Р Е Ш ЕН И Е
№ 581
гр. Плевен, 05.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №360/2020г. по описа на Административен
съд Плевен за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 214, ал.1, т.1, вр. чл. 215, ал.1,
вр. чл. 211, ал.1 от ЗМВР.
Производството по адм.д. №360/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от Д.Ц.Д.,***М.-
САК, против Заповед № Л-1484/17.03.2020г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, въз основа на която, на основание чл.214, ал.1,
т.1 и чл. 215, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 13, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, жалбоподателя е
временно отстранен от заеманата от него длъжност „мл. инспектор- технически
сътрудник II- ра ст.“ в Затвора- Белене и е разпоредено, да му бъдат иззети
служебната карта, личен знак и служебно оръжие. Твърди се, че издадената
заповед е незаконосъобразна, издадена при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон и при неспазване
на установената форма. Твърди се, че със заповед № Л-1483/17.03.2020г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, на
основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, е
образувано дисциплинарно производство, против жалбоподателя, за деяние,
представляващо тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, по
смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР- за това, че на 22.01.2020г.,
жалбоподателя Д. е пътувал в л.а. „ВАЗ 2107“, управляван от неговия брат, като
при извършена проверка на автомобила, в гр. Белене, в страничен джоб на предна
дясна врата, са намерени и иззети полиетиленови пликчета, съдържащи
високорисково наркотично вещество, реагиращо на полеви наркотест на „Канабис“;
в същата е посочено, че жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем, за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо, вр.
чл.20, л.2 от НК. Твърди се, че процесната заповед е немотивирана, като в нея е
посочено само, че с предходна заповед № Л-1483/17.03.2020г., е образувано
дисциплинарно производство, за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което, на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и че служебното положение на Д., би затруднило
разкриването на обективната истина. Твърди се, че постановеното отстраняване от
длъжност на жалбоподателя, не е изрично обосновано, като изложеното съставлява
само правна квалификация. Посочва се, че в процесната заповед няма описание по
какъв начин, служебното му положение, би затруднило разкриването на обективната
истина, както и че не са налице доказателства за това. Твърди се също, че
процесната заповед е издадена при несъобразяване с целта на закона, като се
твърди, че втората, кумулативна предпоставка, по чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, не
е налице. Твърди се също, че поради липса на основание за издаване на
разпореждането по чл.214, ал.1 от ЗМВР, липсва основание за издаване и на
разпореждането по чл. 215, ал.1 от ЗМВР- изземване на служебната карта, личен
знак и служебно оръжие.
В заключение моли съда да отмени оспорената заповед
Заповед № Л-1484/17.03.2020г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, като незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон
и с целта на закона. Претендират се разноски. По делото, допълнително от страна
на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител адв. Ж. Н., се представя
писмено становище, в което се посочва, че липсват каквито и да е доказателства
за държане на наркотични вещества от двамата обвиняеми, по образуваното
досъдебно производство, посочено като основание за издаване на процесната
заповед. Посочва се, че действията на прокуратурата по повдигане на обвинение
не подлежат на съдебен контрол и не са обективно основание за започване на
дисциплинарно производство и за отстраняване от длъжност на служителя. Посочва също,
че в случая няма искане по реда на чл. 403, ал.2 от НПК, поради което, се
твърди несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Твърди се също,
че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, като на изложени
съображения в тази насока. Посочва се, че от съдържанието на заповедта не може
да се установи как служебното положение на жалбоподателя, ще затрудни
разкриването на обективната истина. Посочва се също, че нормата на чл. 214,
ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда само като възможност временното отстраняване от
длъжност, като в случая в заповедта липсва обсъждане какво налага
отстраняването. Посочва се също, че цитираният в процесната заповед законов
текст на чл. 13, ал.2, т.4 от ЗИНСЗ, се отнася до обстоятелства извън предмета
й, което също е основание за отмяна.
По делото, от страна на ответника, е представена
преписката по оспорената заповед Заповед № Л-1484/17.03.2020г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, ведно със становище по
жалбата. Посочва се, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и е
мотивирана, отразено е основанието за нейното издаване, като се посочва, че
липсата на описание на механизмите, по които жалбоподателя може да попречи на
разкриване на обективната истина, не съставлява порок на същата. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират са разноски в размер на юрк.
