г за спиране на
строежа.
За установеното нарушение, квалифицирано
по чл.137ал.3 вр.чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ св.М. съставила против дружеството АУАН
от 12.02.2020г – за това, че в качеството си на лице, упражняващо строителен
надзор на гореописания строеж, не е изпълнило задължението си по чл.168 ал.1
т.3 от ЗУТ да спре същия в частта му след 16м до реално изградените 27.80м,
осъществяван в посочения участък в съществено отклонение по см.чл.154 ал.2 т.8
от ЗУТ от одобрения инвестиционен проект към РС от 26.03.2019г. С акта е
прието, че нарушението е осъществено в периода от 04.12.2019г – датата на
съставяне на акт обр.5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения
инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа, до 12.12.2019г –
датата на издаване и подписване от лицето, упражняващо строителен надзор, на
акт обр.12 за положени тръби ПЕВП ф110 с дължина 27.80м на уличния водопровод
между о.т.101 и о.т.102 по плана на СО „Ракитника“, който съгл.чл.1 ал.4 от
Наредба № 3/2003г има доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със строежа. Актът бил връчен лично на инж.С., която депозирала
писмени възражения против него в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С него е изразено
съгласие с установената в акта фактология и е подчертано, че след получаване на
писмото от 22.01.2020г от Община Варна дружеството е издало заповед за спиране
на строежа именно поради отказа за заверка на екзекутивната документация и
невъзможност да се направи промяна по чл.154 от ЗУТ, а на строителя е указано
да отреже тръбата и да възстанови дължината на водопровода по РС, т.к. едва
след отстраняване на удължаването можело да се предприемат довършителните СМР и
въвеждането на строежа в експлоатация. С тези мотиви дружеството поддържало, че
не е извършило вмененото му с АУАН нарушение.
Въз основа на акта е издадено и НП от 21.05.2020г,
с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, обсъдил и отхвърлил като неоснователни
възраженията по чл.44 ал.1 от ЗАНН, и на осн.чл.237 ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ
наложил на дружеството-касатор
Имуществена санкция в размер на 1000лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове по
чл.34 от ЗАНН, а в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения
като самостоятелни отменителни основания, конкретно – вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да организира адекватно
защитата си, с всичките си обективни признаци, а възраженията против АУАН са
били обсъдени от АНО в НП, с което той е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4
от ЗАНН.
По приложението на материалния закон съдът
приел, че вмененото на дружеството с обжалваното НП административно нарушение е
обективно съставомерно, правилно квалифицирано и доказано с изискуемата от
закона категоричност по отношение на всички елементи от обективния му състав,
вкл. качеството на дружеството като длъжностно лице, упражняващо строителен
надзор на процесния строеж; че съгласно издаденото РС и одобрения инвестиционен
проект дължината на трасето на водопровода е 16м, вместо което към момента на
проверката на 28.01.2020г то било с дължина 27.80м – в съществено отклонение по
см.чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ, променило вида
и местоположението на трасето. На следващо място съдът посочил, че вместо да
изпълни задължението си по чл.137 ал.3 вр.чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ и да спре
строежа, на 12.12.2019г „Тест Билдинг Варна“ ООД е издало Акт обр.12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта, и то при дължина на водопровода от 27.80м
при разрешена 16м. Въззивният съд приел за период на нарушението 04.12.2019г
(датата на съставяне на Акт обр.5) до 12.12.2019г (датата на съставяне на Акт
обр.12, в който положените тръби са вписани с дължина 27.80м). По-нататък
въззивният съд обсъдил и възраженията на настоящите касатори в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН, като изложил мотивирани основания за отхвърлянето им. Така
относно внасянето на екзекутивна документация за строежа като основание,
изключващо отговорността, се позовал на отговора на Гл.архитект на Община
Варна, според който поисканата промяна на вида на трасето може да бъде
извършена при изпълнение на условията на чл.154 ал.5 от ЗУТ въз основа на
одобрен инвестиционен проект към издаденото РС, какъвто обаче (както и други строителни
книжа) за разликата над 16 м до реално изградените 27.80 м не е имало, което
отново е довело до извод, че единствената законосъобразна възможност за
действие от „Тест Билдинг Варна“ ООД е била да спре незаконния строеж. При това
дружеството е следвало да стори това своевременно – в цитирания период 04
-12.12.2019г, а не едва след получения отказ от Община Варна, както е
процедирано с издаването на Заповед №4803.02.2020г.