възнаграждение. Допълнително се прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на процесуалният представител на жалбоподателя.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото се установява, че въз основа на процесната Заповед
№ Л-1484/17.03.2020г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, на основание чл.214, ал.1, т.1 и чл. 215, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.
13, ал.2, т.4 и чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, жалбоподателят Д.Ц.Д., е временно
отстранен от заеманата от него длъжност „мл. инспектор- технически сътрудник
II- ра ст.“ в Затвора- Белене и е разпоредено да му бъдат иззети служебната
карта, личен знак и служебно оръжие. В мотивите на процесната заповед е
посочено, че същата се издава, на основание Заповед № Л- 1483/17.03.2020г. за
образуване на дисциплинарно производство против Д., за извършено от него тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което, на основание чл. 203, ал.1, т.13
от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и
поради това, че служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Установява се, че процесната
заповед е редовно връчена на жалбоподателя, на 17.03.2020г., поради което,
депозираната от него на 01.04.2020г., жалба е допустима, като подадена в
законоустановения за това срок.
По делото се установява също, че въз основа на цитираната
Заповед № Л- 1483/17.03.2020г. на Гл. директор
на ГДИН, е образувано дисциплинарно производство против Д. и е определен
състава на ДРО. В заповедта за образуване на дисциплинарно производство е
посочено, че същото е образувано за това, че на посочената дата и час, в л.а.
„ВАЗ 2107“, управляван от Я. Ц.Д., в който жалбоподателя Д. е пътувал, при
извършена проверка, в страничен джоб на предна дясна врата, са открити 12 бр.
полиетиленови пликчета, оформени на топчета, съдържащи високорисково наркотично
вещество, реагиращо на полеви тест на „канабис“, за което е образувано
досъдебно производство № 4-рп/22.01.2020г. по описа на ВОП- София. В мотивите
на заповедта е посочено, че жалбоподателя е привлечен в качеството на обвиняем,
при съучастие с водача на автомобила- негов брат, за престъпление по чл. 354а,
ал.3, предл. 2, т.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, по образуваното ДП №4-рп/22.01.2020г.
по описа на ВОП- София. Посочено е, че спрямо Д. е взета мярка за неотклонение
„подписка“. Посочено е, че извършеното от Д. деяние, съставлява тежко
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал.1,
т.13 от ЗМВР- деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, на основание чл. 207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР. По делото е
представено и Предложение от началника на Затвора – Белене до Гл. директор на
ГДИН, за образуване на дисциплинарно производство, за извършеното от жалбоподателя
нарушение на служебната дисциплина и за временното му отстраняване от длъжност.
По делото се установява също, че началника на Затвора Белене е надлежно
уведомен за образуваното досъдебно производство, въз основа на нарочно писмо,
рег.№ДП2/16.03.2020г.
Така установеното от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съдът
намира, че процесната Заповед № Л-1484/17.03.2020г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 207, ал.1, т.2, вр. чл. 214, ал.1, т.1, изр. второ, вр чл. 37 от ЗМВР, орган и в законоустановената писмена форма.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 214, ал.1, т.1
от ЗМВР, държавен служител в МВР, може да бъде временно отстранен от длъжност,
с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от МВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. В този случай, отстраняването се извършва от органа,
образувал дисциплинарното производство, като в процесния, отстраняването от длъжност
на жалбоподателя Д. е осъществено въз основа на заповед на главен директор на
ГДИН. Безспорно е по делото, че към датата на издаване на процесната заповед, Д.