Въззивният съд преценил, че в случая АНО
правилно е избрал и приложимата правна норма – чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ,
предвиждаща наказание за лице, упражняващо строителен надзор на строеж от трета
категория, изграден при съществени отклонения от одобрения проект, какъвто е
настоящия казус. Наложената на дружеството санкция е в специалния минимум от
1000лв, поради което съдът посочил, че с оглед императивната забрана по чл.27
ал.5 от ЗАНН не разполага с компетентност да я променя. В заключение съдът
преценил, че настоящият случай не следва да бъде квалифициран като маловажен по
см.чл.28 от ЗАНН, като изложил и основанията си за това, и потвърдил изцяло НП,
като присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Настоящата касационна инстанция преценява
така достигнатите от предходната правни изводи по същество като доказателствено
обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях
на осн.чл.221 ал.2 от АПК.
Всички възражения на настоящите касатори
са неоснователни. На първо място следва да бъде посочено, че противно на
поддържаното с касационната жалба, всяко от тях е намерило мотивиран отговор в
обжалваното понастоящем решение на ВРС. В допълнение към тях следва да бъде
посочено и следното: Относно твърдението, че за строежа за разликата над 16 м по
РС до реално изградените 27.80 м е била внесена екзекутивна документация, т.е.
били са налице строителни книжа, следва да се посочи, че това е станало на
08.01.2020г, а още месец преди това дружеството като лице, извършващо
строителния надзор, е съставило Акт обр.12, подписан и от управителя му като
негов представляващ, при липса на допълнително одобрен инвестиционен проект към
РС за тази разликата в дължината на
водопровода, както и на каквито и да било други строителни книжа. На второ
място следва да бъде посочено, че никое от действията/ бездействията или
нарушенията на който и да било от останалите участници в строежа, вкл. и тези
на възложителя Община Варна, не представляват извинително основание за
неизпълнение на задълженията на лицето, упражняващо строителния надзор на
строежа, и не са основание за отпадане на отговорността му – така, както
неговите нарушения не могат да послужат като оправдание за чужди такива. Още
нещо съществено за казуса – вярно е, че Община Варна в случая съвместява две
качества – възложител на строежа и административен орган, одобряващ
екзекутивната документация, но правата, задълженията и функциите, произтичащи
от тези две качества, не следва да бъдат смесвани, както погрешно ги
интерпретират касаторите. Формулирано по различен начин – това, че Община Варна
е възложител на проекта, не означава само по себе си и непременно, че
определена нейна дирекция ще одобри изменението в РС само поради тази причина,
без съобразяване на конкретните факти и законни предпоставки; отделно от това –
както е посочил и ВРС – в случая е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на ЮЛ, поради това въпросите за знание/незнание на определени факти
или субективна убеденост за нещо са извън кръга на въпросите, подлежащи на
обсъждане в настоящото производство.
На
трето място издаването на заповед за спиране на строежа на 03.02.2020г не
представлява надлежно изпълнение на задължението на „Тест Билдинг Варна“ ООД,
понеже дружеството е дължало да издаде такава заповед не след отказа на Община
Варна от м.01.2020г, а още през м.12.2019г, и то вместо Акт обр.12. В тази
връзка – касационният съд споделя възражението на касаторите за неправилно
определен период на неизпълнението на задължението им по чл.137 ал.3 вр.чл.168
ал.1 т.3 от ЗУТ, но счита, че той е по-дълъг от възприетия от АНО и предходния
състав, а именно – от 04.12.2019г (датата на съставяне на Акт обр.5) до
03.02.2020г (датата на издаване на заповедта за спиране на строежа). С НП е
избран по-кратък период на нарушението от действителния такъв, а настоящият
съдебен състав не може да обсъжда изменение на постановлението в тази насока
при липса на протест на прокурора поради забраната за реформацио ин пеюс. Не на
последно място – евентуалното изпълнение на тази заповед след съставяне на
АУАН, респективно и последващото състояние на строежа, са извън предмета на
преценка на АНО при издаване на НП, понеже не променят факта, нито правната
квалификация на извършеното нарушение.
Мотивиран от изложеното касационният
съдебен състав счита, че обжалваното решение не е обременено с наведените
касационни пороци, а други такива – налагащи ревизия или отмяна – не бяха
констатирани в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 от АПК, вкл.
и в частта относно присъдените от предходната инстанция разноски.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е основателно
и следва да бъде уважено в размер на 80 (осемдесет) лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по
препращането на чл.144 от АПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното и на осн.чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260161/24.09.2020г по АНД №2354/2020г на
ВРС, ХХ с-в, с което е потвърдено издаденото от Зам.началника на ДНСК-София НП
№ ВН-11-ДНСК36/21.05.2020г и наложената на „Тест Билдинг Варна” ООД – Варна,
ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.237 ал.1
т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „Тест
Билдинг Варна” ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Д.С.,
да заплати в полза на РДНСК – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.