е заемал длъжността „мл. инспектор- технически сътрудник II- ра ст.“, в Затвора-
Белене, съобразно приложената кадрова справка. По делото е безспорен също и факта, че към датата на издаване на
процесната заповед, органът, който я е издал, е заемал ръководна длъжност-ръководител
на структура по чл. 37, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Нормата на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, посочена като
основание за издаване на оспорената заповед Заповед №Л- 1484/17.03.2020г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията, предвижда, че държавен служител в МВР, може да бъде временно
отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 от МВР и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина. Нормата предвижда наличие на две
обективно кумулативно съединени предпоставки, които следва да са налице към
датата на издаване на заповедта за отстраняване, и за наличието на които,
органът следва да изложи съответни мотиви. Съдът намира, че при преценката за
законосъобразност на издадената заповед за отстраняване от длъжност, следва да се съблюдава изискването на цитираната
норма на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, както за наличието и на двете кумулативни
предпоставки, така и за обоснованост на същите, доколкото тяхното наличие не се
предполага, респ. наличието на първата не предполага наличие и на втората. Следва,
при издаването на заповедта за отстраняване от длъжност, органът да изложи конкретни
съображения за това, защо счита, че служебното положение на служителя би
затруднило разкриването на обективната истина. Тези причини не могат да бъдат
хипотетични или предполагаеми, а конкретно посочени, доколкото и съдът извършва
преценката си за тяхното наличие, респ. за обоснованост на същите, за всеки
отделен случай. Съдът намира, че в случая е безспорно наличието на първата
предпоставка на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР- спрямо служителя е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207, вр. чл. 203, ал.1, т.13 от МВР, въз основа на приетата по делото Заповед
№ Л- 1483/17.03.2020г. на Главен директор на ГДИН. Наличието на първата изискуема
предпоставка обаче, сама по себе си, не води до извода за законосъобразно на
наложената мярка „временно отстраняване от длъжност“. Съдът намира, че в случая,
че не са изпълнени изискванията на закона и в оспорената заповед липсват изложени
мотиви, относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка- служебното
положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. В
мотивите на заповедта, ответникът е посочил само текста на нормата на чл. 214, ал.1,
т.1 от ЗМВР, без да изложи съответни съображения защо приема, че е налице
цитираната законова предпоставка, в конкретната хипотеза. Не се посочва и каква
е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността
от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно
производство. доколкото нормата на чл. 214, ал.1 от ЗМВР предоставя само правна
възможност за отстраняване на служителя от длъжност, то при осъществяването й
от страна на органа, следва да бъдат и изложени съответните конкретни причини и
съображения за това. Следва да се посочи също, че от представените по делото
писмени доказателства и в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
не се изложиха твърдения и не се събраха доказателства, установяващи,
обстоятелството, че служебното положение на Д., може да затрудни разкриването
на обективната истина.
На основание гореизложеното, съдът приема, че
процесната заповед е издадена при липса на мотиви, и в този смисъл, същата се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.
Доколкото предмет на оспорване е процесната заповед и
в частта й, с която, по реда на чл. 215, ал.1 от ЗМВР, въз основа на която са
иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие на жалбоподателя Д.,
съдът намира, че в тази си част, издадената заповед също се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съобразно цитираната норма на чл.
215, ал.1 от ЗМВР, изземването се извършва при
отстраняване от длъжност, извършено по реда на чл. 214, ал.1, т.1,
какъвто е и настоящия случай и в този смисъл, същото се предпоставя от
законосъобразността на извършеното отстраняване от длъжност.
Следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, в размер на заплатената от него държавна такса и
адв. възнаграждение за един адвокат. В случая, видно от представеният списък на
разноските, по чл. 80 от ГПК, се претендират разноски в размер на 800лв.-
заплатено адв. възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие. В хода на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, жалбоподателят Д. се представлява и
от адв. Ж. Н., въз основа на представено пълномощно, но в сключеният договор за
правна защита, няма уговорено възнаграждение, поради което, съдът приема, че се
претендира адв. възнаграждение само за един адвокат. С оглед на направеното възражение
на прекомерност на адв. възнаграждение и на основание нормата на чл. 8, ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, съдът намира, че
същото е основателно и претендираният размер следва да бъде намален до
предвиденият минимален такъв от 500лв. Съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа и/ или правна сложност, които са обусловят по- голям размер на адв.
възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2, предл. второ от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1484/17.03.2020г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, въз основа на която, на основание
чл.214, ал.1, т.1 и чл. 215, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 13, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, Д.Ц.Д.,***,
ЕГН **********, Е ВРЕМЕННО ОТСТРАНЕН от заеманата от него длъжност „мл.
инспектор- технически сътрудник II- ра ст.“ в Затвора- Белене и е разпоредено
изземване на служебната карта, личен знак и служебно оръжие, като НЕЗКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ ДА ЗАПЛАТИ НА
Д.Ц.Д.,***, ЕГН**********, сумата от 500лв.-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението до страните, пред Върховен административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/